Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ха ха ха ще умра от смях. Ако имаш едно дете сьс мьжьт стават две!!! Само дето "по-голямото" носи парички в кьщи,които отиват за по-малкото. И мен ме втрещява това- докато смьрта ни раздели, май няма да е толкова дьлго.

8.   Дами, това че вашите мъже са такива не значи че всички са. Замислете се върху това, а не оплаквайте съдбите си
Женен 36 М, с две деца

9.   Браво на номер 8, съгласна съм.

10.   От автора - Естествено че не всички са такива. Познавам и такива които уважават жените си и правят това което трябва, просто са доста малко. Много уважавам такьв тип мьже които не бягат от отговорност, и наистина осьзнават какво значи да си семеен.

11.   Господи колко сте права. В момента се боря за същото но май без успех как искам да съм силна като вас.

12.   Наистина има много такива мъже, но това не значи, че всички са еднакви! с моят съпруг сме женени от 8 години, а преди това 3 години живяхме заедно. от началото до сега винаги си помагаме в всичко. разбрали сме се, които първи се прибере от работа, той ще сготви за вечеря. и ако той остане в къщи, а аз съм на работа, след като се нахрани ще си измие съдовете. никога не е оставил цялата домакинска работа на мен. имаме 4 годишно дете. през уикенда сме се разбрали, съботата е свободен ден за него, а неделята за мен.
и ако тук има моми, ще ги посъветвам, преди да се омъжат, по-добре живейте 2, 3 години заедно без брак и без деца. като през това време си изградете взаимни навици. не напразно са казали хотрата, кола и жена, на късмет.. мъж и куче, както ги научиш :)

13.   Разбира се, че имаш право.
И не е правилно да се казва, че той ти помага, в едно семейство всичко е общо, задълженията и отговорностите и за деца и за всичко след като сте семейство, са колкото твои, толкова и негови! Ако детето и задълженията са предимно твои, а той "ти помага", не е нормално, не е правилно и не е семейство. При такова положение - развод или раздяла, напълно си права.

Не е въпроса до свикнал и отвикнал, дори и до възпитание не е. Въпрос на съзнание е...
Това, че той изкарвал повече пари от тебе, не е аргумент.
Ами ако ти изкарваше повече от него, какво - да седнеш след работа пред телевизора с ракийката и да очакваш той да ти сервира и поднася? ! Не само че е нередно, но е и грозно...

Защо питаш дали си права, съмняваш ли се? Нямай и грам съмнение, че си права.

А жените, които се съгласяват да слугуват на мъжете си, ами... техен избор, тяхна си работа.

14.   Здравейте, и аз като всички вас едвам издържам! Всеки ден се моля на Господ да ми даде сили да изтърпя и днешния ден! Нямам избор, няма къде да отида, Няма! Тежко ми е... много ми е тежко. Омръзна ми като се прибера от работа да гледам криви физиономии и все аз съм виновна, все аз правя нещо дето започва да крещи като луд! Няма Добро Утро, Няма Добър ден, никога не чух Честит рожден ден, подаръците са мечти. Обноски, отношение под всяка критика. С две деца съм, спасение Няма! Ако той е направил нещо.. ела да ти кажа на мен си го изкарва.. Последния път такъв плесник ми удари направо свят ми се зави... Това е, ще се търпи.. Мислех, мислех да го оставя, тръгвах си па се връщах... децата реват тати... глад... трудно ще се измъкна от ада... Е, моето май ще е до гроб... Омръзна ми ден след ден става все по зле... Моля се всеки ден на господ да ми помогне да преживея и днескашния ден. Знаете ли от яд му изневерих... Не съжалявам за това... Даже бях много щастлива поне разбрах какво е да ти кажат Обичам те, Благодаря, Хубав ден и т. н Мъж на място но... реших да не развалям чужди семейства оставих този мъж да си гледа семейството той е щастливец и има прекрасна жена и деца. Моят ад продължава, дай Боже да не е за дълго! Омръзна ми да ме обижда, мачка, унижава, че и децата ни. Такъв човек ви казвам рядко се среща, уникат! Комплексар. Дано Господ да го накаже дето ни причинява само болка. Нито едно изречение не му е нормално. До кога... До къде така... просто не знам! Нямам избор, няма къде да отида, няма кой да ми помогне... Няма! Изпитвам силна омраза, едвам издържам! Неблагодарник, на всичкото отгоре едвам и пари дава.. Какъв беше тоя моя късмет, не знам! Десет години минаха от брака ни.. бял ден не видях.. Викам изнервен е просто днес, после просто му е криво и така се заблуждавах цели десет години. Няма сърце, нито чувства! Изрод.. И аз като се прибера вкючвам ролята! Какво правите? Как си? - мълчи. Започвам да го целувам да го прегръщам да се правя на луда само и само да няма скандали и боища номера по-някога минава но рядко! Като има пари и е взел заплатата, като си е купил цигарки.. пей сърце.. Добре си е човека... Нищо му не трябва! И на всичкото отгоре ме пъди -Отивай си казва, какво правиш тука! После му просветна, че съм била съквартирантка в неговата къща дето и скрепята майка му живее там и ми вика на половина ще плащаш тока, водата, сметките. Да пукнат дано.. Като се сетя та направи ми иде да ги избия всичките комплексари в тая къща. Поне ми олекна като го написах

