Ще изгубя ли всичко
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1647 пъти
Студентка съм... Нов град, ново начало, нови запознанства, но не всичко е толкова розово. Приемам, че като първокурсничка в началото ще ми е трудно докато поставя новото начало в живота си, докато изградя основите на бъдещето, но имам еди проблем, който ме мъчи много, а когато го споделя с родителите си срещам несериозно отношение, дори подигравки. Става въпрос затова, че с моите близки приятели се пръснахме из цяла България и само след месец всеки ще поеме по пътя си. Знам, че това е нормално, но дали това е краят, означава ли, че щом сме в различни градове ще прекратим малко по-малко взаимоотношенията си и 15-годишното ни приятелство ще остане в историята? Ето това ме изгаря, защото колкото и да си обещаваме, че ще се виждаме и ще се чуваме, защото "технологиите са много напреднали и хората поддържат връзка и от чужбина" може би е само удобна илюзия, която приспива болезнената истина!
Твърдения като за истинското приятелство няма граници и препятствия съм ги чувала милиони пъти, но как да поддържаш искрата от разстояние на няколкостотин километра, на спомени ли!
Наистина ще се радвам да споделите мнението си по темата, защото ще ми бъде полезно... необходимо ми е!
Предварително ви благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 9 месеца hash: 7cdb4b23b3

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз бях в твоята ситуация и също ми беше тежко, че се разделям с приятелите. Те за мен също бяха всичко. Първите две години се виждахме често, но с времето вижданията се разредиха. Когато живеете в различни градове/държави начинът на мислене и живот много се променя и в един момент нямате много общи неща за които да си говорите освен общите спомени. Сега имам нови приятели, работа и мъж, който за мен е всичко - така и трябва, но ще го разбереш с времето. родителите ти са били във фазата, в която приятелите са най-важни отдавна и затова и не те разбират, но са прави, че разделянето с приятелите не е голяма драма.

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 79d218ec9b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Хех, наивно детенце... Досега всичките ти толкова големи приятелства са се формирали на базата на това къде те е посял Господ. Ако се беше родила в съседния град или село, големите ти приятели щяха да бъдат съвършено различни хора... Сега за пръв път ти се удава възможност да си подбереш хората не на принципа на съседството, а на принципа на някакви интереси, общи цели, или на базата на взаимно харесване. Един вид удава ти се възможност да си формираш своя собствена СРЕДА - научна, социална, спортна. Поддържайте си връзките и приятелствата, но съвсем скоро самите те ще ви се сторят достатъчно безинтересни, понеже са формирани на почти случаен принцип. Новите приятелства и отношения, които тепърва ти предстои да завържеш ще са много по-питателни, по-целенасочени, на много по-здрави принципи - подобие, интереси, взаимно харесване, общи и интересни занимания и т. н. В момента приличаш на новоизлюпено пиленце, която много съжалява, че току-що се е лишило от уюта на така удобната черупка...

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 0bf71ba890

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Има различни типове приятелства предвид факта, че всяко второ лице, което познаваме определяме като "приятел". С 1-2 от настоящите си приятели навярно ще запазиш контакт през годините. Аз с моята приятелка от детските години запазих, но се чуваме на годината три-четири пъти, пишем си по още толкова и се виждаме не по-често от веднъж годишно. Като живеехме и двете в София се виждаме по два пъти годишно. Факт е, че начинът ни на живот и на двете много се промени, нашите интереси и по-рано бяха различни, но към настоящия момент общите ни теми са силно намалели. Единственото, което крепи приятелството ни е това, че сме свикнали една с друга; това, че на настоящия си социален кръг нямам същото доверие като на нея; това, че тя ще ме подкрепи морално във всяка една ситуация; това, че просто като се видим е сякаш се виждаме всеки ден - чувство на близост, което нямам към нито един настоящ познат. Реално аз други приятелства не направих след като се преместих. Имам много добри познати - такива с които се виждам всеки ден, с които си помагаме за разнообразни неща и с които ме свързват общи интереси и сходен начин на живот. Но с 2-3 съм се запознала на работа и според мен ако напусна аз или ако те се махнат, ние няма да запазим близък контакт. 5-6 са от квартала в който живея - ако се преместя, според мен няма да се видим повече. С 5-6 имаме общи хобита, но ако спрат да ме влекат и не посещавам мероприятията навярно няма да поддържаме връзка повече. Така че това не са ми приятели, това ми е социалната среда. Тя се променя и обновява

 

...

горе^

преди: 6 години, 9 месеца hash: cb20305622

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Няма дума Удава. Думата е ОТдава!

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 12fea1616e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   №2, не мисля така - най-здравите приятелства, истинските, се създават точно в детските години и в училище, евентуално в университета. След това е по-скоро изключение да се създаде истинско приятелство. До авторката: ако приятелството е наистина такова, ще оцелее въпреки времето и разстоянието.

 

...