Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

9.   Всъщност, според мен само си мислиш, че си ок. Самият факт, че се дразниш, показва, че не си това, за което се мислиш. Ако действително си силен, няма да се гневиш, че са внимателни към теб. Бъди благодарен.

10.   Какъв ти е проблема? Хората се притесняват за теб и ги е грижа. На твое място бих се радвала. Пък и с времето ще им мине. По-добре ли щеше да е да си от някое безчувствено семейство, на което да не му пука? Не им обръщай внимание толкова, след още някоя година ще го позабравят. Плюс това те изобщо не се държат като с дебил с тебе, не те обиждат или нещо. Просто се притесняват хората. Все още им е жив спомена от стреса който са преживели :)

11.   Брей! Абе, 3, ти уникален съвет даде на момчето! Я се постави на мястото на тези родители - не им ли стига другото, което са преживели, ами сега и да се махнел авторът, да се скриел, че и да ги блокирал - каква жестокост! Като завъдиш деца, ще разбереш каква идиотщина си изтропал. Споделям мнението на другите коментиращи.

12.   Ти си се заобиколил с егати човеците, смях се с глас, извинявай, нелепо е от моя страна. Нямате ли какво да си говорите, че всеки от тях влиза в някаква роля, я на жертва, я на спасител - на твой гръб. Ми, поеми ролята на агресора, ве. Но ти май вече донякъде си я поел спрямо момичетата, които, струва ми се... използваш. Прати я тази ти леля да си проповядва философиите другаде, защото сега имаш по-важни дела. В прав текст. Кажи на баща си, че започва с деменцията и се страхуваш за него, след като забравя, че ти говори едни и същи неща.

13.   12 и 3, вие сте изроди.

14.   Малко егоистично човеченце, някой трябва да ти набие шамарите вербално и това ще съм аз. Не заради глупостта, която си извършил, а защото мислиш само и единствено за себе си. Ти как мислиш, че вашите ще излязат от това приключение без психическа травма? Твоите импланти звънят на детектора, техните ти звънят по телефона.

Знаеш ли какво е всеки ден да си в интензивното, да го гледаш този обичан човек - нито жив, нито мъртъв. Знаеш ли какво е да му говориш и да не знаеш, чува ли или не. Знаеш ли каква надежда е да му махнат тръбата и после какво е да му я сложат пак. Знаеш ли как изследваш всяко мускулче, всяко косъмче по лицето на лекаря, когато идва да дава сведения, в търсене на надеждата, на надеждата, дето и ти вече се чудиш откъде да я вземеш... И какво е да ти казва ден след ден "без промяна". Знаеш ли как се нагажда човек към мисълта, че може и да не се събуди най-свидното му. Знаеш ли, че ти идват мисли как да му организираш погребението най-достойно. Знаеш ли какво е да имаш такива мисли при човек, който е жив, за когото трябва да се надяваш... Защото шансът да се събудиш след един месец е никакъв, шансът да се оправиш и да живееш нормално е никакъв. Клони към нула. Знаеш ли какво е да се събуди този човек? Мислиш, че е облекчение? Не е. Тогава започва втората фаза. Какво му е? Ще може ли да говори? Да ходи? Да е самостоятелен някога. Да учи. Да има деца. Да има достоен живот. Живот и след родителите си.

Ти не си единственият пострадал. Вашите са си скъсали задника, за да се оправиш. С рехабилитации по пътека не е минало. Но най-лошото: те са преживели това да те загубят. Как мислиш се чувстват при мисълта да минат отново през същото?

Ти си знаеш колко си се променил, а те? ТИ и само ТИ сега си отговорен да им облекчиш травмата. Не да изискваш още от тях. да те оставели на мира и не знам какво си. А ти какво направи за това? Не се самоуби втори път. Браво. Аме не стига.

Сега искам да ги поканиш на вечеря, която сам си приготвил, нещо, което ТЕ обичат, не ти. Да го напазаруваш и сготвиш сам. Да седнете и да им кажеш едно ОГРОМНО честно човешко "извинявай". Едно огромно "мерси". Че разбираш през какво са минали заради теб. Че само заради техните усилия си това, което си сега. Здрав и нормален. Че го ОЦЕНЯВАШ. Че никой не заслужава да мине през този ад и че не си помислил докрай за тях. Но сега мислиш. За тях и за себе си. Че не би захвърлил усилията им на вятъра. Че се радваш, че не си успял да умреш и че имаш такава безрезервна подкрепа, за да се възстановиш. Че се чувстваш напълно нормален и искаш да си изживееш дните, благодарение на тях - като нормален човек.

