Немога да живея така с нашите!
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1814 пъти
Здравейте, моят случай не е по-различен от на повечето хора, но това не значи, че е и по-лек! Става на дума за семейството ми. Майка ми и баща ми са консервативни хора до толкова, че не ми позволяват да бъда самостоятелна. ( на 19 съм). Каквото и да опитам да направя сама, следват думите - "Още си малка за тези неща". Мога да кажа, че се притеснявам, че за някой неща които би трябвало да съм компетентна на тази възраст, аз не съм, тъй като от всичко са ме спирали до сега. Не се смятам за прекалено ГОЛЯМА и не смятам, че има гаранция, че аз също няма да допусна грешка, но немога да продължавам така. Освен това, че не ме пускат никъде имам и вечер час и то към 4-5 най-късно 8 докато се стъмни като минат с претекст: " то е тъмно, няма да те пуснем до толкова късно, студено е или ще ти се случи нещо". Ако се опитам да противореча последва удряне, краници, заплахи и убиди от сорта на: " само разхайтените деца седят до късно и родителите им не ги търсят". Освен това постоянно се изисква да върша на майка ми работата да и ходя за цигари и кафета и като цяло за неща които може да свърши и сама! А пред баща ми тя казва че не върша нищо и го настройва и така той ме увиква допълнително. Тъй като тя работи на компютър и товари баща ми през деня, няма възможност да отиде уж до някъде, но не смятам че това я оправдава! Всъщност, проблема не е че ще и върша работа, а че нямам време за себе си и дори и да изляза или ще ме прибере по-рано или ще ми измисли куп задачи като изляза и то не е да и ги свърша сутринта пък следобяда да изляза, ами постоянно се присеща нещо.. Другото което е тъй като са хора с дългове исках да си намеря работа да си плащам поне мойте разходи и да им помагам, но те не ми позволяват казват че ще ме прецакат с парите и т. н. и постоянно майка ми ме обвинява че аз съм виновна за заемите и и че всичко. прави за мен! Също така уча в университет редовно, но майка ми постоянно иска да се прибирам да и оправям дадени сметки и от нея евентуално немога и да уча като хората пропускам материял не ме пуска да ходя всяка седмица или ако отида се прибирам на втория ден! Отделно е това че имам приятел с който сме сериозни и мислим като изуча да се женим, но нашите ме спират и с него да бъда, сърдят се че той идва в нас и така, може би е рано, но искахме да живеем на квартира заедно и да си учим и работим през останалото време, но когато казах на нашите последваха убиди и грозни неща, в смисъл - само ако се ожените може да живеете заедно. И че другите които го правят а не са женени са развратници.. Моят приятел е добър човек и цени моето мнение, мисли как е най-добре за мен, но на него също не са му приятни всичките тези неща с нашите и не знам до. кога ще издържи така.. защото понякога иска да ме изведе примерно на вечеря, те не дават че било късно и т. н. и прецакват всичките ни планове като цяло. Уважавам ги много, правя каквото ми кажат, обичам ги, но това ми идва в повече и не знам как да постъпя опитвала съм да говоря с тях за тези неща хиляди пъти но не помага.. Имам страх от тях и не смея да им се противопоставя. Имам чувството че те са консерви и за тях всичко което е нормално в днешно време, е к*рвенско.. От една страна разбирам че се притесняват, но от друга аз се опитвам да градя живота си а те ме спират. Не съм от момичетата които ходят по дискотеки, пушат, напиват се и т. н. Чувствам се като техен роб, нито мога да изляза и да прекарам време с любимите си хора нито нищо, защото чакам само да ми звъннат да свърша нещо или да ме приберът. Дори майка ми ми звъни през 1 час и ми досажда, срам ме е вече, не знам какво да направя за да са различни нещата! Това. не е личен живот, в стремежа си да ме предпази от всичко тя ме задушава. Много пъти дори е прекалявала до толко че да ме бие и убижда по непристоен начин! Според нея нямам цели, глупава съм и немога да си преценя живота и щом не направя това което ми се каже съм някъква неблагодарница и не оценявам всичко което прави! Отгоре на всичко трябва да я прикривам и за всичките и лъжи спрямо баща ми.. Не издържам вече, за нея съм едно нищо и няма да се справя без тях! Те искат да не повтарям тяхните грешки, но по този начин сякаш живеят моя живот. Искам просто нормален живот и евентуално да бъда щастлива!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 625fcd0bd8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей момиче. Не си сама, така съм и аз и съм изчела много историй, такива сме много. Няма оправдание за родителите ни. Години наред търсех оправдания, но не намерих. Това тяхното, не е защита, тяхното е чуство за собственост, за надмощие над нас. Тяхната дума трябда е закон. Аз нямам приятел и не съм имала, главната причина са нашите. До такава степен съм отчаяна от семейството, че не искам да имам друго. Не искам мъж и деца. Предпочитам да живея сама, да пътувам, да опознавам нови хора. Но не искам семейство. Щом си намерила човека, не позволявай да го зягубиш, защото вашите така смятат за правилно. Разбирам, че разговорите с тях не помагат, и при мен е така. Моя съвет е малко по-малко се отръпни от тях, започни работа, тайно ако се наложи събери пари, стъпи си на краката и се изнеси. Надявам се, един ден родителите ни, да разберат какво точно ни причиняват. Всеки има право да бъде щастлив. Ще бъдем и ние.. някой ден.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: bb6bc7ebd9

