Война и разруха
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1576 пъти
Здравейте!

За пръв път споделям, макар и анонимно историята си за отношенията между мен и майка ми.

Не бих могъл да опиша пълно пълната история, защото би отнела 20+ години, а нямаме толкова време.

За да обобщя първите 14г. от живота ми.
Тормозен в училище (нищо ново), тормозен да уча вкъщи (нищо ново). Разликата е, че тази жена (майка ми) тогава работеше на 3-смени. Когато се прибереше от работа, единственото нещо с което се занимаваше е да ми седи над главата за да уча. Това бяха от порядъка на 6-8 часа на ден от първи до седми клас.
В случай, че откажех следваше физическа репресия.
Случвало се е нееднократно да седим до 2-3ч. през нощта, както и да ме изхвърля пред вратата тогава, когато (в 2ч. примерно), откажа да преразкажа урок по да кажем родинознание, защото предходния път съм пропуснал една думичка.

Периода 14-19г.
От 14-тата си година на там, започнах да се съпротивлявам на тази практика.
Понеже ме беше страх да избягам от вкъщи (да елиминирам една от двете репресии на които нях подложен), започнах да бягам от училище.
Същевременно вуйчо ми, който беше алкохолик в следствие на проблеми в неговото семейство и традиционно идваше у нас да се налива, може да се каже, че от части ми даде лош пример и модел за подражание от страна на мъж (баща си не познавам, разделил се е с майка ми преди да се родя, починал е когато съм бил на 7г. ) и аз започнах да пия също.

Колкото по голям ставах, толкова по трудно й беше да ме контролира и съответно, толкова по зачестяваха скандалите. Успехът ми в училище падна, отсъствията ставаха все повече и повече, а аз пиех също все повече и все повече (в следствие на непрестанните скандали в нас).

На 19 все пак завърших. Влязох в университет.
Продължих по инерция да отсъствам от лекции, но тук за разлика от училище нещата не стояха по този начин по който бях свикнал.
За период от 4г. взех 2. с прекъсвания.
Признавам, че го карах не до там сериозно.
На 23 се случиха редица събития, които застрашаваха здравето и живота на майка ми и баба ми и изневиделица на мен падна цялата тежест на това да финансирам семейство.
Това което се случи е, че за кратък период от време, майка ми я съкратиха, а баба ми се разболя от рак.
Тогава почнах работа, защото аз бях единственият източник на средства.
Тогава още неотминалата финансова криза диктуваше все още доста сериозен дефицит на работни места. Майка ми успя през неин контакт да ми уреди работа на автомивка в уж престижна фирма. Понеже моите козове бяха по големи от козовете на другия кандидат, бях назначен. Това автоматично от ден първи ме вкара в конфликт с един колега и моят пряк ръководител. Интригите започнаха с пълна сила, както и клепането ми за това колко лошо си върша работата, макар, че аз много се стараех. Когато разбрах за това, още млад, но давайки си сметка, че нямам право да се махам, защото това би значело да екзекутирам баба си, поради липса на средства а и абсолютен глад, аз почнах да клепам тях. Ситуацията ескалира. Беше пълен ад. За период от 2г и през ум не ми минаваше да се махам, въпреки, че в последствие разбрах, че има къде къде по добри алтернативи.
Баба ми за щастие се пребори с рака. Положението вкъщи се стабилизира. Аз напуснах и започнах като доставчик на храна. Майка ми вече беше намерила някаква работа и започна да ме уверява, че ако искам да уча, то тя може да ме издържа. Повярвах й.
Напуснах и поднових следването си.
Само, че се оказа, че тя реално не изкарва достатъчно за да си изпълни обещанието и аз пак трябваше да прекъсна, защото ежедневно ставаха скандали за пари. Намерих си пак работа като доставчик. Работата ми харесваше, с повечето от колегите бях в доста добри отношения, изкарвах доста хубави пари. Но все пак като всяка работа си има напрежение. Това е нормално. Проблемът ми бе, че наред с това, вкъщи съществуваше пак едно постоянно пилене, за това, колко много не трябва да съм обикновен бачкатор цял живот ежедневно и че аз мога да разчитам напълно на нея. Без същата, да й пука, че аз си изкарвах добри пари и както един мой много добър приятел наскоро се изрази "аз теб по щастлив от оня период не помня да съм те виждал". Отново пак същото нещо се повтори, аз напуснах уж да уча, тя уж да ме издържа. Пак се оказа, че не може, пак скандали.
Почнах на друго място. Там парите бяха малко, но аз се бях ориентирал да ходя в чужбина и за мен времето беше по ценно за да уча език.
Там да му се не знае се влюбих. Лошото беше, че и тя се влюби в мен. Още по лошото беше, че аз планирах да заминавам (тоест не исках да се гавря с момичето), второ не бях сигурен в себе си и трето си имаше приятел. Не издържах, защото не бях изпитвал такива чувства към никоя (жените ме харесват, не го пиша като самохвалство, а като пояснение), въпреки, че много се въртят около мен.
Пак не издържах. Пак напуснах, този път без подстрекателство от майка ми.
Влязох в депресия за период от повече от година.
Цялото ми следване отиде по дяволите.
Всичките ми амбиции и мечти също.
Сега нито уча, нито работя. А скандалите между мен и майка ми просто са жестоки. Психически ме изцеждат и нямам сили да се опитам да направя каквото и да е било. По принцип специалността която учех е инженерна и в нея имаше много математика в която аз бях добър. Та не съм далече от това да стана ИТ, но бедата е, че не мога повече да издържам на скандали за пари и какво ли още не в нас. Същевременно съм на възраст и не искам да отлагам много много повече. Аз към момента съм на ниво на почти junior, просто ми трябва проект, а за него ми трябва спокойствие за 2 месеца, което нямам.
Искам да се изнеса от нас, но нямам средствата, а подобно преживяване би ми струвало поне едни 1000 лв. на месец. което би означавало, че освен да работя друго няма да мога да правя.