15.   14, радвам се, че ти е олекнало, но какво промени с написаното? Утре ще е като днес и вчера.
Първо - не е въпрос на късмет, а на избор. Никой не те е карал да раждаш 2 деца на такъв човек, когато НИКОГА не си била видяла бял ден. Ами да не му беше родила НИКОГА деца, какво ти пречеше.
Иначе, ако имате брак - ти имаш право да живееш в семейното жилище (ДОРИ ДА Е САМО НЕГОВО), докато последното ти дете навърши 18 г.
Консултирай се с адвокат.
Не бързай от един мъж към друг, защото ако на теб като любовница един ти се стори златен, за съпругата му може да не е. Твоят мъж, ако си има любовница едва ли ще се държи така с нея, защото тя веднага ще го зареже. Изход иначе винаги има, стига да го желаеш силно и да работиш за този изход. Най-лесно е да мърморим, да нервничим и изживяваме като жертви, но какво променя това?
Жени като теб са свикнали да са пасивни и дори след порастване на децата остават при мъжете си. Никой не може да ви помогне, ако сами не си помогнете!

16.   До номер 15! Така е... Правилно написахте избор е.... Поправям се. Избор, но Грешен! Това което сам си направиш и най- големият ти враг не може да го направи! Опитах всичко да направя само и само да му е добре и дълго време се обвинявах, че аз съм тази която не може да оправи проблемите в това семейство! Обвинявах се дълго време.. Децата ми ли? Живи и здрави да са, те са ми утехата.. не съжалявам и никога няма да съжалявам за децата! Най- голямото щастие на света! Родих му ги защото си мислех, че все някога ще се оправи положението и ние ще бъдем щастливото голямото семейство! Хубав ден!

17.   Напълно съм съгласна с теб!

18.   14, нали знаеш, който иска, намира начин.
Който не - намира оправдание.
Прочети внимателно коментар 15.
Ти явно не искаш да напуснеш изрода, иначе отдавна да си го направила.

Децата страдат много в такава среда, посред насилие и омраза - чети историите им тук... честно, яд ме е на такива малодушни жени като теб... готова си да живееш цял живот в мъка, страдание и унижение, и децата си да оставиш посред това... даже когато ти викат "отивай си" ти пак седиш, не си отиваш... нямам думи колко е жалко това.

19.   Здравейте приятели!
Имах 18 годишен брак вече от 4 години съм разведена... Не съжалявам за това. ако трябва да избирам от двата варианта е по-добре да съм сама, отколкото с неподходящ до себе си! За тези години, непрекъснато ми се натякваше, че нищо не става от мен-по характер съм добра, не пуша и не пия алкохол), но аз носех парите в къщи. За "съпругът"от първостепенно значение бе да има по 2 кутии цигари всеки ден... никакъв интерес към мен дори детето... Вече детето не е дете и казва, че има баща само на ДНК... Съжалявам, че не се разведохме по-рано... търпях много пренебрежение, всичките ми желания биваха потушавани.... сега ми е спокойно... със сигурност след развод дразнителя изчезва, но като че ли жените са по силният пол

