Страх ме е да порасна и да стана родител
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 4313 пъти
Здравейте читатели на този сайт, пише ви едно 20 годишно момиче. От малка изпитвам някакъв страх да създам живот, винаги съм мечтала да имам мъж деца и хубава работа, за да можем да сме щастливи.

Имам приятел от почти 4 години той е на 27 години. Има по-малка сестра с 2 години, която вече има дете на 1 година.

Родителите му почват да намекват че е време и той да се задоми, да има деца и куп други неща. Всички знаят че почти винаги мъжът става баща над 25 години някъде към 30-те даже 35 години, а жената трябва да е готова за тази стъпка, да е сигурна в мъжа. Да знае че тя и детето ще са защитавани.

Момчето с което живея не мисля че разсъждава като човек на неговите години, още мисли за коли мотори, почти нищо свързано с дом. Мисля че дори след 5 години той няма да е готов за родител.

Аз изпитвам страх че някой ден ще трябва да бъда майка, да възпитавам това малко същество, да му давам всичката си любов, да се разделя с горе долу добре изглеждащата си фигура, с вредните навици (пуша по половин кутия на ден). чудя се дали след примерно 5-10 години характера ми ще се промени, дали ще мога да изслушвам детето си, да разбирам когато има проблем. При мен това не се е случвало, майка ми само питаше добре ли си какво ти има, а аз не исках да и казвам защото тя не ме разбира, всичко което направя е грешно и тя започва да ми се кара и упреква че това не трябва да става, това е грешно. Като бях по-малка изпитвах от части някаква омраза към нея, винаги ми е казвала че това е за мое добро. Дали аз ще бъда такъв родител какъвто беше тя? Казват че децата след време когато пораснат стават същите родители, каквито са били и техните. Винаги майка ми се е карала на мен и на брат ми, тя ходеше по родителски срещи, тя ни даваше пари, понякога и татко, тя ни водеше по лекари най-често, но и татко ни водеше когато тя беше заета. С него не говорим много, никога не е сядал да говори нещо важно с мен или брат ми, но винаги е помагал на майка. Готвел е прал е чистил е и още го прави, моите родители са с впечатление, че не обичам децата и че скоро няма да им се случи да имат внуци. Това го направих от страх че аз няма да бъда добър родител, майка винаги е казвала пази се да не забременееш, направи го с правилният човек и когато почувстваш че си готова за това и че можеш да носиш отговорността за друг човек. Не мисля че ще съм готова за това. Всеки казва че майчиният инстинкт е много силен и се развива след, като родиш и видиш малките очички на това нежно същество. Иска ми се да мога да кажа на мама защо не обичам децата, защото просто ме е страх, даже да докосна малко дете, да не взема да му направя нещо или да го изпусна за миг. Вие които имате деца, как се решихте на тази трудна задача, бяхте ли готови за тази стъпка или детето стана неволно и решихте да го оставите да се роди. Грижат ли се мъжете за децата и тяхното отглеждане и възпитание, или само го правят помагат чат пaт и оставят всичко в ръцете на жената? Благодаря е изчетохте темата ми и надявам се да ми дадете добри и успокояващи отговори

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: a19713abf0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Щом не се чустваш готова никой не те кара да бързаш. Освен това си още много млада. Доколкото рабирам се съмняваш и в него, т.е. може и да не мъжа на живота ти. Поживей още не бързай пък времето само ще покаже. М29

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: e19b08019d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Отговорността за отглеждането и възпитаването на децата е обща, освен това е най-добре да живеете самостоятелно и интересите на мъжа ти да се свеждат и до семейните, а не само до двигателите с вътрешно горене и бирата с приятели. Както го описваш, твоят човек е далеч от идеята да споделя отговорности, има и такива, които цял живот някой ги влачи на буксир и се грижи за тях. И в бъдещия семеен живот не прави като майка си, т. е. не игнорирай съпруга си и не поемай амбициозно грижата за всичко и всички и навсякъде да се чува само твоят глас, още по-малко не се старй да променяш обезателно всичко и всички, само за да се чувстваш горда, че носиш земята на плещите си - само ще се изнервиш и пресипнеш. За нашите две деца се грижих аз през повечето време - пране, къпане, приспиване, разходки и т. н. /с готвенето съм скаран/ и това остана най-хубавото време в живота ми. Знам, че за мнозина мъже това са абсурдни дейности, но като изключа презрителните коментари по мой адрес от няколко прости бачкаторчета от входа, общо взето събирах завстливи погледи, когато водех децата с мен навсякъде. Животът ме събра с приятели, които се грижеха за децата си наравно с жените си, но така беше преди години. Както и да е, отваряй си очите и преценявай с ума си, за да не страда после сърцето ти. Мечо Пух

