Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   На 25, а пише "наЩе"!??

7.   Изнеси се без значение колко ще е трудно в началото. Домакинската работа не трябва да те плаши - не е ядрена физика да готвиш и чистиш. Всеки може да се справи с това. За протокола - от 8 години съм в София и в началото едвам ми стигаха парите за хляб и пастет. Това ядях по цял месец. Сега си позволявам неща за които дори не съм мечтала - почивки в чужбина, скъпа храна, чанти, дрехи... Отдавна задминах стандарта, който родителите ми са имали. Това нямаше да го има, ако не бях се отделила от тях и не бях се преместила в София. Приятелите ми, които останаха в родния ми град, са женени с деца, без работа, тъпчат се по две поколения на едно място и разчитат на родителите си.
Колкото и да ти е трудно, опитай се да не изпитваш вина към баба си и баща си, както и дълг да им помагаш финансово. Те получават толкова, колкото са заработили. Представяй си бъдещото си семейство - жена, деца, собствен дом... Баба ти и баща ти са св грижили за теб, ти на свой ред трябва да се погрижиш за собственото си семейство.
Предполагам, че няма да са доволни от решението ти и ще започнат да те манипулират да се чувстваш виновен, че искаш да ди живееш собствения живот като натякват какво са правили за теб, как без теб не могат или ти без тях няма да можеш, но не се поддавай. Странно ми е, че им викаш наще - така се вика на майка и баща, не на баба и баща. Също е странно, че баща ти за 14 години не си е намерил друга жена, а вместо това живее с майка си. Все едно са си сформирали семейство, а ти си им дете и завършваш картинката. Това не е нормално и ми се струва, че има нещо гнило в техните отношения затова бягай далеч докато е време. Да не останеш и ти ерген цял живот.

8.   Колкото по-рано изнесеш, толкова по-добре. И аз живеех с баща ми и с баба ми. Бях на 18 когато ги напуснах, сега съм на 22. За приятелка дума да не става у вас. Млади и стари на едно не вървят. Няма нищо по-хубаво от това да си индивидуален.

9.   За какво ти е да живееш на квартира? Сам човек, доколкото разбирам, четейки между редовете, с не особено активен социален живот... Имаш си баща и баба, които, предполагам, не ти създават проблеми. Приятелка нямаш, няма и да имаш, щом идеята е да я "хванеш", с една дума - освен да гледаш телевизия сам-самичък, за какво ти е квартира? Тези 400 лева наем по-добре ги давай на баба си, ще ги похарчи жената за нещо полезно.

10.   Можеш да живееш на квартира с друг човек, не е нужно да го познаваш предварително. Аз се изнесох така на 24 почти. Не е най-комфортното, но все някога ще трябва да го направиш. По-добре сега, щом ти е назряло.

11.   Категорично - изнеси се! Аз напуснах дома още на 19 и това беше най-правилното решение в живота ми. Сега съм на 32 и виждам познати и приятели на моите години, които останаха да живеят с родителите си (включително сестра ми ). Ами като дечица са. Не мога да ги нарека мъже и жени. Просто човек много си променя мисленето.
Грижата за баща ти и баба ти не е твоя отговорност - те са възрастни хора.
Ако не можеш да си позволиш да живееш сам, намери си съквартиранти. Казваш, че нямаш приятели, които да търсят квартира, но може да намериш непознати. Не е толкова страшно, аз така заживях с моите. Срещате се веднъж, говорите, преценяваш дали са разбрани и дали ще си допаднете и с времето се напасвате. Хубаво е ако се сприятелите с времето, но не е задъжително. Важното е да има взаимно уважение и зачитане на личното пространство. А ако се окаже, че съвсем не си допадате, лесно се сменя квартира.
И друго - без да се сърдиш, това, че живееш с вашите, може да отблъсне много възможности за потенциален партньор. Аз опитах да излизам с жена на моите години, която живееше с майка си - ами няма как. Все едно я бях осиновил. Как си представяш - трета среща, водиш мадамата у вас и я запознаваш с баба ти. Колкото и човек да обича и уважава семейството си, трябва да хване собствен път.

