 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Писна ми
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1740 пъти
На 15 съм.
Уча, гледам си уроците, не пуша, не пия, не се занимвам с момчета, нито излизам с лоши компании. Дадох всичко от себе си, за да вляза в елитна гимназия и да поддържам отличен успех в нея. Буквално правя всичко, което родителите ми удобряват, което те самите искат от мен.
Когато бях на 6 майка ми ми взе куче. Обичах го, но бях малка и сама си признавам, не му отделях нужното внимание, не го извеждах редовно, не се грижих за него, както трябва. Просто не разбирах, че кучето се измъчва, за което сега, когато вече съм голяма, толкова много съжалявам.
Преди няколко години започнах да се грижа за кучетата в квартала. Храня колкото мога повече от тях, излизам, за да си играем. Отровиха кучето, за което се грижих най-много - Лиза. Тя почина и ми беше (и все още ми е) много мъчно, просто сякаш живота в квартала вече го няма.
Моля майка си от много време да ми вземе куче - да си купя сама, да си осиновя. Не, не и не. Тя казва, че позволява единствено и само на вилата ни, но това би било ужасно, тъй като кучето най-вероятно ще е вързано и със сигурност ще прекарва много време само. Затова и естествено заявих, че вариантът да сме без куче въобще, е много по-добър от този да осиновим едно и да го заточим в някакъв двор съвсем самичко.
Не искам съвети, не искам и отговори, просто искам да споделя на някого. Толкова много ислам да има някакъв смисъл в живота ми, който да не включва учене или въпроси от сорта “с това ще зарадвам ли родителите си”. Животните ми носят именно този смисъл, а майка ми не желае да ми даде възможността да го имам.
Откачам вече. Обичам я много, но вътрешно изгарям, искам независимост, свобода. Да се изнеса, да правя, каквото си поискам, както го искам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: b5aad4d999 |
|
1. Разбирам те напълно, но техният апартамент - техните правила. За мен дом без животно е непълен. Похвално е, че се грижиш за бездомните... през почивните дни може да си доброволец в някой приют.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 75ffdc28c1 |
|
2. Почакай още някоя годинка и като станеш самостоятелна ще си вземеш куче
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 46b3278aa6 |
|
3. Виж, миличка, разбирам те че много искаш куче. Но хора като мен, например не биха допуснали животни в дома си. Защото цапат и миришат, защото човек трябва да се ангажира с изхранването им и разхождането им, с ваксинациите, всичко това е крайно досадно и се трупа като задължение за възрастните хора, които и без куче са достатъчно стресирани и уморени. Прояви разбиране и спести на родителите си тези ненужни разправии и нерви, за да разберат че имат умна и добра дъщеря, а не досадно мрънкало което само се чуди какво да иска.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 06f3ddda17 |
|
4. Ах, и аз съм така! Съчувствам ти!
One girl
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 823ec7719c |
|
5. Малкто ти остава до свободата и после ще се чудиш как да я подреждаш тази свобода.
Майка ти не е длъжна да търпи куче в къщи след като не иска. Разбирам, че искаш животинка, но тя не е като да си сложиш един диван, например.
|
...
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 7e96632dc5 |
|
6. А пък моята дъщеря искаше котка. Аз съм алергичен, но купихме кое. То порастна вече и стана една прекрасн котка. Дъшеря ми и жена ми много я обичат, аз не много. Но сега има един проблем. Дъщеря ми е на твоите години. Още не може да разбере, че за съжаление в живота има приоритети. Коте, та коте. Е, вече има коте. Но на мен ми се възпаляват очите, без дори да пипам котето. Явно бактериите са във въздуха. И сега искам да се изнеса от там. Защото болкате е неприятна и не минава. Не мога добре да спя и т. н. Но дъщеря ми не ми дава да се изнеса. Майка и е съгласна, но тя не е. И какво да направя? Не можем да живеем в един апартамент с котката. Но котката ще остане. Как да се изнеса и малкото момиче да разбере, че много го обичам, но не мога да живея там?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
