Споделена история от Семейство |
Не кръстопът - семейството или личното щастие?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 4564 пъти
Здравейте!
Пиша тук, след като за пореден път осъзнавам каква голяма грешка съм допуснала в избора си на партньор в живота. Ето, казах го, написах го, а все не искам да си го призная. Защото (ох колко банално) го обичам много. И само при мисълта за това очите ми се наливат със сълзи. Той е детската ми любов, заедно сме от 12 години, семейни от 7, горди родители от 5.
Но ние сме тотално и напълно различни хора, с коренно различни възгледи за живота, щастието и дори в отглеждането на деца. Заедно с общи усилия последните години си устроихме красив и уютен дом - къща, по която работата все не свършва.
Аз си бях казала, че каквото имам вече ми стига и не искам повече ремонтни, материални неща и придобивки. Искам преживявания, спомени, емоции, любов, изгреви, залези, красиви гледки и непознати култури.... Искам да пътувам и само за това мисля и мечтая. Да, мечтая. Понякога на глас и ми се иска партньорът ми да споделя с мен тези емоции, мечти и планове. Но е точно обратното. Той не понася да му говоря за това, писнало му било, неприятно, досадно и т. н.
За него по-важна е фасадата на къщата и да се спестява за това. Да ама няма да сме на 35 години вечно. Аз искам сега да се радвам на живота и да споделям щастието с любимите си хора.... :(
Плаче ми се. Искам/исках още едно дете. Вече не знам. Не съм щастлива. Коренно различни сме, просто не вървим в една посока и няма и да тръгнем. Имам нужда от споделяща любов, която да гори в един пламък.
За отглеждането на детето даже не ми се говори. Пак сме на различно мнение за всяко нещо. Синът ни е доста разглезен, защото баща му не може да му отказва от бебе.
Сексът е хубав. Но когато след опит да проведем разговор се стигне до спор, разногласия и грозни думи, които ме пронизват в сърцето, колкото и да ми се прави секс, това просто ме отказва.
Имам ли право на щастие и как да го постигна без да страда семейството ми?
Той предлага да пътувам и споделям с приятелка преживяванията си.
Да но аз се опасявам, че може да срещна мъж, с когото да сме не една вълна и който с желание ще ме изслушва и ще споделя мечтите ми. Защото аз имам нужда от такава любов, която върви в една посока, гледа през едни очи и тупти в един ритъм...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 3b1d164533 |
|
54. 50 и защо Българките да не са "открехнати"?Аз живея в друга държава и тук стандарта е различен,правим си "екзотични екскурзии" ,ходили сме и в Египет и в Перу и Тайланд ,скоро ще посетим Япония,това са нормални неща а не "дрън дрън",всеки нормален човек трябва да ги изживее.Ако ти си провал,ощетен от живота,това е твой проблем в твоето мислене и твоята среда в която живееш промени се ,промени средата си,аз и приятелката ми отдавна не сме в БГ ,но по бг форуми и ютуб виждаме простотията и негативизма в хора като теб!Не ти харесва,не обвинявай другите а потърси кое те прави щастлив ,но няма такова нещо нали?По-лесно е да плюеш и да си го изкарваш на жени и на мъже и на нормалните хора ,че ти си един лузър!Бас държа че не можеш да правиш и шпакловки!:D
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 9bf79d9fa9 |
|
55. Живей си живота, че е само един. Остави ги пуританите и заминавай на екскурзия. Компания ще си намериш.
|
|
