Споделена история от Семейство |
"Когато падаш, а си мислиш, че летиш"
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2209 пъти
Здравейте, надявам се да пуснете това в сайта, защото не мога да продължавам да живея с този товар на плещите си
Искам тук и сега да оставя последната искрица надежда, че можем да извадим нещо пепелището, което беше семейство. Твърде дълго време отмина, твърде много сила беше вложена в битка за надмощие на характера и принципите. Сега колкото и да се стараем по-далече от едно мирно и затихващо с дните приятелство не може да чакаме.
Винаги съм била наясно, че на сила нито може да си интимен с някого, нито може да го накараш да те иска, какво говорим да го накараш да сте заедно. Най-рудното е сблъсъка със суровата реалност. Най-трудно повярвах, че гореспоменатите неща наистина са такива, че да се говори за насилие. Защото наистина любовта умира и там до където вчера си знаел, че я има днес вече не е останало едно доказателство че изобщо я е имало. Тогава чак проумяваш че отсрещния нито е длъжен, нито би могъл да те обича и той няма вина за чувствата си.
Най-важно е да се запази мирът, да имаш очи да потърсиш другия ако някога се наложи/примерно вчера звънях в предишната си работа, където накрая си показаха същността/, но тихо и мирно като си си продължил пътя, беше ОК и ще си свършим сега работа.
|