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 110a6ed874

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен ти не обичаш достатъчно приятеля си, иначе нямаше да се чудиш. Сега на въпроса - аз много исках деца, имах много силен майчин инстинкт. Родих на 25, после отново - на 29. Бих искала да имам и трето дете, но по принцип имам проблеми от здравословен характер, които ме спират. Много бих искала, когато децата ми пораснат още малко - сега са на 12 и 9, да стана приемен родител, но мъжът ми не въприема идеята. Макар понякога да съм изморена, винаги намирам време за децата. Обожавам да си играя с тях, да им помагам за домашните, да се разхождаме, да правим бели заедно. Старая се да ги изградя като мои приятели. Разговаряме много. От малки говоря с тях, като с възрастни. Когато ми дадоха дъщерята, усетих нейната сила като личност. Уж бебе, осмаче, а а я гледах с уважение. Мога още много да говора за тях, но на теб по-скоро искам да кажа, че не си готова. И недей да бързаш, защото в близкото ми обкръжение имаше две девойки, които родиха, без да са готови. И двете не се интересуват от децата си, а се сетиха, че кариерата им е по-важна. За готвене да не говорим. А децата обичат да им обръщащ внимание. Спомням си как направих веднъж" усмихнат омлет" - с очи от салам и усмивка, изрязана от салам. Дъщеря ми го снимала на телефона и го показвала в училище. Да имаш деца е отговорност, но и невероятно приключение и забавление. Обърни се към вътрешния си свят и малките неща в живота, порасни малко и когато си готова, действай. Ще усетиш момента. Трябва да си готова да дариш много любов. А за да я даряваш трябва да я имаш.

 

...

горе^

преди: 13 години, 10 месеца hash: a1030ce17d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Пак съм аз номер 2. По въпроса за мъжете. Зависи от мъжа, но зависи и от жената, дали бащата ще се грижи за децата си. Много често срещана грешка е жените хем да се оплакват от мъжете, че не грижаг за децата, хем на не им гласуват доверие и да ги оставят да се справят. Мъжът ми идваше да храни дъщерята в болницата, че не наддаваше добре. Беше осмаче. Останалите бащи само го гледаха. И знаеш ли какво? След няколко дни се престрашиха и те започнаха да си хранят бебетата. Избери си другар, за да създадеш семейство.Желая ти успех!

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: a946874f70

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   до Авторката какви деца бълнуваш на 20 г? Няма ли да учиш, да работиш? За мен ти не си готова, но и НИКОЙ НА 20 НЕ Е ГОТОВ ДА СТАВА РОДИТЕЛ. Не слушай натякванията на старите, и приятелят ти изобщо на 27 не е готов за родител! Вие нещо заедно изградили ли сте, имате ли спестявания, жилище? Не, ще живеете в къщата или апартамента на родителите му и цял живот ще си жертва на натякванията. Няма да се свърши с децата - ще почнат за домакинството, как ги възпитаваш, какви пари харчиш и т. н. - съветвам те първо да бъдеш самостоятелна като човек, да натрупаш житейски опит и ПОСЛЕ да имаш деца! Правилно е чувството ти на несигурност. Ти самата си дете и нищо не можеш да осигуриш на едно бебе - не само матераиално, но и като възпитание. Аз бих изчакала още поне 5 години, може и повече. Ако не искаш да учиш, започни работа, мислете с приятеля ти за общ бизнес, сватба... . поживейте заедно 5 годинки и да видим... . На 25 поне трябва според мен да е жената, мъжът над 30. *даже над 40 при възможност Ако сега не послушаш инстинкта си и родиш пряко волята си, цял живот ще съжаляваш. На 30 ще си вече разведена и сбръчкана, пълничка матрона, а приятелят ти ще е с някоя готина мацка, която не е станала майка на 20, а си е гледала образованието, тялото и кариерата! Мари

 

...