12.   Според мен, ако не ти се налага и се чувстваш комфортно у вас, няма смисъл да се изнасяш. Аз също минах по тоя път. Можех да се изнеса на 25, но трябваше да си давам почти всичките пари, които изкарвах и прецених, че няма смисъл. След това започнах да печеля добре, но реших да поизчакам и да си купя собствен имот. Така и така нямах сериозна приятелка. Сега си имам собствена къща и не ми тежат никакви кредити.

13.   Много актуална тема,браво на автора за анализа.Според мен не финансите са проблемът,защото ние живеем в Пловдив с 1300 лв,аз жена ми и малко дете,по-скоро психологически не си готов да се изнесеш(свикнал си,по-лесно ти и тн).При положение,че нямаш приятелка е по-рационално да си останеш при вашите и да се опитваш да си спестяваш някаква определена сума.Вярно е,че на жените им прави изключително лошо впечатление това,но лично за мен е по-практично.

14.   От автор:

Очаквах реални съвети, а не да ми се правите на учители по български. Не осъзнавате колко е жалко да се заяждате за една единствена дума. Тук няма кой да ви каже браво за граматиката.

Да се върна на темата. Не искам да си хвана приятелка за да деля сметки с нея, но смятам за напълно нормално щом живее с мен да допринася към общите сметки. Никога не са ме привличали жени, които не могат да поемат отговорност. Надявам се че ми предстои да се запозная с такава жена.
Също така, 1300 на месец за сам човек в Пловдив е един нормален разход само в случай че не се изхвърляш. Наемът ти е най-малкият разход, имаш и много други.
Признавам че ми е неудобно да говоря на тази тема със жена и донякъде изпитвам срам, но в същото време защо аз да приемам насериозно жена, която живее с техните, докато мъж не я вземе при него? Защо мъжът трябва да се срамува от факта че не е излезнал сам на квартира, а жената не? Тук не става въпрос двамата да живеят със семейството на мъжа.
Не казвам че е нормално, но почти не познавам човек, който да е излезнал на квартира сам в собствения си град.
Моят въпрос беше друг, а вие го опростихте до някакво жалко ниво.
Както посочих в началото на темата искам и в момента помагам доста на семейството си финансово и по всякакъв друг начин въпреки че никога не съм искал пари от тях, дори когато бях малък В случай че излезна на квартира това ще бъде невъзможно. Трябва да избирам между мен и тях. Но дори и тогава ще бъда на косъм всеки месец за разлика от сега.
Относно търсенето на по-висок доход, смятам че се справям доста добре за годините си и въпреки че намирането на нещо по-добро е много трудно на този етап, аз не съм спирал да търся и да се развивам до колкото мога. В това си начинание отново винаги съм бил сам, никой не ми е намирал работа, нито ме е ориентирал в живота.
По-горното го написах, тъй като свързвате прекалено много живота сам на квартира с това кой какъв човек е и дали е способен да поема отговорност. В момента разликата е че част от тази отговорнст е споделена както във всяко що годе нормално семейство.
Темата е пусната спрямо сегашното ми положение и задължения към семейството ми, а не какво може да стане в бъдеще.
Въросите ми бяха насочени към тези които са минали през тези пречки, тъй като няма кой да питам. Очевидно нямам приятели на моите години, които да живеят сами, баща ми никога не е живеел сам, майка нямам, а по-старото поколение от тях са още по-зле, оженили са се малки и разчитали на помощ и зарзават от селата.
Както споменах в началото на темата очевидно ми е трудно да взема ясно решение сам дали да излезна в момента да живея сам, тъй като явно нямам от къде да взема дори далечен пример.

