Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   2 години са много малко. Не живеете заедно, за да си покажете рогата един на друг. Отделно сте млади. 27 хем са близо до зряла възраст, хем не са и толкова далеч от тийнейджърските години. Аз на 27 изобщо не съм мислил за брак, нито за деца. Тогава мислех как да се развивам, как да съм самостоятелен и т.н. Не си мисли, че предложението е винаги по романтични подбуди. Много познати и рпиятели са ми споделяли, че предлагат за да не останат стари ергени, един вид застраховка... голяма глупост :)

8.   Ти за него си единствена, ами той за теб ? Защото явно мислиш, че всички мъже са еднакви по такива отношения, очакваш, че всеки ще ти каже един и същи отговор, а всъщност всеки ще ти каже различен. Мъжете не са еднакви и всеки има своите приоритети. Както каза по-горе един ще ти предложи след 1 месец връзка, а друг след 10 години връзка. На човека може така да му е окей. И щом не си доволна му предложи ти!

9.   Има такива хора и мъже и жени, които смятат брака, пръстена и изобщо тези неща за отживелица.
Също има хора и мъже и жени, които не искат да създават семейство. Не искат деца.
Просто трябва по някакъв начин да разбереш от кои хора е приятеля ти.

10.   От авторката:
Както бях написала в описанието на историята ми, споменавала съм няколко пъти желанието ми за пръстен. Вчера отново стана на въпрос и приятелят ми каза, че все още не знае какъв ми е вкусът за пръстени, но тъй като сме разглеждали няколко пъти (не специално годежни) е взел да се ориентира лека-полека и оставало само някоя нощ да ме издебне докато спя за да ми вземе размер на пръста :)
Сега се сещам че ми подари сребърна висулка на зодията ми няколко месеца след като тръгнахме, а аз не я харесах особено...та затова и си мисля , че в настоящия момент е по-предпазлив и чака първо да разбере какво би ми допаднало за да не ме разочарова и за да харесам пръстена, който ще ми подари.

Стана така, че същия ден в който говорихме за пръстените, се озовахме в бижутериен магазин, като той изяви желание да види, дали ще познае кои от предлаганите в магазина пръстени ще ми допаднат. Та, представи ни продавачката няколко наредени на витрината и той взе да посочва определени модели. Доста добре се справи в интерес на истината, защото харесвам нежни, деликатни и изчистени пръстени (и бижута като цяло). Продавачката предложи да пробвам няколко и така се разбра и кой размер ми пасва.
След като излязохме от магазина той каза: "Сега вече долу-горе се ориентирах кое ти хареса, разбрах и размера, остава само да се престраша да ти подаря пръстен някой ден".
Като цяло след тази случка, вече мисля, че съм една идея по-близо до така желаното бижу.

До №5 Далеч съм от мисълта, че един пръстен ЩЕ ми гарантира "по-дълбока обвързаност, отдаденост и свързаност", просто символиката на самото бижу по мое мнение е такава. Един вид, чрез него издигаме връзката си на един друг по-сериозен и обвързващ етап.

До №6 Същата вечер след посещението на бижутерията, му признах това което бях написала и тук и той като цяло не разбира за какво е това бързане от моя страна и сподели, че цялата шумотевица около предстоящ годеж и в последствие сватба биха го напрегнали много и затова изчаква. Каза, че ще се случи, защото си бяхме говорили малко след като направихме половин година, той докато стане на 30 да сме се оженили и да имаме дете.

Така че явно, наистина ще трябва да почакам малко и да не му меля на главата толкова, за да не стане накрая да ми предложи само и само да го оставя на мира.

А иначе за него съм приоритет и всячески, винаги се стреми да ме направи щастлива и си мисля, че е усетил желанието ми за годеж и пръстен... та може би в скоро време, може да ме зарадва :)

Д,24

11.   Номер 5 ще те оборя. Това парче метал както го наричаш дали ще е от магазина за 1 лв или 100 лв или 1200 е символ точно на любов, значимост, отдаденост а не е гаранция. Може би си мъж и не разбираш колко значимо за една жена да знае че е значи нещо за мъжа до нея, че не е случайна спирка. Ако си жена пожелавам ти да обичаш и да разбереш какво иска да каже авторката

12.   Не го притискай! Аз получих пръстен на шестата година, но това никога не ми е било проблем за мен. Въпрос на приоритети

13.   Ако за две години, не можеш да опознаеш човека до себе си, няма да се опознаете цял живот. Освен разбира се, ако връзката ви не е няколко срещи през седмицата, секс у нас, секс у вас и нищо повече. Да, има и хора с такива връзки, продължаващи с години, но това са по-скоро любовни авантюри, базирани на добър секс, а не близки и лични взаимоотношения.