Тия хора на ръце трябва да ги носиш, ти си седнал да им искаш още и още. Ами няма как да не искат да се предпазят от нови травми. Помогни им да го преодолеят. Разказвай им за плановете си. Срещай се редовно с тях. Обаждай им се ти, не чакай само те. Дай им спокойствието, което търсят. Дай им и жестове. Кани ги у вас на кафета, подарявай им цветя и подаръчета за празници. Заведи ги на една екскурзия за която са мечтали, идете заедно. Отгладувай я, но го направи.

Просто е време да поемеш отговорност за себе си и за последствията от своите действия. Всичко е в твои ръце. Не можем да променим другите, но тяхното отношение със сигурност се променя, когато ние променим своето към тях. Защото сме такива същества - реагираме на промени. Не на "искам, искам, искам".

15.   Трябва да се радваш, че на роднините и приятелите ти им пука за твоето благоденствие, дори и да не го изразяват по най-адекватния, според теб, начин.

Няма как да очакваш нещата да са 100% както преди след това, което си направил. Затова го приеми и продължи напред.

Моята майка ми звъни веднъж годишно за рожденния ми ден, а баща ми никога не ми се е обаждал? Много хора ще кажат, че искат тази "свобода" от родителите си - е да, ама айде да не е баш така. Имам чувството, че съм някаква тежест за нашите.

16.   Това ми напомня на един мой приятел - Жоро Безсмъртния. Веднъж се напил като мотика и звъни по телефона, пуска ми някакви балади, пиян, залян. Това било последната песен, някакви такива глупости. После изпил някое и друго приспивателно, ама го спасили. Та от тогава си му остана прякора Жоро Безсмъртния. Сега след толкова години още го бъзикаме на безсмъртен. Ние не се държим с него като с дебил, а като с клоун. Защото той реално постъпи като клоун.

17.   Авторче, викаш 3 г. са много време, а? Да си жив и здрав, да имаш дете някой ден и да дойдеш пак да напишеш тук след подобен шок дали са много.


Как искаш да се държат с теб, след като си постъпил като дебил? Утре като имаш дете дали ще му имаш доверие, че видиш ли изведнъж е станало готиния пич, на който му е под достойнството да го търсят по телефона, докато чука мацки, понеже никой не знае дали няма в някой момент пак да се хвърли? Сега си много отворен, работа имал, уверен бил. Но сам казваш, че живота е спадове и върхове. Сега си във връх и си мислиш, че няма да повториш глупостта, но можеш ли да гарантираш, че утре няма да те очука живота и няма да решиш пак след бутилка алкохол да се хвърлиш? Те родителите от къде могат да знаят дали пак не си в някоя дупка и дали някоя пак не те е заразяла и няма да решиш пак да дебилстваш на пияна глава?

3 г. минали. Ами имай дете някой ден и виж как боли, само да падне и да си ожули коляното, а си представи с месеци да му стоиш на главата и ад се питаш дали ще живее, дали ще проходи и после пак ела да пишеш тук колко са 3 г.

Приеми ги така - като си решил да дебилстваш, сега ще си носиш отговорността и ще търпиш още 10 г. ако трябва да ти звънят през 5 мин. Някои неща имат последствия и трябва да се мисли ПРЕДИ да направиш глупост. Да ти е за урок занапред да мислиш.

18.   До 13 ... Уаааааауууу .... Благодаря за отношението. Добре, че си анонимен, инач за такива нападки може да те осъди някой.

19.   Авторе, не си длъжен да търпиш. Кажи им / казвай им абсолютно същото, което си написал тук.

20.   публикувай линковете, интересно е

21.   до 18
Нима?! Пак казвам, изроди сте - и това не е нападка, а констатация и безспорен факт. Само сбъркано същество, без капка емпатия и човечност, е способно да "роди" подобни идеи и изявления. Пределно ми е ясно колко ме защитава анонимността - никак. Нямам и нужда - съди ме, чакам.

22.   18, да, 13 много тъпо се е изказал. Но ти всеки, който те обиди ли ще съдиш? И как в съда се доказва, че не си изрод?

23.   17. и всички останали, 'дето много знаете на думи - бих се обзаложила, че никой от вас не би търпял на мястото на автора.

