Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Защо си мислиш, че в чужбина ще спечелиш много пари. Аз лично се върнах от там защото сметнах, че спестявайки от наем (аз имам жилище в София) и от по-ниските цени тук, ще компенсират разликата в заплатата. Много малко са хората които могат да си намерят толкова добре платена работа в чужбина че да искарат за жилище само за една година. Сама съзнаваш, че тръгвайки на там става дума за поне 5 години. Време в което със съпругат ти ще се очуждите и детето ще порасне.

7.   Ами заминавай, ако е за малко и това няма да рразбие семейството ти. Иначе и аз съм на мнението, единия тук, единия там, не става. Детето ще страда. Аз като малка така израстнах, само че без баща, той се отдели от нас, уж да изкарвал пари, само дето нищо не изкара. И сега като се върна назад и да ти кажа усещах си разликата и ми липсваше. Едно малко дете не разсъждава като големия човек, то си иска мама и тати и не го интересуват жилища и пари. Не знам, прецени си, ако е за години според мен не си струва. Много хора живеят под наем, не сте единствени, дори аз и приятеля ми сме под наем, и въпреки че можем да си позволим жилище сме под наем. Не е болка за умиране това.

8.   Аз съм с драмата- до Невена. За жалост няма на кого да разчитам дори и за една минута. Моите родители се разведоха аз докато бях на 6 а сега съм на 30 години и всеки пое по своя път. Всеки създаде семейство и всеки си имаше по едно НОВО дете и ние с сестра ми останах ме назад в миналото им и нас както се казва кучетата ни яли. И така те сега си имат синове и тях си гледат. С две думи аз се нямам нито с майка нито с татко те сами се отказаха от нас. Има сигурно други жени който заминават и оставят децата си но и със сигурност имат едни мили родители зад тях. Така че това подсказва само по себе си че двамата няма как да заминем заедно. И дано да се оправя мисля че съм инат и трябва да стане.

9.   Ако става въпрос за гледане на възрастен човек имам позната, която е на тази работа в Гърция от няколко години. Доколкото знам се връща често в България - по празниците, за рождените дни, най-малко на 2-3 месеца. За съжаление вече няма как да поддържам връзка с нея и няма как да ви свържа, защото нямам координатите и, а и почти не си ходя в родния ми град. Ако в страната, в която е свекърва ти можеш да си намериш подобна работа не се колебай! Ще е много по-добре да се виждате на 2-3 месеца, отколкото по-рядко. А и ако апартамента или къщата, където живее човека, който ще гледаш, е голям/а можете да се договорите да ти идват отвреме навреме нагости. Особено ако гледаш някоя стара баба или стар дядо без поколение - мисля, че дори ще се радват на детето ти като на свое внуче!
Един съвет ще ти дам - ако имаш възможност избирай човека, който ще гледаш да е колкото може повече добре със здравето, нали не искаш да сменях памперси и да повръщаш от миризмата им и краста да те боли да ги вдигаш от леглото!
Обмисляй много добре какво ще правиш с живота си! И рискувай! Без да си опитала няма как да знаеш какво може да спечелиш и какво да загубиш!
Поздрави,
НЕВЕНА

10.   колко плащат за гледане на възрастни?

11.   прав е номер 2!
Мога да стана банална - но така е, когато човек се омъжва и жени млад, сори.
Според мен е много асоциално да си оставяш детето, за да гледаш чужди хора, за да купуваш ти апартаменти. СЕГА ДЕТЕТО ТИ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТЕБ, от възпитание и внимание.

