Споделена история от Семейство |
Различни
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1158 пъти
Здравейте! Пише ви жена с малко дете. На 37години съм. Бавна съм във всичко, което правя. Мъжът ми е нервен тип, сприхав и постоянно недоволен. Казва ми, че не се справям със задълженията си, командване какво трябва да правя и кога. Когато ми помага се бие в гърдите и изтъква, той какво е направил и, че не се справям. Опитвам се да правя по - бързо всичко, но това не става. Такава ми е природата. Някак си не можем да живеем спокойно, когато единият прави нещо, другият да му помага, но да се работи в екип, а не да има съревнование помежду ни. Това ме кара да се чувствам зле, създава ми чувство на вина и комплекси. Постоянно съм на тръни. Чувствам се, като втора ръка човек, той и демонстрира, много голямо самочувствие и превъзходство. Само обвинявам се, че съм такава. Любовта я няма при нас, не знам къде се изгуби. Не се чувствам жена, не се чувствам обичана и важна за него и ценена. Единствено, когато има криза, покрай дисковата му херния се сеща, че съм ценна и съм жена. На ръба съм да си тръгна. Опитвала съм с разговори, обещава ми е, че ще се промени, но месец всичко е добре и после става нетърпимо. Нямало да остави нещата така, щял да ме накара да съм по - бърза, а аз съм се старал, но не се получава.
|