15.   Пак от автора:

И все пак благодаря на тези, които дадоха своите съвети.
Не, не търся и никога не съм търсил по - лесното.
Търся по-доброто решение за себе си с оглед ситуацията ми.
Ако можех да стигна до него сам, нямаше да пиша тук

16.   Както при всяко нещо притегли плюсовете и минусите на начинанието, последствията от тях и си направи извод. Не можем да го направим вместо теб, защото има субективни фактори, с които ти си наясно.
За мен основната причина да се изнеса от вкъщи беше непоносима съседка. Колкото и да е странно. Тогава бях на 17 години, договорих се с нашите да си намеря работа и да се издържам сама, а тя да ми предоставят техен апартамент в близост до тяхната къща. След това основната причина да се изнеса от там и да отида на квартира беше, че те не допускаха домашни любимци вътре, а аз си намерих куче и коте в една седмица.
При мен обаче е отсъствал фактора те да имат нужда от моята финансова подкрепа. Пари са си изкарали и имат до края на дните си навярно. Но винаги са държали на принципа, че като не съм в техния дом - да се оправям сама. Ако не се оправям сама, да се върна, но по техните привички и правила.
При мен също така никога не е присъствал въпроса - да живея на минимума или да живея в охолство. За мен да живея с 2 и 200 е нормално обстоятелство в България. Цялото ми обкръжение е на този принцип. Понякога си на минимума, друг път се чудиш заделените пари къде да ги бутнеш. Не ме е плашила мисълта да ям боб цял месец или да му'ам сух хляб по цели дни.
Грижата за домакинството изобщо пък не я бях помислила. А като ми се случи - бързо се научих кое колко може да се бави; кое е неприятно да изоставиш и кое подлежи на отлагане във времето в случай на голяма умора. Влизаш в ритъм искаш или не.
При мен основния фактор за всяко преместване до сега е бил да се чувствам добре. Ако ти виждаш повече минуси в това да се изнесеш, за какво по дяволите ще го правиш? Не живей за хорското мнение, търси собственото си щастие.

П. П. Но иначе - по принцип аз като свободна жена, която си търси партньор - бих останала силно разочарована, ако разбера че живееш при вашите, а имаш възможност да се изнесеш. Но не мога да ти обясня защо точно. По принцип така би било по-лесно решението да дойдеш при мен и да не се налага аз да местя багаж в такъв случай, но не мисля че бих стигнала до такава стъпка с теб. Междувременно обаче не ме радва и когато някой вече си е купил имот (по-често на кредит), защото пък тогава сякаш нямам избор дали да живея при него или не и се подразбира, че ще сме там...

17.   Авторе не е проблема сгрешената дума, а като пишеш понякога смислово трудно ти се разбира. Виж се
"Никога не са ме привличали жени, които не могат да поемат отговорност. Надявам се че ми предстои да се запозная с такава жена. "
Та с каква жена се надяваш да се запознаеш? С такава която не може да носи отговорност???
Другото което искам да ти кажа е че мъж може да си вземе жена, която е живяла при техните, защото тя няма да се е грижила финансово и физически за тях и в нея не съществува дилемата "Трябва да избирам между мен и тях". Докато при теб и при всички мъже живеещи с възрастните си, ако се събереш с жена и вашите се оплачат, че им е трудно, отново лесно ще възбудят дилемата в теб, но тогава дилемата ще бъде кой да послушам "Жената или баба" или за какво да отделя пари "витамините на детето или лекарствата на тате" за които дилеми в теб никоя жена няма да е доволна и ще е права.
Цялата идея на изнасянето не е просто да свикнеш да се грижиш сам за себе си, ами и да разкъсаш емоционалните връзки от детството и да се научиш да отказваш помощ на баба и тате за да си изцяло емоционално отдаден на бъдещото ново семейство. Не говоря да се откажеш от тях като роднини, а да се научиш да не ти пука за дребните проблеми на вашите, разбира се ако се наложи ходене в болница ще им помогнеш, но ако примерно искат да си изперат пердето нека си го свалят и нанижат сами, нищо че се оплакват, че не можели да се катерят на стол. И не приемай пердето навътре това е само пример, идеята на изнасянето е да се научиш да отказваш дребните помагания и да не изживяваш дълбоко проблемите им, докато си при тях това е невъзможно.
Мъжът е такава емоционална структура, която има нужда де се грижи за някого, за него е без значение дали ще се грижи за мама, баба, тате, дядо, жена, дете. Докато при жените не е точно така, те по лесно се откъсват и веднага щом родят цялото им същество е отдадено на бебето. За една родила жена няма по важен човек на земята от бебето й, и тя няма никога да има дилема в себе си, кое да избере нуждите на детето или нуждите на баба си, дори няма да се замисли да помага на баба си, докато на детето й не е осигурено всичко. Докато един мъж, който не е емоционално отделен от роднините си ще вземе да мисли кой има по голяма и по важна нужда, детето му, или баба му и разбира се ще стигне до логиката че живото поддържащите лекарства за кръвно на баба му са по важни и витамините на детето му, които могат да се отложат до следваща заплата с което жена му няма да е съгласна или доволна. Да реалната истина е че детето ще оживее без витамини, а бабата без лекарства за кръвно не се знае, но един мъж трябва да се научи да е по далеч от проблемите на баба си и по близо до проблемите на жена си за да има щастливо семейство.