14.   Ако за две години, не можеш да опознаеш човека до себе си, няма да се опознаете цял живот. Освен разбира се, ако връзката ви не е няколко срещи през седмицата, секс у нас, секс у вас и нищо повече. Да, има и хора с такива връзки, продължаващи с години, но това са по-скоро любовни авантюри, базирани на добър секс, а не близки и лични взаимоотношения.

15.   До авторката и номер 11: то може да е СИМВОЛ на тези неща, но не издига връзката на никакви по-високи нива и етапи, а е следствие от това преминаване. Поне аз така го разбирам нещата. И съм жена, ако това има значение.
Това "една идея по-близо до желаното бижу" звучи сякаш това ти е главната цел. Не превръщай неща във фикс идеи, особено такива, които не зависят само от теб.
Разбирам какво е да имаш бижута със сантиментална стойност, любимите ми са две гривни, подарени ми от любимото ми същество - нито съм си ги искала, нито съм си ги чакала, нито съм намеквала нещо, подарени са ми за рожденни дни и си ги обичам, защото са ми спомен и както се изразиха по-горе символ на любов, защото знам с какво внимание са избирани. Третото ми любимо бижу пак е гривна, която си взех като сувенир от любимото ми (засега) пътуване, което беше и първото със същото това любимо същество.
Нося си постоянно две от въпросноте три гривни, защото са ми спомен от хубави преживявания и подарък от човек, когото обичам. Това за мен е смисълът на подаръците - не е да си ги изпросиш, а човекът сам да е решил да те зарадва и да ги е избрал с любов, без да си ги очаквал. Така наистина продобиват сантиментална стойност. За мен всичко друго е парче метал, без което спокойно мога да мина.

16.   Миличка, като жена с малко повече опит, мога да ти кажа, че пръстенът изобщо, ама изобщо не гарантира повече любов и щастие. На 23 години и аз бях наивна като теб, мечтаех за пръстен, рокля и "заживели дълго и щастливо! ". Е, всички ми казваха да не бързам, млади сме, не сме си стъпили на краката още, нямаме стабилни доходи... ама аз не, та не. Искам си сватбата. Е, получих си я! Е, сега съм на 35 и след 1 месец ми е бракоразводното дело. Не искам да те отчайвам, но колкото повече насилваш нещата, толкова по-вероятно е да свършиш като мен. Щом приятелят ти не ти прави предложение, явно не се чувства готов, а ако го насилиш, никога няма да ти прости и ще свършиш в брачна колегия на съда. Та ти реши струва ли си да си съсипете отношенията заради едната рокля и единия пръстен. Обичайте се, помагайте си и бъдете щастливи! А пръстенът и подписът не само не гарантират щастие, но могат дари да развалят всичко, особено ако единият се е почувствал притиснат от другия да го направи.

17.   Аз съм жена, но все пак ще коментирам, защото дотук прочетохме само мъжката гледна точка към проблема, а женската е съвсем различна.

Обективната истина в България (не коментирам как е по широкия свят, там нещата са различни по ред причини) е, че младите мъже (20-30 г/35 г. ) масово не се женят, защото така е по-лесно, не се поема отговорност и лесно и просто могат да си стегнат багажа/да изхвърлят партньорката си, ако отношенията куцат. Икономическата несигурност също е фактор, разбира се, но тя е и често оправдание за нежеланието да се поеме отговорност. И понеже младите жени обикновено са доверчиви, лапват кукичката със съвместното съжителство без брак и живеят така често с години. Вариант 1: на мъжлето му писва и бяга от отношенията. Вариант 2: на девойката й писва, но жените сме по-търпеливи по природа и по-рядко напускаме отношенията. Вариант 3: решават, че са един за друг и се женят (това е най-рядко срещаният вариант). Вариант 4: момичето забременява и се женят "от кумова срама". Вариант 5: девойката забременява, но не се женят (подписът не бил важен) и след време на младия татко му писва и напуска "семейството", като жена му няма същите права, каквито би имала като съпруга. За мен лично причините за подобна мода в отношенията са много, но това е една кофти тенденция, която поставя изобщо под въпрос бъдещето на брачния институт в България.

