Майка ми се държи като кучка! Прави се на мъченица.
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1758 пъти
Знам, че не бива да говоря и пиша така за майка си, която е дала всичко за мен.... Нито желая да звуча като неблагодарница. Затова, не пишете зле за нея... Майка ми е много добър човек. Но нарочно се държи като пълна кучка. Не знам от какво е породено. Имала е тежък живот. Баща й и брат й са я малтретирали, от малка само работа, бедност, после учене, работа пак, гледане на мъж и деца. Тя е изключително волевата, дисциплинирана, като от стомана, никога не се оплаквам от нищо. Като малка са я принуждавали да чете само мъжка литература, да гледа само такива филми, тоест, убили са женското в нея. Никога не съм я виждала да се смее, да се усмихва, да гледа нещо несериозно; вечно спасява света и хората, само това я занимава. Никакъв грим, женски аксесоари; сакън да си пусна "Хари Потър", примерно. Винаги другите са онеправдани. Аз трябва само да уча. Или да съм навън. Не мога да ходя по дискотеки, да си боядисвам косите - не! Тя ми избира дрехите. На нищо практично не ме е учила, а самата тя е практична и живее единствено за парите. Според нея, ако мъжът ти те бие, но пък има пари, всичко е ОК, а обратното - не. Нямало изнасилвания, нямало побоища, то даже на жените им харесвало? По цял ден само готви. Когато искам да й помогна, не дава. Между нас е вечното състезание - коя първа ще простре, коя ще измие, и т. н.. Постоянно ме обижда и ме сравнява с другите. Ако доведа момче или приятелки у дома, тя почва да ми го натяква, както натяква всичко години наред, да крещи, че я занимавам със моите (няма да използвам думите й), че къщата й не е бардак. С баща ми все се карат, тя го командири, направо го е кастрирала. Той повтаря думите й, и двамата често си играят с мен на "лошото ченге, добро ченге". Никога не ми заявяват нищо направо, само намеци, подмятания, та да се сетя сама. Цялото им общуване е манипулации. И прилагат едни двойни стандарти за всяко нещо! Ако уча - защо уча? Ако не уча -що не уча? Ако съм вкъщи - съм ханъма. Ако съм навън - скиторя, и искам да ми го... Е, да, тя е твърде пряма в изказа си. Карат се за дреболии - как е сложен сапунът, що хавлията е мокра. Ако се случи сериозно нещо, по логиката на майка ми, има винаги виновен - аз или баща ми. Ако някой се разболее, обира скандал. Майка ми неща като болести, психически и физически, изнасилвания и тям подобни не ги брои, такива хора се лигавят, те са егоисти, и изобщо, такива неща са обида! Тя иска да съм като нея, силна и всеможеща, но не става, сори!
Брат ми си прави каквото иска. Пълен готованин, тормози всички ни и крънка за пари. Но тя ме кара да го обслужвам.
Цялото й отношение се изразява в една пасивна агресия. Отиде до магазина и се натовари с продукти, без да ми каже, и после звъни с един измъчен глас: ", Ох, аз тука се натоварих... ". Случи й се нещо ужасно, и тя почва уж да се смее - да покаже колко е силна! Обслужва ми и ми готвиш без да го искам. Защото аз припаря до там, става кървава и мътна. После обвинява - ти си мързел, аз ти шетам. Втурва се да ми търси гаджета, соц. връзки. На тази възраст вече трябвало да съм връзкар, професор, изчела хиляди книги. Цялата е изтъкана от язвителност, еходност, насмешки. Цял живот ми се подиграва, и ми говори язвително-ехидно. Например, съобщя й че искам да следвам психология, тя присвива очи :" Психология... А ти знаеш ли колко психолози... ". Не бива да изказваш свое мнение, че ще ти го върне тъпкано. За всяка думичка те наказва с месеци напред. Споделиш й мечтите си, и пак - да ме приземи, да ме постави на мястото ми! Казва едно, а след половин час праща баща ми, и заедно се развикват за същото нещо, което току-що са одобрили. Постоянно си сменя настроенията, крещи. Вечер като се напие, става страшно. Измисля си сама реалност, дофантазира си, изкривява нещата, вдига скандали. Че е болна, болна е, има тежко заболяване на костите.. Но аз какво да направя? Спомена, че харесвам банани - и хоп! -дотърчала, и ми го купила. Като излезем навън, нарочно се държи с мен като с бавна, та да ми се смеят, или ме излага. Или казва на други хора какво да ми кажат. Аз легна за два часа, защото ми се спи, и тя започва престорено: " Ох, тресе ни вирусът. Ти си болна. Правиш хъ-хъ... ", и сега ми обяснява, че съм болна, задето правя нещата бавно, че и ме оправдава. Няма хумор, смее се пресилено, насила, измъчено. Третира ме като бебе. Сигурна съм, че е фригидна. Никога не е говорила с мен за момчета, дрехи, а само за политика и бай Тошо, това не е нормално. Естествено, сама трябва да се досещам за всичко, прочитайки желанията й - както споменах, майка ми нищо не казва никога направо, а заобиколно. И да й отговарям с "да", и "не". Ако възразя - прави едни гримаси, обиждала съм я. Или ме гледа злобно два дена, стиснала тънки устни, не говори с мен, и от време на време пуска ледени и премислени забележки. И най - обича да те захапе за болното място. Вечно неуледотворена, оплакваща се, търсеща практичност и справедливост. А в същото време за наистина важните неща е непрактична, немарлива, разсеяна. Или се прави на такава. Обича да ме изпитва. И това вечно амплоа на мъченица. Ох, ай, пъшкане, тя е Вечната жертва, неразбрана, поругана. Представете си, кажа: " Обичам да нося джинси" и тя почва хапливо що не съм си купила, или само курвите носят. Или ми вика да харча пари за дискотека, и когато се върна, гледа парите, гледа мен, цъка... Не мога да ви пресъздам това нейно цъкане. Горещо ме съветва да не обслужвам брат си, но всъщност сама ме тика, гледаща одобрително... При нея всичко е на обратно - да е не, направи това носи скрития смисъл не го прави. Брои всяка стотинка и живее за манджата. Цял живот ме тормози. Само с нейното ядене ме занимава. Яла ли съм, ама колко, колко са доматите, и постоянно до магазина, ама да си сипя допълнително. И така по сто пъти на ден! На диета съм била, ама то това моето на нищо не приличало.???? Според нея съм вечно гладна, недохранени. И за едната чорбица и троха живее. Това стига, и около това се върти деня ни - какво ще се яде сутрин, обед и вечер. Не изтрайвам вече, не мога повече.
Мразя я тази кучка. Заради нея изпитвам омраза и страх към жените. Уби ме, смачка ме. Отрови ми животеца, мръсницата. Сякаш си отмъщава. Тя ме мрази и си го връща. Не съм виновна, че животът й тежи. Аз само да треперя, да се извинявам, да бдя дали е доволна или не. Да ме обработва като пластелин. Вината си е моя, че се превърнаха в бездушна играчка, в нейно копие, в ехо, че развих зависимост.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 месеца hash: 96867a29b9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не ме разбирайте погрешно! Не я мразя. Нито искам да я поправям. А по - скоро тя да промени отношението си. Не желае да говорим за това. Не искам да я мразя! Мразя себе си, че никога за нищо не й се възпротивих! Че се превърнах в мамино детенце. Не мога да я гледам, дори звукът от гласа й ме убива и дразни! Какво да правя? Дори да се изнеса, нещата няма да се променят. Да се консултирам с психолог? Идеи? Ще съм ви благодарна за съветите! Ако може, без обидни квалификации. Не съм неблагодарница, но някои неща ми идват в повече.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 54c089839b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Незнам, майка ти кучка ли е, обаче си личи, че се е занимавала с теб, защото имаш изключителен изказ и боравиш много умело с думите. Имай впредвид, че уроците и знанията са едно богатство, което ще оцениш, но си още твърде млада. Всеки родител е виновен за децата си. Възрастта и неопитността водят до такива изводи и разсъждения. Бъди малко по-благодарна малко момиче за това, че тази жена те е отгледала, възпитала и обичала. Има си кусури, но внимавай, че има хора с далеч с повече грешки към децата си и те пак са благодарни. Един съвет, никога, ама никога не обиждай майка си по този вулгарен начин, това го правят само простите и бедни духовно хора. Извиси се малко и не бъди толкова дребнава.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 5ff216d817

