|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам бебенце
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1374 пъти
Здравейте, жена на почти 21 години съм и искам да имам едно малко човече до себе си, на което да даря любовта, вниманието и грижите, на които съм способна. Нямам брат или сестра и братовчеди, независимо колко съм се молила, над 30те си майка ми премина през 2 спонтанни аборта. Родителите ми са ме имали когато са били на моята възраст, те все още са заедно, държат един на друг, успели са и в професионален план и благодарение на тях на мен никога нищо не ми е липсвало. Имам 4 неуспешни връзки зад гърба си и след всичкото разочарование, преживяно досега не знам дали някога ще срещна партньора, с когото мога да градя и ако това се случи дали ще успея да се отпусна и да си позволя да се привържа. Аз съм студентка в чужбина, работя, отделно уча езици и съм амбицирана да успея в професионален план, но се страхувам какво ще ми се случи в личен. Мотивацията, упоритият труд и решителността ми са водещи фактори в професионалното развитие, но за създаване на семейство всичко зависи от стечението на обстоятелствата. Родителите ми ми повтарят, че съм млада, изглеждам добре, от хубаво и заможно семейство и аз самата имам доста постижения досега, но моите страхове растат с всеки изминал ден. Знам, че за моята възраст не е нормално, затова ви моля за съвет. Постоянно си правя планове как ако не ми се получи до няколко години ще се задомя с някой, към когото нямам този тип привличане или ще бъда оплодена в специализирано заведение. Страхувам се, че може проблемът на майка ми да е наследствен, че наскоро ми откриха лека дисплазия на шийката на матката (спазвам инструкциите на лекарите и се чувствам добре, но тревогата ми не е отминала). На моята възраст се предполага да се забавлявам, да се наживея, а аз товаря съзнанието си с всички тези страхове и ненужни засега резервни варианти. Моля спестете си обидните коментари, колкото и неуместно да ви се струва и ще бъда благодарна да чуя мнения и съвети!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 7 месеца hash: 255238bfd9 |
|
1. Ако беше на 41 щях да разбера грижите ти. Но ти си само на 21. И не си инкубатор за деца, едно дете има нужда от 2-ма любящи родители. Помисли дали искаш дете, което да не познава баща си или баща му да е някой идиот много под твоето ниво, ползван само за донор. Тепърва ще преживееш много връзки и раздели. Важното е да срещнеш подходящия мъж. Досега си имала 4 връзки, но те едва ли са били сериозни. Просто защото си твърде млада и най-вероятно е ставало дума за тийнейджърски връзки без зрели взаимоотношения и чувства.
Аз съм в твоето положение и съм на 35 години мъж. Проблемът при мен е, че изпуснах влака както се казва. И аз съм от подобно семейство, през последните 10 години след завършването си бачках като луд, накупих апартаменти, коли, натрупах пари но не успях да намеря партньорка. Сега около мен се въртят само разни златотърсачки, но не и свестни жени.
Според мен до 25 години, човек трябва да учи и да не мисли за семейство и деца. Между 25-33 е може би периодът, през който трябва да се създаде семейство. Минеш ли 33 е късно. Под 25 е рано. В твоя случай всичко е пред теб и няма от какво да се притесняваш.
|
преди: 6 години, 7 месеца hash: a59cc3c151 |
|
2. Съгласна съм с н. 1 плюс добавям към него, че за мъж на 35 г. Не е късно да направи семейство, напротив.
Аз самата съм учила в чужбина като Авторката, но идвам от бедно семейство и работех много, за да успея. Чисто физически и аз съм имала моменти на възрастта на Авторката да пожелая да бъда бременна и да имам дете, но това са си хормони. В 21 век към жената има много и по-различни изисквания от това да „осере“ дете (с извинение).
Вече времената са различни и не можем да правим като родителите си. Аз родих преди 6 месеца и съм на 33 години. Не съжалявам за отлагането. Сега съм не само материално по-стабилна, но имам и повече акъл, видяла съм повече и съм пътувала, имам житейски опит и съм дори физически по-здрава, защото водя здравословен начин на живот, а на 21 г. Не беше това точно така.
Не знам обаче до колко на Авторката родителите са си свършили работата, щом като има нужда от мъже, а вече и от дете, за да се чувства пълноценна и щастлива. Фройдистите смятат дори, че жените, които раждат бебета, за да се чувстват пълноценни едва ли не си търсят заместител на пениса.
Така че моят съвет е не да раждаш заради самото раждане, заради това да притежаваш бебче, а да родиш след като си създала семейство с любимия си, живяла си с него поне 3 години и вече ви е време просто за следващата стъпка. Бебето също е човек, личност. Това е бъдещ баща, бъдеща майка и отговорността ти към това същество е огромна. Не можеш и не бива просто да се плодиш заради самото плодене. Това е егоистично най-малкото, но и създава нещастни създания, натоварени с товара за твоето щастие, живот, ерзац на партньор и приятел. Много е опасно това. Не случайно децата на самотни майки са много по-често застрашени да проявяв антисоциално поведение и да завършат като престъпници.
Авторке, ти може да искаш „бебенце“, котенце, кученце, но тези същества все някога порастват и за разлика от кученцето и котенцето, бебенцето не можеш да изхвърлиш на улицата.
Затова си вземи плюшено мече. Съвсем сериозно.
|
преди: 6 години, 7 месеца hash: 9f07d288d4 |
|
3. Ти първо завърши и си хвани хляба в ръце пък тогава мисли за деца и семейство!
|
преди: 6 години, 7 месеца hash: b806c32d73 |
|
4. Явно чувстваш живота си доста безсмислен и празен, щом на 21 си стигнала до желание за бебенце (забележи даже, че си сложила умалително, което сопред мен издава един вид нагласата ти).
Родителите ти явно са те направили силно отговорен човек, или е имало други фактори някакви, но в крайна сметка си останала по-отделена от по-голямата част от съучениците си вероятно.
Деца (забележи, че е бебенце само за момент, после става истинско бебе, а после става дете! ) най-добре да се правят след като си намерила мъж, който ти харесва и който те харесва от своя страна. Това трябва да е първото ти желание. Има жени, които си мислят, че никога няма да поискат деца, но като намерят подходящ мъж и изведнъж усещат импулса и желанието за деца. Това е всъщност естественото поведение на човек. При теб желанието ти е неестествено, продиктувано е от желание за запълване на някакви нужди в живота ти и липса на цели. Примерно какво да правиш по цял ден, сигурно нямаш по-значими занимания и хобита, вероятно не излизаш много, не се развиваш професионално и тн., т. е. имаш липси. Не знам как си със секса, н овероятно и там не ти върви много.
Затуй.. първо си намери мъж, после бебета. Възрастта даже не е толкова фактор, не живей в някакви рамки на възраст (примерно номер 1 казва семейство след 25... ами какво ако се намерите с твоя мъж на 23? ). Така че възрастта не е фактор, фактор е да намериш човека.
|
преди: 6 години, 7 месеца hash: 36fb6be379 |
|
7. Значи изтривате вече публикувани коментари. Говоря за коментар н. 5. Как посмяхте! Значи между вас модераторите има разногласия какво може и какво не може да се публикува. Ясно ми е какъв е главния измежду вас член на колектива ви. Срамота. Хайде, продължавайте да публикувате измислените истории на бабата.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|