Споделена история от Семейство |
Как да приема живота без деца?
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 4729 пъти
Здравейте! Моят проблем е свързан със стерилитета - нещо, което не съм вярвала, че ще се случи "точно на мен". Минах през фазите на депресия и неприемане на реалността и сега пак съм щастлива от живота, но винаги нещо липсва. Бих искала да чуя съвети как да приема факта, че може никога да не стана майка (дори на осиновено дете). Как се запазва семейното щастие, когато двойката иска деца, а те така и не идват. Ако някой е преживял същото, ще се радвам да сподели от опит как се е справил.
Винаги съм си мечтала да имам 3-4 деца и преди няколко години най-накрая открих правилния мъж, който иска същото. Вече сме женени и след сватбата веднага започнахме с опитите, защото нямахме търпение да се появи първото ни детенце. Имаме сравнително голямо жилище и средства да отгледаме няколко деца. След една година безуспешно бебеправене предположихме, че има някакъв проблем и тръгнахме по клиники за изследвания. И проблемът се оказа в мен - поликистозни яйчници, некачествени яйцеклетки, липса на овулация. Общо взето трябва да стане чудо, за да забременея по естествен път.
Така станахме редовни "клиенти" на една клиника по репродуктивна медицина. Правихме няколко стимулации и опити по естествен път, които не дадоха резултат. Направиха ми и лапароскопия и не се откриха други проблеми. С мъжа ми решихме да не се занимаваме с инсеминации, които в нашия случай едва ли биха дали резултат, и преминахме направо към ин виро процедурите. Засега резултатът е 2 провала и много време, нерви и пари на вятъра. Първия път се получи само 1 ембрионче, а втория път - 3 като ми върнаха 2 (поставянето на 3 е забранено), но така и не забременях. Сега имаме 1 замразено, но с не много добро качество, с което предстои да опитаме октомври. В него ни е надеждата, но реално погледнато шансовете са малки. Междувременно не бездействаме - правим и още изследвания за NK клетки и т. н. преди следващия опит.
Държавата, в която живеем, няма ин витро фонд както в България, а касата плаща само процент от първите 3 опита. Ако всички са неуспешни, следващите си ги поемаш сам - всеки по няколко хиляди евро. Аз съм съгласна и дори предложих да опитаме с донорски яйцеклетки, тук обаче е тази практика е забранена и трябва да ходим в чужбина, където това не е никак евтино. По въпроса за осиновяването - за мен също е вариант, но моят мъж, като повечето, не иска да гледа чужди деца и не е съгласен. Иска да остави своите гени и само собствените му деца да го наследят. Той за себе си е прав и не искам да настоявам, след като той няма желание да има деца по този начин.
Ние и така сме щастливи и се обичаме, но ни липсват децата. Радвам се, че този проблем не влияе на брака ни и се надявам и в бъдеще да е така. Обаче ми тежи, че вече ще стана на 30 и още нямам деца, а шансовете не са големи. Моята цел винаги е била да имам голямо и хубаво семейство, а не да преследвам кариера. Успехи в работата няма как да заменят радостта да имам деца. Не искам да го лишавам от шанса да има свои наследници и понякога не виждам изход от тази ситуация. Продължаваме с опитите и сме решени да не се отказваме, докато не се получи. Страх ме е от бъдещето без деца, ако все пак не стане. За мен те винаги са били смисъла на живота и не искам да се примиря, че може никога да нямам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0a3e5843b8 |
|
60. 57, явно трябва да ги смениш, защото нямат ефект. Бременна и толкова агресивна, много лошо!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ea5c803318 |
|
61. 57, честито. Само че се обуздай малко, още нищо не е свършило, тепърва започва. И се пази, че на твоите години рисковете са много повече.
40/44
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 87d689a5ae |
|
62. Някъде да съм писала че съм уникална?
Моят коментар е най-полезният, защото съм обяснила за проблема си (подобен на авторката) и точно как съм го решила!
Гледайте си живота, скъпи, и не се правете на лекари, очевидно само те могат да ми кажат кога и какво да пия.
И помагайте повече! Да не говорим, че злобата ще ви състари, ама ваш избор...
|
|
