Порасналите деца
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1470 пъти
Темата е за хора с порастнали деца, с деца, които са започнали своя самостоятелен път в живота си.

Неотдавна попаднах на една трагична новина. В някакво село, възрастна жена била пребита до смърт от сина й, безработен алкохолик. Някак си стана ми тъжно за тази жена. Вероятно повечето хора биха сметнали, че е живяла като проста селянка, но десетилетия назад е била щастлива със своето дете. Както всеки родител, сигурно си е мечтала, че новороденото й момченце един ден ще постигне големи успехи. Можела ли е да си представи, че нейната радост един ден ще бъде повод за нещастния й край?

Това, разбира се, е една съдба, уникална. Не може да се правят никакви сравнения и изводи. Мен поне ме накара да си задавам някои въпроси, които на свой ред да отправя към по-възрастното поколение на нашите родители: чувствате ли се щастливи с постиженията и успехите на своите деца? Имали ли сте конкретни очаквания за техният път в живота? Успяха ли децата да надминат очакванията или останаха надолу от тях?

Не всички деца могат да станат златни медалисти, много опитват и не успяват. Не всеки може да стане "големец", няма място. Какво е вашето усещане, ако желаете да го споделите?