Изпитвам гняв! Имам нужда от помощ
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1394 пъти
Здравейте,
Имам нужда от помощ, защото започвам да изпитвам супер много гняв и започва да се появява желание да посегна към наркотиците.

Така се случи, че баща ми замина за чужбина, когато бях 5 клас.
Не го бях виждал след като замина, видях го чак в 10-ти клас.
Тогава станах по-затворен и притеснителен (5 клас), загубих всякакво самочувстие и така до днес.
Общо взето израстнах бедно, без почти никаква родителска любов от която има всяко едно дете. Майка ми се трепеше, за да може да ни изхрани мен и брат ми и идилията в семейството я нямаше.
Някъде 9-10-ти клас се появи баща ми отново, бил е в затвора, защото са го хванали да прекарва хора незаконно.
Сега е в Англия и си е намерил друга.
Отидох при него да живея, и постоянно ме упрекваше за всичко, за държанието ми, за отношението ми към него и към неговата жена.
А пък неговата въобще не е... като хората. Лигава и капризна е, а той и угажда постоянно.
Не може да си представите какъв гняв изпитвам към него в момента...
Като бях в Англия бачках на едно място и когато реших да се прибера в България понеже не издържах да търпя жена му, парите които бях изкарал бяха похарчени (заради жена му) и сега съм без пари, на ръба на отчаянието.

Понеже баща ми е копанар и съм по-мургав и това ми е голям комплекс.
Където и да отида да питам за работа ме връщат, и си мисля, че е само защото съм по-тъмен.
В едно кафене видях, че си търсят хора, като отидох и питах ми казаха, че вече не търсят, което реално не е така, обявата още седи.

Говорих с един човек да започна работа в София (надявам се поне там да стане), понеже уча и няма кой да ми плаща таксите, няма на кого да разчитам.

Сега баща ми се обръща към мене и ми казва:
"Оправяй се сам, вече си достатъчно голям". (На 20 съм)

Разбирате ли защо изпитвам толкова гняв и презрение към него, когато трябваше да бъде до мен, го нямаше и сега ми казва: "Оправяй се"

Какво трябва да ми бъде държанието към него, та аз не мога да кажа, че го познавам добре. Като по-малък, когато беше с нас почти не береше грижа, майка ми е тази, която се е интересувала от всичко цял живот.
Имам спомени от пияснките му вечери и нищо повече.

Най-ми е болно, че към брат ми показва повече загриженост отколкото към мен. Брат ми е на 15 и работи и живее сам от няколко месеца.

Ядосвам се, защото от него никога не съм получавал одобрение, спомяням си как в 3-4ти клас постоянно ми повтаряше как не ставам за нищо и ме удряше зад врата, други спомени от него нямам (буквално).
Сега съм толкова притеснителен, когато съм сред хора, че направо... едвам едвам успявам да се оправя, нямам никакво самочувствие. (Което ме спъва супер много)

Искам да отида на психолог, но понеже нямам финансовата възможност, за това реших да споделя тук, защото имам нужда да споделя, а пък няма с кого.

Минават ми мисли да посега към наркотиците, не знам защо.
Единственото хубаво нещо е, че уча програмиране и след време, когато започна работа няма да живея в мизерия и лишения.

Имам силна нужда помощ, защото не мога да се справя сам, притеснението ме дърпа назад.
Искам да се отърва от него и да мога да общувам с хората нормално, без комплекси и свян.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: f0691a3f38

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Психолог определено ще помогне.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: fe7e48e3de

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Абе що не му намачкаш малко мутрата на баща ти, да видиш как ще те зауважава. Повода може да е ‘върни ми парите’. Ако можеш де.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 0eda4a8ccc

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Да ти кажа честно, мисля си, че в твоята ситуация е по-добре да не се занимаваш с баща ти и да се оправяш сам. Това означава, че близките 3-4 години ще си на ръба на бедността и ще се мъчиш да оцеляваш, но поне няма да живееш с дразнители и да трупаш още гняв в себе си. С малко пари се живее. Лошо, но се живее. Правиш компромиси с удоволствията, от време на време я караш на хляб и лютеница, но нито умираш от глад, нито оставаш на улицата. Работиш, учиш, стискаш зъби, ама накрая усилията си струват, защото сам си видял, че си упорит, отговорен, работлив и достатъчно умен. Да не говорим, че получаваш работа по специалността, хубава заплата и други блага. С дразнители около теб си жив, но не живееш изобщо. Ежедневно се натоварваш, което включва трупане на емоции като гняв и тъга. По-зле е. Аз ти го говоря от опит. В резултат след години си имаш една купчина проблеми на нервна почва, чисто психологически проблеми, и нито едно положително нещо, което да те накара да се гордееш със себе си и с търпението си конкретно. За някои неща си струва да се мъчиш, а за други няма грам смисъл. Баща ти нито ще ти даде пари, нито ще ти помогне емоционално. Този човек го отпиши. Отишъл си при него, работил си усилено и жена му ти е пръснала парите. Твоите пари, които ти сам си изкарал. Отношението му те ядосва, нормално е и аз щях да се ядосам. Махни го от живота си, забрави за него и сам ще се убедиш, че нещата рязко ще потръгнат. По-добре той да не е наоколо и ти сам да се издържаш и справяш, отколкото да имаш един баща, дето ти пили нервите и те прави лабилен, ама от време на време спонсорира. Не се отказвай. Търси работа, все някъде ще те наемат. Не мисля, че е заради кожата ти. Имам приятели, който са по-мургави, но учат и работят. Късметът ти е бил такъв. Никой няма гаранцията, че лесно ще си намери работа, обикновено отнема време и е тегаво. Всеки, който е търсил работа с месеци ще ти каже, че напълно се е отчаял, преди най-сетне да подпише трудов договор. Случват се и такива неща, част от живота е. Драпай напред, не се отказвай, резултатите ще дойдат.

