Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не се хаби да се сближаваш с детето. Току виж и ти и сегашният ти сте срещнали сред време нови хора и се разведете двамата, за да отново да следвате личното си щастие, зарязвайки половинките си.

7.   Номер 1 е права но само отчасти.
Авторке опитите да се "сближаваш" с дъщерята на съпруга си реално са опити да купиш доверието ѝ с материални неща. НЕ се прави така. Изобщо дори има обратния ефект. Вместо това трябва ти или може би двамата със съпруга ти да поговорите с нея. В откровен разговор да обясниш на момичето че не искаш да заменяш майка ѝ в нейния живот, но наистина те е грижа за нея и имаш желание да бъдете приятелки. Дай ѝ да разбере че може да разчита на твоята подкрепа ако има нужда и не ѝ се бутай с нежелани подаръци и жестове. Достатъчно е да се отнасяш към нея с уважение и да правиш прости ежедневни неща, когато тя е при вас.

8.   Според мен не трябва да страниш от нея, както казва номер едно, но и не я затрупвай с подаръци. Просто седни и поговори с нея, че искаш да се разбирате и я харесваш. Тя едва ли знае какво иска и не и е много приятно семейството и да се разпада, но ако е добро и разбрано дете, ако ти тръгнеш с добро може би ще те разбере. Имам една приятелка, в която беше в подобна ситуация. Вижда се с баща си веднъж на два месеца и той я затрупва със скъпи неща и т. н. На нея и беше приятно, но тя искаше нещо повече от това, а именно вниманието му и да се виждат по-често. Не се отчайвай, дайте си шанс. Не се знае какво ще излезе от това.
Успех

9.   Не се занимавай съзнателно да се сближаваш - няма да се получи. Просто се дръж с нея учтиво и нормално (т.e не се опитвай да и ставаш майка или приятелка), не и се меси, не вземай отношение по въпроси, който я касаят в нейно присъствие, не и прави подаръци с цел да я спечелиш и оказвай помощ само, ако тя изрично ти поиска такава. В същото време сложи и ясни граници и не позволявай обиди или да ти се качват на главата - взаимното уважение и зачитане е най-добрата база върху която да си градите бъдещите отношения

12.   Приятели, влизам в тази тема, за да се похваля. Аз съм авторката и съветите ви много ми помогнаха. Наистина не бях избрала правилния път, но не беше с лоши намерения, просто търсех начин. Вече прекарваме чудесни дни всички заедно. Детето излиза с нас на театър, ходим по екскурзии, дори си води и приятелки. Снощи сама се обади, че иска да остане у нас за вечеря. Мъжът ми беше поканил свой приятел и докато приготвях храната, дъщеря му предпочете да се върти при мен в кухнята, за да си бъбрим за разни момичешки неща. Пожела само ние двете да идем в Националната галерия, за да й разкажа за художниците. Избра си стая в лятната ни къща - веднага й освободих гардероба, за да си нареди някакви неща от първа необходимост и когато има настроение да е добре дошла. Разбира се, всичко съгласувам с майка й, но тя е напълно спокойна и дори се радва, че докато малката е с нас, тя самата може да излезе с приятелки или пък да си прекара уикенда с някой по-специален човек. Нещо повече! С мен момичето започна да споделя лични преживявания - гаджета, училищни караници, такива неща - с условието да не ги казвам на татко й. Постигнахме пълно доверие. Правим планове за образованието й, гимназията я избрахме, сега мислим за университет, приобщих я към един импровизиран кръжок по творческо писане, който водя с чисто благотворителна цел. Говорим си за мода, показваме си новите обувки. Просто - вие всички бяхте прави! - подходът ми беше грешен. Мислех си, че ако съм покровителствена, щедра и я засипвам с подаръци, тя ще ме обикне. Грешка! Тя ми се довери, едва когато започнах да се държа с нея като с равна. Аз режа хляба, тя го слага в панерчето, аз пържа рибата, тя нарязва лимона, тя иска сладолед, аз й давам пари и казвам иди до магазина и купи.... например. Давам си сметка как се е чувствало детето, когато явно е осъзнавало, че един вид искат да го подкупят. Аз нямах такива намерения, но то така е изглеждало в неговите очи. Благодаря ви още веднъж, помогнахте ми много със съветите си! Споделям всичко това, за да кажа на други в моето предишно положение следното: човешките отношения са огледало; каквото е от едната страна, това е и от другата. Децата са безпогрешен съдник, те все още имат чистотата на възприемането на света и улавят всеки фалш от наша страна. Най-добрата връзка с тях може да се постигне единствено и само с честност.