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И как по-точно да не пишем лошо за нея и защо? ! Абсолютно билна и долна комплексарка, най-вероятно и психиката й не е в релси. Имам същото жалко и разядено от злоба и комплекси изчадие, което от както се помня ме плюе пред познати и непознати, а тя се изкарва горката окаяна многострадална геновева. Все се чуди каква интрига да заплете, как да излъже и омаже пезайжа, все плюе по някой /всичките й познати и роднини, не само мен/, като пред тях се прави на първа приятелка. Сега е на път да изпусна перфектната работа заради психично болната комплексарка. Извинявай ама такива долни твари или трябва принудително да ги затварят и лекуват или да ги мачкаш докато не им остане живец те да те мачкат докато те убият..

 

...

горе^

преди: 5 години, 7 месеца hash: 8651ada565

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   "Майка ми е много добър човек. Затова не пишете зле за нея" "Мразя я тази кучка. Отрови ми животеца, мръсницата" Ние няма да пишем лошо за нея, но това което ти си написала за нея е най-лошото, което съм прочела дъщеря да пише за майка си. Няма такава майка в България като описаната от теб. Може да има по-строги, по-взискателни майки, но такива както ти описваш твоята няма. Ако ви обърнем ролите аз по-скоро виждам теб като мръсницата във вашето семейство. Срам и позор е дъщеря да пише такива злобливи определения за майка си. Ти си тази която има нужда от психическо лечение, но се съмнявам дали има специалист в България, дори в Европа, който може да ти помогне. Ти можеш ли да се погледнеш отстрани какво представляваш.....да плюеш толкова злобно към майка си.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: b2977c73db

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Не мисля, че е "срам и позор" да пише така за нея. Няма майка, баща, брат. Някой мачка ли ме психически, прави ли ме нещастна и да се чувствам като дебил - вън от живота ми! Ако ще и майка ми да е.

 

...