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 25af08bd9b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Искам само да вметна, че може и да не те връщат за това, че си леко мургав. Аз съм бяла като пуканка и съм много хубаво момиче, но съм затворена и притеснителна като теб и също не ме искаха никъде при активни обяви. Сега работя дистанционно за хора, с които никога не сме се виждали (супер е). Прекрасно е, че учиш програмиране, ще си оправиш живота, не се отказвай. Относно баща ти, той се е провалил като баща, а може би и изобщо като човек. Той е човек за съжаление, независимо дали ще послушаш или не номер 2. Някои родители са добър пример, други са ужасно предупреждение. Гневът ти е нормална реакция, мисълта за наркотици също, но нека си остане само мисъл. На психолог не бих те пратила, за мен ти си си здрав млад човек, умен, целенасочен и те очаква хубаво бъдеще. Намачкването на мутрата на баща ти ми харесва като мисъл, но не знам дали можеш да го направиш, аз не бих могла. Може вместо това да го напсуваш за по-цивилизовано, както е казал великият Фройд. Може да го псуваш всеки път, когато ти се изпречи, може да псуваш всеки, който ти спомене за него. Аз така се справям с гнева и към двамата си родители. По-точно не ги псувам, но доста ги храня, както правиш и ти тук. Казвали са ми да започна да спортувам, за да не съм толкова озлобена, но не си падам по спорта.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 791e07215b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Все се заричам да не влизам в тоя сайт, ама все намирам някоя тема, която ми става интересна и е близка до мен. Аз съм по-голям от теб с няколко години, обаче и аз дълго време изпитвах гняв към баща ми. Е, не съм му гледал никога пиянските изцепки, защото пред мен за толкова време никога не се е напивал. Обаче пътуваше много. Бях първи клас, когато започна да пътува извън България и така 20 години. Навъртял е хиляди километри. Така хем имах баща, хем постоянно го нямаше вкъщи. Не ми правеше никакво впечатление през годините, докато наскоро не осъзнах колко пагубно всъщност е било това. Един баща, който по някаква причина не е близо до сина си и не участва пряко във възпитанието,това наистина може да се окаже сериозен проблем за един млад мъж. Майка ми ме възпитаваше през всичките тези години. И понеже не е имала мъж постоянно до себе си, нали се сещаш какво става. Всичко, което и е в главата си го изкарва на мен. Ако нещо не е доволна си го изкарва на мен. Няма го мъжа и ти си мъжката част в семейството, който отнася всички нейни настроения. Резултатът от това, че нямах баща близко до мен постоянно е, че се превърнах в един изключително комплексиран младеж, който постоянно търсеше одобрението на околните. Нерешителен, страхлив, трудно взимащ решения. Огромни усилия ми костваше, за да се променя. Докато работех над себе си изпитвах силен гняв към него, въпреки че се чувахме редовно, той така и не разбра, че наистина имам проблем. Така че те разбирам. Бих те посъветвал да започнеш да работиш над себе си по всякакъв начин. Напиши си на един лист всички неща, които смяташ, че можеш и трябва да подобриш в себе си. Говоря за социални качества. Спри да контактуваш с него. Това, че ти е баща не значи, че трябва да си тровиш живота мислейки постоянно за нещата, които ти е казал. Психологът не е лоша идея. Аз също бях за малко, но така и не можах точно да и кажа какъв ми е проблема. А и съм нетърпелив, ходенето на психолох изисква търпение, докато постигнеш резултати. А и реших, че не е за мен. Реших сам да се справям, умея да анализирам всяка ситуация и да задълбочавам в проблемите, което ми помогна да стигна до причините за тях. Истината е, че момчета, които израстват без бащи до тях се превръщат в много страхливи и несигурни мъже. Твоята задача е да започнеш да работиш над себе си. Абстрахирай се от всичките тези години и не се връщай назад. Важното е да се фокусираш над себе си сега. Изключително млад си, имаш много време пред себе си. За няколко години можеш да се превърнеш в съвсем нов човек, както и аз направих. Още си спомням как майка ми ми каза- ти претърпя много голяма метаморфоза. Просто изведнъж от един плах и стеснителен човек се превърнах в коренна противоположност. Обаче още имам работа. Примерно с жените не ми върви и съм сигурен, че това също е проблем, който е свързан с лиспата на баща ми. Но пък не трбява да ги виним вечно. Все пак и те са хора, всеки прави грешки, всеки има собствен живот и никой не ни е длъжен. Това, че са ни родили не значи, че трябва да робуват на всичките ни прищявки. Вече наистина си голям и трябва да се оправяш сам. Животът е гаден наистина и в същото време е много хубав, но никой не ни е длъжен. Намираш работа, изнасяш се да живееш сам и започваш да работиш върху себе си и нещата, които искаш да постигнеш.

 

...