Споделена история от Семейство |
Имам чувства към него
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1469 пъти
Здравейте! Момиче на 19 години съм. Живея в България и се запознах с едно момче, което е 5 години по-голямо от мен. Той също е българин, но преди няколко години се е преместил да живее в Германия. Запознахме се във Фейсбук. В началото си казвах, че той се опитва да ме сваля и да се забавлява. Това беше и самата истина, той сам си го каза след това. Но с течение на времето нещата се промениха. Пишехме си и си говорихме всеки ден с часове, споделяхме си много неща. Разбрах, че е имал връзка от разстояние 2 години с момиче, което много е обичал. Но и двамата се измъчвали, защото било много трудно да се поддържа такава връзка, а и нито той мислил да се прибира в България, нито момичето мислило да отиде да живее при него. Един ден тя му казала, че трябва да се разделят, но не му казала защо. Той се прибрал заради нея само, за да говорят очи в очи, но тя не пожелала. Бил е много наранен. Казах му, че той все още не я е забравил, но той каза, че я е забравил, просто се чувства самотен и не е щастлив. Каза ми, че говорейки с мен, се чувства добре и че отдавна не се е чувствал така. Покани ме на гости, но аз си казах, че той просто се шегува и му отказах. Той ми предложи още няколко пъти, но аз отново не го взех насериозно (първият път наистина не беше сериозен). Но един път той отново ме попита кога ще му отида на гости и тогава аз го питах, дали наистина е сериозен, отговорът му беше да, защо си мислиш, че не съм. Поговорихме си малко по-задълбочено, той ми каза, че преди време пак се е запознал така с едно момиче и на шега й е казал да се видят, тя отишла там и му се обадила, когато вече била пристигнала, той много се изненадал и й казал, че няма чувства към нея, ако иска да остане, но каквото и да стане няма да е сериозно, момичето се съгласило, но след това започнало да прави сцени и т. н. Каза ми, че не е горд с някои негови постъпки и че ако е бил като преди е щял да ми обещае какво ли не само и само, за да отида, да се позабавляваме и след това кой откъдето е. Но ми каза, че сега няма да го направи, че може би не е времето да има сериозна приятелка. Каза ми, че дори и да отида не може да ми обещае, че между нас ще се получи, че не иска да ме нарани, защото му пукало за мен... Аз трябваше да говоря с един университет в града и нямаше при кого да остана, той ми предложи да остана в тях. Не знаех, какво да правя. Знаех, че не трябва да оставам там, опитах да намеря място, на което мога да остана, но така и не открих. Накрая отидох при него. Той ме чакаше на автогарата, когато ме видя, ме прегърна, взе ми багажа, даде ми якето си понеже беше много студено, даже не ми позволи аз да си платя билета за транспорта до дома му. Запозна ме с родителите си. Понеже нямаше друга стая, спах в неговата. Спахме на едно легло. Когато легнах ме придърпа близо до себе си, целуна ме по устните, а след това и по челото. Беше много внимателен към мен, отнасяше се прекрасно, след работа ходихме на разходки, показа ми града, отидох до университета, запозна ме с негови приятели, както и със сестра си и нейния мъж. Прекарахме си наистина прекрасно за тези 8 дни. На връщане той ме изпрати до автогарата, имаше цял час закъснение, той изчака с мен, направи ми сандвичи за изпът, а когато дойде време да се кача на автобуса ме прегърна силно и ме целуна, каза ми, че не иска да плача, че трябва да съм силна. По пътя ми писа няколко пъти да види как съм, докъде сме стигнали, кога съм се прибрала. Продължихме да си говорим. Един ден ме попита кога пак ще отида. Пак помислих, че се шегува, но той каза, че е сериозен. Не мога да си го позволя, нямам такива възможности в момента. Но много искам догодина да отида и да уча в този университет. Той ми каза, че съм винаги добре дошла там. Каза ми, че не иска отново връзка от разстояние. Каза ми видяхме се един път, ще се видим и втори, и трети, и четвърти, и ако ни е писано да сме заедно, ще бъдем, времето ще покаже. Една вечер ме попита дали мисля, че е различен за малкото време, което го познавам. Аз му казах каквото мисля и го попитах защо ме пита това, а той каза, че са му казали, че бил променен и т. н., и ме попитал, защото с мен говорил най-много. Веднъж му бях казвала, че се радвам, че сме приятели, а той тогава ми отвърна само приятели ли сме, при което аз му казах, че имам по-силни чувства. Каза ми, че ако догодина отида да уча там, той много ще се радва, но и че не трябва да го правя заради него, а заради себе си. Излях пред него всичките си чувства, а той каза, че едно от нещата, които си пожелал, след като се разделил с приятелката си, било да не се влюбва вече и да не се привързва към никого. Каза ми, че след като съм си тръгнала от Германия той се убедил, че човек трябва да внимава какво си пожелава. Каза ми, че му пука за мен, че се радва, че съм част от живота му и че ме има. Каза ми, че му липсвам и че иска да ме види много, но не иска накрая аз да страдам и да съм наранена, не иска да се скараме и да спрем да си говорим. Каза, че не съм му безразлична. Наистина не знам какво да правя. Толкова много се привързах към него и всеки ден се привързвам все повече и повече, искам да го видя, да го прегърна, да го целуна, да усетя аромата му, да подържа ръката му... Днес си писахме, снощи са излизали с приятели и са пили, а преди малко качи снимка от снощи като до него на снимката има две момичета. Той е заобиколен от момичета там. Знам, че е тъпо, но го ревнувам страшно много. Тъпо ми е, защото когато бях там с него усетих, че е щастлив, че му е хубаво с мен. Не знам, дали има чувства към мен, толкова съм объркана... :(
|
