Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен с мъжа ти трябва да се водите от характера на вашето дете, вече млад мъж, чувствителността му и възприятията му. Ако е силно чувствителен, то наистина с тази новина има вариант да срутите живота му. Ръководете се от усещанията си. Познавам 2 вече големи деца, осиновени. Не казвам, че вашият случай е такъв. И момичето и момчето са страшно разглезени и съсипаха живота на осиновителите си. Те не им казаха, че са осиновени. Ако бях на тяхно място бих казала, защото трябва да се стегнат и да осъзнаят колко много е направено за тях и как постъпват те.

7.   Номер 2 ти го е казал перфектно как да действаш.Смятах и аз да пиша по темата ,но номер 2 сякаш е написал това което и аз щях да напиша

8.   Мислих да напиша същото като Номер 2, но няма да се повтарям
Все още е малък, в т. нар. трудна възраст, оставете го за по-късно, след 6-7-8 г., определено ще го приеме по -адекватно и зряло

9.   Аз лично съм осиновен и не виждам нищо лошо в това вашият син да разбере тази новина.

10.   Не е трябвало да го криете. Ако му кажете сега, доверието му към вас ще се срине, а може би и към хората като цяло. Попринцип със сигурност ще пожелае да се запознае с биологичните си родители, но е малко вероятно да ги предпочете. Все пак вие сте го отгледали и обичали, а те са го изоставили. Но пак казвам, много късно се сещате. Честно казано, на ваше място бих му спестила травмата, но лошото е, че може да го научи от друго място. Няма вече какво да направите по този въпрос, но съветът ми към други родители в това положение е да бъдат открити по въпроса от самото начало.

11.   Според мен тези неща се казват или в много ранна възраст, докато още не осъзнава напълно, или вече в зряла възраст. Точно на тази възраст не трябва да се казва, освен ако не сте сигурни, че е достатъчно зрял за възрастта си.

12.   Рано или късно той ще научи истината, затова е най добре да я научи от хората които са го отгледали. И без това става вече пълнолетен и ще стане зрял мъж. Точно сега е момента да му кажете истината, сега най ще ви разбере. Даже можете да се възползвате от момента, кажете му, че сте искали по рано да му съобщите, но не сте искали да го разстроите. Сега вече като зрял ще ви разбере най добре, а ако е вярно това -"което отгледахме и възпитахме като млад и умен мъж." , няма причина да се безпокоите. Възпитаният човек ще оцени вашата саможертва да го отгледате. По скоро биологичните му родители трябва да са уплашени, ако им зададе неудобният въпрос - защо са го захвърлили. Послушайте мъжа си и покажете, че обичате синовете си поравно!

13.   Първо написах коментар и после започнах да чета другите. Някои дават съвет да не се казва истината. А допускате ли какво ще стане, ако това момче има сестра(която не познава) и след време се влюбят и решат да имат деца, тогава!? Затова трябва да знае истината и да е внимателен в живота, даже е добре да научи за биологичните си родители и да научи дали има други братя и сестри. Мисля, че по закон властите са длъжни да му кажат истина след като навърши пълноление, ако той поиска.

14.   Трябвало е да му кажете истината още като е бил мъничък под формата на приказка сега щяхте да си спестите тревогите дали няма случайно да научи истината от някой "доброжелателен" познат. Когато едно дете от малко знае истината главоболията и за него и за родителите са по - малко.

15.   Майка е осиновена.

Всъщност по-добре не му казвайте. Осиновен или не, както казваш той ви е син. Няма значение дали си го родила или не.

Има опасност не да поиска да се види с биологичните си родители а да се получи трявма и да се отдръпне от всички. Много комбинирани емоции ще му се насъберат и простохще е травма. Ще помисли че го гледате по друг начин щом му казвате тази информяция и това ще го накара да се почувства чужд.

Някои неща не е нужно да се казват. Щом 17 години са минали и нищо не се е повдигало, значи може и до края да си седи това.

16.   13, хахахахаха

17.   Никой нищо не е длъжен да му каже ако не е застрашено здравето му и не се докаже пред съд, както и никой нищо не казва на родители които са изоставили децата си и след години се сетили да ги потърсят когато те вече имат друг живот в друго семейство. Това са неща които променят човешки съдби.