21.   Колко много общо има между толкова много жени и то които несе познават помежду си -не е за вярване... Аз казвам че всичко е късмет в този живот. И аз съм на ръба на развода след 22 год брак-ще кажете накъде, но живота е един и трябва да се живее пълноценно. Лошо е когато мъжете печелят парите и ние сме зависими от тях... щом те дават парите ние сме като слугини. Без пари и без работа съм, но не си затварям устата и това го подлудява но пък от друга страна се отразява на детето въпреки че е голяма на 18 години. И аз вече 6 година не мога да събера смелост да го оставя заради пустите пари.... страх да започна от нулата -за какво съм го търпяла 22 години, че един ден друга да му яде парите и да си живее живота в жилището което аз стопанисвах....

22.   Съжалявам, но повечето жени в тежко семейно положение, сами са си виновни за това. Наблюдавала съм парадигмата на мислене на такива жени. Докато са млади са самоуверени, и това, че мъжете им обръщат внимание им дава самочувствие, като си мислят, че цял живот така. В годините в които трябва да учат, да се развиват, и да изграждт кариера, те се веят по дискотеки и купони с единствената цел да си намерят наякой мъж, който да им оправи живота и като в приказките да живеят щастливо. Отначалото на брака, първите няколко години нещата са розови- млади, влюбени, всичко, което хвърчи се яде, тогава се раждат и децата, като идеята е че всичко докрай ще продължи така. Оттам идва успокоението, че вече са постигнали най-същественото, успокоили са се, че нещата винаги ще са така, и се отдават изцяло под зависимостта на мъжа. Само че годинките минават, опитмизма на младостта избледнява с всеки изминал ден, децата порастват, а грижите около тях стават още по-големи. В един момент сивото ежеднение убива всичко и всичко е просто грижи, сметки, проблеми, досада и скука. Съпрузите са си писнали, знаят си кътните зъби, никой нищо ново и интересно не предлага и оттам лека полека тръва разрива. За жената розовата приказка отдавна е свършила, както и за мъжа. Той я възприема като досадна тежест, която издържа, вместо да си ходи с пари по почерпки с приятели- тоест вместо да си набави разнообразието, което така му липсва. Жената се дразни на мъжа си, че готви, чисти и гледа деца, а той не го оценява. И двамата започват да се обвиняват взаимно, за това че трябва да търпят цялата тази тежест. Но и двамата не виждат изход и оттам се търпят взаимно, защото са толкова зависими вече един от друг, че животът е немислим без другия. Оттук следва, че раздялата е най-доброто решение, но когато си финансово зависим не става, затова си търпиш досадния мъж, за да не умреш от глад. А мъжа чиято жена изцяло е под негова зависимост, не я цени, защото знае, че тя нама къде да отиде и какво да направи без него. Той вече я е приел за даденост и знае, че няма нужда да се старае, защото тя няма избор и по принцип вече не му е никакво предизвикателство, защото му е ясна като бял ден. Извода е - жени, никога не ставайте изцяло зависими от мъж, защото не знаете какво ще ви поднесе утре живота. Дори и да ви е най-голямата любов, може да умре и да останете пак сами, какво ще правите тогава? И друго много важно- когато един човек знае, че всеки момент може да ви загуби, че можете и без него, много повече се старае за вас и прави всичко възможно да ви задържи. Помислете - сигурно има хора около вас, които смятата за даденост и които мислите, че винаги ще са до вас, как ги възприемате? Може би като вазата в хола, която знаете че е там и няма къде да избяга, и не си правите труда дори да погледнете дали е там. Помислете за парите - защо толкова ги цените? Защото ви се изпълзват много лесно и винаги има вероятност да изчезнат. Съжалявам за смешното сравнение, но надявам се разбрахте какво имам предвид. Затова не допускайте някой да мисли, че сте му 100 % вързана.

23.   Чета коментарите Ви и си мисля защо ли само жените мислят така? По голяма част от мъжете са на друго мнение те си мислят че жената е длъжна да върши цялата домакинска работа и да гледа децата, а мъжът да носи "пари" (въпреки че и жените го правят, но явно това не се зачита).

