Споделена история от Семейство |
Не знам какво да правя!?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте на всички читатели! Много се чудих как да започна моята история, която вече излезе извън контрол и накрая реших да споделя тук... та ще започна някак си.. Мъж на 28 години съм. От доста дълго време имам приятелка, с която и живеем заедно, запознахме се преди 5 години на едно парти и там пък също се запознахме с още една двойка -които ни станаха и така добри приятели, много близки дори. В последствие с момчето станахме най-добри другари. Та мина време, той идваше с приятелката му на гости у нас, естествено и ние у тях. Неговата приятелка Д. (буквата, с която започва името й), беше много мило момиче, с нея бяхме и набори... общувахме си без проблем, много жизнена кръв. Не след врече обаче, се спречкахме с нейното гадже, а и мой най-добър приятел, поради лични неща(които не желая да споделям), чак до саморазправа се достигна, понеже не издържах. Бяхме дълго време сърдити, но няколко дни след тази случка, се почука на вратата и гледам приятелката му Д. Естествено не проявихме с приятелката ми ИГНОР и я приехме, искала просто да си поговорим, което бешее малко странно, понеже очаквах да е пренебрежима. По едно време ни каза, че ще ползва тоалетната и след това внезапно каза, че си тръгва и е било приятно. След ден обаче, приятелката ми, когато миела банята, намерила до кошчето едно парцалче във формата на триъгълник, облепено с тиксо. Донесе ми го, аз не знаех какво е това, беше ми странно... взех една ножица, за да го разрежа, защото си личеше, че има нещо вътре... и ПОВЯРВАЙТЕ ми, при първия разрез изпада пясък, после като го отворихме напълно, вътре имаше изрезка от моя снимка и на приятелката ми, сапун, част дори от косата ми, някаква билка и две карфици. Ние с Х. (приятелката ми), не знаехме как да постъпим и просто го изхвърлихме, не обърнахме особено голямо внимание, но започнахме да бъдем по-внимателни. След време Д. отново дойде у нас, но този път носеше нещо, направила кекс и й останал и решила да ни донесе... много се чудехме дали да не я попитаме за Това, но не беше някак си удобно... А и като цяло беше странно, понеже бяхме се сдърпали сериозно с приятеля на Д. иии не знаех вече какво да си мисля. Та тя си бе тръгнала и след няколко минути, когато отивах за работа, гледам входната врата цялата мокра, като че ли опръскана с вода.... Аз пак не реагирах, понеже помислих, че е влага. Но след седмица обаче, аз докато бях на работа, майка ми, ми се обади и ми беше съобщила, че баща ми претърпял тежка катастрофа край Варна и е в много критично състояние, в този момент, просто не знаех къде се намирам!! След два дни татко почина, мина погребението, а аз не знаех вече как да мисля, как да си го обясня... След известно време пък, на приятелката ми Х. , започнаха да се появяват някакви болежки, накрая дори залегна... И най-невероятното беше, че отново тази Д., пак дойде у нас, уж да я види как е, а аз я попитах от къде знае, че Х. не е добре.... а тя ми отвърна, че са се срещнали... Отново започнаха, едни усещания в мен и в последствие, вече не се стърпях и разказах всичко на майка ми, за това, което намерихме в банята, за вратата, абсолютно всичко... и тя възкликна, че това е било Магия! Естествено, аз грам не вярвах в тези неща, но с натиска на майка, се принудих да викна Ходжа (който майка ми познава) и още с влизането в апартамента, този човек отиде в един от ъглите и пак намери подобно нещо, обвито беше този път в някакъв бял плат, той го отвори и каза, да не го пипаме с голи ръце, а с ръкавици -вътре намери пак пясък, моя снимка(отново), но имаше и нокти, билки, сапун и стъкло с някакви шарки. Той го погледа, и само поклати глава и каза : “Баба и внучка Ви желаят злото, искат да се топите като сапун, да се пречупиш като стъклото и накрая целият ти род да отиде в пясъка”... аз Грам не можах да повярвам, само го гледах и си мълчах, но приятелката ми, разказа за Д., че идва у нас постоянно, че ни носеше храна, и Ходжата веднага ни забрани да я каним вътре, понеже каза, че това е въпросната внучка... Аз веднага се сетих за случката с разправията... Та той прочете някакви неща на арабски и си тръгна, но след ден, два Д. отново идваше у нас, една както винаги усмихната, мила.... но просто нямахме смелост да я изгоним, някак си не ни е съвестно.. Отдавна си мисля, да споделя ли на нейният приятел, затова какви ги върши Д. та даже и баба й, но като се сетя, че сме скарани с него, просто не знам какво да правя! Това е доста лична история, ноо вече не знам към кого да се обърна... Не очаквах, че от това мило и приказно момиче Д. ще излезне такъв Дявол!
|