А той безспорно за жените има важен психичен смисъл - не гарантира нищо, това е сигурно (по-долу ще дам примери), но за жените е важно чисто субективното усещане, че те са специални, че са избрани, че (в общия случай) са предпочетени за майки на бъдещите деца в двойката, че не са случайна спирка в живота на някого. И това е валидно за голяма част от жените. Има изключения, но най-често мотивите жените да искат брак са тези. Оставяме настрана пръстени с диаманти, пищни сватби и сватбени пътешествия по далечни земи - те са нещо съвсем друго. Но този съзнателен избор на мъжа е важен за жените, за тяхното доверие в партньора и е добра основа за по-трайни отношения. Иначе наистина не гарантира нищо и в компанията на бракоразводната колегия можем да се окажем всички, но е факт, че отношения в брак се прекъсват много по-трудно, отколкото извън него. Просто започваш да мислиш дали е правилно или не, как ще се случи на практика, през това време прощаваш на партньора грешките и пр., т. е. в известен смисъл брачната обвързаност ти дава време да преосмислиш отношенията и да се помирите. Има го и чисто психичният момент, че подписването, сватбата и т. н. в известен смисъл слагат началото на една съвместна история на двойката - сватбата поставя началото, след това започват общите спомени, годишнините, всички онези традиции на съпрузите, които също скрепяват техните отношения във времето, а това е и техният смисъл като символи. Така че бракът има безспорни предимства като форма на обвързаност за жените и аз мисля, че е важно те, ако вярват в него, да държат и да изискват това от половинките си. Ако пък се разминават в разбиранията си, то по-добре да се разделят в самото начало, за да не се губи времето на една жена, което от гледна точка на нейните възможности да стане майка, примерно, е крайно ограничено.

Иначе действително бракът не носи сигурност, това го потвърждава и реалния живот, ето няколко примера (давам примери само с връзки на хора набор от 1980-та г. насам, понеже при по-възрастните мотивите да са били в брак често са различни: инерция, навик, обществено одобрение, материални облаги (например право на закупуване на жилище и пр. ) и по-слаб акцент върху личната удовлетвореност в брака):

Двойка 1: 10 години връзка без брак, без съвместно съжителство, брак по любов, 8 години в брак, но без деца, трудно забременяване, добри прогнози за брака заради запазените чувства, но остава въпросът как ще се реши трудното забременяване.

Двойка 2: 10 години връзка без брак в съжителство обаче, брак по неясни причини (т. е. не е ясно кой е настоявал за подобен развой), няма деца, фактическа раздяла след 2 години, резултат - жената е на 33, има изгубени 12 години от живота си с този мъж, няма деца от него и е песимист за бъдещи успешни отношения с друг

Двойка 3: 20 години брак, сключен на ранна възраст (20-22), 2 пораснали деца от брака, развод по желание на жената (заради друг мъж, макар че официалната версия е, че бившият й съпруг е "луд", но това едва ли тя е видяла едва сега), обтегнати отношения заради липса на издръжка и грижа за децата от страна на мъжа.

Двойка 4: връзка 1 месец, съвместно съжителство едва след брака (и двамата са вярващи и религиозни), 6 години брак без деца обаче, трудно забременяване, но добри прогнози за брака заради чувствата на партньорите.

Двойка 5: връзка 10 години, от които 3 години в съжителство, след които 5 години брак по любов, трудно забременяване обаче, запазени чувства и до днес.

Двойка 6: връзка 2 години в съжителство, забременяване на жената като това е условие от партньора й да се ожени за нея (типично за съвременния български мъж, игнорират се напълно потребностите на партньорката), брак без сватба (не е практично, потребностите на дамата пак нямат значение, а тя предпочита друго), 2 дете. Дотук 5 години съжителство и 3 години брак с добри прогнози, но емоционално разбиранията на жената са напълно пренебрегнати.

Двойка 7: 6 години връзка без съвместно съжителство, 3 години съвместно съжителство, понастоящем двамата са на 27 години и тази връзка е под въпрос дали ще премине в брак. Момичето е много търпеливо и това може да улесни нещата, но целият този "пробен" период като цяло е много рисков за отношенията в двойката.

Та примерите са много и се вижда, че един брак не е доживотна гаранция :) Но определено за младите жени той означава много и дава повече шансове на тези отношения. А и е по-честно, ако не си сигурен в чувствата си, колебаеш се, не можеш да вземеш такова отговорно решение, да пуснеш тази жена и да не използваш душата й, тялото й, времето й и тя да избере човек, който споделя нейните разбирания, включително и тези за брака. Ясно е, че един мъж не трябва да бъде притискан да вземе такова решение насила, но идва момент, в който е добре картите да се свалят и да е ясно какви са потребностите, очакванията и чувствата и на двамата.

