Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Остави я на мира! Ти не си й майка, само си я родила. Това дали е добре, дали е зле и прочее категорично не е твоя работа. Единствено проблеми можеш да причиниш ако й нахлуеш в живота. Дори и да има нужда от нещо, то не е свързано с теб и ти не можеш да й го дадеш. Не знам как по-ясно да ти го кажа.

bile

8.   Колко коравосърдечни хора.. Вие знаете ли какво е по домовете? И как всяко детенце си мечтае ден и нощ да намери майка си? Каква е гаранцията, че това момиче е осиновено... може още да е по разни домове, или някъде сама да се оправя в живота, и да се надява да се появи някой на тоя свят, които да го е грижа за нея. Тежко е да си сам на този свят.. Никога не е късно за прошка, и да се съберат майка и дете. Моят съвет е госпожо, обърнете света, но намерете дъщеричката си, всички грешим, но грешките са, за да се поправят... Някога сте била слаба и сте сгрешила, сега бъдете силна! Не се отказвайте, ще се намерят много да ви осъдят, и малцина ще ви помогнат, но сърцето ви ще ви посочи истинската посока.

10.   " посъветвай се със социалните служби или с адвокат." -този коментар не е реален, защото до скоро бе забранено да се свързват родители с деца, а ивъзгледите не се променят бързо.

Попадна ми информация, че осиновените могат от общината да намерят адреса на родителите си, но дали го знаят, щом и хора, заобиколени от адвокати-не го знаят.
Има и друг въпрос-какво става, с децата на осиновените, когато са осиновителите са спомагали развитието на недоверие и неразбиране в семейството.

Трябва да Ви кажа, че подкрепям напълно и безусловно, жената, която иска да види живота на своето дете. Не бих я подкрепил, да води политики по решеване на проблемите по нейният начин, защото всеки е запаметил модели за решаването на проблеми и намирането на цели и ако се отклони и малко, може да изгуби ориентир.


Има случаи, като моят, в който, никой не е подозирал истинския мащаб, в който са работели осиновилия майка ми-дядо и неговия баща, което повдига и въпроса за това-кои са нейните родители, а да не говорим за това, че в къщи имаше култ към личността на по-старите и никаква подготовка относно историята на рода.
Някога е било възможно да се самоподценяват (и йерархично), но на мойто и поколението на майка ми-това не би прилягало, а и не дава добри резултати.

11.   Гсопожо вие добре ли сте ? Първо- ако сте нямали възможност да гледате детето си - защо сте го родили ?! Да се мъчи цял живот ?! Второ- съгласна съм с един коментар по-горе ! Никой насила не може да Ви вземе детето ! Трето-сега вече е късно.Може би детето сие подредило живота и ако сега го връхлетите с тази новина : "Здрасти..аз съм мама"...как ще се почувства детето ?! Оставете го намира !!! Допуснали сте грешка и не можете да в поправите :)))

12.   Ей, праведниците, за вас нравствени категории като разкаяние и опрощение не съществуват ли? Или само можете да съдите? Я си приберете камъните, че някой по - пуритан от вас може и по вас да ги хвърли! Или, може би сте безгрешни?

Към авторката: Не знам какво се прави в случай като твоя . Но искам да ти пожелая кураж! Дано намериш детето си!

Борония

13.   Искам да отговоря на номер 11, не искам да му кажа" здравей аз съм мама" . Нима си мислите че съм толкова лоша, че да опропастя живота на дете било то мое или не. Знам че постъпката ми не е за медал, но и не мисля да се оправдавам за нещата който са ми се случили. Никога и не съм си мислела да си оставям детето, мн е дълго за да си разкажа историята от самото начало. Аз искам само ако някой знае нещо или самата тя ако знае и е решила да ме потърси и случайно може и тя да е влязла в този сайт. Видях, че много осиновени деца търсят биологичните си родители и затова се осмелих да пиша тук. Благодаря на всички които ме подкрепят, дано никога не попадате в такава ситуация.