12.   Аз съм авторката да много благодаря на всички за подкрепата и критиката. До номер 11 само ще кажа че през целия си живот е имала родители да себе си. А аз млада се ожених не щото толкова ми се искаше мъж а това беше един вид бягство от гадния ми живот при майка ми и втория и мъж. В мажа си открих всичко което съм искала да има бъдещия ми съпруг. Благодарна съм че не съм направила погрешен избор и че живота ми продължи с него рамо до рамо. Ти си имала тези възможности който аз нямах и аз исках да уча. Приеха ме на края на първия семестър майка ми каза че напуска работа защото брат ми не се справял сам в училище и тя трябвало да го посреща изпраща и т. н. И в един момент пък баща ми се запъна и каза щом майка ти не ти помага с пари и аз спирам издръжката оправяй се както искаш. На мен какво ми остана почнах работа и училището остана само в мечтите ми и в минало то ми. Ние с теб сме раснали в доста различни светове а аз цял живот съм мечтала за мой дом за моя крепост да се прибера там където ще намеря спокойствие утеха сигурност. Това е мечта още от дете защото мъжа на майка ми като хванеше да ме бие това продължаваше с часове. И при всеки бой аз за да не обръщам внимание на болката винаги си казвах в моя дом в моята къща той няма да може да дойде аз няма да му отворя и той няма да може да ме бие. Това е една от причините едно друг важно нещо ще разбереш като самата ти имаш дете тогава съм сигурна че няма да мислиш така и ще трепериш да му дадеш целия свят в краката му и всичките звезди ще накараш да светят за него. Но аз не те съдя за написаното по горе това е твое мнение но то ще бъде променено в същия момент в който ти дадат детето ти в ръцете.

13.   Мислих да не пиша, но последния коментар ме провокира. Виж, ако мислиш, че ще можеш да усигориш по-добро бъдеще на детето ти, благодарение на заминаването ти, замини, опитай късмета си. Не забравяй обаче, че една връзка от разстояние трудно се поддържа, нямам предвид връзката дете майка, защото тя не може да се разруши, а по-скоро партньор/партньорка.
Иначе имаше един филм: Пот, тениски и... не помня заглавието толкова добре, ставаше въпрос заз работниците в индия, които спят в цеха на пода и получават за всяка ушита дреха изключително малко, защо не се образова, така че да намери той по добра работа. Отговорът му ме разплака(а това става изключително рядко). Човечеца каза: за мен няма смисъл и време, всичките пари, които изкарам пращам на детето си, така че то да може да учи и да има по-добро бъдеще от моето...

Лола

14.   До 11, гледам си изписала цял роман, явно това ти е лична болка... колкото до мнението ти, като те поутупа живота, ще видиш, че не всичко става така както го планираме, а още по-малко както го планираме. И за съжаление, нашата държавица в момента не дава никакви възможности за хората, които искат да създадът семейство(като изключим циганите). И не виждам защо всички в една държава трябва да имат висшо, за да могат да намерят що годе нормална работа... а кой кога се е оженил и дали му е рано или не... там не те бърка, това ти го гарантира конституцията на същататая държавица.

Лола

15.   Авторке, живей си живота както искаш - да, израсли сме в „различен свят“

Върви, чукай си главата, ще напиша пак коментар на историята ти „Изоставих си семейството заради апартамент“

16.   Беше се поизгубил познатият назидателен стил /11 и 15/ на партиен секретар - многословие, повторения, лъха на обида от живота и на злоба, появява се под различни имена в различните раздели, винаги с чувство на превъзходство и тон, нетърпящ възражения, с готов отговор на всичко. А авторката се нуждае най-малко от това - проблемът и е проблем на много хора в родината, собственият дом за нас, българите, е символ на спокойствие и увереност и още много вода ще изтече, докато постигнем мисленето на средния европеец, като първо ще трябва да постигнем стандарта му. И тук може да се живее под наем, който има едно предимство - мобилността, само че едно е да се мести бекяр с две чанти дрехи, друго е семейство с всичкия салтанат на битието. И едно разсъждава несемейният, друго семейният - всеки си знае хала и си носи кръста. Най-добре е семейството да е заедно - дали тук, дали там - където се чувства по-добре. По-горе подчертах, че всичко си има цена и е добре да се помисли дали си струва да се плати - за рисковете на раздялата вече беше писано подробно.
Мечо Пух

17.   Мечо Пух, спокойно - не съм се загубила и не съм спирала да пиша - просто бях на твоето мнение напоследък или на това на средностатистическия български човек, затова и не ми трябваха чаршафи.
И да искам, не мога да пиша като партиен секретар, защото не познавам такива, не е трябвало да им слушам бълвочите по телевизията и да им козирувам, това принадлежи по-скоро на твоето време.

