Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Когато съм правил бели са ме наказвали. Отнясъл съм и по някой шамар, но при много тежки провинения от моя страна. :) Общо взето имах респект от родителите си. Хубаво е "боя" да е крайна мярка. Най добре е с децата да се разговаря, а не само бой да има! Възпитанието си е изцяло грижа на родителите, както се държат те с детето си днес, така утре то ще се държи спрямо съученици и други хора в обществото. Липсата на контрол и възпитание, тика обществото ни към своеволия, неспазване на закони, нарушаване на чужди права и т.н. Виждаме го всекидневно по новините!

>М.31г<

7.   На 16 години изядох един як шамар. Имаше защо.

8.   Доста бой съм ял и от двамата ми родители. Биеха ме до ниво да не мога да си сядам на задника по няколко часа. Наказваха ме да стоя по няколко часа прав пред стената. Като ме пускаха навън не исках да се прибирам вкъщи, но ако не се приберях навреме, баща ми излизаше да ме търси и после ме биеше задето не съм се прибрал като се е стъмнило. Майка ми ме биеше по главата основно, нямаше толкова сили да ме обърне по дупето. Но по главата също ме болеше.

Така де.. според мен боят ме е променил много силно, не знам за добро или зло. Със сигурност щях да съм много по-различен човек, ако не ме бяха били. Гледам да избягвам общуването, като цяло нямам довереие на хората. Мисля, че всички ми гледат недостатъците и само чакат в нещо да се проваля, за да ми се подиграват и да ме "накажат", страхлив съм.

3 месеца преди да стана пълнолетен започнах да си търся работа в друг град. При първата възможност се разкарах. Вече 10 години съм в другия град. Нашите поомекнаха през това време. Баща ми взе да ми се извинява, задето ме е бил толкова. Майка ми също. Прощавам им, защото знам те в какви семейства са израсли и, че са направили най-доброто, на което са способни към дадения момент. И гледам лека-полека да работя над психиката си, за да имам по-адекватен социален живот.

9.   Аз съм бил бит доста често, даже майка ми искаше никога да не се бях раждал, даже и от къщи ме изгони след като ме наби една вечер и то било защото не съм се държал добре в училище, после пак ме биеше - аз й разреших да ме бие колкото си иска, само и само да се отърве от мен, а забележете бях на 13 години! Точно в 7 клас изядох предпоследния бой. Вече като станах някъде 11-12 клас изядох последния бой, тогава казах ако още веднъж ми посегне няма да ме види повече. И от 18 годишен живея сам без нея

10.   Въпреки всичко съм против боя

11.   Много рядко се е случвало 2 или 3 пъти в живота. В 7 клас дядо ме ошамари 2 пъти във входа, защото бях избягала от час по английски защото и другите момичета избягаха а не исках да се цепя от колектива. Като дете по - малка пък съм правила някои лоши неща с животните примерно да намокря котарака, да го дръпна за опашката, да гоня кокошките да ги дърпам за перата, разбира се донякъде не съм осъзнавала, че не постъпвам правилно. Ето какво ми се случи и преосмислих поведението си : бях на 10 гостувах лятото при баба и дядо на село и веднъж носейки единия котарак да му се порадвам без да искам го бях хванала неправилно през корема и навярно му бях притиснала стомаха. Много се уплаших да съм му навредила тогава. Баба знаейки предишните ми подвизи обаче реши, че нарочно съм искала да му причиня болка и дори не пожела да ме изслуша хвана ме за косата, след което ме ошамари. От тогава никога повече не съм си позволявала да си правя лоши шеги с животно.

12.   Забравих да кажа, че когато са ме биели като малък крещях като ненормален дори съседите звъняха да ме озъбтяват а майка ми беше виновна не аз а и съм инвалид 50% Нормално ли е една майка да бие детето си макар и инвалид 50% затова избягах от къщи като чух да казва че ще ме изгони, ами да не ме беше раждала. Но като станах на 18 окончателно напуснах като оставих бележка да не ме видят повече щом ме бият.
Имал съм ужасно детство, но не съжалявам че напуснах дома

13.   Дам и мен много са ме били, но имаше защо! Аз бях много, много плавно дете и да ви кажа, до накъде оправдавам боя. Обаче, когато ме обидят и аз отвърна, пак бях на бита, защото обиждам, а това не е правилно!!! Трябвало е да ме защитят и да ме научат как да се боря за себе си и да отстоявам себе си! Също така не е трябвало да ме учат, че всички хора, трябва да се уважават, защото ме направиха лековерна и вярващ, че всички хора са добри и не ме подготвиха за действителността, каквато е! Това ми навлече куп проблеми и може би в някои моменти, още съм в групата на наивните.

