Пристрастена съм
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1619 пъти
Здравейте. Аз съм пристрастена към харченето на пари, за да се чувставам повече, от това което съм. Обикновено момиче съм, но винаги съм искала да изглеждам като момичетата от списанията. Вписах се в подобна среда за няколко години , докато бях в университета. Преди 10 години спечелих няколко стипендии по 4 проекта и можех да си купя един апартамент. Малък апартамент, но все пак жилище, което да ми напомня този успех. Тогава разбирах какво постигнах, но някак си проиграх всичко. Изплащаха ми се на малки суми дълго във времето и аз спестявах всичко. От бала си събрах също приятна сума и родителите ми ми изпращаха пари , докато бях в университета, които също спестявах. Купиха ми жилище в града, където учех. Но с благоприятното замайване и сигурност в джоба започнах да се отпускам в покупките на чанти, обувки, непотребни вещи, дрехи и глезотийки. Вманиячавах се да имам от всичко по много. Това се превърна в ежедневие. След университета обикалях по магазините и не се прибирах без нещо ново. Чувствах вина, спирах за дни, понякога месеци и накрая хвърлях по 100, 200 , 500 - 1000 лева наведнъж. Преди това бях скромно девойче, което носеше 2 чифта дънки в годината и спортен екип. Съучениците ми мислеха, че съм от бедно семейство, което не беше така, но така и не казвах на никого, какви възможности са имали родителите ми , защото не исках да се хваля (бях задръстена). А и бях на мнение, че не дрехите правят човека. Но остана това чувство за малоценност и исках да се видя в друга светлина, която не ми харесва. Чудя се къде е златната среда като аз обичам крайностите? И се чудя за какво са ми толкова вещи? Те ми носят моментно щастие, освен китарата която наистина използвам. Те не са ми нужни, как да спра? Не искам да съм повърхностна, как да спра?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 5 месеца hash: f9f4c4329a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Спри да ходиш там където има богаташи. Бъди земна. Гордостта е мн гадна болест. Славата е непосилна за хората затова е станало така. Намери си нормални приятели. С какъвто се събереш такъв ставаш.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: ec96eddbb0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Златната среда е балансът. Как се чувстваш най-балансирана?

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 3a44cb0fa6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Консуматорският манталитет в пълната си сила. Напомняш ми на този момент : "https://youtu.be/3qD_La2F6bk?t=142" първите няколко изречения са чудесна дефиниция на този тип хора. Мога да ти напиша много но знам, че нищо от това няма да разбереш. Все пак, когато еуфорията от поредната лъскава чантичка или парцал който си си взела, е отминала, и ти се чудиш дали притежавайки такива вещи, това те прави по добър, зрял, щастлив човек, ще ти дам някои кратки клишета които хората обикновено осъзнават след много години. Ти не си вещите си. И ако без тях не чувстваш нищо, по всяка вероятност наистина в теб няма нищо. Прекрасните усмивки, със последния модел червило, грим, мигли , като тези кукли от лъскавите списания, не струват нищо пред усмивката която пускаш когато завършиш нещо дребно , ако щеш, но със собствени ръце и усилия. Или когато помогнеш на приятел да направи нещо. Тогава ще разбереш, че вещите са ни скъпи не заради самите тях , а заради усилията, времето и ентусиазма който сме вложили в тях. Но щом ти живееш в семейство което може да си позволи да ти купи директно жилище, това значи, че едва ли някога ще ти се наложи да се бориш за нещо.

 

...

горе^

преди: 7 години, 5 месеца hash: 9f7323e439

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Номер 3. Изключително глупав коментар и не на място. Тук става въпрос за пкихическо - емоционално състояние на човека и въобще няма отношение към вещите, заради самите вещи. Това е така, защото този които купува тези вещи гой реално не ги полза, той просто харчи пари, защото трябва да харчи. Дали си беден или богат няма значение, защото и бедния може да харчи, 5 лв. да има и тях ще ги похарчи на момента за глупост. Проблемът е в самото харчене като състояние. Или си налагаш волята, авторке да не харчиш или отиваш при специалист за помощ. Друг изход няма.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 3a44cb0fa6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   4, нали знаеш, хората като не разбират нещо, веднага са готови да го заклеймат за глупост. А дали ти е хрумвало, че просто не можеш да осмилиш това което се случва покрай теб? Едва ли. Знаеш ли, че това "пкихическо - емоционално състояние" за което говориш далеч не е изолиран случай а проблем в световен мащаб. Просто ние тука понеже сме все още 3тия свят, и една от най бедните държави в Европа, нямаме толкова масови и фрапантни случаи на див консуматорски начин на мислене. И идея си нямаш, че в нашия речник думата "имам нужда" е заменила "искам". Но факт е, че да, тръгнали сме към европата. Наскоро гледах филм от 74 година, казваше се "Криворазбраната цивилизация". Като оставим настрана комичния му аскепкт, стори ми се особено актуален, след близо половин век. Същия манталитет, същото невежество и агресивно отношение. Все гледаме в канчето на съседчето, като теб. Всичко се решава с воля, нали? Останалото са глупости. Той и Ганьо така си е мислил, като е решил да покаже колко як е булгар. И изобщо не е глупаво да сравняваш харченето на бедните и богатите, те по един и същи начин харчат. Ама разбира се. Затова всички онези хора които блъскат за минамлна заплата и се чудят как да вържат 2та края, ги виждаш да търчат из моловете и магазините като тази кифла. Абсолютно аналогични са образите и световете в които живеят. Разбира се, че твоето сравнение е много умно и на място. Разбираш ли, че твоята забележка към мен може единствено да ме ласкае - очевидно нямаме много общо. И аз съм особено доволен.

 

...