13.   Супер, браво, авторке. Аз не съм писала коментар, но прочетох всички коментари и сега пиша за да ти кажа, че се радвам за тебе. Нека има мир, любов и хармония между всички в твоето семейство и все така да продължава.

14.   Здравей. На 18 съм и съм била в подобна позиция за кратко. Според мен няма щастливи деца от разведени родители. Но мага да ти дам един пример какво да не правиш- не опитвай да заместваш майка и!!
! Това с тортите, подаръците... по -скоро го остави на нейната майка. Смятам, че ще е много по-добре за детето да задравиш връзката и с майка и. Да си нещо като посредник между тях. Като най-добра приятелка на мама или нещо такова. В края на краищата ти си просто гаджето на баща и. Дръж си на твоята връзка с бащата, детето ще порастне, не го мисли толкова. Защото реално.. ти се явяваш натрапник в нейния живот... никак не е хубаво, била съм на нейно място. Децата мислят, че спират да имат значение. А само желанията на възрастните. Но все пак недей да забравяш себеуважението си, ако се наложи.

15.   И аз съм втора съпруга и мога да кажа, че всякакви усилия са безсмислени. Дъщерята открито имитира майка си, а от баща си(безработен) и мен гледа все някой лев да докопа, освен издръжката. Като казвам имитира имам предвид татуиране, ходене по кафенета от детска възраст, безразсъдни харчове за дрехи. И после изведнъж пари нямала... А майката уж финансови проблеми имала, ама нея си я гледат майка и и баща и. така че, по-добре остави съжалението настрана, не се сближавай повече от необходимото, защото накрая хем ти без вина за нещо ще бъдеш обвинена, хем цял живот като банкомат ще те третират. искрени и истински чувства няма да получиш

16.   номер 14 хората стават приятели с хора, които им допадат. мислиш ли, че авторката би искала приятелка алкохоличка, неспособна да се грижи за детето си? тя не е длъжна да се сближава с никого. Това, че бащата на детето е искал да бъде с нея, не означава че сега тя дължи нещо на бившата или детето-те не са нейното семейство. Просто авторката ми се струва прекалено добра, но тази доброта може да и излезе скъпо.

17.   Каква хубава история и най вече - завършек. Приятно е да прочетеш такава, дори и само за разнообразие. Разбира се, все се налага да "филтрираш" по някой твърде озлобен коментар. Разбирам, че всеки си има причина и истина в тоя живот. Но най важното - не е задължително тяхната история или убеждения да са верни в твоя случай. Така, че не приемай за чиста момента техните доста крайни заключения.

А както разбирам, именно така са се развили нещата за теб и за дъщерята. Явно по някакъв начин сте намерили път една към друга. А това е най важното и се радвам, че сте успели. Браво :)

18.   Авторке, не се престаравай толкова, не знам дали това го правиш от гузна съвест, че си развела съпруга си, или за това, че нямаш деца или от чиста доброта, но детето никога няма да те обикне така, както обича майка си. Цялата тази превързаност е до време, все някъде ще сгафиш и ти ще си пак виновна. Твоят съпруг е по - важен за теб от неговата дъщеря, ако можете родете си общо дете и поддържай само официални, но не чак толкова близки взаимоотношения с детето.
Пиша ти това от позиция на втора съпруга, без да съм развела съпруга си. Той беше вече разведен, когато се запознахме. Минала съм през този етап в контакти с неговата дъщеря и това не ми донесе нищо добро. Сега имаме два наши деца и ролите са ясни.
Всичко хубаво

