 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Избрах сигурността пред любовта. Ще ми стигне ли живота, за да си простя?
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 3499 пъти
Здравейте!
Жена съм, на 39г. Омъжена (по документи). Имам едно дете - момче на 8г.
На по-млади и зелени години изживях една голяма любов, която много ми даде и много ми взе. След 5г аз я приключих, поради ред причини, които тогава смятах, че са от значение. След време се запознах със съпругът ми. Не беше любов от пръв поглед, нито от втори... никога не се влюбих в него, никога не изпитах страст, опиянение, пеперуди в стомаха и всичките други чувства, които за мен вече бяха станали ""бля-бля лигавщини". Мислех си, че съм пораснала и не ми трябват подобни неща, за да бъда щастлива. Омъжих се за него, родих му дете. Не пожела второ, ок. И така- беше ми сигурно, спокойно, познато, имах покрив на главата, беше ми топло през зимата и се пуснах по течението. Вярвах, че имам прекрасно семейство, където цари любов и разбирателство...
Преди около три години срещнах един мъж и.... се пробудих от зимния си сън. Такива емоции и чувства ме завладяха, че думи не намирам да ги опиша. И започна моята най-голяма борба в живота. Борбата между чувства и разум, борбата със самият себе си. Под въздействие на среда, възпитание, начин на мислене и прочие постоянно си налагах да забравя за тези чувства, на които нямам право, защото съм омъжена, и през ден ги изхвърлях в коша за боклук (поне така си мислех и си вярвах). Да вметна, че с въпросният господин, не съм имала интимни контакти, той дори не подозира каква обич тая в сърцето си към него. С времето охладнях към съпругът ми (и той към мен също). Започнах да правя всичко на сила, по задължение, включително и секса. Започнах да затъвам емоционално, до момент на меланхолия и пълно безразличие към всички и всичко. Забравих коя съм, къде съм. От страх да не загубя семейството си, защото 25г ми е набивано в главата, че бракът и семейството са свещени, мълчах, търпях, молих се, унижавах се, правих компромиси със собственото си щастие. До един момент в който изперках и психичното ми здраве беше застрашено. Все едно някой ми залепи ужасно болезнен шамар. И започна моето самоосъзнаване. Разбрах, че съм се поробила сам сама, избирайки сигурността, пред любовта. Преди шест месеца се разделих със съпругът ми. (той се опита да ме спре, заради детето) И в момента, в който прекрачих прага и направих крачката навън, осъзнах че съм била в онзи дом само тялом. Ще ми стигне ли животът да си простя, това което си причиних?
Преди седмица ме помоли да разговаря ме - дали не можело да започнем отначало. Междувременно през периода на нашата раздяла, дали защото се поуспокоих, онези така грижливо набутани в коша за боклук, любовни чувства, изкочиха. Със страшна сила, по голяма от преди... Случайно или не, пътищата ми се пресякоха с въпросният г-н и си дадох сметка, че аз всъщност го искам и винаги съм го искала по всички възможни начини. Провокира ме, кара ме да мисля различно, да правя неща, които до момента не съм правила, да опитвам, да се осмелявам да искам. Извади ме от зоната на "комфорта". И съм полудяла - хем сърби, хем боли. Искам, ама не ми стиска, защото той нищо не ми обещава. Толкова години съм живяла на сигурно... Имам ли право на тези години да се осмеля да мечтая за любов?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: c77d1baa4e |
|
1. Жал ми е само за съпруга ти, защото ти си имала избор - направила си своя избор (да се омъжеш по сметка, не по любов), но той най-вероятно се е женил по любов някога и не е знаел, в какъв филм се вкарва
Мисля, че си постъпила правилно сега, но не можеш да поправиш грешката от миналото. Мисля също, че заради годините на сигурност и заради детето, дължиш на бившия си скоро мъж ИСТИНАТА, за да може той да спре да се тормози и надява.
Не отделяй дете от баща и направи най-доброто от ситуацията.
Не разбирам хора като теб, но имам разбиране за ситуацията, в която си попаднала.
