Споделена история от Семейство |
Моята не сбъдната мечта
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1509 пъти
Здравейте, с риск историята ми да бъде повтаряща се ще я разкажа защото знам, че ще ми олекне. От малка си имам една съкровена мечта, един ден и аз да бъда мама. Порастнах, станах жена, истинска, борбена, уравновесена и готова да дари живот. Имах няколко сериозни връзки докато не открих човека за мен. И така вече 3 години съм щастливо омъжена. Не след дълго и започнахме опитите за моята така съкровенна детска мечта, а именно детенце. Забременях веднага, щастието и на двама ни беше голямо но и кратко. Още в 7ма седмица загубих детето. Болката няма да я описвам, може би се сещате каква е. С помощта но близки, приятели и лекари се изправихме на крака. След 3 месеца възтановихме опитите, но бебето така и не ставаше. Измина дълга и мъчителна година докато не забременях отново. Този път сякаш се страхувахме да се зарадваме, но въпреки това скришно се радвахме на чаканото чудо. Всичко вървеше добре докато в 6с. не прокървих и изгубих отново детето. Сега започнахме 3ти опити заедно с разни изследвания, но сякаш вече съм отчаяна и много уморена. Започвам да усещам как моята детска мечта се отдалечава все повече и остава само една мечта. Струва ми се сякаш никога няма да имам дете, сякаш е нещо невъзможно. Аз обожавам деца. Винаги когато видя дете се радвам и очите ми светят, душата ми се пълни а сега когато видя дете на улицата изпитвам болка, тежест, не успявам да контролирам сълзите си, усещам че този дар се отдалечава все повече от мен. В главата ми изкачат хиляди въпроси. Защо на мен? , Какво ми има? , Ще имам ли изобщо дете? , може би някой от вас би ме разбрал, но тази съдба не пожелавам никому. Това е моята история, приятели.. История за изгубено щастие, за пропилени мечти, за неописуема болка, откраднато щастие и много, много сълзи. С написаното си не търся съжаление, търся съпричастност, търся подкрепя, търся съвети, търся решение на проблема.. за една не сбъдната детска мечта!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: a7890f86ce |
|
1. Съжалявам за бебчетата. Не губи надежда! Сигурна съм, че щастието ще ти се усмихне.
Имам въпрос: Повръщаш ли много, на често...??? Понеже леля ми поради повръщането направи 2 спонтанни аборта, но когато отиде при един изключителен лекар откри проблема й и сега си има прркрасно момченце...
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 3ac58a4ee4 |
|
2. Може да си осиновиш,след това ще си по-спокоина и може да станат нещата...
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 35519fb9d7 |
|
3. Номер 1:И през двете бременности не съм повръщала, само леко гадене и дискомфорт имах.. Благодаря ти за коментара и подкрепата!
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 7e744cb806 |
|
4. От където и да го погледнеш проблема ти води към едни и същи изводи 6-7 седмица е момента на вгнездяването на зародиша в лигавицата на матката. Това също е времето в което бебето има първите си лични кръвни клетки. За да правиш спонтанни аборти в това време, най вероятно с бащата сте с различни резус фактори на кръвта и бебето има неговия резус фактор съответно твоето тяло го приема за чуждо или плацентата не може да се захване добре за матката и бебето пада.
Тръгвай по лекари за да разбереш проблема, и как може да ти се помогне, защото има начини, смисъл да седиш да чакаш да хващаш и бебетата да падат няма.
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: 3c7b67b533 |
|
5. Много съжалявам за случилото се. Не се предавай и не се отчайвай. Кураж!
|
|