18.   По - добре му кажете сега. Посъветвайте се с психолог. Той ще ви обясни как да му го кажете по най-правилния начин.

19.   13, по същата логика може да предположиш, че ще го блъсне камион. "след време се влюбят"... ами след време ще му кажат, въпросът е за момента.

21.   Много сте закъснели. По света празнуват деня на основаването, като втори рожден ден. Трябва да му кожете, такива неща не се крият. А и той може и да знае и да си мълчи. Каква е връзката с пълнолетието не разбрах? И какъв е проблемът ако потърси биологичните си родители. Та вие сте го отгледали, кой ще предпочете. Много жалко, че сте стигнали до тук.

22.   Защо да му казвате? Ако наистина го чувствате като ваше дете, ако той ви чувства и ви обича, защо да му сривате света? Защо сами искате да си създадете проблеми там където ги няма, защото проблеми след това определено ще има. Дали повече или по-малко не се знае, но нищо след като му кажете няма да бъде както преди. Истината е твърде преоценено понятие, някои истини не трябва да се казват, само защото са истини. Моля ви, не сривайте света на момчето, щом за вас няма значение че е осиновен, ако пък случайно научи от друго място, моля ви обгърнете го с много любов и му покажете, че за вас няма значение, той няма да ви се обиди, че не сте му казали, защото ако му кажете ще го нараните много.

23.   Бях на 17, когато случайно открих, у нас, документа ми за осиновяване. Още от преди това подозирах, че това е възможно, защото не си приличах много с роднините си, но все пак бях леко стреснат след откритието. След първоначалния шок, върнах документа на мястото му, затвориш шкафа и никога повече не го отворих. Мислих много и още повече заобичах родителите си за това, че са ми дали шанс в живота. Никога не съм повдигал темата пред тях, за съжаление вече сме само с татко, няма и да я повдигна, освен ако той не реши някой ден да ми каже. На 24 съм и баща ми е най-ценния човек в живота ми. Една изключителна личност и моя най-голям личен пример в живота. Даже съм щастлив, че така се е стекъл живота ми и съм отраснал в това прекрасно семейство, което винаги ме е дарявяло с любов и уют. За първи път споменавам тази история, никой не я знае. Сметнах за подходящо под тази статия.

24.   Странно, как такива теми се завъртяха изведнъж.

А знаете ли кои са истинските му родители, може да има само майка, което е най-често, младо момиче забременяло по погрешка и оставило бебето.
Аз бих потърсила родителите му и ако стане нещо да сте готови с информацията.
Имам познат, осиновиха момиченце, добро, здраво, но майката се разболя, бащата се грижи за него но постоянно на работа и я изпусна. Започна да бяга от училище, да шмекери.

Всъщност, още на 5-6 годинки като беше и казаха, че е осиновена.
Детето все се гушкаше в тях и все питаше дали го обичат, страхуваше се да не го изоставят.
Сега момичето пак е своенравно, бащата се чуди как да я пази.
И аз му казах да иде в Бургас, той знае коя е майката, в момента вече общински съветник, но на времето забременяла малка и родителите и решили да я оставят за осиновяване.

Но той се страхува. А няма за какво.
Никога не може да прекъсне връзката между осиновителя и детето, ако тя е била истинска.
Моя съвет, Вие потърсете кои са истинските му родители.
Така, ако той Ви изненада, че знае, Вие ще сте готови с добрата новина, че можете да му кажете коя е биологичната му майка.

Моя съседка на повече от 45 години разбра, че е осиновена.
Майка и осиновителка и казва малко преди смъртта си, защото прероденият и син и вдигал скандал да му препишат апартамента иначе ще каже на не родната си сестра, че е осиновена.
И майката решава да каже истината.
Голям удар, много скръб, но съседката ми не остави осиновителите си докрай, боледуваха, а тя все до тях. Родния син изобщо не се явяваше да помага.

Тя не потърси истинските си родители, от страх. За какво е този страх, само тя си знае.
Но все повтаря, че като гледа децата си красавци момиче и момче, явно корените им са добри.
Наистина не разбирам, как не я гложди интереса, любопитството, които и да са истинските и родители те са имали причина да постъпят така, едва ли е от хубаво.
Така, че няма страшно, каквото трябва ще се случи и то ще е добро.
Успех.