Аз лично 13 години се борих за на пръв поглед обречена любов, избрах дивото пред питомното и съм много щастлива съпруга от 1 година на мъжа, с когото сме се обичали толкова дълго вече. Заслужава си винаги човек да се бори за любовта си.
Не знам защо сте се разделили с голямата ти любов, но внимавай - понякога се самозаблуждават много жени като теб, че е било любов, но за една раздяла си има винаги причини - да не стане пак след 5 г. да сте разделени заради сходни проблеми, знам ли. Но както и да е - важното е сега да приключиш с брака си цивилизовано и да продължиш напред
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: bb5f171c61 |
|
2. Да си призная не прочетох до края, но това са нормални неща, през които сме и ще минем почти всички.
Истината е една - каквото нямаме, за това копнеем. ТОва ни е в природата. Когато имаме сигурност, но нямаме страст, копнеем за страст. Когато имаме страст, но нямаме сигурност, в един момент страстта омръзва и започваме да мечтаем за сигурност.
Винаги това, което го нямаме, ни се струва, много по-стойностно. Но повярвай ми, това е само илюзия.
Аз преди време пак така хлътнах по една мома след дълъг брак и бях на косъм да се разведа. Знам колко е силна емоцията, когато дълго време не си изживял истинска страст и как не можеш да смилиш за нищо и смяташ, че това е едва ли не някакъв свещен граал. Просто идеализираш самия човек и евентуалната връзка с него.
Е, не знам какво стана с мен - Бог ли ме вразуми, но когато започнах да изживявам страстта си, след известно време се оказа, че всъщност момата не е много по-различна от жена ми, нито е толкова перфектна за колкото я мислех, нито пък ще е вечно млада и красива.
И в крайна сметка защо трябваше да зарежа нещо, което съм градял толкова години, да обрека детето си на нещастие заради нещо, което след няколко години ще се окаже същото, което така или иначе и сега имам.
Но знам как се чувстваш, защото докато го осъзная това, емоцията беше толкова силна, че не мислех нито за дете, нито за последствията, бях като омагьосан.
И после като премина всичко и като започнах да я виждам реално, а не през призмата на емоцията, си казах "за какво в крайна сметка".
Разбира се, ти си жена, ти си вероятно си и по-емоцинално и ще ти е трудно да ме разбереш, докато си под влияние на тази емоция, но повярвай ми, това всичко е плод на твоето въображение как като се отдадеш на страстта и едва ли не ще станеш щастлива завинаги. Не, няма да станеш, цялата емоция ще премине за няколко месеца, но за тези няколко месеца ще нараниш достатъчно и себе си, и него, и деца и т.н.
Аз преди време осъзнах тия неща и то преди да съм направил прекалено големи глупости и сега съм доволен от избора си и се чудя как съм успял да се подхлъзна.
Но разбира се, хора сме и емоциите и инстинктите ни понякога ни правят лоши шеги, затова малко разум от време на време не е излишен.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 96e736648c |
|
3. Разбирам те напълно. И на мен ми беше насаждано колко е важно семейството. Така съм възпитана, така живях, докато не се случиха промени и при мен.В крайна сметка, хората сме егоисти. Никой не може да каже кое е редно и кое не. Всичко е въпрос на усет. Изживей си живота с емоциите, всичко друго е една лъжа. Няма да се чувстваш щастлива ако не опиташ. Да, може и голямо разочарование да е всичко, може да си навлечеш куп проблеми, но прецени каква е същността ти и към какво се стреми.
Живейте го хора този живот, така както го разбирате!
Пътища и съдници много, но никой не е във вашите обувки и не знае как се чувства човек с болката и неудолетвореността си. Никой няма да ви направи щаститието!
