Сериала на моя живот
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1184 пъти
Здравейте, оф с какво да започна, аз съм на 30 г. През целия си живот съм се борила за едно - за справедливост, тази дума за мен е свещенна. От къде да започна, през моя съзнателен живот винаги съм искала само любов и спокойствие, най вече спокойствие, жадувах и умирах за това. Няма да разказвам детсвото си, то е изпълнено с много тъга, премеждия и желания за един спокоен живот, живот изпълнен с радости и мигове спиращи дъха ти. И като че ли за един миг бях го постигнала, всичко беше наред най накрая бях получила моя РАЙ. Бях щаслива, бях обичана, бях с моето семейство, които така ги обичах, че бих дал живота си за тях...
Но след това се омъжих, за моята единствена и неповторима любов.
Е едно казват “ В живота едно е сигурно, винаги има кой да пречи да го живееш” така и стана, както преди в детството ми, така и сега моята свекърва се оказа най- големия ми страх и най голямото презрение. Не просто я мразя заради нейните думи и постъпки, ненавиждам я, не съм предполагала, че мога да мразя някого толкова силно. Като, че ли тя връща всичките спомени от миналото, онзи когото мразя, който ми е отнел хубавото детство и който е разцепил семейството ми, мразех този човек, дядо ми човека който ми отне спокойствието и настрои си собствения ми баща срещу своите деца и срещу жената която обича. Не искам да навлизам в подробности, случиха се толкова много неща, че ги заключих в дълбините на сърцето си и изхвърлих ключа, където никой не може да го намери, дори и аз. Но да се върнем в настоящето намерих моята сродна душа, с моето семейство си купихме ново жилище, теглих ме чертата за едно ново бъдеще. Но беше само временно, омъжих се и всичко беше като че ли перфектно...
Онази змия, вещицата, която я ненавиждам, тръгна да трови живота ми, мразя я, искам да е мъртва, не съм предполага че мога да мразя някого толкова чисто и дълбоко. Понякога се шашам, че съм толкова лош човек, аз не съм такава - мила съм, състрадетелна съм, справедлива съм. Какво да правя? Да оставя мъжа на живота си, да смачкам змията или да се примиря с всичко, но съзнанието ми не ще се примири след всичко изживяно.
“ Едно е сигурно в живота, винаги има кой да пречи да го живееш! ”