Имотите
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 2061 пъти
Роднините ми по майчина и бащина линия се интересуват само от имотите. Имотите, оставени от починали или хора от семейството (баби, дядовци), които са възрастни и ще починат един ден. Братовчеди, лели, чичовци - за тях това е най-важното. От детството ми винаги ги канехме на рождени дни, искахме да имаме нормални човешки отношения. Един ден, когато сме големи, с братовчедите ми да се виждаме и подкрепяме. Те идваха, нито един път не са ме канили на свой празник, какъвто и да е. Всичко опира до сръдни и имоти. Понеже това се случва и от двете страни - майчина и бащина, се чувствам изолирана и отхвърляна от тези хора. Не съм ги ощетила, а и съм млада и може би още наивна. Чувствам се като сред лешояди. Убедена съм, че ако нещо ми се случи един ден, ако нямам още деца, дори ще се радват за получения имот. Ще кажете, че роднините не си ги избираме и можем да седим далеч от тях, на теория е така. Имам усещането, че повечето хора са близки с поне 1 свой роднина, приятели и съмишленици. Преди правех усилшя да се сближим и погледнато отстрани това беше жалко унижение. Не съм виждала малките деца на братовчедите ми, пращам им подаръци. Вероятно няма и да ги видя, по тяхна незнайно защо воля. Ако имам деца съм решила да стоят надалеч от тях, защото мен рано ме раниха и ще попаднат в имотния им театър. Не сме богата рода и тези имотни неща са смешни на фона на развалените отношения - дори няма реално за какво толкова всички да пищят. Не знам как друг би реагирал в подобна ситуация - аз се правя на безразлична, но всичко това дълбоко ме ранява. Ранява ме и отношението им към живи хора като на бъдещи мъртъвци, но с имот за роднини. Жестоко, вълчо и нелогично.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: 778d20ed01

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз така имам към двеста декара имоти, 4 къщи наследствени и пр. за които съм "сънаследник" с още купища братовчеди, лели, вуйни и пр. Само като извадиш едно удостоверение за наследници на даден имот и може да ти призлее. Всичките дялби са правени навремето от дядовците и прадядовците, често имотите са общи а дялбата е правена на база устна договорка кой колко и къде да вземе. Самите имоти не струват почти нищо (или като разбиеш на всички наследници сумата, се получават жълти стотинки на калпак). Не си струва да си къса нервите човек изобщо. Идва обаче момент, в който някой си реши че му трябват пари и се почва. Почва да звъни на пожар и да иска да се ходи на нотариус, намерен бул купувач. Подписи трябват от всички наследници по удостоверение. Да, но половината почват да оспорват че имали повече дял отколкото се твърди и пр. Ужас. Веднъж така ме викаха да ходя на майната му да подписвам, всеки щеше да вземе към 200 лева от някакви ниви, които нито съм ги чувал, нито виждал. Аз за толкова пари не мога да взема ден отпуска и да ходя в провинцията. Казах им, че ще им откупя дяловете на всички на същата цена, да почакат половин година докато се освободя, сега да ме оставят намира. Почнаха сръдните, клетви и пр. Оттогава съм прекратил всякакви взаимотношения с тези хора. Нямам времето и нервите да се занимавам с тях. Жалка картинка.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 91c60312f0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей, мила Авторке съчувствам ти и разбирам твоето положение. И аз имам подобна на тебе случка, но тя не е свързана с имоти ( е, може би, ако някой възрастен от родата почине, тогава ще има някакви неприятности с други сродници ). И аз като тебе, понеже съм омъжена жена, се опитвам да имам някакви добри и нормални човешки отношения с роднините на мъжа ми. Но явно добрите намерения са само от моя страна. И аз като тебе съм действала наивно, да не кажа и глуповато. Чувствала съм с енаправо глупава. За жалост, не само в моята рода, но и при други хора, оставам с лошото впечатление, че всеки се мисли, че е нещо повече от другия. Нямам деца, за сега, но в бъдеще ще имаме с мъжа ми, брат му ( жив и здрав, братовчедите също - те си имат деца, аз им желая само да са живи, здрави и щастливи) има дете, но майката на това дете ( нищо лошо нямам към нея) не дава на никому своето дете, дори и на родителите си, а какво да остава за свекърите, а и за нас. Не се сърдя, не преча на никому, но това отношение е отвратително. Аз се питам: ако имам с мъжа ми дете/ деца, и брат му и жена му не искат тяхното дете/ техните деца да виждат нашите, то аз не мога да направя каквото и да е било. Насила никого не мога да накарам да общува с мен, с мъжа ми и с бъдещите ми деца. Не мога да накарам сродниците на мъжа ми ( братът и неговата съпруга и тяхното дете, както братовчедите и техните деца) да общуват с нас. Щом не желаят, добре, няма да ги безпокоим за каквото и да е било. Не, че с нещо сме ги безпокоили. Явно единственото "безпокойство", което аз и мъжът сме причинили на тях е, че сме правили подаръци за племеничката, и че сме поздравили браточедите за именни дни - нищо повече. За имоти не сме се сдърпали, но явно май няма да подмине всички и това. Аз си задавам въпроса, понеже правим и панахиди за починалият общ сродник на цялата рода, мисля си тази година да не ходя с мъжа ми и родата му на панахида. Ако се налага, пшо- доборе е аз и мъжа ми самостоятелно да отидем в друга църква и там да направим помена. Вече смятам, че е напълно излишно да отделям някакво внимание на хора( макар и сродници на мъжа ми). Единственото, което им желая е всички да бъдат здрави и щасдтливи. Щом се чувстват самодостатъчни, за какво да им развалям спокойствието и блаженството им, било то с моето присъствие, подарък, жест или обаждане по телефона за честитка, нали? Авторке, Ако искаш и ти напраив това, което и аз смятам да направя- гледай само себе си и твоето семейство. Имай добри чувства и им желай добро на твоите сродници, но нищо повече не прави за тях! Ако те искат помощ от тебе, помогни им, но ако не искат да общуват с тебе, не им пречи, не им разваляй рахата и спокойствието.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 91c60312f0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Автроке, с или без имот, каквато и да е причината, щом те имат такова грозно отношение към тебе, явно ти, самата трябва да си прецениш що за хора са.