18.   Та смисълът на целия ферман и на примерите, които дадох, е, че няма общи принципи кога, защо и как един мъж предлага брак :) Всяка връзка си има уникална динамика и затова общи съвети няма как да има. Видно стана и от примерите, че традиционната дълга връзка (10 години), бракът "навреме" не задължително водят до живот по мед и масло - в дадените примери детето се бави и нещата са трудни. Така че гаранция за нищо няма в този живот и аз мисля, че прекаленото планиране понякога води и до обратен ефект. Важно е мъжете да бъдат смели :)

19.   Не го насилвай. Ако сватбите се правиха, когато и 2-мата го искат, разводите щяха да са много по-малко. Както каза номер 16 само можеш да развалиш всичко. Мисля, че така сте си по-добре.

20.   То ако трябва да играем на карти, егати връзката. Ако не се изяснят двамата още в началото, кой какво иска, всичко се превръща в един театър. Каква връзка е това, ако всеки мълчи и не споделя?

21.   Здравейте отново!
Аз съм авторката на темата. Наскоро се присетих за нея и искам да дам ъпдейт на ситуацията.

Приятелят ми ми предложи на третата годишнина :)
Предложението беше вкъщи и не е имало кой знае какви изненади.
След работа като се прибрах, той ми подари един разкошен букет, заедно с него и пръстена, който бяхме избрали заедно, няколко дни преди годишнината.
Тъй като аз държах на конкретен модел прръстен, а и размерът му щеше е по-малък, предпочетох на място в магазин да си го избера. Минималист съм и си избрах такъв от бяло злато с камъче за 150лв.

Не след дълго решихме и че ще се женим - през 2020г.
Да, но както всички знаете тази година не беше от най-обиковените. Въпреки всичко обаче успяхме да се бракуваме месец март. Бяхме само 6 човека в обредния дом, но това ни устройваше идеално :)
Сега, следващата стъпка е бебето :)

22.   Аз няма да се бракувам - но деца ще имам - още съм доста млад (27) има и хора които гледат деца но не са женени - познавам такива

23.   22, егоистично е само да искаш (деца), но не и да даваш (брак). И някой ден детето ти ще те представя не като мъжа, а като приятеля на майка си. Нормално ли ти се струва?

24.   Авторке, няма лошо за самото предложение и сватбата, че е била скромна. Няма лошо и децата да са планирани и искани, даже така трябва, но като “напъвате” мъжете си да ви предлагат зорлен и избирате пръстени с тях изпускате много емоционален момент за всяка жена. При мен предложението беше много изненадващо и определено е един от най-хубавите моменти в живота ми - разплаках се от радост, такова вълнение никога не съм изпитвала и ми беше много готино, че така си е решил (аз лично знаех, че сме един за друг, но очаквах да се оженим на по-късен етап). Чувствам се блгословена като се връщам назад, че съм жена и съм в позиция да бъда изненадана по този начин и не говоря за цветя, свещи и прочие, а за самото нещо, което се случва. При теб ми звучи като да е насила, изпросено, без изненада, без трепет, без нищо. Той така или иначе е щял да ти предложи, сигурна съм, че няма да си признаеш, но се замисли - нямаше ли да ти е по-готино, ако беше по негово желание, когато той е преценил?

25.   Според мен мъжете ги е страх от такива като теб - звучиш супер луда, а и е нелепо да напиняш за брак и да ходиш да си избираш пръстена сама. Даже не знам къде спомена изненада в цялото това нещо. За мен това е унижение. И сега идвало ред на бебето!? ! И него ли ще го натрисаш без да е искано от бащата? Или ще ходиш като другите луди в тоалетната след секс да се мажеш с каквото останало по презерватива?

26.   Честита сватба. Желая ви много щастие.Моят мъж ми предложи на 4 месец от връзката ни. На екопътека Бялата лека до Калофер. Едно страхотно място и невероятно предложение.Приятели бяхме 7 години преди това, така че знаехме, че връзката ни ще е сериозна от самото начало. Преди това имаше връзка с момиче, с което живя 4 години ( не и предложи, защото не го е почувствал. ) Това е мъжът трябва сам да го поиска. Благодаря му, че .с мен се реши.

27.   Честита сватба. Желая ви много щастие. Моят мъж ми предложи на 4 месец от връзката ни. На екопътека Бялата лека до Калофер. Едно страхотно място и невероятно предложение. Приятели бяхме 7 години преди това, така че знаехме, че връзката ни ще е сериозна от самото начало. Преди това имаше връзка с момиче, с което живя 4 години ( не и предложи, защото не го е почувствал. ) Това е мъжът трябва сам да го поиска. Благодаря му, че. с мен се реши.

28.   Бракът е отживелица. Не чакай да ти предложи а му кажи, че искаш да сключиш брак. Времената не са както, когато родителите са били млади.