Семейство
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1605 пъти
Здравейте пиша тук не колкото за съвети а по-скоро защото нямам на кого да споделя мъката си. И все пак ще се радвам да чуя и вашите мнения по въпроса, а именно - СЕМЕЙСТВОТО.
Какво за вас е семейство?
Аз съм момиче на родители, които никога не са се държали като семейство, никога не съм виждала да държат един на друг, никога не съм усетила топлотата между тях. Любовта. Никога през живота си не сме си казвали, че се обичаме. Това разбира се, не означава, че ако нещо се случи на другия не бихме били загрижени, просто самите думи които сами по себе си говорят много, никога не са били изричани. Израснах в постоянни караници, обиди, нападки..
Баща ми тръгна по пътищата (такава му е работата) и майка ми веднага реши да си хване любовник. Имам чувството, че тук всичко е една заплетена история, едни лъжи които нямат край.
Затънали в дългове, те неспират да се карат за пари. Всичко е толкова лошо, в собствения си дом не чувствам уют. Всеки път когато се прибирам в мен сякаш има някакво гадно чувство, чувство на страх да не усетя пак всички негативи спрямо тях и най -вече защото те са консервативни и постоянно си търсят с какво да се заядът, винаги е имало някакви забрани, някакви неща които са били излишни. Странно ли е, че сякаш когато съм далеч от тях ( уча в софия-студентка съм) се чувствам по-добре, че не ми липсват. От малка ме третират като тяхна вещ, вършене на работа, сякаш съм им за изпълняване на поръчки, мнението ми не се цени... Сякаш искат да имат някакво надмощие над мен и да всяват респект и страх.
И честно казано се уморих, всеки ден очаквам някоя нова изцепка, някоя кавга, някой упрек. Понякога сякаш аз съм родителя а те децата.
Завиждам на приятелите си като виждам техните как се държат, сигурна съм че и те не са винаги в добри отношения, но е доста по-различно от при мен.
Лошо е, че започнах да се отдръпвам някак от тях, не искам да разговаряме.. Всичко това ме напряга, не искам да слушам караниците когато баща ми се прибере, не искам да получавам само упреци и ограничения.
Ще кажете сигурно, защо не се изнесеш.
Но нима това ще промени нещата?
Да, имам си сериозен приятел, но дори и с него да се отделим те винаги ще са моето семейство и ще ги има тези неща... Дори да се виждаме за по-малко - през това време ще успяват да ми развалят настроението - да си наложат своето за всичко и така натам.. Просто не могат да се променят а и аз не мога!
Извинявам се ако съм писала неадекватно, просто понякога ми идва в повече всичко.. Дори не гледам за правописни грешки, просто пиша каквото мисля в момента. Благодаря ви за отделеното време.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: 960aa4aa31

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Добре е, че осъзнаваш, че родителите ти не ти влияят добре. Добре е и ме си започнала да се дистамцираш. Те са токсични. Това че са ти родители не означава, че си длъжна да комуникираш с тях, още по-малко да живееш с тях. Психолозите съветват да се държим с роднините по същия начин по който бихме се държали с всеки друг, ако ни вреди. Изнасяй се с приятеля. Да, те няма да се променят, но на теб ще ти е по-добре. Виждай се с тях няколко пъти годишно. Ако пак се чувстваш така, прекъсни контакт. Имаш право да предпазиш себе си от токсичното им влияние. Мъжът ми беше като теб и се чувстваше длъжен да ги търпи. Аз го подкрепих, когато реши да спре. Прекъснахме контакт и сега е много щастлив. Някакси не само се чувства добре, но и самочувствието му се вдигна, и в работата се издигна.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: b26ad07c81

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Има много подобни семейства. Не, това не е семейство, а само някакво междинно съжителство между хора, така че най-смелия, но и най-добрия начин да се справи човек според мен, е когато условията го позволят (пари, приятел, воля) - да се изнесе на квартира. Да изградиш един самостоятелен, свой живот като вече зрял и независим от родителите индивид. Но това, разбира се, са големи премеждия, препятствия и трудности, свързани със скок в донякъде неизвестното. Отделянето от вече някаква среда, в която сме свикнали, чувстаме се въпреки всичко ''сигурно'', защото каквото и да е, хората, които живеят заедно от години наред, си и помагат взаимно. В другия вариант откъсването може да предизвика още по-голяма нужна от самостоятелност. Или от нещо друго, от ново положение на зависимост, само че от трети човек като новия ти притял (съпруг), с които трябва да си имате това доворие, или това разбиране, които не сте видели за пример от родителите.

 

...