Луда любов
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 3363 пъти
Мислят хората за тази моя история :).
Аз съм на 18, а приятелката ми е на 19.
И двамата сме щастливи, и се обичаме както никога до сега, но има един огромен проблем - родителите й.

Винаги когато е била с момче, те са постъпвали така и са я карали на сила да ги избягва, оставя и т. н
Е, и при мен се получи така. През цялото време техните не ме харесваха. Не я пускат след 11 часа вечерта, не я пускат да излиза преди 2-3 след обяд. Не й дават никаква свобода, ве :).

През цялото тва време техните не ме харесваха, защото си я искат за себе си.

Преди да се запознаем:
Приятелката й, която беше най-добрата ми разказа как заради тяхните се е наложило да остава сама(без приятел)., защото ги оставяла заради родителите си.
През цялото време я карали да стои в тях, а след тва я питат що стои по цял ден и цяла вечер на компютъра.

След като се запознахме:
Влюбихме се и нямаше по-хубаво нещо от тва, защото и двамата бяхме наранявани по ред причини, а като се запознахме някак си паснахме.
Но проблем бяха отново ТЕ(РОДИТЕЛИТЕ Й).
Не ме харесваха, защото съм бил с една година по-малък от нея.

Тва общо взето ме накара да не вярвам в себе си, да се подценявам и ме болеше, затва, че не ни даваха шанс и винаги я караха да се прибира к ъм 10-11; да излиза към 3-4 след обяд и когато реши да остане до по-късно имаше проблеми.
След тва дойде и моята грешка:

Веднъж аз я оставих за 1 ден, защото не бях готов за сериозна връзка и се върнах и казах, че я обичам така както никога до сега и тя ми прости. Бях наранен от тва, че нямахме шанс да сме нормална двойка и накрая ми писна. Оставих я, но се върнах и ми прости, защото ме обича прекалено много.

След всичко тва обаче, тя скри от тяхните, че ми е простила(защото им казала, че сме сме се разделили) и 1 седмица те не знаеха, че сме заедно и когато отсъства от тях постоянно й правиха забележки кога да се прибира.
Накрая се реших и я накарах да им каже, че сме заедно, а тва беше голяма грешка от моя и нейна страна.
Те се озлобиха. Баща й влезе в болница, тя започна да ме лъже(по моя преценка) и започна да отсъства повечеко от обикновенното(7-8 часа максимално да бяхме заедно). Осъмних се и казах, че тва ме боли, защото не е с мен, а с тях и живота и ще свърши така, а ми казва, че ме обича.

След ден, обаче тя реши да ме остави заради баща й, защото беше в болницата. Избра тях пред любовта на живота си (както твърди тя).

Той (баща й) се обади и се развика по телефона, че заради нея и мен той бил в болницата заради язва. Тя се разплака! Нямаше кво да направя и си тръгнах - тва беше края! Тя ме беше извикала, за да сложи край на всичко за което се борихме!

Понеже много ме болеше и бях изпитал голяма болка от любовта се реших да действам. На същата вечер се напих и се разбрах с едно момиче да излезем (момичето беше на ясно за кво ще излизаме, както и аз... )

На следващият ден тя е на работа, а аз вечерта и пращам СМС, че винаги ще я обичам въпреки всичко. Тя ми отговаря сутринта със същият СМС. След тва и наговорих неща, които наистина чувствах и мислех за първи път в живота си, а аз имам навика да не мисля и да не чувствам, колкото и гадно да звучи.

Тя дойде в апартамента и цялата трепереше. Изпитваше вина, защото не е послушала сърцето си. Изпитваше любов, защото беше толкова близо до мен. Изпитваше и страх, защото знаеше, че НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА ГО ПРАВИ!
Въпреки всичко й обещах да търпя всичко заради НАС! Всеки ден, всяка вечер ми е мъчно за нея и нямам търпение тя да дойде и я прегърна.

Знам, че тя също, но те я спират. Тя ги лъжи, че е с приятелка докато е с мен, тя ги лъжи за всичко, а е при мен и е щастлива. А като се прибере те я питат защо е щастлива? Дали била намерила момчето на живота си(имайки в предвид, че предния избор е бил грешен).
Защо въпреки немотията ми, аз я правя толкова щастлива, тя мен също, а нямаме шанса да бъдещ нормална двойка - щастливи и да се обичаме.
Да, влюбих се в нея! Но тва което изпитвам към нея никога няма да се промени и никога не съм, няма и да го изпитвам към друга - ТЯ ГО ЗНАЕ!

Да, знам, че трябва да е с тях повече време, защото те са на 40 години, защото с тях ще прави любов, с тях ще гради ново семейство и с тях ще се научи да живее.
Те имат всичко - пари, работа(полицаи) и добра семейна среда.

Страшно съм щастлив, че тя е толкова умна, красива и добра, но защо я принуждават да живее живота си с тях?
Боря се тя да се чуства някой ден горда с мен. Кога ли? :)

Нямаме никакъв проблем освен тва, че тя трябва да се прибира в 10ч. вечерта, защото тяхните я мамят с книжката.