14.   Аз съм №10.
Може да кажете форум, където се издирват един-другиму.
Любопитен съм БЧК-занимава ли се с това.
Интересно ми е освен генеалогията-кои са другите науки занимаващи се с търсене на родствени връзки от миналото.
Моята майка е родена 1963 година, на 27-и.

15.   Аз съм от коментар №10.
Ще Ви кажа, че според мен, това дали децата ще се гледат добре или ще отидат в институции-зависи от моментните родители на момичето или от средата, в която живее.

16.   Защо чак сега се сети за това дете? Ами, ако е щастливо с ново семейство? Но все пак опитай но много внимателно, защото може да провалиш живота на друго семейство. Ако има други родители и ги откриеш свържисе по добре първо с тях и те ще ти кажат дали момичето знае, че е осиновено и дали е готово да се срещне с теб. Ами, ако е израсло в дом, нали се сещаш каква е тяхната съдба, и дали ще ти прости и в двата случая. Мисля че е много късно вече за прошка. Примири се. Но опитай.

17.   Ако е израсло в дом-ще бъде нетърпеливо да се запознае, независимо, че може да има и материалистическо отношение.

18.   До 10 -" " посъветвай се със социалните служби или с адвокат." -този коментар не е реален... " - е, днес в сутрешния блок на БТВ имаше интервю с оставено в дом преди 28 години момче, което търси майка си, за да я попита защо е изоставен. И точно такъв беше съветът към него от специалист. Начини има много, интернет форумите също са начин, въпросът е дали това няма да преобърне живота на някого, необходими са деликатност и разум.
Мечо Пух

19.   Мили майки. Що за глупави съвети?!ако тази бедна женица не би го дала за осиновение,а я би убила/рожбата си/то всички бихте казали ,че затова има осиновител ни домове.сега го е дала там и ето пак не ви пасна. Вие не я познавате и не може да я съдите. По добре -дайте й съвет.

20.   А бе хора, знаете ли какви времена бяха тогава-79г, по времето на комунизма. Кой знае какво и е било на жената тогава, какъв психически натиск е имало тогава върху нея и какво е станало. Тогава не се допускаше момиче неженено да забременее и роди-това беше абсолютно социално неприемливо от родители, от общество, от всички. Не я съдете, не ви е работа.... нека бог да я съди.

Моят съвет е ако я намериш, да я погледаш отдалече -да не се намесваш пряко в живота на детето. Просто погледай я, тя ще е вече голям човек, погледай я и си тръгни. Не и връхлитай просто така в живота. Може само деликатно да поразпиташ за нея и толкова....

21.   Имам въпрос към авторката: авторке, знаеш ли кой е бащата? Това е свързано със съветите, които бихме могли да ти дадем.

26.   Авторке, напълно те подкрепям. Аз съм осиновена и много бих искала истинската ми майка да ме намери. Много от осиновените деца наистина искат да се видят с рожденните си майки, не слушай злобните коментари, кръвта вода не става. Пожелавам ти успех с търсенето. Има много сайтове и форуми, където можеш да оставиш обява, че я търсиш.

27.   Здравейте. Според мен жената е права, че иска да види детето си. Всеки човек греши. Може би тя знае че е сгрешила и тя го показва чрез писмото си. Може би аз не съм права тъй като аз съм само на 13 и незнам какъв е живота на вас възрастните. Случайно попаднах на тази тема докато търсех някой неща. Жената е страхлива, личи си. Тя просто иска да разбере дали този човек, детето и, е живо, здраво ли е нуждае ли се от помощ, от майчинска ръка. Не ме съдете ако съм сгрешила-но аз мисля че нещата седят точно така както казва тя. Може би не доказвам нещата както трябва но все пак тя е сгрешила един човек който има перфектен живот родители или мъж, жена ли е някои на когото да му пука за него не знае какво е това да се наричаш самотник-без човек до себе си. Аз има страхотни родители и семейство, все още нямам деца но по себе си съдя че немога да знам какво и е на тази женица, как заспива, как се събужда, как понася ден след ден тази мисъл да и се върти в главата, къде и е рожбата жива ли е, щастлива ли е. Незнам, и не ми се искам да разбирам. Не я съдете жестоко, може би това нещо заради което я съдите е защото не можете да кажете нищо. Окуражете я, обяснете и какво да направи-извинете много но вие сте по на 25 и на горе години знаете какъв е живота на тези деца. Не гледам новини защото незнам и немога да разбера за какво става на въпрос, не мога да разбера каква е болката и немога. Съжелявам ако съм обидила някой с тези думи. Аз също незнам дали съм права но заради това имам глава на раменете си, затова съм дете да опитвам да греша да разбирам и да се поправям. Мила госпожо съветвам ви да я потърсите както казаха по нагоре потърсете родителите и обяснете им или на нея както прецените, посъветваите се с приятели, с съда с адвокат -на някой на когото имате доверие. Не съжелявайте толкова много и ви казвам не се предавайте. Никой никога не трябва да се предава по никакъв начин. Ако се предадете ще означава още веднъж да изгубите този рунт и всички усили ще отидат на вятъра. Успех с живота и аз вярвам че вие ще я откриете и много скоро ще се наречете баба... :)

