Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Жена съм и съм родител на 2 бр вече пораснали деца. Мисля че истината между теб и приятелката ти е някъде по средата.
Когато сина ми беше 7 клас имах проблем той не знаеше какво иска да кандидатства, а аз исках той сам да избере бъдещето си, за да не излезе един ден че аз съм го притискала. Отидох сама на специалист-детски психолог в агенцията за защита на детето, за съвет. И станах свидетел на шокираща за мен случка, в момента в който влязох в кабинета, преди още да се представя нахлу 14-15 годишната дъщеря на специалистката и поиска от майка си пари за маникюр, тя извади 50лв от чантата си и даде на дъщеря си след като детето й излезе от стаята, аз се извиних и излязох и аз. Реших че няма какво да науча от жена, която дава на 15 годишното си дете 50 лв за маникюр.
Мога да ти дам много съвети разбира се, но не виждам смисъл особено за "нероден Петко", затова ще ти кажа само че грешиш с това
"Както се казва -децата се учат от родителите си. И когато един родител прави нещо вредно, как да откаже детето си... "
Синът ми който споменах по горе отгледах почти сама, мъжът ми работеше в чужбина и се връщаше само през август за по 15 дни, а синът ни се различава коренно от мен. Аз съм 100кг лелка, той 70кг 187см висок спортен тип, аз пуша по много от времето когато аз бях тийн, за него мога да кажа че е на 23г и не пуши и не дава да пуша когато сме в една стая, когато ми идва на гости пред него в къщи не се пуши, защото ако запаля в стаята си тръгва. Той за разлика от мен винаги категорично спазва пътните правила и пешеходните пътеки, докато на мен често се случва да мина напряко и дори съм глобявана. Той още от малък ходи много пеш и се е случвало да тръгнем заедно от къщи на родителска среща в училището, аз да хвана автобуса за две спирки, той да дойде пеш сам и да се чакаме пред училището.
Ще питаш как става това, ами с разговори с много разговори, с годините всеки момент когато той е бил предразположен да говорим аз съм изоставяла всяко задължение за да седна и да говорим. Спирам котлона с недоготвеното ястие и после поръчвам пица за вечеря. Говорили сме както си говори човек с човек насаме. Казвала съм десетки пъти колко глупаво е от моя страна да давам токова пари за цигари и колко ми е слаба волята, че не мога да ги спра. Никога не съм го лишавала или забранявала да поддържа връзка с всякакви хора, добри и лоши и да си вади изводи. Като от малък го научих сам да споделя какво му се е случило през деня и обсъждахме поведението на хората с които е говорил или са му направили впечатление, като повечето време мълчах той да изговори впечатленията си и изводите си, подтиквах само с въпроси. Като започнеш от ходенето му при свекърва ми, с която не се понасяхме, но не позволих той да я мрази, защото вярвах че дете може да научи нещо добро и от най лошия човек и стигнеш до разговорите му в свободните часове в трети клас с училищния охранител, когото никога не съм виждала и макар да ме беше страх този възрастен мъж да не му стори нещо аз не забраних, не се развиках, не отидох да мърморя в училище. Връщал се е като дете и ми е казвал че е станал свидел на разговори на негови познати деца, които ходили да крадат в магазин, аз не му забраних да контактува с тях, само му казах да се пази и като види че хората с които контактува отиват да правят незаконни неща просто да се прибере, след няколко седмици сам прекъсна контактите си с тези деца, разбира се през това време аз като родител бях на тръни, но това е задължението на родителя "да е на тръни" в по голямата част от родителството и да остави детето си да живее своя живот да го посреща да го изслушва и ако има рани да го превърже. Говоря за всякакви рани както физически така и душевни. Да, връщал се е с обелено коляно, с супени пръсти на ръката, ухапан, с изкълчен глезен, с синки от детско сбиване, аз просто изслушвам, успокоявам и превързвам или водя на лекар, без да ходя да се карам с децата с които се е сбил или с техните родители. И последно макар баща му да работеше в чужбина синът ми винаги е имал евтин телефон до 100лв и е носил маратонки до 50лв. Имам разбира се и грешки и пропуски, които констатирам и знам че пропуска е мой, но такъв е живота, няма идеални хора и няма как да искам децата ми да са идеални.

7.   Аз съм жена само на 22, но ако имам дете, никога няма да му позволя да пуши или да взима наркотици. Ако го хвана да пуши или ще му взема телефона или за определено време няма да му давам пари. А за наркотици съм категорична, че ще го вкарам в клиника. Иначе за излизания до късно по дискотеки и за пиене на алкохол не мисля, че ще му правя проблем. А ако много реват да им се купуват нови телефони и дрехи ще им купувам за каквото имам пари, но не всичко което искат. Но съм слушала, че има и родители в другата крайност, които не им позволяват да се виждат с някой приятели ако не им харесват на тях, казват на децата си какво да учат и така си прехвърлят техните амбиций на тях и ги бият или им се карат за всякакви глупости. И такава няма да бъда. И на мен ми е чудно ако имам деца бащата как ще приеме тези мои крайности особено за наркотиците.