18.   Номер 7 съм отново. Не трябва да имаш дилема дали да помагаш на тях или да гледаш себе си. Ти си важният - изнасяй се, за да станеш самостоятелен, или те винаги ще те дърпат назад. Много хора ги придумват да останат при родителите докато съберат пари. Колко от тях познаваш да са събрали. То се почва - дай за сметки, дай за храна, дай за ремонт и накрая не можеш да се изнесеш 10 години. Баба ти и баща ти не са твоя отговорност. Чувал ли си, че кравата не трябва да съче от телето? Прочети Вашите слаби страни на Урйн Дайър и ще намериш отговор на много от въпросите си и смелост да действаш.

19.   Не ти се правим на учители по български! Правим си изводи какъв си, щом на тези години ползваш тийнейджърски жаргон! И преценихме, че няма да си хабим съветите! Последният ти пост го доказва!

20.   Пускаш, ако трябва във Фейсбук, че търсиш съквартирант или двама, някакви студенти примерно. В Пловдив има много студенти от цяла България. Според мен 100 процента ще ти откликнат. Просто потърси някакви студентски теми за квартири и съквартиранти в Пловдив. Ще ти откликнат, защото те са много по на зор за евтина квартира, сещаш ли се :) Покрай съквартирантите ти може да ти се отвори възможност и с нови хора да се запознаеш, а защо не и с някое момиче. Не се връзвай на критичните коментари тука. Стига си анализирал, а действай.

21.   Здравей, до преди 30 год. хората са живеели с родителите си цял живот (болшинството). Не само, че не са по-малко мъже и жени, а напротив. Днешната младеж е в пъти по разхайтена. Не изпитвай срам и вина, че живееш с родители. Живей така както би бил щастлив повече. Няма никакво значение, че живееш с тях. Бъди себе си, бъди здрав и щастлив!

22.   ИЗНЕСИ СЕ!!
Парите, които ще даваш за квартира (пр. 500 лв) ги давай, за да изплащаш жилище, което след време ще стане твое. Да, ще ти е трудно, но знаеш, че инвестираш в нещо сигурно, което да остане и за децата ти.
Аз съм момче на 27. И аз като теб до преди 1 година живеех с родителите си, от малък град съм. Взимах сравнително висока заплата там (1000-1200), но давах повече от парите си за родителите си, издържах ги. И така до миналата година, когато не започнах да изплащам кредит за апартамент.
В момента не давам пари на родителите си; парите, които трябва да ги давам за квартира, ги давам за кредита. Трудно е, но няма винаги да е така.
Заделяй си пари и до няколко месеца не му мисли много, с или без приятелка, изнасяй се от родителите, за да може да оставиш наследствено жилище на децата си след време.

23.   Идеята с кредит за жилище е възможно най-лошата. На тези години да се заробиш с кредит за поне 15 години, което автоматично означава да не сменяш работата през това време, дори и да искаш, да не сменяш града, нито пък държавата. И на края с каква цел? За да може твоите деца да живеят с теб докато умреш и им го оставиш?

24.   Авторе, пълна глупост е да се изнасяш от вас, ако не се налага. Под налага имам предвид да имаш сериозна приятелка или да си в конфликт със семейството си. При теб подобни фактори не са налице. Както сам си казал, почти никой не се изнася в собственият си град просто ей така. Да, има такива, които са се изнесли и живеят в същият град, но в 99% от случаите става въпрос за собствен имот. Да се изнесеш от вас просто ей така, защото някой друг го правел е безсмислица.

