 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да го преборя..?
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1313 пъти
Не мислех, че ще пиша тук, ама ей го, прописах. Ще съм благодарен, ако публикувате словата ми.
Мъж съм, на 30, живея в голям град. Не съм семеен. Предполагам, на много от вас ще се стори странно/смешно/жалко, но не искам да го държа в себе си, искам да споделя, да прочета мнения, съвети или каквото искате.
Знам точно откъде тръгна проблема- преди 5-6 години напуснах хубава работа, с прилична заплата, без да съм намерил друга. Имах доволно скътани пари настрана, ужким да ме изкарат, докато намеря нова работа. Атмосферата беше станала нетърпима и напуснах. Както се предполага, млад, глупав и загубен, мина доста време. Доволните пари свършиха + имам заем, неголяма вноска на месец. Преди да напусна, бях говорил с чичо ми, доста по-голям от мене, да ми даде 2000 лв назаем, да се изнеса от нас, живеех с баща ми тогава. Той ми каза-спечелил съм дело за 7000, ако скоро ги получа-няма грижи. 5 месеца нонстоп висях в сайтове за работа, обикалях и на място, баща ми след време ми оставяше само 5 лв на ден и продукти, и само викаше намери ли нещо? Ако си сготвя-ще ям. Ако ли не-да съм се оправял
Научих се да готвя, ща не ща :) Дойде време чичо ууужким да взима парите, каза май месец. Отидох на гости, взех пари назаем от комшията и хайде. Там при чичо седях седмица.
Човека не ми е виновен за нищо-твърдо не ми е казвал ДА, пак повтарям глупав и смотан бях, и както се предполага, ми каза-виж сега, няма как да ти дам такава сума. Седях там още седмица-чувствах се ужасно зле, не излезнах от тях, пращах сина му на пазар и за цигари. Накрая чичо ми каза-ей ти парите да върнеш на комшията, ей ти 100 лева да караш, това е от мен. Не мога да опиша наистина този период, чувствах се абсолютна дупка, помия, боклук, смотаняк и прочие. Върнах се отчаян у нас..
Години по-късно към днешна дата, бях в 4 държави в Европа, живях и работих в тях, наскоро се прибрах. Но щетите от онези мигове останаха. В банката имам малко над 12 хиляди.
Но често, като дойде реч да харча пари, все оня долен глас в главата ми се обажда, все си спомням безработния период.
Якето дето искам от хубав магазин за 150 лева отпада, взимам си 2 и половина пъти по-евтино. Обувки, дето искам 100 лева-не- взимам от 50. Заема към банката-вместо да внеса 5 месеца напред и да не го мисля-внасям си всеки месец и броя дните до датата.
Вижте, хора, НЕ съм скъперник, стиснат или циция. За рождени дни на приятели под 50 лв. подарък гледам да не падам, пари назаем давам, от храна не се лишавам, кръщене на чичо ми на сина му-злата, подаръци и прочие-не жаля средства, нормален млад човек съм, излизам с приятели, кино и т. н. т. Знам в тоя миг много от вас какво си казват--"Божеееее- аз работя за 4-5-600 лв, жената и тя за толкова, с тия пари деца гледаме, бензин слагаме в колата, едва кретаме, тоя глупак има 12 хиляди и се оплаква"
Знам какво е положението в Бг. НЕ искам да скиторя още по чужбина. В момента карам курсове за работата, с която искам да се занимавам, колкото и време да ми отнеме, искам да ги завърша и да си почна от долното стъпало. Но на ден поне по два пъти гласчето се обажда-Внимавай, да не останеш без пари, че тогава угасваш сам, помощ отникъде. Това ме тормози много. Пак казвам, не гледам никой отвисоко или да се присмивам, знам, че много хора живеят у нас под прага не бедността. Не знам дали описвам точно какво усещам..
Телефона ми е трошка за 300 лв от 3 години. Като се наканя да си взема по-нов и хубав- неее, много даваш, ще закъсаш после.
На море се каня да ходя трета година, виждам хората на какви тънки оферти заминават и си изкарват чудесно за по 4-5-600 лева, пак не смея. Не живея пълноценно.
Подсъзнателно оня период ми се е гравирал в паметта, как бях без 1 стотинка, със заем, помощ отникъде и панически се стремя да избегна повторение на това. Не искам да е така, вярвайте ми.
Интересно ми е да чуя какво мислите, само знайте, че не искам повече чужбини(за познавачите-не съм брал ягоди/мил чинии/чистил кенефи).
Дълго се получи, но поне се радвам, че споделих. Бъдете здрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: e4e8933955 |
|
1. Проблемът ти ще се реши тогава, когато пожелаеш да се реши. Аз също съм имала травмиращ период от ранните си младежки години. На този етап все още за техника не давам много пари, взимам най-икономичния вариант. Дрехите ми до една са от втора употреба. За бельо ходя сууупер далеко от нас, макар че в квартала има поне 3-4 магазина за целта. Това са навици, които ми останаха. Но не смятам за нужно да ги променям, подхождат на философията ми за живота.
