Споделена история от Семейство |
Как да се справя с живота от сега...
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1649 пъти
Здравейте, пише едно отчаяно момиче на 20г. Няма да се задълболачвам-накратко имам много здрави финансови проблеми в семейството-аз и брат ми сме студенти по медицина, предполагам че всички знаят колко в скъпо медицинското образование. Родителите ни едва свързват двата края, даже вече и това не се случва-имаме кредит над 300лв. Месечно, квартира, ток, телефон, джобни за нас двамата, някъде над 1500лв. Са месечните ни разходи, като живеем на ръба на мизерията, даже вече и джобни седмично ни дават по 15-20лв. Доста ние трудно, имаме разходи в училище-такси за библиотека, учебници, храна, транспорт, да не говорим за дрехи-не сме си купували от началото на първи курс :( Аз от немай къде си намерих работа-в свободното време си ходех, да, много трудно ми беше, но не се оплаквах-поне и да не са много пари знаех че ще си изкарам нещо поне храна, но ме уволниха-намериха си редовно идващ човек и ми показаха вратаа, търсих друга, но няма подходяща за студенти, еба мк се намата от работа и дори не ми изплатиха 15 дни, в които работих в тази фирма.. Толкова стрес търпи цялото ми семейство, на комшии имаме заеми за връщане, толйова ми е неудобно от хората, не мога да ги погледна. Сега работи само баща ни-с нвговите 600лв на месец нищо не можем да направим, дори ток не можем да си платим. Много ми е гадно поне ако си бях на работа имах ланс да си спестя нещо :( на брат ми не му пука много той е момче, но аз съм момиче, обичам да се обличам добре, а не мога, искам да си купя парфюм дори едно червило не мга да си позволя-може би не ви се вярва, но е така не мога :( присто тези пари мога да ги дам за транспорт или учебник, много е гадно да гледам другите момичета от университета облечени от глава до пети, хубав грим, хубави коси, айфони, парфюми-а аз със старите дрехи, циганските обувки, скъсаната раница и телефон от на баба годежа, комплексирам се, може да е нагло, но искам и аз да съм като тях-да излизам на кафета, дискотеки-а аз не мога да спя от твзи проблеми дори и да уча не мога-липсва ми концентрация, съгласна съм да работя много, но да знам че днес ше си изкарам някакви парички. Благодаря че прочетохте, не знам защо писах, просто ми тежи този живот, идва ми в повече и реших да си излея душата...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 7008d0d6ac |
|
1. Студентка по медицина? ! Момиченце, по писането ти и по разсъжденията, ти давам най-много 12- 13 години. Отново скучаеща тийнейджърка си съчинява сърцераздирателни историйки. И то нескопосано.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: ede363312c |
|
3. Нещо за събота и неделя няма ли? София е голям град?
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 29b02d8403 |
|
4. Научи се в трудни моменти да не гледаш хората много-много.
Особено тези, на които им е леко!
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: f8b3f4874e |
|
6. Съчетавай университета с почасова работа... с нощна смяна или с работа през уикенда.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 39276ee74c |
|
7. Провери възможностите да следваш в чужбина, ще имаш стипендия. Можеш да се облечеш сносно и от магазин втора употреба, ако си изградиш стил. Можеш да казваш, че не ти е важен айфона, щото телефон ползваш по предназначение. Можеш да се обявиш като антиглобалист, антикапиталист и антиимпериалист, който показва среден пръст на консуматорското общество. Можеш и да прочетеш няколко книжки и по този начин да си различна, а не да се стремиш да приличаш на стадото.
|
|