28.   не я съдете, нямате право, само господ може да я съди, пи6и в имаш поща, или подобни предавания

29.   ако я намериш, пиши. Теодора

30.   28/29 няма смисъл да си пишеш сама коментарите- тук всичко е анонимно и няма профили, но от hash-а може да се види, че си пишеш сама коментарите. Не те съдя, но не мисля, че имаш право да търсиш и безпокоиш дъщеря си. Тя си има семейство и родители, ти не си ? никаква

31.   30-кой си пише сам коментарите? ми да с тая анонимност не знаеш кои пише, от два дена 4ета този форум.

32.   30-и друго от къде знаеш 4е тя си има семейство и родители и как прецени 4е госпожата й е никва, с кво право го казваш ?

33.   Благодаря на всички които ме подкрепят. Искам да кажа на 30, че не съм влизала от доста време тук да пиша, защото ми писна да се сблъсквам със злобата на хората и не си пиша подрепящите коментари сама. Също така искам да отговоря и на 21 - да, разбира се че знам кой е бащата. Навремето щяхме да се оженим и детето беше желано, но нещата не седяха толкова просто и свободно както са в днешно време. За по любопитните ще разкажа малко подробности. Бях доста млада само на 17год. със сериозен приятел(или по не така си мислех), няколко месеца преди да разбера, че ще ставам майка, почина моята собствена майка, която ми беше опора в живота, Това беше най-прекрасният и добър човек които се е раждал на тая земя. Тя беше едва 40 годишна и почина от рак. Стопи се пред очите ми. Имах и баща разбира се, но колкото и да го обичам той тогава беше ужасно строг. Не мога да се впускам в подробности как сме живяли с него, само ще кажа, че до като той не си отиде от този свят, а това се случи миналата година аз и сестра ми не смеехме да запалим цигара пред него. Може би някой ще се засмее, както нашите деца го правеха и им беше забавно, но той ни беше насадил такова страхопочитание, че до последно не можехме да му се опънем. Представете си тогава на 17 год. вече без майка, сама с него, (кака се беше омъжила имаше едно дете и чакаше второ)как съм се чувствала. Бях сигурна, че ще се вземем с моето момче и затова като разбрах, че съм бременна не съм и помисляла да го махна. Но той също имаше властни родители и по заможни от моето семейство и в един момент когато бях вече в 4-5 месец му забраниха да се жени за мен. Тогава баща ми ме изпрати в едно село при наши близки да не ме гледат хората, че съм с корем. За него в онова време беше позор аз да съм бременна без мъж, той вдовец, какво щели да си кажат хората за него. Когато наближи да раждам беше уговорил раждането ми да стане в майчин дом. Аз родих нормално, но ме качиха на етажа при секциото, защото там бебетата не бяха при майките, а отделно. Само когато трябваше да се кърмят се водеха по стаите. Така и на мен никой не ми го доведе. Беше уредено да не го видя. Всеки път заставах и аз редом с другите майки да си видя бебето, но на мен не ми го изнасяха. Веднъж се случи една млада сестричка да ги извежда и изведе и моята дъщеричка аз я гушнах и се разплаках, тогава тя се усети, че аз съм тази на която не трябва да дават бебето и ми го издърпа от ръцете и ми каза-- оо мила, съжалявам на теб не трябваше да ти го давам. Прибра се вътре с бебето и заключи вратата. Тогава исках да умра. Стоях там два дена и ме изписаха, казаха ми, че за дъщеря ми вече е уредено осиновяване. Не знам дали е така или само са ме успокоили, че няма да расте по домове. Сега в днешно време нещата не стоят така и знам, че много хора ще ме упрекват, но тогава не знаех какво да направя. Ето мисля, че задоволих любопитството на част от вас и да ме съдите аз пак ще обичам моята рожба и ще се моля тя да е щастлива и никой да не може да и навреди както го направи собственият ми баща.

