Споделена история от Семейство |
Живот след загуба
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1347 пъти
Здравейте хора, ще ви споделя моята история, моля за съвет как да продължа напред. Аз съм момиче, на 23 години съм, от малък град работя и уча. Преди 1 година загубих моя скъп баща. Той беше страхотен човек, винаги е бил до мен и в хубави и в лоши моменти, разбирахме се и живеехме добре, аз сестра ми и майка ми бяхме всичко за тате обичаше ни страшно много. Един ден докато отивал на работа получил силни болки в краката и кръста, получил е аневризма на аортата начина да го спасим беше спешна и сложна операция, след като от 2 болници отказаха, в третата приеха. На рожденния ми ден беше операцията-близо 11 часа стискахме палци шанса да бъде успешна беше малък молихме се всичко да е наред и вечерта към 23 и 20 докторите ни казаха че е успешна и че чакаме да се събуди. Тате се повъзтанови и след 30 дни го изписаха, бяхме на седмото небе, да обаче той не беше добре постоянно имаше висока температура неможеше да ходи до тоалетна, приемаха го в болницата постоянно около 3 месеца беше това. 7 дни в болница-5 в къщи мина през всички отделения, постоянно му правеха скенери манипулации, различни изследвания и терапии. Част от дебелото му черво беше некрозирало и трябваше да се отстрани. Ние бяхме много против толкова рано да се прави втора операция, тъй като жизнените му показатели бяха много ниски, беше и много отслабнал 2 седмици не беше ял нищо, само някаква каша и то венозно. Сутринта след като ни казаха това с мама бяхме при него, и той ни каза че е решил да се оперира неможел така да живее, то беше борба а не живот. След 3 дни направиха операцията 6-часа този път, тате се събуди трудно и 7 дни беше в реанимация. След това го изписаха... това беше най хубавия ден в живота ми всички вече бяхме спокойни, че всички проблеми са оправени и сега само ще се възтановява. ТАте... този добър човек плачеще от радост милия, че се е прибрал на следващия ден си бяхме цялото семейтво заедно по щастливи от всякога. Към 18 часа тате каза че ще поспи и аз реших да отида с колата до моя приятел да ги видя, тъй като той беше настинал и нямаше как да дойде до вкъщи. Към 19 и 30 ми се обади сестра ми каза че тате умира да се прибирам, получи около 2 гърча в къщи и 4 в болницата, всички се бореха за живота му, но той изпадна в кома. Беше в кома около 2 месеца, в реанимация, много рядко позволяваха да го виждаме, всеки ден чакахме за информация и се надявахме да се събуди, но уви той не се събуди, почина. От тогава аз не съм добре, изпаднах в страшна депресия, сънувам кошмари, всеки ден ходим на гробищата, живота ми стана ужасен. Правя всичко механично, нямам желание за нищо, мама е съсипана. Знам, че той не би искал да сме така, той обичаше да сме усмихнати и искам да продължа напред, но нещо все едно ме спира. Много ми липсва.... Извинявам се за правописните грешки
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: fd927af9fb |
|
1. Всеки човек в определен момент от живота започва да губи любимите си хора, никой не е вечен. С времето мъката по татко ти, малко ще намалее, пак ще ти липсва разбира се, но ще се научиш да живееш и да се справяш в живота без него. След време ще създадеш собствено семейство и някое от твоите деца може би ще бъде копие на дядо си като характер, или външен вид. Съдбата понякога прави подобни подаръци.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 8d4aaa27cb |
|
2. Татко ти е с вас, но ти не го виждаш. Това не е клише, това е истина. Живей така все едно е до теб всеки ден, просто си представи как правиш всичко така все едно е до теб и трябва да зарадваш него, a не да измъчвaш себе си. Мисля, че това ще ти помогне. И също не е добре майка ти да покaзвa слабост. Затова покажи ти сила. Можеш, трябва, има смисъл.
|
|