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: 91c60312f0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   А, и още нещо, драга Авторке, за жалост, когато става въпрос за подялба на имоти, родителите на наследниците също си казват думата. Ще ти призная едно: единствено аз и мъжът ми сме единствените глупаци и будали, които живеят на квартира. Братът на мъжа ми - живее при жена си, заедно с тяхното общо дете. Едната братовчедка с децата си -живее при мъжа си, в хубав апартамен/ къща. Другият братовчед на мъжа ми - при родителите си. Има само единствен апартамент, който е на бабата на мъжа ми и брат му, ( тя има и още два внука), този апартамент ще се води уж на мъжа ми след като почине баба му, но нищо не се знае. Може някой от другите 3-ма внуци на бабата ( без да броя мъжа ми, който е 4-ия внук) да претендира за апартамента и да го вземе, а мъжа ми да остане с празни ръце. Ако това стане, аз няма никаква дума, явно май пак ще бъдем на квартира. Вече, честно да ти кажа, все ми е тая. По- добре да сме на квартира, отколкото цялата рода да мрънка на нас, че имаме нечий имот.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 91c60312f0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   От номер 4 - продължение: Всъщност, аз и мъжът ми не сме останали без имот, аз деля със сестра ми половин апартамент, мъжа ми дели също дели половин апартамент с брат си - говоря за наследство от родителите. Просто сме на квартира от години, защото родителите като, че ли са се наговорили да ни бият шутовете и на двама ни. Единственвото условие да отидем аз и мъжът ми при тях е ( да живеем заедно било при моите или неговите родители), че ако наистина сме закъсали с парите, нямаме работа или е станало бедствено положение при нас - тогава можем да се върнем и д аживеем без притеснение. За сега, съм благодарна, че ние се справяме отлично. Живеем на квартира, но знаем, и че имаме част от имот, който няма да бъде пипнат от нечии далечни и близки сродници. За този имот на бабата - все още не сме сигурни, но каквото и стане, важното е този имот да бъде в ръцете на някой от сродниците. Когато сме на квартира, поне се чувстваме спокойни, а не в апартаментите на родителите ми или на неговите. Имаме познати, които имат подобен на нас проблем, свързан с наследствени имоти. И те като нас, тяхните им родители им биха шутовете, писна им от подялва на имот, писна им от разни сръдни с роднини; те живяха на квартира с години, накрая им писна да живеят на квартира и изтеглиха кредит от банката. Имат си хубав, обзаведен апартамент, но на изплащане. Аз и мъжът ми не можем да предприемем такава смела крачка, не можем. Много е скъпо, а и не е по силите ни.

 

...