Хора, не ви чакат НИКЪДЕ с отворени ръце, ако сте прости работници, ако не знаете езика и културата.
НЕ ПОЗНАВАМ и едно семейство оцеляло гурбет на жената за по-продължително време от 3 месеца, познавам много разбити семейства и то на по-възрастни жени - след 40-45, който отидоха, за да подпомогнат децата си за образование, за балове и т. н., даже не заради апартаменти, а само за 6 месеца до година! - ами сега са разведени жени, какво остава за едно младо семейство!

Всеки си има глава на раменете, оправяйте се. каквото и да става!

18.   Чудех се дали да се изкажа и аз ама ще си го кажа. Чувам коментари как мъжа ще си намери нова булка как ще си разбият семейството как тя ще страда сама и с апартамент. Само не мога да разбера защо набедих те горкия и мъж че ще си търси жена дето не само ще му топли леглото и сърцето. Виждам че това е главния проблем и това че детето ще остане без майка. Авторката не споменава никъде че ще отиде и край свършено е и няма да се върне.
Аз съм мъж и моя баща ни изгледа сам по стечения на обстоятелствата. Но той ни гледа от тогава аз като бях на 5 а брат ми на 3 и вече като и брат ми се ожени тогава татко реше да помисли и за себе си. А въпроса с детето че ще расте без майка аз не видях авторката да е писала че го зарязва и отива да създава нова семейство. Аз раснах без майка и мисля че пораснах достоен човек и даже да прозвучи че се хваля сам съм по стойностен човек и от мой те приятели който израснах до полите на майките си. Научих се да се изправям пред живота с вдигнат глава и да се боря а не пред всеки проблем да се огъвам и да бягам при мама да ме защити и да чакам да ми превърже рани те. И да не е така мрачно всичко ще кажа с тон на шега ще че не трябва тя да се притеснява че той ще си намери жена ами съпруга и да се притеснява че тя там ще е свободна без да е обвързана с грижи те за дете то и той трябва да се тревожи що то той и човека с опашката. Извинявайте ако хумора ми е малко черен.

19.   Здравейте пак аз сам авторката. Чета с доста голям интерес всичко което се пише. Искам сама да кажа че не търся да се оправдавам за взетото от мен решение с различни доводи примери или случки. Това решение го вземах в продължение на две години така че е доста изстрадано и доста трудно.
Всички който са под наем съм сигурна че им се завива свят като дойде дата та на плащане на наема аз 10 години изтръпвам като трябва да дам тези пари първа бяха 80 после 100 после 120 после 160 и сега вече са 200. Помня ги ще се учуди някой как да не ги помня работя и моята заплата при хазаина. И другото което ме боли детето тъкмо свикне и си намери другарчета трябва да се местим щото на единия сина му се омъжил и му преписал апартамента другия пък внук му решил че не може да живее с родителите си и бил голям и му било нужно лично пространство и хайде ние пак с куфарите и мебелите и пак на друг то място. С извинение- да мерси не искам така да бъда мобилна. Като виждаш всеки път детето ти как се разделя с приятелчетата си и как страда щото ти си му казал че повече няма да играе с тях щото се местите на друго място да живеете и той почне да плачи. Тези сцени от живота ти те скапват. Никой не ми е виновен за това аз го знам ама все си мисля по добре да страдаме година две три от колкото цял живот. И в двата случая ще сме виновни и да остана и да замина но тук важното е от злото кое зло да избера.

20.   ок, авторке - аз съм гадината, която се опита с последни сили да се разубеди, но виждам, че си взела решение вече. Съжалявам, че не успях да те разубедя, надявам се да не съм била права.

21.   До номер 20 авторката съм благодаря ти за съветите и всичко което си споменала е на лице. Зъбите оправени само още една процедура имам за затваряне на още един зъб лаптопа е готов с камера макар че там където отивам има и компютър и скайп и всички мобилни връзки са ми подсигурени. Разбирам притесненията ти ама като не виждаш друг изход. Не заминавам в Гърция обаче нещо явно грешно съм разказала а в Испания отивам. На следващия ден от кацането ми веднага с свекърва ми отива ме в тамошната полиция да се регистрирам че с на тяхна територия. И да права си да се върна мога винаги.

22.   да помисля, авторке - добре си взела собствен компютър, ще видиш. Регистрацията добре я правиш, ама не е решаваща и не значи, че легално работиш там - виж си дали ще ти плащат осигуровки, а в момента не вярвам, че испанците са много стриктни в това, страхотна криза ги тресе, но нищо не могат властите да ти сторят дори и да си без осигуровки.