25.   Не се изнасяй засега. По-добре спести някой лев и си вземи апартамент на кредит. Може в първите години да го даваш под наем, докато се закрепиш.
Живея на квартира сама от 14г, т. е. откакто станах студентка. Ако бях в твоята ситуация не бих плащала наеми, директно ипотека.

26.   Никаква глупост не е кредита, а възможно най-доброто решение. Ако не можеш да се справяш с вноските или решиш да сменяш град, просто го отдаваш под наем и той си се самоизплаща.

27.   Номер 23, облещих се като ти прочетох мнението - защо вземането на кредит автоматично да означава да не сменяш 15 години работата? А града и държавата??? Естествено, че ще си смениш работата като намериш по-добре платена или перспективна, кое те спира? Не е проблем и да смениш града или държавата - най-лесно е тогава да пуснеш жилището под наем и да се изплаща само - много хора го правят, какви са тези закостенели представи, че ипотечен кредит означавало да не мръднеш никъде.

28.   Ако ги послушаш да не се изнасяш - баба и тате винаги ще ти тежат финансово и никога няма да събереш пари. Хубаво, че нямаш майка, но баща ти защо не си е намерил друга, а вместо това живее с мама?
Най-правилното нещо за един млад човек е като навърши 18 да се изнася и да се оправя сам. Гаджето и то ще дойде. Бъди смел и не слушай хората дето се тъпчат по три поколения в един апартамент да робуват на роднините вместо на банката. Много сме ограничени. Историята показва, че който си е тъпкал парите под възглавницата или на депозит просто си е обезценил парите. По-добре на ипотека и в твой апартамент от ден 1 отколкото да къташ и накрая да се окаже ме квадрата се е качил от 500 на 1000 евро, както е в София в момента, и да не можеш да си купиш нищо.
Аз лично изплащам ипотека и само докато те чуя, че живееш с баба си и баща си и се чувстваш длъжен да им помагаш, и ще бягам далеч. Обикновено такива хора сте обременени - токсични роднини, които в последтвие тормозят с интрижки и манипулации, вие самите робувате на чувството за вина и дълг, не сте способни да се откъснете и да поемете отговорност за собственото си семейство. Теб са те гледали, на свой ред ти трябва да гледал децата си. В противен случай веригата се затваря...

29.   Към 28 от автора.

Не ми тежат финансово и в момента успявам да помагам на тях и да спестявам прилична сума всеки месец. Това е и цялата делема.
Това е сегашното ми положение. Става въпрос че все пак имам желание да се изнесат и съм наясно че ако го направя няма да съм им от финансоа помощ, но по мои сметки няма да във финансова помощ и за себе си, тъй като с доходите ми, които споменах по-горе ще съм на границата всеки месец да не говорим за спестяване.
Към всички останали, искам да уточня че не става въпрос за изпитване на някакъв дълг, за привързаност или подобни, а за избиране на по-практичният вариант предвид сегашното ми положение на необвързан и сегашният ми доход.
Също така нямам особено добри отношения с родителите си и никога не съм имал, но все пак си ми остават семейство.
Финансово биха се справили достатъчно добре и без мен. Аз финансово никога не съм бил напълно зависим от тях. Единствено до толкова, че разходите ни за домакинството са били споделени. Разходите свързани с мен съм ги покривал аз от съвсем малък.
Разбира се че в случая играе роля и финансовата страна и моралната страна. Но цялата тема е с цел да наблегна на финансовата част и справянето сам що се касае до време, енергия също. От морална гледна точка не търся съвети предвид в каква деградация се намира обществото ни.

30.   28, това са пълни глупости! Родителите ми ( Бог здраве да им дава ) са се оженили късно и двамата се пенсионираха, когато бях на 16. Освен това никога не са били богати и всичките им пари отиваха за храна. Винаги обаче са давали мило и драго за мен и са се старали да съм добре. Принципно, можех да се изнеса около година и половина след като завърших и започнах работа и да ги оставя да се оправят сами. Не го направих, но това не ми пречи в момента да имам самостоятелна къща с двор и доста стабилна кариера. Не е важно човек къде живее, важно е колко е отговорен и сериозен.