Та питането ми е, Вие какво мислите, да почна да работя и да отложа ИТ кариера с години или как да успея да се фокусирам и да се абстрахирам от нея за 2 месеца?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 583e84ee3e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Имате ужасно токсична връзка. Няма ли начин да започнеш работа и да се отделиш самостоятелно? За ученето може пак да си самостоятелен и да учиш, ще ти е трудно, но не невъзможно. Има разни студентски кредити, които може да вземеш, но не съм наясно, тъй като уча в чужбина и тук по друг начин стоят нещата. Трябва да се отделиш от майка си, когато има желание, има и начин. Успех!

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 02cff69adb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Поредния мрънкащ “мъж”, на който другите са му виновни за провала в живота - за това, че не работи, не учи, не прави секс, депресиран бил, прецакан бил, недооценен бил, тормозен бил, карали го да учи, да работи... мрън, мрън, мрън... щото така е най-лесно!

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 583e84ee3e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Номер 2, а ти си поредният многознайко, който само знае да критикува. Ако не желаеш да помогнеш, защо изобщо влизаш тук? Аман от професори тук.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: c89be60f25

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей, макар и остър, номер 2 е прав. Аз съм жена. На 17 се изнесох от нас, студентка. Беше 97, хиперинфлация, нямаше хляб, един Мелник струваше колкото три наема в общежитие. Започнах работа. Учех редовно и работех. Барманка, сервитьорка, каквото имаше. Завърших без да прекъсвам, магистър. На 21 почнах нормална работа. Издържах се сама, живеех, както си искам. На 31 си направих фирма, родих. Забелязваш ли разликите? Не съм разчитала да ме издържат, още по-малко на обещания. Не виня никой, за нищо. Влюбвала съм се много. Любовта е радост, не пречка. Родителите са за уважение, не бреме. И моята баба пострада от същото, и аз платих. Жива е още, здрава е, не търся диря. Давай го по-леко. Работи повече. Ако средата те трови, променяй я. Бъди щастлив, търси радост. Не мързелувай. Бъди благодарен. Светът е голям и спасение дебне от всякъде.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 691cad9edb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Подкрепям коментари 2 и 4. Също искам да кажа, че ако тази тема беше пусната от жена щяхте да я пукнете от критики и подигравки.

 

...