34.   кой се е подписал за да я осиновят, как е станало осиновяването без твое съгласие, а бащата? ти си била непълнолетна, защо не потърси помощ от някой, съвет, аз също съм майка и не мога да си представя сестрата да не ми даде да видя бебето ми, безумно е, нямат право, откри ли нещо за нея, какво смяташ да правиш. Теодора

35.   Здравейте Госпожо!
Учудваме човешката злоба, но няма да пиша за нея сега.
Никой няма право да съди постъпката ви без да знае обстоятелствата. Вие търсите помощ а не упреци. Като не можеш да помогнеш или да кажеш добра дума поне си замълчете номера 1 и 2, другите дори не искам да чета
А и виждам че вие страдате от това!
Аз самата съм осиновена преди 40 години, била съм на 6 месеца.
Разбрах за осиновяването си по много неподходящ начин, от бившият ми мъж който след като ми каза новината при всеки скандал не пропускаше да ме нарече 'дърво без корен"Той и затова вече е бивш.
Сега имам ново семейство, три деца, хубава работа, и страхотен мъж. Живота ми се подреди с изключение че не знам нищо за жената която ме е родила. Сега ми предстой да разбера нещо за нея. решила съм да я потърся.
Аз не съм вашата дъщеря, но си представям някаква подобна да е и моята история!
След като се разведох намерих сили и смелост да споделя с моята майка че знам че съм осиновена, тогава бях на 35.
Тя се разплака и не отрече. Каза ми че не знае почти нищо за жената която ме е родила, че са ме избрали мен защото съм била най-хубавото бебе, сигурно е така, и сега съм хубава а и като гледам мойте деца също са много сладки и
усмихнати. Били казали на майка ми че ме е оставило младо момиче или студентка и това е всичко което знам. Другото е само мой фантазии.
Успех ви желая!
Набливава 8-ми март пожелавам ви да чуете нещо хубаво!

36.   Много тъжна история... Постъпи така, както ти подсказва сърцето

37.   Благодаря на всички за подкрепата. Радвам се 35, че живота ви се е подредил, дано и моето момиченце е имало късмет. Моето дете тази година трябва да навърши 34год. Дано все пак успеем да се срещнем в този живот. Късмет, здраве и щастие пожелавам на всички

41.   Няма оправдание за родител изоставил детето си! Аз лично станах майка на 17 и повярвайте ми и за 1сек не съм го помисляла! Страхливци и неграмотници са тези изоставили детето си оправдание и прошка не би трябвало да има това са жалки същестува!

42.   Не се отчайвайте и не ги слушайте тези хора . Те знаят само да съдят , а не погледнат себе си . Само някой нов да се появи и веднага започват с тяхната злоба .
Търсете и дано я откриете някъде .

43.   Божеее какви са тезии безумни коментари? ! Вие сърца имате ли? ! Никой не е застрахован рано или късно да разбере, че е застрахован! Госпожо, във Фейсбук има една страница - Търсим се, влезте там, хората са страхотни, ще ви помогнат с каквото могат, най-малкото с информация, а знае ли човек - може и вас да търсят :) Успех!

44.   Хубаво де, дайте шанс на майката. А за детето дали помоислихте? Или то не е вайно, дайте да помогнем на падналата майка, а ако това причини нещастие на детето - много важно! Защо детето да разбира от някоя, която не е била до него като са му расли зъбки, когато е било болно с висока температура, когато е плакало или го е боляло? Защо курвата да има право да види детето, а детето няма право да не я вижда? Сбъркала, добре - всички грешим. А сега каква мръсотия иска да направи пак на изоставеното си дете?

