 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да разговаряме с децата си?
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 3359 пъти
Здравейте! Случайно открих сайта. Аз нямам проблем, просто искам да споделя нещо с вас. 17 ти юли 1983 година беше най-щастливия ден в живота ми. Тогава се роди дъщеря ми А. Тя беше едно прекрасно и неповторимо ангелче. СТарах се да и осигуря всичко необходимо. Съветвах се с приятелки, които вече имаха деца, каква храна трябва да приеме седях с часове пред компютъра, за да търся информация за отглеждането на детето. Стана на годинка. Заедно се учихме да пълзим да ходим и т. н. НА две годинки тръгна на ясла. Всеки ден говорех с учителките дали всичко е наред. НА 3-4 тръгна на детска градина. Всеки ден когато се прибирахме, тя ми разказваше как е минало. Разбира се, на мен ми беше много скучно, но я слушах с удоволствие и се радвах, че е щастлива. После тръгна на училище. Заедно учихме буквите и цифрите, след това да пише и да смята... Разказваше ми за своите приятелски и любовни взаимотношения в училище... Разказвах и всичко важно за живота, което трябваше да знае... ПО-късно искаше съвети за първата си целувка, първия си път, когато прави секс... Помагах и в избора за това какво да следва. Сега е адвокат. Ожени се. Скоро роди. И така сякаш живота ми започна отначало. Съветвах я как да отглежда бебето. ПОмагах и когато можех. Сега имат намерение да се местят в чужбина! Затова искам да ви кажа: Обичайте, обичайте децата си докато все още могат да бъдат тук, за да ги обичате. Обичайте, обичайте ги така, както аз обичам моето дете, макар че вече не е съвсем дете, за мен винаги ще си остане: Моето дете!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 309e7d72f8 |
|
1. Само не мога да разбера едно - през 1983 нямаше интернет, как сте седяли пред компютъра да търсите информация??? Ти едва едва някой правец се намираше тогава.
Не тъжете, че заминава, за нейно добро е. И аз имам една такава чувствителна майка и не бих си помислила да замина някъде, като знам как ще го преживее. Дори от вкъщи не смея да се изнеса, понеже и това няма да преживее. Много ми е трудно с нея, но какво да я правя :(.
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 5b4937257f |
|
2. Аз съм дъщеря на страхотни родители, винаги са били до мен не твърде натрапчиво за да ми досаждат а в същото време винаги когато съм имала нужда от тях са ми помагали от писане на курсови работи за университета, през научаване да шофирам, испраща ли са ме на няколко студентски бригади в чъжбина. Когато бях в щатите за 4 месеца им убесних че съм мн. заета и вероятно няма да мога да си говоря по скаипа с тях повече от веднъш в седмицата, понякога и през седмица :) и отново те не ми се расърдиха а само ми се радваха че съм щастлива и всичко е наред.
Сега дойде момента да завърша и аз като мн. други планувам да отида в чужбина, при приятеля ми. Мн. ми е мъчно че ще трябва да ги оставя но в краина сметка.... това трябва да стане рано или късно. Иначе колкото повече наближава датата на еднопосочния ми билет всяка вечер все по-често исхабявам купища носни кърпички... ЗАЩО ЛИ? Защото ме е страх от несигорното, мъчно ми е за вечерите които седим 3римата пред телевизора, мъчно ми е за кучето, за моята си стая, за въприсите :Мамо къде ми новата блуза, испрана ли е? Тате, гумите на колата ми са меки. Те винаги са гледали на мен като на голям човек, винаги са ме питали за мнение, и никога не са си налагали тяхното, но в същото време винаги когато се прибирам в къщи аз се чуватвам като малката принцеска на мама и тати. Те незнаят всички тези неща, защото аз никога не съм им казвала че ми е тъжно, но препочитам да не знаят. Претпочитам образа на щтаслива дъщеря устремена към нови върхове, отколкото разреваната принцеска с поглед на страхливо заиче.
Моят съвет към писателката е да не разкрива тъгата и страховете пред дъщеря си, тя се чувства по същия начин и мисълта че родителите ти са тъжни заради теб е пронизваща сърцето. Аз знам че на мама и тати също им е мн. тажно но не искам да ги виждам разплакани, тази гледка би ме натъжила още повече.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 7aa1529f64 |
|
3. Браво много хубаво. Искам да споделя, че моята майка много ме обича- тя е най-грижовната, най-милата, най-прекрасната. Но има един проблем- трудно ми е да споделям с нея, а тя постоянно се опитва да ме поучава, да ме напътства, но аз един вид я отблъсквам просто защото не я чувствам много близка не ми идва отвътре да и споделя, да й разкажа. Много ми тежи това. И винаги ще ми е гузна съвестта.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 3a15bd2ecf |
|
4. Наистина е чудесно това, което си написала.
Може би ще се повторя с писалите преди мен, но наистина, проблема е никакъв, само можеш да се радваш за дъщеря си.
Децата израстват и си поемат по своя път. Не би трябвало да искаме да ги държим до себе си, дали тук, дали в чужбина.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 0986f4a618 |
|
5. Дано сме повече такива майки. Дано дъщеря ти е разбрала каква майка има. Дано и тя да бъде добра майка. И все пак трябва да ги пуснем да отлетят да имат свой шанс в живота. Но да продължим до живот да ги обичаме да се радваме когато се радват да ги окуражаваме при вземане на решение, те ще изберат правилното решение без да им го казваме нали все пак ние сме ги възпитавали.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