23.   За жалост не знам английски научих само малко испанския и то само ако ми говорят разбират ще ми трябва време да взема и да отвръщам знам какво трябва да кажа но се притеснявам още. Но мисля че като отида там ще се пречупя. А сам и малко страхлива плашлива така че не знам мога ли сама да отида в друга държава. Сега отивам при свекърва си ако тя не беше там нямаше да си го и помисля. Така че ще трябва да се задоволя с малкото. Въпреки че сега наистина ще почна на 800 евро но с уговорката че като посвикна с езика ще си търся друга работа. На мен тези неща са ми доста ясни щото това го дъвча вече две години. Свекърва ми е легално с осигуровки с здравно карта че не се сещам там как му викат с адресна регистрация и т. н. и работи в момента за 1500 евро. Незнам дали ще остана в тази държава за да изкарвам тези пари щото се иска постоянство ама и 1000 евро ще са ми достатъчни.

24.   о, щом разбираш малко -стига ти толкова, това се нарича „пасивно владеене на език“ и е като при малките деца - разбират те, но не могат да кажат нищо, затова се внимава какво се говори пред тях. За месец ще се отпуснеш и ще си приказваш доста добре.

25.   Много ти благодаря зя казаното като писах в този сайт ето това търсех подкрепа и разбиране. Имах го само от мъжа си но не и от друг. И пак много благодаря.

26.   ами не - аз като „гадината“ се опитах да те разубедя първо с всякакви аргументи, направо какво ли не, за да те накарам да се спреш, защото още вярвам, че правиш голяма грешка.
Но щом си решила вече, щом имаш и билети и си се организирала - тогава гледам да дам някакъв съвет като на емигрант към бъдещ емигрант.

27.   Възхищавам се на жената от последният коментар, заклевам се. Прочетох и всичките коментари и останах без думи. Колко време е отделила, колко ценни съвети, колко е умна и информирана. Радвам се, че има такива хора. Научих много полезна информация. Която ще ми е от полза, тъй като и аз съм кандидат емигрантка. Разликата между мен и авторката е, че аз нямам мъж и деца, сама съм. И другата разлика е, че няма при кой да отида и ще поема голям риск. И аз искам да спестя за жилище, както и за кола, за висше образование и за още куп неща. Доста парички ще ми трябват май... Но за авторката искам да ти кажа, че ако бях на твое място нямаше да направя това, което си намислила. Щях да пратя мъжа си да си чупи главата в чужбина. Изобщо не е добра идеята, да не кажа, че е тъпа, не искам да прозвучи гадно. Но ти се чудя наистина. Направо немога да си представя. Когато бях малка нашите бяха търговци в чужбина и постоянно пътуваха. Гледахе ме леля ми, баба ми отвреме на време. Ревах дни и нощи за майка ми, така ми липсваше, че беше болезнено, сега като си спомня тръпки ми побиват. Баща ми не ми липсваше, не че не го обичах, напротив, но къде ще сравниш майката с бащата, няма място за сравнение. Не усетих липса по него... Та гледаше ме леля ми... Веднъж нашите заминаха по-надалече на гости на техни приятели за около един месец. Когато се върнаха, дори не им се зарадвах. Обичах леля си повече от майка ми. Минаха години и до ден днешен обичам повече леля ми.
Това ти го казвам да видиш какво нещо е детската психика и колко е крехка. Според мен ти си го решила вече, но аз да си кажа мнението. Пожелавам ти всичко хубаво от сърце и се надявам да вземеш правилното решение :)

28.   Тук не е важно кой къде да си чупи главата а крайната цел. Когато двама души гледат в една посока това няма никакво значение кой и колко жертви ще направи. Отдавна сме спрели поне ние двамата да си търсим сметка ти си мъж ще печелиш парите в къщи аз съм жена и ще бъда домакиня. Сега аз заминавам защото в момента има работа за мен утре може да има работа за него по заплатена той ще допечели парите за дома пък аз ще се върна да гледам детето. Това е никой на се скатава от нас двамата проста сме решили най накрая да постигнем целта си. Няма просто никакво значение кой ще работи повече за тази цел.