45.   Аз лично съм осиновена и повярвайте ми цял живот съм ядосана и родната ми майка:Защо ме е изоставила? Имам чувство за вина, какво съм направила та не ме е искала? Ако сега някой ме попита дали искам да я видя... Не, не и пак не! Съвсем друго е ако аз си задам този въпрос. Разбира се, че искам да я видя, да се запозная, имам толкова въпросибез отговор, не искам да живея в лъжи. Всеки човек има нужда да си даде ясна преценка кой е, за да се справя с себе си и живота!

46.   Здр Авторке. В дома където си родила и са ти отнели детето има архив в който е записано всичко. Друг е въпроса дали ще можеш да се добереш до тази информация. Помисли и как ще реагира дъщеря ти ако я намериш и се представиш коя си. Много такива изоставени деца когато научат че са осиновени, се озлобяват срещу истинските си майки без да знаят реално причините за това. Желая ти успех и пиши как са се развили нещата

47.   Съчувствам на госпожата за решението и тогава, аз също станах майка на 16 но нито и за миг не съм помисляла да оставя детето си, изгледах го сама и сега е вече почти 30 годишен мъж. Дано намерите детето ви искрено ви го пожелавам..

48.   Здравейте!
След 36 години научих, че съм осиновена. В акта ми за раждане е записана дата 04.05.1979 Г., така че едва ли аз съм човека, който търсите. Знам някои подробности за биологичните си родители, които съм описала в е-мейл, който сте посочили в сайта Търсим се. Взета съм директно от Майчин дом(София).
Бих се радвала ако бихте мигли да ми дадете някаква информация как точно е станало осиновяването във вашия случай, която да ми помогне да открия биологичните си родители.

49.   48, в акта за раждане, когато детето се осиновява, се подменя датата на раждане - изготвя се нов акт за раждане с променени данни, така че има вероятност Вие да сте дъщерята на авторката на темата.

50.   И аз разбрах, че се сменя датата в акта за раждане, но все пак един месец ми се вижда голям интервал. Разбира се има такава вероятност и това е причината да пиша. Надявам се авторката на темата скоро да се включи!!!

51.   Скъпа авторке, направи опит да намериш сведения направо в райсъвета/общината по месторождение на детето ти(ти знаеш къде). По името което си й дала, и са й издали кръщелно свидетелство, предполагам че може да се намери някакво сведение.
Ако сама не можеш, потърси услуга на адвокат, предполагам, че някой може да ти съдейства.
Съчувствам ти.

52.   Скъпа госпожо, на хората устата няма да затворите. Критикуват ви хора които най-вероятно не са живяли по онова време. Ако не го изживееш и не го изстрадаш няма как да го разбереш. Аз родих 1985г. близнаци. Единият почина след раждането. Вторият беше качен на 8 етаж в майчин дом(откъдето изчезнаха много деца по това време, но срещу това не роптаят тези които ви критикуват). Нямах 18 г. и затова за всички нужни документи се грижеше моята майка. Всички ме караха да вярвам, че ще си получа детето щом си го искам. Издадоха ми дори акт за раждане на детето с поправяни данни, но за майка на моите години това не прави ввпечатление. Мене ме изписаха, а бебето остана в болница за натдаване на килограми. След2месеца ми казаха, че го местят в 3 градска б-ца докато стигне нужните килограми. На 2 м. и6 дни ми изпратиха телеграма, че детето ми е починало. Веднага тръгнах на там. Пристигайки ми казват, че детето е получило белодробен кръвоизлив и е починало. Поисках да си видя детето (. Аз бях сама и естественно много разтроена. )и незнаете колко бяха любезни докато не ме отказаха да влезна в моргата. Издадоха ми смъртен акт който по-късно разгледах и видях поправки драсканици, въобще документ който не може да бъде издаден така. До тук с мене. Госпожо написах това не толкова да дам гласност на моята история, а да посъветвам хората които ви ругаят да бъдат по-съпричастни и по-добри защото тази злоба и ненавист ще разяде самите тях. А вие ако вътрешно искате да откриете детето си направете го. Толкова години аз също се притеснявах, но сега и аз съм решена да го направя. От мене горе главата, гордейте се и нека пръв хвърли камъка по вас този който е безгрешен. Успех!!!