Трябваше да се прибира в 10-11ч., когато беше с мен, защото бях НИКОЙ, а сега се прибира заради книжката.
Да, тя е щастлива с тях, но доста пъти пред мен/приятелки/приятели ги обвинява за тия злини, които са свършили, но дали е сериозна, дали е?
Имала много силна връзка с баща си.
Баща й постоянно запоядва(тя самата казва, че е като прислужница).

Майка й постоянно подслушва разговорите й(дори преди аз да се появя в живота й).

Лелите й ни подкрепят, защото ме познават и излизаме заедно и се забавляваме, но са безсилни срещу родителите й, защото нямат право да се месят.
Виждат я, че е щастлива с мен и ни подкрепят, но само до там!

Аз стоя и чакам да се обади и да говорим тихо, защото те не трябва да я чуват, те не позволяват да говори по телефона след като си легнат макар и да са в различни стаи.

Тя е много умна, много красива има и много умни и добри приятели, но родителите й я съсипват.
Ако не съм аз, то ще е някой друг, нали? Така както е било до сега.

Преди мен е имало и други, за които се е отнасяло същото - единия е по-голям, другия по-малък, третия - престъпник :).
Сега не знаят за мен, но знам, че тя ме обича и ще се боря за нея.

Последно давам няколко примера и спирам, защото ми е мъчно, когато го пиша тва :).

На 8 март, 2011 година - денят, в който се запознах с най-голямата ми любов(предното момиче, в което бях лудо влюбен и си разбих живота заради нея) се реших да направя изненада на моето момиче, като организирам вечеря само за двама ни - цветя, стая и вечеря. Понеже обичам футбол, обичам Футболен клуб Арсенал(Лондон) и тя го знае тва. Реших да я помоля да ме придружи да изгледаме реванша срещу Барселона в ШЛ.

Тя се съгласи, защото знае колко важно е за мен тва. Аз се усмихнах, така както никога не съм го правил. Бях я помолил 3 седмици преди тва за първия мач, но тя не можа, защото не може да остане до късно и реших за реванша - 8 март - нейния празник, нали?
На 8 март тя пристига в апартамента ми в 15:00ч. с изречението:

Мотах се из вкъщи(без да ме погледне в очите дори)
Да, тя лъже, но съм свикнал вече! За да не ме нарани, тя ме лъже доста пъти за тяхните, за тва което прави, за тва що се прибира и кога излиза и т. н - свикнах, макар и да боли.

След 2часа се обажда баща й, и нейното настроение ведната се променя. Тя излезе от стаята и се върна съвсем променена физиономия. Съобщи ми, че трябвало да се прибере в 20:00ч., а на мен ми каза, че ще се прибере кум 18:00ч., за да може майка й да направи подарък и пак ще излезе за мача (мен тва ме обиди, защото само 2-3часа сме заедно, а накрая трябва да се прибере и пак да излезе вечерта).

Да, стана ми кофти, правихме секс, за да не я обидя и се направих, че нищо не е станало, но ми беше много гадно. Тя се разплака и ме помоли да не се сърдя, а аз казах, че не се сърдя, а просто ми е гадно. Разбрах, че няма да може да излезе и ми стана много мъчно, но не исках да казвам защо. Не исках да съобщавам, че съм приготвил изненада, защото знам, че щеше да й стане гадно.

Е, вечерта се обадих и беше много различно(от всяка вечер).

Тя ми се похвали, че тяхните и подарили АйПод и беше щастлива и само ме пита дали ми има нещо :).
Аз си мислех, че исках да и подаря любов, уважение и малка изненада за празника й, но нямаше как да го кажа.
През цялото време беше мрачно настроението. Тя ме пита, но аз не казах нищо.

Накрая си пожелахме лека, сладки сънища, но тва беше всичко.

Болеше ме много, наистина много!
Сега няма да й кажа за тва което съм направил, защото знам, че не тя е виновна за всичко, макар и тя да има вина.

Те не могат да контролират живота й, при положение, че тя е на 19-20 год., нали?

Е, дайте ми съвет! Кво мога да направя? Обичам я, но ми писва и ме наранява факта, че съм на последно място. Дори и да не го мисли и иска - факт е, че съм!
Моля ви!

Съжалявам, ако имам грешки! Пиян съм! Сега се прибирам и нямам на кой да спомена за тва, защото не съм такъв човек. Всички ме мислят заовек, който не изпитва никакви чувства, който не може да обича, а аз се влюбих отново, но този път имам огромен проблем и не мога да споделя.