29.   добра вечер,дами

нека той замине тогава,ама няма да замине той щото го мързи и чака всичко наготово
един истиснски мъж няма да допусне жена му да замине а той да стане майка вкъщи
или той с друга цел е съгласен има да пие да ходи по жени охоо нека му е зле
замисли се и лека нощ от мен

30.   29, аз съм „гадината“ - не мисля, че си права. Просто в случая свекървата е удобна да намери работа. В повечето случаи мъжете изобщо не искат да пускат жена си, но склоняват, поставени пред логичните и доводи - какво може да каже той, да не му е робиня, не може да я спре, а само да я подкрепи в начинанието и, иначе ще има всеки ден караници и скандали.
Но според мен, момчето се е надценило и си няма представа, какво значи да въртиш домакинство и дете, да работиш и да се справяш с всичко и вечер да си сам.
Още един практичен съвет към авторката - гледай вечерно време да си достъпна на скайп за мъжа си. Той си мисли сега - какво пък, без секс ще издържа, мога да се справя с домакинството, с детето - дали ще ми стои женката тук, или при майка - все едно. Така мисли сега, но той е свикнал вече с жена си и когато я няма ще изпадне в дупка, в самота. Поддържайте връзка непрекъснато и нека ти да си за него вечер в скайп, не друга(и).
Бъди готова да простиш физическа изневяра, да - цената не е малка, но какво пък? Какво е сексът - един физически акт. ТОЙ В МОМЕНТА действително възнамерява да ти остане вярен, но тялото е силно, а духът слаб, НО НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ГО ВЪЗНАМЕРЯВА нарочно и затова праща авторката! Ако си има прилична работа в България освен това, защо той трябва да я губи? След това може да не намери такава работа.

Ако мъжът ти те посрещне усмихнат, ако се справи с децата, ако се държи нормално, когато си дойдеш в първата отпуска - няма друга, поне не емоционално и тебе си обича, а ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО.
29 - как искаш баща с малко дете да ходи да пие и по жени? Луда ли си?

П.П. в момента има реална и добре платена работа за български мъже-работяги в корабостроителниците в Дания и Северна Германия, в Германия още по строежите, в Париж по строежите. Не препоръчвам Англия, защото е скъпо, а искат човек сам да си покрива разходите, да си търси жилище и да си купува храна. Забравете за гръцките и испански полета.
Предимството при работата на мъжете, която изброих е, че се връщат на всеки 3 месеца, стоят три и пак заминават. И въпреки това - много от тях също са загубили съпругите си, или просто не могат да издържат на този живот и се връщат. Не е лесен гурбетът и за мъже, и за жени!

31.   Мечо Пух е прав! Някой помни ли Росирос? Тази, за която говорим с Мечо я надмина! Не мислех, че е възможно, но тя успя!

32.   До "гадинката"
номер 29 съм момче, незнам защо реши че съм женска
все пак знам мисленето на нашия пол
не бих пуснал жена си освен ако няма да мърсувам зад гърба и
детето го оставям на някой или на градина
и си наваксвам изгубеното време

33.   Скъпа авторке, здравей!
Аз няма да седна да те критикувам и да ти казвам дали си взела правилно решение, или не. Всеки и знае проблемите и възможностите - всеки решава сам за себе си.
Аз живея от 17 години в Гърция. Омъжена съм и имам дете. Работя в тукашната национална статистическа агенция.
Единственото, което искам да те посъветвам, е да обмислиш добре дестинацията си. Гърция в момента се намира в наистина дълбока икономическа криза. Работа няма и за тукашните, та камо ли за чужденците. Да, дори и толкова подценена работа като гледането на болни възрастни хора, вече е дефицит. Сами си ги гледат, или предпочитат гъркини, защото вече претенциите им относно заплащането не са по-ралични от тези, на българите. Дори и да намериш работа, над 500Е няма да получиш ( че и много казвам). До година - максимум две, Гърция ще фалира и ще напусне безславно еврозоната.
В Испания ситуацията не е много по-различна. Както сигурно знаеш, е на първо място по безработица в Европа, а най-лошото тепърва предстои. Дано не съм права, но се опасявам, че разходите, които ще направиш за това пътуване, ще надвишат приходите, ако изобщо има такива!
Преприентирай се - най-искрено те съветвам. В Скандинавските страни се заплаща добре, а и работа все още се намира. Имат си агенции по заетостта, подхождат сериозно към икономическите емигранти и обикновено им намират работа. Същото важи и за Германия, и за Австралия, и за Канада, и сигурно и за още много страни.
Помисли добре.. Не отивай в държава, която е с разбита икономика!