Ана
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: d084e1bfbd |
|
4. Жена съм на 25 г и разбирам какво чувстваш, но едно нещо само не ми стана ясно. Къде слагаш детето си в цялата тази схема? То самото как се чувства и как ще се чувства с новия господин евентуално? Ами, ако не го приеме . Знам, че много ще ти кажат, то детето ще порастне и ще поеме своя път - да, но травмите остават за цял живот..... Дете съм на разведени родители и не искам да си спомням за този период от живота ми, но една разбрах "няма нищо по хубаво от здраво и хармонично семейство". Благословени са хората, които го имат и отглеждат децата си така. Дано и аз създам..
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 905f636ee9 |
|
5. Съгласна съм с ном. 2, че Обикновено си мечтаем за това, което нямаме. И не ценим това, което имаме. Не мога да ти кажа, кое е по-добре-стабилен брак или брак по любов. Е, най-добре е да ги има и двете неща. Но като ти мине влюбването, може и да прецениш, че не е било лошо да имаш стабилен брак. Особено, ако любовникът те предаде или започне да те тормози...
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 0e52454fd1 |
|
6. 2 - Аз не съм минал през такива, така че по-полека с общообхватните предложения.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 95f235f34b |
|
7. 6, това, че не си минал, не е гаранция, че няма да минеш никога. Освен това писах "почти", което предполага и изключения. Така че не знам как реши, че обобщавам.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2db1ba1f60 |
|
8. Значи това ако беше написано от мъж, щяхте да го изядете с парцалите, а тука разбира се, подкрепа. Насаждано ви било за семейството. Ми ходете в някой бардак да го правите с, който искате и така. Само не знам света за вас на морални ценности ли се държи или на курвенски изпълнения. И получавате това, което заслужавате. Ако си била интелигентна, умна, красива и възпитана щеше да получиш страхотен мъж без съмнение.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e8f3e7ba00 |
|
9. Дала си си шанс като си си тръгнала от мъжа ти, защо се спираш сега? Кажи ми, щеше ли да си простиш, ако беше останала? Аз стоя, не си тръгвам, държа се за сигурното, отвътре мъртва. Имах такава тръпка като теб, но останах. Другата страна не искаше да бъде с обвързана жена. От години знам, че трябва да си тръгна заради мен самата, не заради тръпка, но май съм затънала толкова, че няма измъкване. Нагодих се и се примирих. Това е непростимото. А ти щом си излязла, значи си си простила. Иначе щеше да се наказваш до гроб с нелюбим човек до себе си.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: a32593950e |
|
10. Чувствата и разумът са две различни неща, които обаче трябва да са в баланс едно с друго доколкото това е възможно. Трябва да се намери златната среда, защото и чувствата, и разумът са еднакво важни при взимането на решения в живота и когато позволиш на едното да надделее значително пред другото все ще дойде момент, в който ще го отчетеш като грешка, защото това, което си пренебрегнала ще ти липсва. В това, че си възпитавана по-патриархално - че семейството е нещо свещено и т. н., не виждам нищо лошо, дори напротив - трябва да има някакъв морал в семейните отношения. Иначе до къде ще стигнем? Разбирам тръпката ти по неизживяната любов, но недей да приемаш нещата толкова драматично. Въпреки че си жертвала чувствата си в един определен момент, мисля, че си взела правилно решение. Замисли се, че ако не беше предприела крачката да се омъжиш, сега нямаше да имаш детето си, а какво по-прекрасно в живота на една жена от това да има дете! Освен това целият ти живот щеше да изглежда по съвсем друг начин в момента. Ако се беше отдала изцяло на чувствата си, сега пък щеше да изпитваш остра липса на сигурност в живота. Така че не се самообвинявай, а гледай поне от тук нататък да балансираш нещата, когато ти предстои да вземеш важно решение. И след като имаш дете мисли най-вече за неговото добро. Разбира се, мисли и за своето щастие. Дай воля на чувствата си, след като толкова години си ги държала дълбоко заровени в себе си, явно сега е дошъл моментът да ги оставиш да излязат наяве. Всеки има право да мечтае за любов. Но не превръщай нещата в супер голяма драма, гледай да приемаш всичко спокойно и съобразявай всичките си действия с детето си - все пак едно невинно дете не заслужава да страда заради чужди грешки.