14.   Дам и мен много са ме били, но имаше защо! Аз бях много, много плавно дете и да ви кажа, до накъде оправдавам боя. Обаче, когато ме обидят и аз отвърна, пак бях на бита, защото обиждам, а това не е правилно!!! Трябвало е да ме защитят и да ме научат как да се боря за себе си и да отстоявам себе си! Също така не е трябвало да ме учат, че всички хора, трябва да се уважават, защото ме направиха лековерна и вярващ, че всички хора са добри и не ме подготвиха за действителността, каквато е! Това ми навлече куп проблеми и може би в някои моменти, още съм в групата на наивните.

15.   Аз мисля, че е полезен в някои ситуации. Първо да кажа, че съм мъж на 30 и имам по-малка сестра. Майка ми не ме е била, но баща ми ме опердаши няколко пъти в детството ми и юношеските ми години. Сестра ми не са я пипнали и с пръст даже. Спомням си случките за които баща ми ме наби. Първата беше като бях на около 10 и бях на гости на дядо и баба и не знам какво ми стана, но ме хвана яд на сестрата и я ударих, а тя падна лошо и се удари.... вкъщи изядах страхотен бой, още от вратата ме почна стария. Втората случка беше в гимназията, може би 15 годишен, бях се събрал с кофти момчета и правехме идиотизми в училище, че накрая го извикаха и пак ядах бой у нас. Последния път беше като бях големичък, на 19. Тъкмо бях взел книжка, но баща ми не ми даваше да карам сам. Една вече взех колата на своя глава пак с едни момчета, че се и напихме, карах бая бързо и се врътнахме на един завой, ударих бордюра и задното колело се сучпи, полиция дойде, голям проблем.... тук изядах може би най-големия бой в живота си.... Сега си мисля, че стария е бил прав и добре е направил, защото всички тези боища имаха много добър ефект. Първо - научих се да уважавам момичетата от малък. Някак си и аз почнах като него да толерирам сестра си с годините, а от там това мина на приятелките и сега жена ми. Никога не съм бил упрекван в неджентълменско поведение към жена. В училището беше или да кривна, или не, но се научих да уважавам учителите си и да показвам пристойно поведение в обществото. А последния път... ами реално съм рискувал да убия себе си, приятелите с мене, невинни хора на улицата карайки бясно, неопитен, пиян. Изобщо не му се сърдя, ако моя син направи подобна идиотия и аз бих го набил, направо главата му ще откъсна. Даже си мисля, че малко ме би. Момчетата като растат са си момченца, ежат се, зверят се, това си е животинско заложено, перчене, мъжкареене. Поради неопитност може да доведе до фатални последници. И бащата лъв поступва лъвчетата като хукнат нанякъде и могат да пострадат. Разбира се, искам да различа боя за опредлени ситуации и провинения от безсмислено домашно насилие, има огромна разлика между двете. Но искам да обясня, че ако видите детето ви да пуши трева, да се събира с наркомани, да проявява наклонности към превръщане в отрепка и боклук какво ще правите? Разговора е до време и момент, като види, че само говорите ще си каже - бе майната му на стария, лаладжия.

16.   Майка ми ми посягаше от малка. По - лошото бяха и продължават да бъдат истеричните й изпълнения, въпреки, че след 2 месеца навършвам 18, не мога да й кажа нещо на въпреки и да не се развика.
При развода с баща ми доброволно пожелах да живея с него и не Съжалявам. Ако майка ми се държеше като зрял човек може би щях да й се доверявам и да бъдем приятели. Но сега се държа кротко и просто не си изказвам мнението пред нея, да не й се скапе нервната система. Замазвам й очите, че всичко между нас е пренаред.
Искате ли такава лъжа за щастливо семейство? :)
Ж, 17

17.   Аз не съм бита, брат ми е бит, но съм изтърпяла много крясъци и скандали за дреболии. Общо взето не получих особена ласка от тях, за което и страдах впоследствие. Развих се като страхлив човек, аутсайдер, комплексарка.
Как възпитавам децата си? Правех всичко възможно да не повтарям модела на родителите си, не винаги ми се получава обаче.
Родителите, които се държат гадно с децата си, без значение оправданието, че е "за тяхно добро", трябва да са готови някой ден децата им като пораснат да не ги търсят и да не се интересуват от тях,

18.   Този метод на възпитание се прилага и в наши дни, за жалост, с някакво извратено убеждение от страна на родителя, че подобен подход ще даде добри резултати. При мен, човек който също е изпитвал агресията на родителя( всякаква) мога да кажа към днешна дата, че всичко това довежда до една пълна деградация. Още по - пагубно е когато е незаслужено, но все пак прието като част от възпитателния процес на едно дете.