Успех!

34.   Номер 11 да не е всеизвестната Сиси - многословната, която само спами темите с 300 реда безсмислици???

35.   Даааа, номер 34, дааа:) Тя е, разбира се, ти съмняваш ли се! Новата Росирос - специалист по всичко. Тя е също Хера, Walt, Woman, Жижу, Луна, Куклата и още мноооооого неподписани коментари - но всичките дълги, с грешки, повторения и едно и също всеки път:) Ти си третият човек след Мечо Пух и мен, който я разконспирира.

36.   Ще ми се да внеса малко разяснения относно съмненията за изневяра на емигрантите, споменати тук. Ако човек е отишъл да спестява, едва ли да има време за миткане - айлякчиите мечтатели по канцелариите да забравят за 8 часов работен ден, лежачка уикенда и прочия глезотии, в това число и курвалък. Живеейки в голям град и упражнявайки първата година популярния занаят строителство, математически при мен се получи следното - 8 часа стандартно работно време плюс час почивка стават 9, около 3 часа транспорт в двете посоки - 12 часа. Обикновено предлагат допълнителни часове - средно 4 - дотук 16 часа. Остават 8 за всичко останало - хигиена, приготвяне на сандвичи и сън - на другия ден ви искат работоспособни и не се интересуват къде сте ходили след работа. За събота се плаща 150 % - как да не отидеш, в неделя 200%. Я да видим колко време остава и за какво? Разбира се, никой не ви заставя насила да работите извънредно. Издигайки се в йерархията на ресторантския бизнес втората година и за да изкарам добри пари започвах в 9 сутринта с едната смяна и приключвах след полунощ с другата - време за изневери бол. Нооооо кой за каквото е тръгнал - боклукът си е боклук и тук и там - на мнозина даже им пращаха с труд спестени левчета, поне да се приберат след година митарстване и търсене на лека и доходна работа - батьови убавци! Авторке, препоръките, които ти дадоха дотук са ценни, послушай ги, дали да имате свое жилище, дали да живеете тук или някъде решавате вие - живее се и под наем, но при това положение си купете някоя евтина къщица на село, защото като я докарате до пенсия не знам как ще си плащате наема, щом сега със заплати ви е трудно. И не сравнявайте нашите условия с европейските и нашите работници и пенсионери с техните - това са два съвсем различни свята.
Мечо Пух

37.   Мечо пух, следващият път чети, преди да пишеш пълните глупости. Не става реч за изневяра от страна на емигрантката, а в случая на мъжа и, който остава в България.

38.   37, само това ли можеш да кажеш по темата? Пълните глупости са пълна истина за тези, които ще отидат да работят за общата цел, което значи, че и половинките им тук ще трябва да се посвият и да работят много за същата, за да се постигне по-бързо. Иначе който е решил да вее байрак, може да го направи и тук и там., без значение мъж ли е или жена. А мълчанието при липса на мнение е също участие в темата - да не би да засегнах нечия гузна съвест?
Мечо Пух

39.   Ами отиди те ще свикнат без теб пък нищо чудно като се върнеш да завариш друга на твоито място. най добре отидете всички заедно пък работа за мъже ще си намери може месец два но ще си намери и тека поне ще се оправите и по бързо. двама да шечелят е друго нали.

41.   Здравейте аз съм авторката. Цял месец следях всички ваши мнения упреци препоръки. Много ви благодаря. На много от вашите мнения плаках други тежко ги преживявах но мечтата ни излезе по силна от разума. През това време през което вие ми помагах те с вашите мисли и разсъждения и аз мислих и премислях. Няма нищо по лошо в живота от това да се разделиш с детето си но също и няма нищо по лошо от това да си бездомник. Цял живот да си под чуждите стряхи. И така полета ми е утре вечер. Тръгвам. Може и да не ви вълнува и някой да каже тая с какво право ни занимава с себе си. Точно така не искам да ви тормозя с себе си. Но реших да споделя с вас какво в крайна сметка съм направил. Добро или лошо времето ще покаже и детето ми ще ме съди. Дано да не се разделя ме за дълго дано скоро пак да се съберем и дано това да е в нашия дом. Приятни дни и много щастие ви желая ще ви пиша от слънчева Испания до къде съм стигнала с мечтата ни. А тя не е голяма само 10000евро.

