Споделена история от Семейство |
Майка ми постоянно е недоволна от мен
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1383 пъти
Здравейте, на 23г. съм.
Майка ми постоянно недоволства и си натяква нейните виждания и държи да ги изпълнявам. Казва "аз не ти казвам какво да правиш, само те съветвам", но това е само на думи. Ако не стане на нейното става скандал. Не живеем заедно и не се налага да и търпя тормоза всеки ден. Знаете ли? Чувствам се добре, че споделям тук и никога няма да разбере тези грозни думи от преди малко, защото не искам да я наранявам, но години наред мълчах, отстъпвах и вече чашата прелива. Не искам да я наранявам. Разплаквам се заради това когато се скараме, защото знам че страда че е далече от мен, защото не искам никога да си нарушавам взаимоотношенията с нея. Защо не съм и звъняла да я чуя как е, аз съм "нямала майка". Не смятам, че трябва да и звъня постоянно. Не съм такъв човек който да звъни постоянно. Имам чувството, че тя още не може да повярва, че съм пораснала и вече не съм до нея. Ок, това го разбирам, но защо ме обижда и наранява. Защо си натяква идеите и не вярва в мен. Знам, че съм голяма и няма нужда да се съобразявам, но не мога. Тя ми е майка и не желая да сме в такива отношения. Моля дайте съвет или споделете на тази възраст колко често се чувате с Вашите майки, излизате ли с тях. Аз с моята се чувам веднъж в седмицата, ходя на гости веднъж, два пъти месечно и излизаме много рядко заедно /веднъж на три месеца/. Аз греша ли някъде? Постоянно си задавам този въпрос. Забравих да кажа, че не живея с нея вече от 3 години и си имам човек до мен от няколко години, който скоро ще бъде мой съпруг. С баща ми пък никога не се карам, той е като мен, който иска да чуе някой звъни, кратки разговори в мой стил по 2 мин, дори си помагаме. Те живеят заедно, не са разделени. Майка ми малко ревнува от него, но пък характера ми пасва повече с неговия. Не мога да стана по-близка с нея. Може би времето е минало. Ааа да, ако имам дете ми е заявила, че няма да ми гледа детето. Тя ме била гледала сама, да съм видяла как е. Ужассс. И знам вече, че ако някой ден забременея тя няма да е първата, нито втората която ще разбере. Боли ме от този факт, но... нямам какво да направя. Мечтая си като забременея да изкрещя с пълно гърло от щастие и да и се метна на врата, а тя да се зарадва, но това не знам дали ще стане. По-скоро ще има "не избързайте ли, сега не ви беше момента". Истината е, че тя се изкарва жертва. Чак ужасно да съм се държала. По-скоро съм си отстоявала своето. Благодаря предварително на всички. Имам нужда от съвет, не от обиди. Благодаря на всички отново.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 54153fb4dc |
|
1. Жалко за теб не всички майки са като твоята.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 5615f4c2cc |
|
2. Еххх, ако и бившата ми жена мислише като теб сега щяхме да сме семейство, но уви
За жалост много майки постъпват като твоята и се чувстваш в един вид като в черупка, от която няма излизане.
Дръж си на човека до теб и я дръж по далечко, просто съвет от изпатил:)
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: ee913272aa |
|
3. Напълно те разбирам, аз бяххв подобна ситуация с двамата ми родители. Преместих се далече от тях и нещата се оправиха. А знаеш ли няма по- убаво нещо от това да си гледаш сама детето. Това си мислех в първите месеци след като родих и бебчето започна всеки ден да прави по нещо ново, направо го гледах и не мога да повярвам, че това бих го оставила на друг човек да го изживява вместо мен. Не бих си оставила и за ден на някой детето, не ни пречипда работим и двамата и да го гледаме. Може да опиташ внимателно да поговориш с ния и да и кажеш, колко важнж е и колко си благодарна, че се притеснява за теб, но ти би искала и сама да направиш някоя грешка.
|
|