Моля ви, ВАС, моля ви за помощ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: f1ad92b61a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Доста объркано си написал всичко, но все пак се разбра за какво става въпрос. Та тя е палнолетна, неможе да я спират и да се даржът с нея така, това е направо ужастно, тия родители са откачени. Ако имате възможност да живеете заедно в апартамента ти, направете го, нека тя почне работа и след време сама ще си изкара книжката. Как може изобщо да позволява да се държат така, та то най-хубавите и години са минали в мачение и вкъщи. Ти няма какво да направиш, ако тя неиска да промени тези неща, а е решена да търпи това робство. Направо немога да повярвам, че ги търпи да и се месят в живота и да има вечерен час на тези години. Явно го прави заради парите, но това живот ли е? ! Mary Jane

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 67b623ecd5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ще те видиме и тебе като станеш на 40....и имаш дъщеря. Дали ще ти е безразлично с кого е и какво прави!

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 25a0233172

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Вина имат не само родителите, момче. Те са си родители, никой не е достатъчно добър за скъпоценната им дъщера. Остави ги тях, но тя явно е разглезена и силно зависима, както емоционално така и материално. Щом предпочита техните подаръци пред време прекарано с теб и се съобразява с тях заради 'книжка', какво ти говори това? Кифла... като много други нейни връстнички. Да се стяга и да се изнася, да си вземе хляба в ръце и да помисли какви са приоритетите и в живота, защото, колкото и гадно да звучи, мама и тати няма да са вечно до нея да я дундуркат. На по 19-20 сте все пак, срамота е. Щом има любов помежду ви, борете се за нея и за общото си бъдеще, майната на всички останали, които така или иначе не могат да участват активно в изграждането му. Правилно се изразяваш, те нито ще правят любов с нея, нито ще градят с нея дом и семейство, нито ще са нейната стродна душа в живота. Родителите са до едно време, след това човек трябва да търси спътник в живота и да гледа право напред с много вяра, амбиция и желание. Късмет, не я оставяй, покажи и какво пишем тук, може да се осъзнае.

 

...

горе^

преди: 13 години, 10 месеца hash: 20f90e4d0c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Виж сега, ТИ обичаш това момиче! Не аставяй яда към техните да те води и във вашите отношения! ТЯ, горката, е между чука и наковалнята-стреми се и на тях да угоди и на теб. Сигурно много страда от тези обстоятелства. Ако искаш наистина да сте заедно, трябва да преглътнаш този контрол, който и налагат за момента. Момче, бори се за любовта си, не наранявай това момиче с връзки с други жени, думи и обиди. Трябва да се развиваш, да работиш, за да осигуриш условия за хубав живот с нея. Така и родителите и ще видят, че си сериозен и отговорен човек и няма да се бъркат във отношенията ви. Бъди мъж, по дяволите!

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: fda43d5229

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Благодаря ви много! За мен подкрепа от някой човек е безценна! Никой не ме подкрепя, защото просто ще стана за смях ако го споделя с приятел :). Та то тва си е срамно, бахти! 1. Заради парите и силната връзка с баща й. Тя е свикнала с тва да има всичко, а с мен няма да е така. Свикнала е да е с тях и когато си намери някой, те я карат да го остави заради тях, а след тва я питат що стои на компютъра по цял ден и цяла вечер. 2. Аз когато имам дъщеря ще я моля да споделя с мен/с майка си за разлика от тях, които я тормозят - баща й заповядва, защото цял живот така е свикнал(тя ми го споделя тва), а майка й я подслушва докато говори по телефона и най-нагло я гледа в очите по време на разговора(тя ми го споделя тва) Ще я уважавам и ще я обичам! Но НИКОГА няма да и отнема живота, за да й го живея аз - НИКОГА! 3. Да, разглезена е! Но тва което й причиняват те е просто върхът! Те я принуждават да се прибира в 21:00/22:00 най-късно, защото сега са платили книжката й. Преди е било така, защото са купили компютър. След като е пораснала са й давали по 20 лв. на ден, за да ходи на кафе и да се прибира в 19:00 вечерта. (СТАВА ВЪПРОС ЗА 18 ГОДИШНА :)) След тва я режат с парите, щото била пораснала и не знаела как се изкарвали пари, за да харчи толкова много. Накараха я да излиза към 15:00 след обяд и да се прибира в 22:00(на 19) и точно тогава се запознахме. Аз започнах малко да говоря с нея и тя се взе в ръце, докато баща й не каза, че получил язва заради нея и не я разплака и унижи по телефона. А сега кво следва? След книжката - кола, за да може да излиза и да не я вземе някой мъж :). 4. Прав/а си! Тя е между чук и наковалня и много страда! Плакала е и е казвала, че иска да се раздели на две и че ме обича много, НО тва не я оправдава! Не я наранявам! Боря се за нас! Сам съм и се мъча да си оправя живота заради нея! Искам да й покажа, че може да разчита на мен, на нас като двойка! Тя ми каза, че когато дойде времето ще си нарпавим дете и ще им каже и ще излезе от там, но тва дали изобщо ще стане, а ако стане, то до тогава в 22:00ч. ще се прибира с колата на мама и тате, защото те си лягали в 22:00 и не може тя да излиза до късно. Помагайте :)

 

...