53.   Скъпа госпожо, на хората устата няма да затворите. Критикуват ви хора които най-вероятно не са живяли по онова време. Ако не го изживееш и не го изстрадаш няма как да го разбереш. Аз родих 1985г. близнаци. Единият почина след раждането. Вторият беше качен на 8 етаж в майчин дом(откъдето изчезнаха много деца по това време, но срещу това не роптаят тези които ви критикуват). Нямах 18 г. и затова за всички нужни документи се грижеше моята майка. Всички ме караха да вярвам, че ще си получа детето щом си го искам. Издадоха ми дори акт за раждане на детето с поправяни данни, но за майка на моите години това не прави ввпечатление. Мене ме изписаха, а бебето остана в болница за натдаване на килограми. След2месеца ми казаха, че го местят в 3 градска б-ца докато стигне нужните килограми. На 2 м. и6 дни ми изпратиха телеграма, че детето ми е починало. Веднага тръгнах на там. Пристигайки ми казват, че детето е получило белодробен кръвоизлив и е починало. Поисках да си видя детето (. Аз бях сама и естественно много разтроена. )и незнаете колко бяха любезни докато не ме отказаха да влезна в моргата. Издадоха ми смъртен акт който по-късно разгледах и видях поправки драсканици, въобще документ който не може да бъде издаден така. До тук с мене. Госпожо написах това не толкова да дам гласност на моята история, а да посъветвам хората които ви ругаят да бъдат по-съпричастни и по-добри защото тази злоба и ненавист ще разяде самите тях. А вие ако вътрешно искате да откриете детето си направете го. Толкова години аз също се притеснявах, но сега и аз съм решена да го направя. От мене горе главата, гордейте се и нека пръв хвърли камъка по вас този който е безгрешен. Успех!!!

56.   Знаете ли, не знам каво да кажа. Аз самата научих, че съм осиновена едва преди година. Това което знам за майка си е, че е била студентка. На акта за раждане ми пише, че съм радена на 15, 02, 1978г. в София. Но самият акт е издаден от Благоевгратския районен съд. Мога да ви кажа само едно госпожо;БИХ ДАЛА ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ ПОНЕ ВЕДНЪЖ ДА ПРЕГЪРНА МАЙКА СИ. Сама преценете дали си заслужава да се борите

57.   Много деца по домовете чакат своите майки. Търсете ги и вие, не всички са осиновени!

58.   Не се ли замисляте хора, че ако няма изоставени деца много семейства няма да познаят радоста на майчинството. Който е безгрешен пръв да хвърли камък. Хайде да не ставаме злобни и да бъдем съпричастни към мъката на тези майки. Мисля че на много от тях в душите им зее дълбока рана. Да не бъркаме с пръсти там.

59.   Искам да кажа на всички съдници -Запазете си мнението за вас злобари. Никой не знае това дете как ще реагира и от какво има нужда. Не взимайте решения вместо осиновеното дете. Ако вие имате комплекси, не си го изкарвайте на жената.

62.   Няма ли в Бг нещо катооня Локатор, ако гледатеID- т. е. частна фирма, специализирана да издирва деца, род ини и пр. с които връзката е загубена или неосъществена по ред причини.
Когато Локатора намери дъщеря ви тъй като има контакти в нужните инстанции той първо провежда разговор с нея и ако тя желае да се видите организира съвместната среща. Те така те, ама в Америка.

63.   56
Моят мъж е осиновен като вас. Уж в София, а благоевградски съд. Мистериозно е взет на дни от болницата, а делото му е минало месеци след това.
Т. е. осиновителите са взели от родилното 5 дневно бебе, чието дело за осиновяване и акт за раждане са издадени 3 месеца след това.
Нищо законно не виждам в това. Пише, че е роден 1983