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Може да ти прозвучи малко сурово, но вникни в това, което ще ти кажа, защото е за твоя полза: те са такива, защото ти им позволяваш да са такива. Звъни ти през час да те тормози? Не й дигай, затваряй, казвай й, че си заета, че имаш нещо по-важно от това да слушаш простотиите й. Покажи й, че имаш свой личен живот, който няма нищо общо с тях, покажи им, че те са аут. Заминала си да учиш, викат те на втория ден да се върнеш - обясни им, че си заета, че не можеш, имай смелостта да им кажеш НЕ. Опълчи се, без истерия, говори им тихо, кротко, но твърдо, това респектира. Ако те видят да изпадаш в истерия, да плачеш и да се тръшкаш заради тяхно чудо, само ще ги зарадваш, ще подхраниш егото им. Мила, те са зависими от теб, разбират, че си пораснала ит е изпускат и това ги влудява, затова се държат с теб така. Не им се връзвай, ако те заплашват, обиждат, не им се връзвай, те са безсилни, защото са възрастни, а ти си млада, здрава, умна, не се оставяй на манипулациите им. Какво значи - ама не ми дават да изляза след осем. А бе ти си на 19! Все едно чета себе си, и аз имах вечерен час, и мен ме подтискаха, но чак след години аз осъзнах, че проблемът е бил в мен - аз им давах възможност с послушанието си. Това е, мила, не си на 9, а на 19. Дори и да живееш у тях това не е причина да се държат с теб като с подметка. Дори и да ти акжат, че ще те изгонят от къщи ако не ги слушаш - иди при приятеля си, ще видиш как ще омекнат, защото ти им вършиш работа, зависими са от теб, емоционално зависими, без теб няма да има кого да тормозят. И на всичкото отгоре са лицемери - за пръв път чувам за консервативни хора, които пушат и се държат така селяшки с най-близките си. Истинските морални хора са такива и със себе си, а не го изискват само от другите. Горе главата, момиче, в тебе е хлябът, в теб е и ножът, само още не си го разбрала.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: a88a8f3840

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Намираш си работа, която да може да съчетаваш с лекциите и прекратяваш всякакви отношения с тях щом те дърпат назад. Нормални родителите не биха искали детето им да си пропилява бъдещето. Явно не могат да се примирят, че вече порастваш и не си малкото им момиченце, ами да си вземат домашен любимец тогава, но навярно ще гледат да изтормозят и него. Препоръчвам ти също ти също така да си свалиш на телефона книгата "Отровните родители" и да я прочетеш ще ти даде много полезни насоки как да се справяш с тях в бъдеще, защото вашите са точно такъв тип родители.

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: 2c2bd6b248

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много благодаря за съветите ви, от една страна ми олеква, че има хора които преживяват същото и могат да ми дадът съвет, тъй като са навътре в нещата. Може би сте прави, аз позволявам да се държат така и досега понякога се запитвах дали проблема не е в мен, дали аз не преувеличавам и това от тяхна страна е нормално, но след като видях мнение на приятели и то не на един а на няколко и съответно вашето почти се убедих, че проблема не е в мен а в тях. Въпросът е, че ме е страх какво ще последва, дали аз самата ще се справя тъй като те винаги са твърдяли обратното и в мен се е появил един лош спомен за укор който ме възспира

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: d81987c7ce

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Какво се обясняваш? Ще ги промениш ли? Изнасяйки се, ти си на 19, а не на 15. Работи и си живей живота. Намираш си работа и просто ги информираш. Съсипват си живота. Отивай при приятеля си. Как позволяваш да те командват така? И пак само се обясняваш и търсиш тяхното одобрение.

 

...