44.   Стискам палци да сбъднеш мечтата си!

45.   постъпваш правилно ти си силна жена не се предаваи

46.   35, пишете ме мен четвъртия човек. Ами даже имах спор с нея в една тема, та май се е засегнала, ама нищо лично, честно. Но доколкото усещам, тя не е случайна в този сайт. Прекалено много пише.

47.   Здравейте аз съм авторката и пиша от испания. пиша за да ви споделя че всичко е много добре но не се издържа. тъгата за българия за детето и за моя живот в моятя страна е много страшна. нямя ден в който аз да не плача просто нямя такъв. нещата вървят откам сабирането на парите но от кам носталгията никак. много е трудно. виждам детето всяка вечер и се скапвам все повече и повече. не е лесно но трябва да издаржа. това ще най трудната година в живота ми. браво на хората успели да издържат в чужбина. браво за твърдоста и упоритосто при мен те недостигат.някак щге се упетам да устискам но как не знам остават още осем месеца до деня в който щте се пребера и броя всеки ден тежко е.това исках да споделя с вас. благодаря за всичко пак ще пиша.

48.   Авторке, предупредих те, но е добре, че поне се справяш с парите....
Не се възхищавай от другите емигранти, всеки си знае, но малцина са тези, които са оставили деца в България и да ти кажа - не искам да те плаша - но това никога не завършва добре.

49.   Здравей! Аз съм на 27 години и мойта майка цял живот е скитала по чужбина, а когато е била в България е била на квартири близо до работата и. Така не е била до мен в най-важните за мен моменти и никога нея почувствах като приятелка. Тя само се оправдава, че го е правила за да ни осигури дом и пари но аз няма да и простя, че не е била до мен. Сега си имам собствен дом и всичко което е трупала уж за мен и още трупа ще отиде на вятъра. Вече пораснах и сама си подредих живота. Много грешки щях да пропусна ако беше до мен. Цял живот си спомням само как нея я е нямало. А ти за две години в чужбина едва ли ще си купиш жилище тук освен ако не работиш сещай се какво там. По-добре да вземете жилище на изплащане дори и да неуспеете да го изплатите все едно сте плащали наем. Ние така направихме с мъжа ми. Излезе ни 100 лв. по-скъпо да го изплащаме от наема който давахме на квартирата. Според мен нетрябва да си оставяш детето. Защо той не отиде в чужбина?

50.   49, това се опитвах да обясня на авотрката, преди да замине - сега е късно, за съжаление ти трвърде късно се включи и прочете тази история.
Ние сме набори, аз имах приятелка като теб, имах съседче, което беше виждало майка си /уж крупие в САЩ, сещай се иначе какво/ само на снимка и на видео касета... е, имаше видео, докато ние имахме един стар телевизор Велико Търново, но моята майка беше винаги до мен.

51.   Майка ти хем не ти помага, хем пък се и меси, а ти я слушаш, що за живот е това?
Ако смета че мъжа ти няма да се справя нека и тя поеме част от грижите за детето, то много лесно се мърмори отстрани...
Разбира се че ще отидеш, детето не е малко ще те разбере. Освен това остава с баща си, не с някой непознат!

Права си трябва да му оставиш нещо на това дете, не е лесно да даваш на хората пари за наем. А ако и вие успеете да се установите там, направо бягай, в България няма бъдеще

52.   да, направо ако заминете тримата, ти детето и съпругът ти. ще е страхотно. Защо само ти да заминаваш. Съберете повече пари и заминете тримата. Със билети за обратно връщане след месец(ще излезнат евтино). Ако си намерите хубава работа останете там.. ако не, тогава се прибирате с обратния полет... знам че товеа се е случило отдавна но кажи ми моля те... какво се случи...
илиян филипов

53.   51 коментар много ме изкефи затова реших да пиша коментар :P