Да живееш не се изразява в това да харчиш пари. Не се изразява в това имаш или не нещо в сметката. Да живееш значи да изпитваш емоции, да имаш чувства, да преживяваш настоящия момент. Твоят проблем е не че не даваш 500лв за екскурзия, а в това че живееш в миналото. Със страха от миналото.
При мен измъкването от тази дупка се получи с изпадането воще по-голяма дупка. Пак исках да напускам работа, пак добра и доходоносна. Имаше обстоятелства, което не ми позволяваха обаче да направя нещото, което исках дори да напусна работа. И изпаднах в огромна депресия. Тогава един човек от човешки ресурси седна и си поговори с мен. Даде ми една прекомерно дълга отпуска. И ми каза да ходя да чета. Да отида в парка и да се пека на слънце. Да изчистя вкъщи, ако ща. Да си взема куче, ако ми е скучно. Да посетя караоке бар да се развеселя. Нареди ми да ходя да живея. Първият месец се закотвих вкъщи, стоях си, чудех се какво ще правя сега, да напусна ли. Да живея... че как да стане това? Реших да отида в един приют за кучета и започнах да давам доброволни смени там. Запознах се със съвършено различни хора от себе си. По някое време си взех куче и аз. Запознах се с някакви луди кучкари, пак съвсем различни от мен. И някак постепенно новото обкръжение ме научи да живея. В работата ми всичко е цифри. Времето е пари, кламерчето е пари, парцала за бърсане на пода е пари. Но осъзнах, че живота не е пари. Животът е да отнема 5 минути на колегите да разкажа виц и да се посмеем. Животът е да отида след работа да изпия една студена вода в приятна компания. Животът е да запаля колата и да отида на Витоша в събота. И в тези малки моменти аз не мисля за това, че съм дала 5лв за гориво или 2лв за вода или че не съм свършила някаква работа. Мисля за това, че ми е приятно, забавно и се чувствам порекрасно.
Цаката за мен е покрай теб да има някой, който си живее. И този някой да не ти набива канчето за това как се живее. А да те кара да живееш с него. Ако нямаш такава компания, просто се вмъкни в непознат ти кръг.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 5132fe8fda |
|
2. Здрасти,
Смятам, че те разбрах горе-долу. Аз съм на 32. Не съм изпадал в такава ситуация, но и на тази възраст не би следвало да разчитаме на никого, освен на себе си. Проблемът ти е, че имаш доход от само 1 място и нямаш резервен вариант, в случай че той бъде прекъснат. За съжаление, и аз съм в такава ситуация. Имам добре платена работа, имам и заделени пари, които биха ми позволили дълъг "айляк" период. Въпреки това, преди няколко месеца, имаше опасност нещата във фирмата да се сдухат много и да остана без работа. Повярвай ми, тогава започнах да пестя от абсолютно всичко, изведнъж всичко, което имам започна да ми се струва адски скъпо и се чудех защо купувам глупости на безумни цени. Същите тези неща, по принцип съм си взимал без никакви проблеми. Винаги съм бил със стриктна финансова дисциплина, но след този период намалих покупките си драстично, макар реално да нямам основание за финансово притеснение. През това време нещата във фирмата се станилизираха, имам и някакъв вариант да започна веднага на друго място, имам и заделени пари, но въпреки това не харча.
Не си мисли, че ако нещо е скъпо (за твоя стандарт), то то непременно е по-качествено. Даде пример с обувките. През последните 15 години не бях имал такива под 100 лева. Най-скъпите ми са били 140. Всички тези "скъпи" обувки се разпадат за отрицателно време. Доволен съм единствено от зимен чифт, на който тази зима ще му е четвърта и все още е в идеално състояние. Помисли, 50 евро дали са много за един човек, дори с минимален доход, в добре развита страна. Не са. Това са джобни пари. Едно излизане в скромна бирария за двама, примерно. За България са много, да... но производителите не се интересуват, че ти може да си работил 1 седмица за тези пари и очакваш високо качество. Това е долнокачествена стока, не премиум. И знаеш ли какво? След тези 15 години си купих обувки за 50 лева. И ги нося вече няколко месеца, без никакви проблеми. И не ми пука за тях... Не знам дали вече ще се навия да давам двойна и тройна цена за некачествени чифтове.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1f11211535 |
|
3. Нормално е да мислиш така, след това, което ти се е случило. Няма лошо да си имаш резерви. Не си стиснат, просто си предвидлив. Реши си един път в годината да се отпуснеш и да направиш или да си купиш нещо по-скъпо. Например за рождения си ден си купи или направи нещо, което искаш. Като изключение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
