Споделена история от Семейство |
Покъртителни отношения с майка ми
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1441 пъти
3дравейте, отношенията ми с майка ми са много лоши, както се вижда от заглавието. Ще разкажа малко по назад от събитията. Ние общо взето отдавна не сме имали нормални отношения между майка и дъщеря като останалите, а най-вече - да се обичаме, да си говорим като приятелки и т.н. Това лято бяхме заедно на работа в чужбина за 3 месеца, аз уча, но бях само за лятото. Като цяло тя ме посрещна студено, което отношение и липса на майчина обич ми е като рана, заболя ме от това, после се скарахме под предтекста, че тя никога не се е държала като моя майка, спрях да и говоря, не знам дали ви се струва нелепо, направкх го от гордост. Не и говорех известно време, след което реших отново да започна да общувам, но тя започна да се държи тъпо всеки път като и говоря нещо, тя неуважително мълчи, което ме влуди, понеже съм много горда, от тогава спрях да и говоря, това продължи почти цялото лято. Като се прибрахме в България уж бяхме почнали да имаме някакви нормални отношения, всеки път като се прибирах в нас се опитвах да говоря с нея, споделях и, но пак същата история, аз искам да общуване тя забила в телефона, тотално неуважително отново и все едно ме няма, унизително за мен. Стараех се да не го взимам лично, но един ден решихме да отидем на екскурзия заедно, бяхме за 5 дни, там пък изобщо не ми говореше, само делово някакво, ядосвах се, питах я, отговори ми, че може да не искала, да не съм мислила, че след толкова обиди от моя страна може да има обич между нас. Предтавяте ли си? Искам да дооточня, че тя не, че не ми говори изобщо отсечено, а действа лицемерно, все едно сме в добри отношения, но само аз говоря , тя даже не ме отразява много, ще каже 1, 2 думи, а, бе, усеща се. Усещах го това от много време, но не знаех за какво е, докато не ми излезе с тази реплика, която споменах горе. Вярно е, че не пестя обиди и като се ядосам не си поплювам, но така изразявам яда си, а и тя си заслужава, понеже често умишлено се опитва да ме обиди и нагруби. А тя вместо да си изрази гнева, го таи в себе си чрез някаква омраза и ненавист, които нямат изгледи да изчезнат към мен. Та, в момента все още не и говоря по същата причина, прибрала съм се вкъщи 5 дена вече, не и говоря, знае защо, винаги го споменавам, ако настоява да знае и ме вини, но отрича толкова е горда, че не би си признала и извинила. Дори е предприела други действия. Мисли си, че това ми държание се държи на някакъв неестествен проблем с мен. Толкова съм и ядосана, че не се осъзнава и не склонява да си признае и извини, че ме избива на гняв. Случва се да я удрям, понеже имам много насъбран яд към нея. Държи се все едно нищо няма. С баща ми са отишли на Ходжа, който им е казал, че съм в Депресия. Казах им, че не съм и не се чувствам така, но най-тъпото е,че баща ми изобщо не е информиран какво е това и се беше изплашил много да не би да съм психично болна нещо, понеже им е казал, че ттябва да приемам антидепресанти. Аз в отношенията си се държа нормално, с баща ми, с дядо ми, единствено с нея така, но причината я изтъкнах вече, тя не цени думите ми, не ми говори, не ме уважава, а после очаква и да и говоря. Аз не съм толкова двулична като нея. Ако имам отношения съм забравила лошото и съм простила. Та тя, вместо да си признае вината ходи по Ходжи, толкова е зле майка ми, и иска да ме изкара тралала, докато всъщност 1 искрено извинение би оправило нещата. Не мога да и простя без да ми е поискала прошка, а тя явно няма да го направи. Не знам вече какво да правя.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 149967ed19 |
|
1. Ти си мислиш че едно изречение ще оправи нещата защото така ти се иска ама не. Този свят е двуличен само глупаците са искрени, но трябва да почетеш доста книжки че да го осъзнаеш и да пораснеш. Нито майка ти нито който и да било ти е длъжен с нещо навършиш ли пълнолетие. Като не ти харесва се изнасяш и се спасяваш индивидуално нито ще си първата нито последната. Другия вариант е да ходиш на психолог и ако той/тя прецени и майка ти да го посещава. Аз също не меля брашно с майка ми защото виждаме нещата по един и същи начин, но имаме различни виждания за правилния подход и за това съм спрял да споделям за да няма спорове
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: fdb1ed02df |
|
2. А ти защо си с майка ти постоянно с нея на рабога, екскурзия, вкъщи. Да и посяга без коментар. Първо се отдели и бъди самостоятелна и посетете и двете специалист. Имате нужда от психолог.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 39f9a93551 |
|
3. Ако си изпусна нервите да ударя майка си, бих се метнала от някъде. Няма да имам очи да я погледна повече, камо ли да изисквам уважението й. Ако до някакъв момент можех да ти вляза в положение, то след като прочетох, че удряш майка си, наистина си мисля, че си за психолог. Добре ще ти дойде един страничен поглед, защото си доста неосъзната. Ето, написала си това, предполагам, че си го и прочела цялото веднъж преди да го публикуваш и пак не ти е светнало, че с майка ти сте съвсем еднакви. Ти си го украсяваш с угодните ти епитети ама...
Ти си горда и тя е горда.
Ти мълчиш от гордост, тя мълчи за да те дразни.
Ти общуваш, когато си искаш, когато тя го прави е лицемерно.
Ти не пестиш обиди, защото така изразяваш себе си. Тя понякога умишлено те обижда.
Тя не цени думите ти, не ти говори и не те уважава. И ти не цениш нейните, не й говориш и не я уважаваш.
Вашето поведение е толкова еднакво, че е абсурдно да не го забележиш.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: a2083fdde1 |
|
4. Откажи се от идеята, че нещо ще се промени. Това е положението. Престани да искаш неща, които няма да станат. И никога не си позволявай да удряш, освен при защита. Не си стока и ти, честно казано. Въртите се в кръг с майка ти като двойна звезда. Най-добре се разделете и само по празници се виждайте лицемерно и толкова. Ние с моята сме така. Само че тя ме е била, не аз нея, но все тая. Сега не си пречим като не живеем заедно, а по телефона понякога дори става нормален разговор (за кратко).
|
|