19.   Авторката съм. Благодаря, номер 18, за предупрежденията, но моят поглед към ролята на едно дете в контекста на сложни отношения между възрастните, не е то да бъде игнорирано. Да, може би една дистанция би ми спестила проблеми в бъдеще, но аз не желая да си спестявам тези проблеми. Готова съм да ги посрещна заедно със съпруга си - бягания от къщи, незаслужени обиди, тийнейджърски своеволия - и всички други "благини", които обикновено поднасят подрастващите на близките си. Бих приела като личен провал, ако момичето смята дома на баща си за "чужд", а мен за "оная кучка". Радвам се, че тя вече се затваря в "свята стая", не дава да й пипат "нейните пантофи", а най-много ме радва това, че проявява искрен интерес към работата ми и покрай мен започна да чете книги (аз съм редактор). Чувала съм я без да искам как се хвали по телефона на приятелките си къде е била с "леля М. ", с кой известен писател я е запознала "леля М. ", как "с татко и с леля М. " еди какво си; т. е. тя официално ме признава за фактор в живота си и ако не обич, то поне уважение от нейна страна долавям ясно. И не, номер 18, съпругът ми за мен не е по-важен от дъщеря му. Те двамата са на една плоскост. Защото зная, че тя за него е най-важното нещо на света. Как може най-важното за човека, когото обичаш, да бъде за теб на втори план? ! Що се отнася до гузната съвест, че съм "развела" мъжа си, то... не смятам, че притежавам чак такъв фатален чар; просто отношенията в предишното му семейство се бяха изчерпали далеч преди ние да се познаваме. Доказателство за това е, че с бившата му жена поддържаме абсолютно нормални отношения, тя е доволна, когато детето е с нас, защото знае, че то е на сигурно място и за него ще се грижат добре. Ако имам някакви опасения, то те са по-скоро, че малката все по-силно изявява желание изобщо да се премести при нас. И двамата с мъжа ми знаем причината - момичето търси по-интелигентна среда и по-нормални битови условия. Бедата е, че това окончателно би съсипало майката, която без друго има проблеми с алкохола. Иначе, плюсовете за девойчето са несъмнени. Признавам си, че никога не съм си представяла, че един ден ще трябва да поема подобна отговорност - да мисля за бъдещето на едно дете, което не е мое, но животът поднася изненади.

20.   Тамирам те за много интелигентна жена, но ти въобще не разбираш. От всичко написано гузната ти съвест работи много силно. Ти си готова да жертваш бъдещето си в помощ на бившето семейство на твоя настоящ съпруг.
Нека да обобщя написаното от теб, пък ти си направи извода:
1. Предоставила си собствения си дом за живеене на съпруга ти и дъщеря му и настояшваш да го приемат като свой;
2. Поддържаш "нормални" отношения с майката с цената на много компромиси от своя страна, както пишеш;
3. Искаш да бъдеш фактор в живота на доведената си дъщеря, тъй като тя е най - важното нещо в живота на мъжа ти и следователно и на теб, защото много го обичаш.
4. Готова си да поемеш всички негативи впоследствие от поведението на дъщеря му.
5. Помагаш в издръжката на безработната майка алкохоличка и дъщеря и.
А, ти като личност къде си в цялата тази история! За бъдещи свои деца не говориш?
Къде е ролята на мухльото, който си го приела за мъж. Явно не е бил толкова нещастен с жена си, че да чака да се разведе с нея едва когато те срещне?

21.   Извинявай, авторке, но не си права. За съжаление, хората като теб не разбират съветите на другите и много настояват да си счупят главите сами. В момента при теб се вижда задоволство от ситуацията, радваш се че имаш мъж и дете ( макар и чуждо ) и си готова да приемеш всяко тинейджърско малоумие. Доволна си, че детето говорело така за теб, и си мислиш, че имаш и ще имаш " перфектното " семейство. Горчиво се лъжеш обаче.
Независимо, че майката е алкохоличка, тя и е майка. Децата искат на всяка цена да съберат майка си и баща си заедно, и в момента тя преценява как най - удачно да ви раздели. Дъщерите ревнуват бащите си страшно много, независимо как и дали го показват. Въпрос на време е да го разбереш и да спукаш розовите балончета в главата си.
Вторият въпрос е финансовият. Явно не цениш достатъчно парите, което е твой минус. Това е добре дошло и за бившата и за "милото девойче " защото съвсем скоро ще бъдеш третирана като банкомат, без право на мнение.
Не искам да ти пиша повече подробности, защото ще започнеш разпалено да ми опонираш, което е безсмислено. Съветвам те след 1 г да прочетеш пак предупрежденията на хората, за да се убедиш колко са прави.

22.   Единствено ще ти кажа да се държиш добре с детето, бъди му приятелка, обичай баща й и всичко ще е наред. Живот и здраве един ден ще си имате бебче, а тези с злобарските коментари ще са си все още сами