Чувството да имаш сестра и тъгата да се разделиш със нея!
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1612 пъти
Здравейте. Така като сайта е анонимен, бих искал да ви споделя една много хубава и тъжна история, по истински случай. Младеж съм, вече на 22 години, израснал съм със родителите си, още като дете много исках да имам сестричка, един ден мечтата ми се сбъдна. В семейството ми дойде малко момиченце, един вид осиновено, чисти Българи сме, Майка ми работеше и пътуваше постоянно, баща ми е болен, през цялото това време, през всичките тези 9 години аз се грижих за малкото момиче. Много се привързахме един към друг, като брат и сестра.
Когато се роди аз бях на 13 години, Години по късно тя вече порасна, стана малка госпожица, грижих се за нея, обичах закрилях защитавах като по голям батко, и много ми харесваше когато ме наричаше БАТЕ, истинско съкровище. Излизахме на площадката играехме после я водех на Мола, общо взето много свикнах със нея. Девет години по късно, истинските и родители дойдоха да си я вземат, не можех да я задържа при нас, и честно казана родителите и не ми допаднаха, не казвам че са лоши, но не стават за родители. Дойде деня в който не само я взеха но и се преместиха да живеят във Англия. Няколко месеца не съм виждал момиченцето което е израснало покрай мене, и знам че за напред и може би следващите години няма да я видя. Нямаме контакт със родителите и, и до колкото съм чувал от познати, родителите и не струват, язък за прекрасната им дъщеричка.

Стана ми толкова гадно, падна такъв мрак в мен и във къщата ми, липсва ми всичко това, че няма за кого да се грижа и да питам как мина денят ти, няма кого да закрилям и обичам, няма ги вече онези сладки думички да ме нарича (Бате), да ми се похвали със нещо хубаво. Да ме чака да се прибера и да ми каже хайде да ме разведеш до градинката да играем и после на Мола. Всичко това ми липсва. Свикнал съм със това и е гадно. Може би са малко хората които ще ме разберат. Сега излизам със приятели компании запознавам се със много хора, на скоро си намерих и приятелка която работи в киното продава билети, но депресията ми не минава. Постоянно ме преследва и нямам отърване. Отивам на площадката пред къщата за да си тренирам на лоста, виждам децата които и някой от тях ме познават във съседтство, радват ми се а аз като ги погледна и ми става мъчно и няма лекуване тази мъка. Не съм толкова слаб че да пия и да правя глупости, но ви споделям мъката си. Чувствал се така все едно наистина съм се разделил със собствената си сестра. Виждам в квартала как малки момиченца се радват на батковци, запознават се и батковците ги закрилят, без да имат роднинска връзка, аз не бих направил това. Ох накрая не знам как бих си помогнал и към кого да се обърна, но нека ви споделя тази мъка. Благодаря че прочетохте историята.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: fca7356f18

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Общо взето, това е съдбата на приемните семейства. Моите родители биха били перфектни за приемни родители, но майка ми заради страха от раздялата не иска. Мисля обаче, че е голямо богатство да дадеш шанс на някого. Най-важните си години това момиче е прекарало с вас, с теб, и благодарение на това ще има шанс в живота. Сега е малка госпожичка и съм сигурна, че ще ви потърси, ще потърси контакт с вас. Надявам се, че ви има телефони, адрес, фейсбук. Търси я и ти, ще се намерите. Поддържай връзка по интернет с нея. Някой ден пак ще се видите. Не тъжи, а се радвай на спомените и добре прекараното време заедно. Учи, работи. Един ден ще създадеш свое семейство и ще отгледаш свои деца. Нищо не си загубил, само си спечелил от това, че сте отгледали малката.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 2f8d97b79a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Имам две сестри- близначки доведени са- Преди не ги познавах но миналата година ме опознаха, прегръдки- целувки всичко беше като приказка. Но баба им забрани да ходят при майка ми а там при нея се чувстват най- добре. Милите деца тъжно беше да гледам как си отиват. Помагах им в уроците винаги, ходех с тях на басеин и още на много места. Сега ще са 6 клас и ми липсват.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: e565cb3662

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Е, 9 години приемно семейство? Мислех, че за много по-кратко време се взимат децата? Ако имаш възможност, посети психолог, ще ти помогнат разговорите. Разбирам липсата ти, но рано или късно, пътищата на роднините се разделят по някакъв начин. Сигурна съм, че детето ще потърси връзка с вас. Жива е, здрава е, да се надяваме, че семейството си е стъпило на краката и ще живее добре в Англия.

 

...

горе^

преди: 7 години, 11 месеца hash: 1af655d8f6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Едва ли ще поддържаме връзка, родителите и се много гадни, от някои други хора чух че също не им харесват. Сега правят всичко възможно да отделят малката от нас и да се преструва че не ни познава. Да го кажа по ясно, Майката не е майка, само на място и не заслужава да бъде такава. Голяма Ку*ветина е и малката много от рано ще последва грешния път. А лошото е че нямам и доказателства за това че нея възпитава правилно и много други неща. Ще се измисли нещо в краен случай. Автора.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 532b7ed9ba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не разбрах точно на колко години е "сестра" ти, но от така написаното е поне тийнейджърка, така че нищо не ти пречи да я потърсиш онлайн, просто 90% е сигурно, че има фейс. И поне там да си общувате докато стане пълнолетна, пък после, ако иска, винаги може да ви потърси и да се видите и на живо. Важното е да не загубите връзка, за това потърси я. Сигурна съм, че ще се зарадва. Пък и щом родителите и не струват, можеш поне онлайн да се опитваш да и влияеш, за да не излезе от правия път.

 

...