24.   Авторче, невероятно арогантен си. Това отвръща всякаква емпатия към теб от страна на читателите на историйката ти.
Щом си си посегнал ще търпиш. Ако не трий номера, адреси и заминавай да живееш сам. Само не се дръж така надменно, защото дразниш. За какъв се взе? Бил победил... Победил си грънци. Проявил си слабост, проявил си глупост и сега не искаш да те третират като инвалид. Е, не става. Сам си си виновен. Даже не си искал другите да разбират, е не става и това, ще си носиш петното. И бъди благодарен и смирен, че си получил шанс. Не всеки го получава. Наглостта няма да те доведе до никъде. Представям си те колко си ехиден....
Едно време ходех с 1 такъв като теб. Той се самоубиваше при всяка раздяла. Също като теб арогантен, но пък свиваше ушите пред кабинета на психиатъра, защото когато си посегна викнах бърза помощ и съобщиха, че се опитва да се самоубие. Та после ходеше на отчет. Иначе така и не сведе глава.
Изводът какъв е - смирение и благодарност. Уважение към родителите, загрижеността им и преоценка на поведението. Не ни реви на нас, за начина по който те третират. Търси отговора в себе си.

25.   23, авторе, не се прави на друг потребител, а разбери, че хората са изложили гледната си точка, имай уважение поне към мнението им. От едната крайност си отишъл в другата. От слабохарактерен самоубиец си станал арогантен човек с липса на емпатия към близките си. Това, което казваш, че си станал уверен, не го бъркай с арогантност. Това не е увереност, а прикриване на неувереност с арогантност. В България масово увереността се разбира като арогантност, но разликата е огромна.

27.   22 На съдът това му е работата бе душа. ;) Събират се доказателства, излагат се тези, правят се разпити, за да те разкрият изрод ли си. ;) Вземи почети малко за езика на тялото и какво учат полицаите и психолозите. Пък и много други хора, защото чисто и просто им трябва в работата. ;)

28.   От 23 до 25: Не съм автора, разбира се няма как да го докажа, но това не променя смисъла на това, което съм казала. Не допускаш, че има и друга гледна точка ли? Добре, независимо дали вярваш, че това е мнение, писано от автора или не - кажи честно: Ти би ли търпял/а?

32.   28, когато съм виновен и съм направил грешка, търпя, да. Не се правя на инетересен. Не търпя, само ако това, което ми се случва, не е справедливо. В случая обаче си е справедливо и напълно разбираемо. Не може да се хвърляш от терасата и после да се оплакваш, че вашите се страхуват за живота ти и от притеснение ти звънят по-често. Да, не е приятно, но поне се научете, ако не да мислите, преди да правите глупости, то поне да си носите последствията и отговорността от тях. Да, може и да прекаляват, не споря, но може ли някой да ги вини в това след подобен шок? Ако беше твоето дете, надали нямаше да се питаш постоянно дали пък не му е щукнало пак да се самоубива.

33.   32, моята гледна точка е, че самоубийците са жертви, а не виновни, но дори и да има вина, не мисля, че трябва да бъде наказвана толкова продължително. Аз също съм била пред самоубийство и, повярвай ми, никой човек нямаше да е в състояние да ме спре, дори такъв опит щеше да ми е противопоказен. Аз мисля, че автора има право да бъде щастлив, страдал е достатъчно. Всяка гледна точка има предимства и недостатъци, но едната от двете е "по-малкото зло".

34.   33, защо го приемаш като "наказване"? Просто хората са притеснени и загрижени и с право. Всеки нормален родител би бил притеснен и е нормално да не му мине за 3г.

35.   От автора: Ето ме и мен. Моля ви, не се карайте, имате различни гледни точки просто. Благодарение на вас, особено силното въздействащо мнение на номер 14, осъзнах грешката си. Значи, че е малко дразнещо като гледаме повърхностно тяхното внимание, може да е така. Ама като се замисля през какво са минали. Майка ми е разказвала, че съм бил подут като поничка, целият с разни апарати. Имах тръба в гърлото (като се събудих също я имаше). След събуждането още няколко седмици ме друсаха с морфин и фентанил, кумата ми беше дошла на гости и аз я дърпах и ревах, аз също не знам защо. После рехабилитацията, която продължи с месеци и те бяха до мен. Аз на тяхно място щях психически да се срия, но цялото ми семейство бяха много силни заради мен. Дължа им благодарност. Ще си променя отношението. Сам ще им покажа, че съм добре. И е време аз да се погрижа за тях. Също така криха от баба и дядо (родителите на мама са живи и са възрастни хора), излъгаха ги, че съм заминал на бригада в САЩ и по-късно (като се пооправих), че там съм счупил крака. До живот ще съм благодарен, съжалявам за сегашното ми мрънкане.

36.   35, много красив коментар и дано да е искрен. Някой ден като имаш свое дете, ще ги разбереш още по-добре. От приятеля на Жоро Безсмъртния

37.   Знам, че неискаш да се държат така със теб но все още се притесняват за теб обичат те родителите ти... И ако твоето дете би направило така ти няма ли да се притесняваш?