24.   Ами мила отстояваш си правата и това е. И моят се опита да ми излиза с номера, че домакинстването било женска работа, ама ясно му заявих, че щом мога да работя по 9-10 часа в офиса, значи и той може да помага и да видиш сега как се научи и да готви и да пере и помага с чистенето, а аз като принцеса вечер пред телевизора. Тъй де, работното му време е такова, че се прибира 3 часа преди мен, вярно че и отива много рано на работа, така вместо да стои гладен и да чака да се прибера и да му сготвя, се хваща и сам си прави вечерята и аз като се прибера даже ме пита дали искам салата или каквото там е правил. То иначе не си е работа само единия да прави всичко вкъщи. Направо ми е жал за жените, които и работят и деца гледат и слугуват, че е накрая търпят обиди, че манджата не била като на мама. Ами мили момичета, като сте позволили да ви третират така, ще си носите кръста. Аз не позволих. За сега деца нямаме, ама като родя пък съвсем няма да му позволявам да ми се измъква. И за детето ще помага. Тъй де, да си баща означава да се грижиш за децата си, а не само да забремениш майка им. Баба ми, след близо 50 годни брак това ми каза. "Уважавай всички, но най-много уважавай себе си! " Никога не позволявай да те тъпчат. И факт, близо 50 години беше омъжена за дядо ми, никога не видях дядо ми да си позволи да я третира като прислужница. Жената си имаше професия две деца е отгледала и си знае цената. Впрочем и до днес си е така. Почти на 80 е обаче не дава на никой да и се бърка. Живее си живота, харчи си пенсията с кеф и това е (за неин късмет пенсията и не е от малките). И честно казано, възхищавам и се за духа, който има.

25.   Хаха, присъединявам се към № 24. Започнеш ли да третираш себе си като слугиня, не чакай мъжът ти да види в теб принцеса. Никакво предаване.

И с деца да е една жена, винаги трябва да си пази достойнството. Номер 14 също. Като съпругът си позволява да я удря - жалба. Удря пак - нова. Като няма друг избор, така... Пораснат ли децата, изчезваш с мръсна газ. Честно казано, макар да съм висока и винаги с тегло под 55 кг., т.е. доста фина, винаги бих отвърнала на удар и то - злобно. Като го сриташ принца по правилния начин, ще се поусети. Все пак, не мисля, че децата трябва да са свидетели на подобни сцени, по - добре е да са гладни. Иди при роднини, родители. Ще ти е трудно известно време и ще си стъпиш на краката накрая. Жена си, ще се справиш. Щом си писала, че и децата тормози ... не ми се мисли. Не бих осъмнала там повече. Той ги тормози, а те си го искат и търсят - това вече не ти ли говори нещо? Дали пък вече не си ги накарала да считат, че е нормално да ги удрят и мачкат, а те да се умилкват - как мислиш? Жена и майка си, длъжна си да ги научиш да бъдат достойни и пълноценни хора - с личен пример.

26.   много съм съгласна с 22 - коментарът е точно на място! изводът е, че всеки трябва да се стреми към известна самостоятелност, т. е. да е в състояние да си осигури сам поне жизнения минимум - работа, покрив, някакъв доход. иначе е доста по-лесно да разчиташ на друг да те издържа, но както всяко нещо, медалът си има и обратна страна.
24 също е права - както си постелиш, така ще легнеш. само ще допълня обаче, че ако единият работи, а другият - не, редно е този вкъщи да поема по-голямата част от домакинството. ако и двамата работят - нейният модел е точно на място.
Ж42

27.   И така, преди години казах на моят мъж, че ако нямам подкрепа и помощ, този брак няма смисъл. Сама си изкарвам парите, имам апартамент, на нищо материално към онзи момент не разчитах на него. Детето беше малко, казах му - наистина, ама наистина можем да се разделим, ако товя ти е визията за брак. Между другото не блъфирах. Това му влезе в главата, разбра, че без драми ще го направя. И сега 16 години по-късно пак бих го направила, ако се окаже, че само единият консумира, а другия дава. Разбира се, не може да има идеален баланс, но през годините той направи много неща. Трябва да има партньорство и разбирателство. Нищо друго няма смисъл. Но не винаги може да помага като готви и чисти. Помислете дали не ви помага по друг начин...