8.   Съветвам те да я оставиш. За нищо не света не бих обмислял сериозна връзка, още по-малко деца, с някаква бивша наркоманка с татуировки. Морето е пълно с риби, вие със сигурност не сте един за друг.


-Калоянски

9.   Определено разбирам, какво искаш да кажеш и до някъде съм съгласна, но най-стриктните и отговорни родители които познавам имат най-лъжливите деца. Те са едни вкъщи и съвсем други навън. Когато си "либерален родител" познаваш истински децата си, познавам дори семейства които пушат трева заедно, докато на една моя позната баща и майка и имат бизнес и нали са уж много строги и не и дават да пуши цигари (тя е на 18), а тя не само, че пуши и пие от малка ами и шмърка. Аз имам точно тези либерални, както ти ги наричаш родители и да имам татуировки от малка, но не пуша, не пия, не употребявам наркотици, бях отличничка, не ходя на дискотеки и като цяло не съм проблемно дете. Извода е, че колкото и да ограничаваш или не детето си, един ден то само ще реши кой път да поеме, колкото и да си посочвал обратното. Аз не се възползвах изцяло от свободата си и честно казано, факта че ми ВЯРВАХА и ми дадоха тази свобода и доверие, ме направи по-отговорен човек, защото сама реших как ще действам с живота си.

10.   Даа, прекрасни коментари има тук. №6 и №9 са право в десетката. И моите родители бяха либерални. За което много съм им благодарна. Много зависи обаче и какво е детето. Аз не съм се възползвала от тази свобода като злоупотреба. Като майка на 19 годишна дъщеря казвам, че в днешните времена е изключително трудно да направиш от детето си човек. Но не е невъзможно Важни са наистина първите седем, после само се надгражда. Най-важно е да се говори с него, то да ти има доверие и да споделя. Оттам нататък всичко си идва на мястото. С провалите и грешките, разбира се.

11.   От 6 до 10 Благодаря! Само че не ми стана ясно как е възможно да обвините децата в нещо, как е възможно да кажете, че зависело какво е детето, та нали всички деца се раждат еднакво не научени и на каквото ги научиш това знаят. Съгласявам се да се обвини родителя, защото "какво е детето" зависи само от родителя който го възпитава още от бебешка възраст, но да обвините децата с думи като "зависело какво е детето" най правилно според мен е това изречение да го кажете по този начин "зависи на какво е научено детето от малко". Да говориш с детето си, дори с бебето си по много, е правилния път, но това въобще не означава, да си родител който позволява всичко, а означава да си родител който убеждава детето че примерно татусите не са приемливи за вас, са нездравословни, са нелогични и то още преди на него да му дойде идея да поиска татус за собственото си тяло. Това извинение с "днешните времена", че били изключително трудни да направиш от детето човек е извинение за несправящите се родители, та кога времената за възпитание са били по лесни? Или щом времената са били такива че отговорността не е била ваша, значи е било по лесно, днес когато отговорността е ваша са най трудни времената, така ли?
Случи се някъде около 8 годишната възраст на сина ми, прибра се и каза с гордост, че тяхната красива съученичка обещала утре да събере момчетата от класа в тоалетните на училището да им прави свирки. Оставих работата си и седнах да говорим за секса, за любовта, за правилния начин и че един достоен мъж никога не би се възползвал от страха или глупостта на жена. И уважаващия себе си мъж ще уважава и жените и ще прави любов само с умна жена с която се обичат взаимно, и това че за един истински мъж е унижение да прави любов по такъв начин предложен от децата в училище. След няколко дни питах госпожата насаме кое е момичето с това име, без да й казвам за "обещанията й", а само името на момичето, тя ми отговори "а оставете я на нея, курвенското й е вродено, върти всички момчета в училището да й носят банани и подаръци". Така каза началната учителка!!!

12.   Нито едната нито другата крайност е полезна! Да, супер е да си приятел на детето си, но все пак ти си възрастният и не трябва да забравяш, че носиш отговорност за живота, здравето и правилното развитие на това дете. Е, да го оставиш да прави каквото си иска, да пуши, да пие и да се дрогира не е добра идея.
От друга страна и да гледаш детето си като затворник не е добре, защото на 18 ще е като "отвързано" и ще направи куп бели в опита си да навакса това, което му е било отказано.
Та истината е по средата. Най-добре е да научиш детето на самокритичност за да може само да реши, кое е ок и кое е прекалено, но в случай на нужда винаги да можеш да се намесиш и да му кажеш, ако нещо според теб не е ок.