 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страх
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1569 пъти
Страх ли ви е от нещо? И ако да от какво?
Понякога, а и още от много, много малка съм си мислила преди да заспя колко много ме е страх от смъртта и като казвам смъртта, нямам предвид точно моята и точно конкретно само нея. Сега съвсем на скоро отново си го мислих това. Мислих как един ден ще завърша училище, как ще замина в друг град (може би ще съм сама там), как ще започна да уча в университет после ще завърша и него.. и оттам накъде? Трябва да работиш вече и да се издържаш сам (ако не и от преди да завършиш университета), да има къде да живееш и що-годе да живееш нормален живот на един възрастен вече човек. След това трябва да създадеш и семейство. И тогава осъзнаваш колко всъщност си пораснал и как вече не си малкото момче или момиче, което мама и тате издържаха и гледаха. Тогава разбираш, че вече ще имаш свое семейство и отговорности към него. Разбираш и че ти вече си възрастен човек, а твоите родители, семейство, роднини остаряват.. И остаряват, и още остаряват, докато не започнеш да ги губиш един по един.. От това ме е страх най-много. От порастването, от загубата на семейство и близки, от смъртта, от самотата..
Искам да попитам също само аз ли си мисля за такива неща. Някой друг мислил ли е над тези неща от живота.
Извинявам се предварително ако вече има такава подобна тема, но никъде не видях като моята.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 9bbd6e0170 |
|
1. Самотата е сладка, когато откриеш и има' с кого да си я споделиш.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 685efe346b |
|
2. Ще прозвучи странно, но не ме е страх от смъртта. В смисъл аз знам, че рано или късно ще умра. Знам също така, че животът е един и ще го изживее както трябва. Може би най-големият ли страх е да порасна...
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: e4208572df |
|
3. Мила, абсолютно всеки съзнателен човек мисли над същите въпроси. В периода на израстване екзестенциалните разсмишления се засилват при всеки съзнателен индивид. Не трябва да се плашиш от времето, а да го оценяваш и изживяваш по свой правилен за теб начин. Замисли се, че дори някой ден родителите да остареят, ти ще имаш нова цел в живота си и самата ти ще бъдеш родител. Приеми естествения ход на нашето съществуване, без да го задълбаваш в него. Тук сме, за да сме щастливи, дори и за кратко, а и както се казва, животът не е изживяните години, а моментите, които трупаме и помним, бъди щастлива и не се затормозявай с такива страхове. Всеки ги има, но живей за себе си и обичай, страха ти няма да спре времето, просто му се наслаждавай. :) Целувки
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 89839d42fe |
|
4. Мен ме е страх от провала във всякаква форма. Толкова много се вглъбявам в това как ще завърши всяко начинание и да бъде възможно най-добрата, че си докарвам вътрешно напрежение.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 5c78a9fadb |
|
5. Страх ли ви е от нещо? И ако да от какво?
Определено да. Като малка бях много смела и ми бягаха всички детски страхове. Никога не съм се притеснявала и от смъртта. После пораснах, завърших гимназия, загубих близък роднина, връзката ми премина на нов етап и осъзнах, че мога и може би трябва да се страхувам от много неща. Скоро ще завърша университет, а и на този етап сама се справям с всякакви документи, решения, домакински задължения и каквото се сетиш. Притеснявам се, че е възможно да сгреша и грешката ми да се окаже голяма. Понякога ме е страх да чуя резултатите от работата ми или от някакви изследвания. Понякога ме е страх, докато се возя в кола, защото съм била в кола, участник в катастрофа. Страхувам се, когато дълго време близките ми са болни. Страхувам се, когато близки се притесняват за техни приятели. Не ме е страх за мен, страх ме е за това, че може аз да съм причина за чужди затруднения или пък, че близък ще бъде зле и няма да мога да помогна. Още приемам фактът, че вече аз съм зрелият човек, който трябва да бъде отговорен. Мисля си, че след няколко години ще завърша и ще създам семейство. А децата? Трябва да го възпиташ и да го опазиш живо, това ми се струва огромна отговорност. Все пак, правя си извод, че всеки нормален човек има тези страхове. Говорила съм с майка ми и тя ми сподели, че също се е страхувала от същото, когато е била млада. Уча се да не се задълбочавам и да съм по-уверена. Естествения ход на живота, всеки минава през тези страхове и всеки пораства. Часовникът избутва всички напред във времето със стрелките си, няма начин да го спреш, трябва да го приемеш и да бъдеш отговорен.
|
...
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 99eaa6a506 |
|
6. Авторке, аз също имам доста страхове. Много обичах да пътувам, а всички тези катастрофи и инциденти по пътищата ме плашат и се опитвам да намаля пътуванията до минимум. Много често имам страх от смъртта, от това как идва и какво е след нея. Страх ме е от празнотата, която ще оставя в близките си. Страх ме е за семейството и приятелите ми. Страх ме е от и за бъдещето. Дано някога преодолея това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