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 5144a7d754 |
|
11. Вие жените правите големи грешки и много често постъпвате неразумно. Ако човек ви каже, че нямате здрав разум веднага се бунтувате. До 30 г. си се наживяла, сменила си няколко мъже и ако към всичките тези мъже си проявявала чувства, после чувствата са се изпарили. На 30 си избрала сигурността, родила си едно дете и ето на 39 отново си пощуряла по някакъв господин. Вече 6 месеца живееш с него и пеперудите в стомаха ти все така ли пърхат както в първите 2-3 седмици! Съмнявам се да се чувстваш пак така, както в началото. Вие жените сте емоционални същества, но не и рационални. Как може на 39 г. да не си дадеш сметка, че тези любовни чувства които така силно са те обзели и те няма да са вечни-6 месеца, година и пеперудите в стомаха ти ще спрат да пърхат. И тогава!!! Сама казваш, че той нищо не ти обещава. След година, година и половина напълно вероятно е да останеш сама. Как ще се чувстваш? Смяташ ли, че след 41-42 г. имаш голям шанс пак да си намериш любовното щастие?? Представям си какво те очаква след няколко години. Жените те окуражават, но ти ще страдаш, а не те. Всеки си плаща за деволиите, това правило и теб няма да подмине. Ако съм на мястото на съпруга ти, няма да те приема обратно. Възможно е и синът ти да те намрази. Зная такива случаи.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: e4370dcc15 |
|
12. Бракът не е пеперуди в стомахът, повярвай ми. След първоначалната страст идва реалността, сметките, детето... моя позната се омъжи за доста хо-възрастен мъж, винаги е била борбена, работеше на няколко места, рискуваше. И ми каза, че сега иска сигурност, рутинна, спокойствие и тона от което ти бягаш. Какво като ти пърхат пеперуди 1 месец, а после. Имаш спокоен дом, а можеш да бъдеш бита, унижава на и гладна. Може да си щастлива с този човек с подходящи усилия от теб. Рискувай с този които ти е завъртян главата и виж как ще се чувстваш. Не ми се рови из ютюб имаше една подобна история с Ани Владимирова много поучителни. Всъщност ако искаш изгледай ги, ще видиш себе си в някой истории и че нещата не винаги стоят така както ги виждаме.
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 53a221138e |
|
13. Здравей, бъди себе си, следвай душата си тя говори, винаги казваме разум, сърце? ! къде е душата тя боли не сърцето! Разликата тя не ни е голяма само 10 години, аз съм на 49 а имам много преживявания, не си натрапвам моята история, ако искаш прочети я в този раздел тема"Докато смъртта ни раздели... " можеш да си дадеш отговори на някой въпроси и прецени за себе си, със сигурност никой няма как да ти разреши съществуването ти, следвай интуицията - тя не лъже, друго не знам. Успех, не знееш колко са големи възможностите в човек!
ж49
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 62b86adde5 |
|
14. От авторката: Здравейте, благодаря на всички за откровените отговори. Умишлено не споменах нищо за съпругът ми, защото той няма как да се защити. Всичко, което бих могла да спомена за него, ще е пречупено през моята камбанария. Не го жали #2. Всеки получава това което заслужава. Животът ми с него не беше лек.
Не живея, с човекът, който предизвиква емоции в мен. Връзката ни е чисто емоционална. Дори не сме правили секс, защото от доста време съм отвратена от допира на мъж, "благодарение" на съпругът ми.