19.   Това е насилие, пък кой каквото ще да ми каже! Благодаря и на двамата си родители, че във време, в което това беше нормално и възпитателно, те НЕ ми посегнаха никога, колкото и да съм ги ядосвал! Винаги комуникираха с мен, изслушваха ме, не ми повишаваха тон без причина. Затова днес съм един балансиран, спокоен и позитивен мъж. Комуникацията дете-родител е много важна, но за жалост в днешно време, както някога - родителите се мислят за шефове и винаги трябва децата да се подчиняват. Всичко това е сбъркано! Особено спрямо малки деца за дреболии. Вместо да му вкараш ценности в главата на детето, ти го караш да става още една жертва на системата. После защо има толкова агресия и злоба, а няма разбиране и изслушване? Наказанията за дребни неща също са извратени. Единствения вариант, в който може да се стигне до бой или наказания за мен е при дете престъпник/агресор например и то отново зависи от конкретния случай.

Julian

20.   Да. И се питам, какъв човек трябва да си, за да посегнеш на по-слаб, на беззащитен, на този, който зависи от теб, разчита САМО на теб, няма си другиго, няма къде да се дене...

21.   Да била съм бита и от мама и от тате. Но пък вършех какви ли не глупости. Спомням си един път да съм била на 11 с други деца счупих ме прозорц на един съсед защото все ни правеше забележка че вдигаме много шум. И после като разбра баща ми каза я ела да си поговорим и като ме почна бой. Колко ревах тогава държа ми известно време влага. И после пак как си аз знам пак ме напердашат и така. Докато сестра ми и с пръст не е пипната а е по голяма с 2 години толкова кротка че само да и повишът тон и се кротваше. Много пъти ми е казвала да не правя това или онова, че пак ще ме бият а аз и отвръщах че не е кой знае колко страшно.

24.   Два пъти са ме били и двата пъти заслужено. Първия път бях на 13г и свалих гащите на едно съседско момиче на 11г. След като майка и се оплакала на моята бях накаран да се съблека и аз чисто гол и майка ме наложи с колана по задника пред момичето и пред сестра ми. Втория път даже бях пълнолетен, на 20 и студент. В края на първи курс ми отказаха заверка на семестъра заради отсъствия. Трябвало да повтарям и майка ми откачи че ме били издържали и хрантутели цяла година напразно и съм си бил живял живота. Пак ме накара да се съблека чисто гол и ми съдра задника с колана.

25.   Не.

26.   Не одобрявам боя обаче понякога е заслужено в определени случаи..

28.   Ако все всички постъпваха така номер 19 нямаше да има толкова много катастрофи. Наистина.
Но хората не могат да си вземат поука. Да.. така е..

30.   През 80те и ранните 90те си беше повече от нормално да изяждаш някой друг шамар от вашите или учителката да ти издърпа ушите и никой не го правеше на въпрос. Чак години по-късно, майка ми се извини и каза, че съжалява, че ме е възпитявяла така. Обаче не говоря за сериозен бой, а за някое леко шамарче (често по задните части).
Аз не бия децата си, може да се разкрещя, ако след многократни обяснения няма ефект, но физически да им посегна-никога. Мъжът ми също.

31.   Физически не, но ме тормозеха психически моите родители. Най-малкото като се мразеха, но останаха заедно. Нашият беше алкохолик от агресивните на всичкото отгоре. Смазаха самочувствието ми и израстнах с куп комплекси. Бях свита и срамежлива тийнеджърка, а вече толкова години като възрастен човек още не мога да се отърся напълно от травмите от нещастното си детство.

32.   Да, ял съм. Резултатът беше, че трябваше да ходя 4-5 години на терапия за овладяване на гнева. Не поддържам отношения с родителите си от 15 години.

33.   Израстнал съм в страх, че баща ми ще ме бие, майка ми не чак толкова, но и тя. Няма значение за какво. В един момент като тийнейджър вече бях отчаян и не ми се занимаваше с нищо.
Ако искам нещо, първото нещо, за което се сещах е STOP няма да ти позволят или ще ям шамари.
Това състояние ме държи до ден днешен. Най-много съжалявам, че когато започнах да излизам с момичета естествено ми забраниха, защото още съм малък и съм ученик и не може. После бях студент. Последно на 21 години мисля, че бях когато баща ми вдига ръка да ме бие и мен все още ме беше страх от него. Мъж на 21 го е страх, че баща му ще го бие... Толкова съм жалък.
Младостта ми мина в отчаяние и страх... Ето ме, на 41 мухльо без жена.