За бившите с любов
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1659 пъти
Здравейте, тема стара и дъвкана но, ....
Разделени сме отдавна, разведени от скоро. Ще се постарая да съм кратка. Бракът ни беше върхове и спадове. След 18 години аз взех решението за раздяла. Бях се борила прекалено дълго с вятърни мелници. През годините имахме безброй разделяния и събирания. Причината: още в началото неговите родители не ме приеха. Нямам отговор на въпроса защо? Какво можеше да е направило едно 18 годишно дете за да го мразят? Разбира се пред него играеха театър. Тук ще си позволя да дам един съвет на младите момичета които пишат тук истории от сорта на" Майка му ме мрази "или" Не ме искат": Мили момичета не е важно те какво искат или правят, обърнете сериозно внимание на това какво прави вашият приятел срещу тези атаки. Ако той не взима нещата насериозно, или ви казва: ами те са си такива какво да направя, бягайте и никога не поглеждайте назад. Вече се досещате, че моят беше точно такъв. Но аз го обичах и все вярвах, че ще проумее. Както и да е, вече съм извън играта. Проблема е друг. Мислех, че съм преодоляла всичко и съм над нещата. До момента в който разбрах, че вече живее с друга жена. Няколко месеца се мъча да си обясня защо изведнъж нахлуха толкова спомени( особено през нощта) и всики те са от хубавите ни моменти, нямя грам лоши( дори се опитвам да ги извиквам в съзнанието си нарочно). Тук искам да уточня, че по никакъв начин не го тормозя или манипулирам чрез децата, ние живеем в различни държави. Тормозят ме тези спомени и чувствам вина. Започвам да си мисля дали постъпих правилно, дали не съм могла да променя наистина нещата. А вината ми е спрямо децата. И всичко това се прояви с появата на тази жена, а бях твърдо убедена, че след 18 години няма как да променя нищо. Разбира се, че няма да тръгна да се връщам, но искам да си изясня дали пък още не го обичам или това е някакво собственическо чувство: АЗ ДА СЪМ ЕДИНСТВЕННА. Благодаря за вниманието и съветите

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 67ff8472b1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами какво да ти кажа - имаш сериозни проблеми с егото. Смяташ, че светът се върти около тебе. На съзнателно ниво знаеш, че това не е така, но вътрешно много дълбоко ти се иска така да е... Ето - и тук раздаваш компетентни съвети на младите момичета... Ами ако грешиш в непоклатимите си изводи? Ами ако, все пак, има хора, които се променят, но за това им трябва време и окуражаване, вместо най-лесното "да избягаш от тях"? А и сигурна ли си, че "омразата" и "неприемането" от страна на свекъра и свекървата са били толкова сериозни и непоклатими във времето? Обикновено с появяването на внуците, старчоците омекват. Дори и да не го направя - с времето се примиряват. Осъзнават, че дори и лош, това е изборът на детето им, и е по-добре да не си правят зорлем живота още по-тежък и неприятен конфронтирайки се. Много дълбоко подозира, че част от забележките им към тебе са били основателни, но пък ти си прекалено горда и съвършена, за да ги приемеш. А в случай, че това е така, какво се е очаквало да направи съпругът ти, при положение че вижда, че родителите му са прави, освен да обърне нещата на шега, докато и ти го осъзнаеш? И ето ги последствията - ти си вечно права, но понастоящем си сама, на студено, и те топлят само спомените ти... А той е с жена, която не е толкова вечно права и съвършена като тебе, но го радва с любовта си, с ласките си, със споделени моменти... Замисли се сериозно върху себе си... Ако са верни сметките ми, сега трябва да си на около 36. Имаш време за ново семейство, за деца... Запомни - на калпав човек, който при това не умее да признава грешките си (дори пред себе си) - ВСЕ НЯКОЙ ДРУГ МУ Е ВИНОВЕН! Я свкърите, я съпругът, я глобалното затопляне... Признаването на проблемите е повече от половината път до решаването им...

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: c7368f5868

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Жената, с която живее е ЕДИНСТВЕНА.Ти си спомен.Гледай реална на нещата.Не се самозалъгвай.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 1690ba0e96

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз си спомням само хубавите моменти от предишни връзки. Просто това значи, че съм простила лошите. Не съжалявай. Просто си свикнала той да е твой и сега ти е дискомфортно.

 

...

горе^

преди: 8 години, 2 месеца hash: 0af2cc50ba

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   До номер 2 от авторката : Благодря за коментара, но явно четете между редовете или сте в ролята на новата жена. Тук не става въпрос за това : аз или тя. Естествено, че щом е решил да живее с тази жена тя е ЕДИНСТВЕНА. Не ревнувам, не съм тръгнала да си го връщам, не притеснявам никого. Става въпрос за спомените, които нахлуха в този момент и изпитват ли жените нещо подобно : сякаш когато нещо е било твое ти става гадно да го разделиш с друг. Дори иронизирах себе си с това ЕДИНСТВЕНА.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 0af2cc50ba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Благодаря на номер 1 за коментара. Много е полелзно човек да се погледне през други очи. Живяях с този мъж 18 години, не 18 дни. Време достатъчно да разбереш дали може да има промяна. С появата на внуците единодушно семейният съвет взе решение, че децата не са от него макар и да са му одрали кожата. И какво направи той ами нищо просто замълча. Все пак смятам, че те не обиждт мен, а него като мъж неспособен да направи деца. Историите са много няма как в два реда да ги опиша. Никога не е имало забележки от тяхна страна към мен, ударите бяха под кръста и те говореха чрез неговата уста. И не не съм сама има кой да ме топли, сега ние повдигаме планини заедно, а с бившия не можехме да вземем едно решение без компетентното мнение на майка му. Спирам дотук защото аз не търся оправдание и съвсем не казвам, че винаги съм права. Просто търсех обяснение защо се появиха тези мисли и чувства точно сега когато всичко отдавна е свършило.

 

...