26.   Той вече е млад мъж, но все още е с крехка психика. Според мен не е подходящо да му казвате на този етап от живота му. Може би на по-късен, ако нещо го налага. Но според мен няма нужда изобщо да разбира. За вас той е ваш син. Знанието, че е осиновен, няма да му помогне с нищо.
Както някой писа по-горе - това се казва или в много ранна възраст, или в зряла. Тийнейджърите са склонни да възприемат такива фрустрации по разнообразно негативни начини.

27.   Имах учителка, която имаше осиновено дете. Казала му го е още в самото начало. Така не го лъжеше и детето разбираше, че осиновяването е един нормален процес и не се притесняваше от нищо. По-добре да се знае, защото някой ден синът ви попита нещо от типа на "имаш ли снимки бременна с мен, или снимки от родилното" и ще се чудите как да го забаламосате. После естествено доверието му може да се срине и тн.

28.   Това е малоумно. Единственото, което е от значение е кой те е отгледал, кой ти е дал любов и се е подложил на лишения, за да може на теб да ти е добре.

Осиновен или роден, той е ваш син. Това от къде е излязал няма НИКАКВО значение и изобщо не трябва да се казва.
Това е най-благодорната бяла лъжа на планетата.



Братан.

29.   И аз съм на мнение, че тази информация трябва да се дава, когато детето е малко. Най-добре е да не се дава изобщо, но абсолютно винаги истината стига до осиновения и то по неподходящ начин и в неподходящ момент. Най-важно е да прецените как би се възприела истината според характера на момчето и неговата чувствителност. В огромния процент от случаите искат да разберат кои са биологичните родители. И търсят начин това да се случи. Тези, като №23 са по-скоро единиците. Ако смятате, че синът ви би реагирал като №23 му кажете, в противен случай - не. Пък каквото има да се случи, ще се случи.
А за №23 поздравления за адекватната реакция!

30.   Трябвало е да се каже, докато е бил малък... сега никой не може да предвиди как ще реагира момчето...
Братане, сега в тези времена е лесно да говориш така... а преди 89, дори преди 80-та осиновителите/както и създалите родно дете, разбира се/ си го казваха в прав текст... да има койда ме гледа като остарея... И това го приказваха от дете докато бяхха живи. Последствията върху психиката са ясни и до днес.
С една дума-деца тогава се създаваха и/или осиновяваха, за до има кой да гледа родителите на старини...

31.   Братан говори пълни глупости, естествено, че детето ТРЯБВА да знае, че е осиновено. За оставим на страна моралния аспект на въпроса, че чонек има правото на подобно познание, за да може да упражни свободната си воля. Има съвсем прагматична необходимост и тя се нарича генетика. Човек трябва да познава биологичните си роднини, за да не се ожени за сестра си и ако не дай боже му затрябва трансплантация. Всякакви дрънканици за благородни лъжи са простотия.

33.   Остави това на мъжа си, нека той да му каже. Разбира се, че ще търси родителите си и вие трябва да го подкрепите и да му помогнете. Тези деца искат да видят една многострадална майка-родилка, цялата жертва на някакви странни ужасни обстоятелства, която цял живот, ама всяка секунда ги е търсила, сега плясва с ръце и ги прегръща, отнякъде изведнъж ѝ се появяват майчински чувства, с които заливат детето и някак, нищо че е многострадална жертва, вади и един апартамент и пачки по случай срещата. Но преди това пада на колене и се разкайва, че не го е опазила от раздялата с нея и че не е успяла да го намери, въпреки денонощните си усилия. В реалността намират човек в лошо здравословно, материално и морално състояние, който на свой ред гледа да извади изгода от новопоявилите се роднини. Предупредете го за възможно разочарование. Не давайте пари на "родителите". Те са единствено източник на информация за възможни наследствени заболявания. Нищо друго. Обяснете на сина си защо му казвате точно сега. Да не се вкара в някакви филми, че понеже е пълнолетен, не искате вече да ви е дете и трябва да се оправя сам. Кажете му, че между вас никога нищо няма да се промени. Той сигурно не е идиот и ще се усети какъв живот го е чакал без вас. Рано или късно ще се усети. Не чакай благодарност, но не чакай и да се отвърне от вас. Вие имате емоционална роднинска връзка, тя ще издържи на това със сигурност. Освен това не сте направили нищо лошо. Осиновили сте дете, грижили сте се за него.