Това, което иакам е да спася душата си и да бъда психически здрава майка за детето си.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 639566442c |
|
15. Уважавам те за решението да не изневеряваш на мъжът си докато си била в брак с него-да, ти сигурно още не си разведена, никъде не споменаваш за развод, просто си го напуснала. Но не вярвам нещо да излезе с тоя, в който си влюбена. Та той дори не си прави труда да те лъже и да ти обещава нещо. От цялата история ти ще бъдеш наранена, послушай съветите на 11 и на 2, мъже са, можеш да им повярваш. Прочети как се отнасят мъжете към извънбрачна връзка, колко бързо им омръзват любовниците и се замисли. Семейството наистина е свещено, няма оправдание за това да го разтуриш, особено пък заради рутината и ежедневието в него. Мисли на първо място за детето си-то е най-важно в цялата ситуация. И ако си мислиш, че си единствената, която е правила секс по задължение, много се лъжеш. Всички жени с по-дълъг брак сме го правили, но колкото и да е важен секса има много по-важни неща. Пак те съветвам-недей, не си разваляй семейството....
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 469d76936d |
|
16. Хубава история и доста тъжна. И много позната! Вземи го този мъж и поне изживейте хубавите си мигове. Както описваш брака са, там нищо не е имало и не е останало. Съпругът ти е осъзнал чак сега че те губи и се опитва да те върне. Ще се заобичате сега ли, ще го пожелаеш ли сексуално? Едва ли, след 2 месеца пак ще влезнете в адска рутина и ще ти остане да чакаш пенсия.
Негативните коментари тук са на страхливи хора които нямат смелостта да бъдат щастливи. Историята на 2 също е хубава и поучителна но не забравяй че той очевидно е имал и има прилична партнъорка предполагам, а момата му се е оказала посредствена!
Твоето положение изглежда различно, не виждам защо трябва да живееш в ад до края на живота си? Любовта и на 60 години можеш да срещнеш! Успех и бъди смела!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 0065b16ff3 |
|
17. Имаше една мисъл, че човек в края на живота си съжалява най-вече за рисковете, които НЕ е поел. Късно - чак на 44 години - научих тази истина. Бъдете по-смели, момичета. Нищо не е сигурно в този свят. Нито семейството, нито работата, нито здравето, нито имотите, нито приятелствата. А душата и тялото искат любов. Така че да избираш между "сигурността" и "любовта" на мен ми звучи като да избираш между "въздуха" и "водата" - и едното, и другото са ни необходими. Въпреки това, аз бих избрала въздуха, защото ми гарантира по-дълъг живот. Респективно - избрах любовта. И аз като авторката напуснах съпруга си и срещнах нова любов. Може, както тук пишат мнозина, пеперудите в стомаха ми да отлетят след време, може пък неговите чувства да изстинат, това е така.... Но само след два часа, в момента, в който отключа входната врата, ще потъна в прегръдките му... Никой никога не може да ми отнеме това неземно усещане; няма цена, която да не бих платила за него. И, повярвайте, в тези мигове изпитвам най-голямата сигурност на света, пък дори и да имаме само хляб и сол на масата. Сигурността, че днес, тук и сега съм обичана. Но стигането до това съзнание е дълъг път. Авторката е поела по него. Моля ви, не я обезкуражавайте! Успех, мила, трудно е само в началото, в края е щастието.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: b91c635909 |
|
18. Преди години и аз направих абсолютно същото - имах невероятен човек до себе си. Правеше всичко, за да съм щастлива. Но родителите ни не ни оставиха на мира. И аз реших да прекъсна тази връзка с мисълта, че той ще намери щастието другаде и повече няма да има проблеми .. Разделихме се по мое желание. Използвах, когато той беше в чужбина, защото иначе очи в очи никога не бих могла да го направя. И след време се омъжих за човек, когото така и не обикнах ... Родих му и дете, но като че ли нищо не се промени .. И аз избрах сигурното - той ми даде дом, семейство, спокойствие. Докато, ако бях избрала да запазя предишната си връзка - там нещата не бяха така осигурени .. Все ми повтаряха - само с любов не се живее... Но след години осъзнах, че без любов не се живее .. Но сякаш вече е късно или просто нямам смелост да поправя нещата .. Гледай напред и изживей всичко онова, което чувстваш .. Ако ли не всеки ден ще съжаляваш жестоко, за това , че си загърбила чувствата си .. А нали за това ни е даден живота - за да му се радваме .. А без любов - сякаш сме живи само тялом ... Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