34.   Аз пък не бих му казала. Ако узнае някой ден и дойде да ме пита, ще му кажа, че това няма никакво значение, обичам го като свое дете и не намирам за необходимо да му споделям, че биологичните му родители са го изоставили тъй като това нито ме кара да го обичам по-малко, нито ще му добави стойност. Или рано, или никога в такива ситуации. Може да се консултирате и с психолог, както посъветваха по-горе. Защо да му се каже? Не разбирам?

35.   До 13,

Хайде стига глупости. Миналото е усеяно със кръвосмешения. Да не говорим колко има дето съзнават че са братя и сестри или братя и братя или сестри и сестри и пак си ги теглят едни големи.

36.   От 15 до авторката,

Аз ти казвам, че кажете ли му ще се променят нещата. Виждането че си му майка му дава най-силния кураж в живота, както и това че има баща и го вижда като такъв.

Според мен не му казвайте.

Майка не е искала никога да научава.

37.   Браво 22,

Това за света е много вярно. Как вижда света ще се промени коренно. Писах по-рано коментар но сега прочетох и твоят.

Реално, от семеен опит като внук и син видях и усетих как майка и баба са разграничени една от друга.

Именно истините не е нужно да се казват само защото са истина.

39.   Здравейте.
Разбирам деликатната ситуация, но не ми се вярва, че ще предпочете хората, които са го изоставили пред тези, които са го обичали и отгледали като свое дете! Трябва да бъдем честни с децата си, ако искаме същото. Сигурна съм, че дори и да не го приеме първоначално добре, след като премисли ще ви благодари безкрайно. А аз ви поздравявам, че сте осиновили дете, няма по-прекрасно нещо от това. Дано има повече добри хора с големи сърца като вас на света! :) Моят мъж има проблеми и не се знае дали някога ще можем да имаме, надявам се с малко късмет и ние да имаме шанса да осиновим детенце.

40.   Щом сте се замислила за това, значи се страхувате, че имате различно отношение към двете си деца. Борбата е вътре във Вас.
Аз си мисля, че в тази ситуация бих се опитала да забравя, че той е осиновен, въобще да не мисля за това. А ако някога той научи, точно това и ще му кажа, че това няма никакво значение за мен и затова не съм му казала.
Както винаги, майката трябва да постъпи така, както е най-добре за детето й.

41.   Госпожо, много важно е да му кажете навреме. Моят съпруг е осиновен. Беше на 38 години, когато разбра това. Баща му отдавна е починал от автоимунно заболяване. Майката дотогава беше мълчала. Той имаше някакви подозрения - от намеци на роднини, от това, че се различава по външност от другите си двама братя, които си приличат много и т.н. Но не беше сигурен. И един ден притиснахме свекърва ми по следния начин. Той й каза: "Майко, за нас е изключително важно да знаем дали съм осиновен, защото жена ми се колебае дали да имаме дете, тъй като баща ми почина от автоимунно заболяване а това понякога се предава по наследство. И двамата не сме в първа младост и подобен риск не можем да поемем". Аз потвърдих, защото това си беше самата истина. Тогава тя се разплака (не зная защо) и призна, че наистина са го осиновили като бебе и баща му не е негов биологичен родител, така че можем да бъдем спокойни. Но защо, авторке, трябва да се стигне дотам?

42.   Подкрепям номер 40.
Ако не вие, то съпругът ви вече дели синовете си в съзнанието си. И това е (подлият) начин да накара осиновения да знае мястото си. Може би заради бъдещо наследство. Подозирам, че сте заможни, но това са само мои предположения.
Но ще ви кажа нещо : Без вашия осиновен син, нямаше да имате друго дете. Ако мислите, че не е така, защо не чакахте да имате свое, а осиновихте?
Извинете, груба съм, но така мисля.
Избийте си подлостите от главата и благодарение на Бог за всичко, което ви е дал по пътя, изпитание и награда.
И не казвайте нищо, освен ако той не ви попита.