Брак и след това - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127292)
 Любов и изневяра (31340)
 Секс и интимност (14914)
 Тинейджърски (22181)
 Семейство (6974)
 Здраве (9972)
 Спорт и красота (4835)
 На работното място (3569)
 Образование (7569)
 В чужбина (1760)
 Наркотици и алкохол (1144)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1848)
 Други (20222)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Семейство

Брак и след това
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1500 пъти
Ето ме и мен, женена от няколко години с деца.
Разбира се бракът не е като когато го нямаше.
Приемането на другия за даденост, липсата на голямото сексуално желание, комплименти.
Преди не разбирах хората, които изневеряват, сега усещам нещата. Не, че съм тръгнала натам, но това ли е бракът? Чуждото ли е по - сладко, защо не сме като двойките от едно време, по - лесно ли е да изневериш, да желаеш друг?
А при вас как е, намерихте ли другото или не си и помисляте за друг?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 3 месеца
hash: f70a151afa
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Колко теми ще пускаш? И онази за майчинство и тази и още други вси по един начин неразбираемо написани!

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: a556723a31
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Аз просто обичам мъжа си. И обичам не просто тялото му, но самия него - с характерът му, който понякога ме вбесява, със скръстените му ръце понкога, с твърдоглавието му... Сексът е просто страхотен, дори и да не го правим всеки ден. И не, нямам нужда от друг. Просто не ме привличат. Без значение дали е някой красавец -може да е красив, но само за гледане, не за други работи. И аз някога съм се питала дали нямада ми се прииска да съм с друг, но всъщност дори да съм му бясна, пак оставам негова. Това е. Нямам желанието, влечението да съм с друг.
Пожелавам го на всеки! :)

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: d8aa87c8f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   №2, от колко време си на боб, като ти втръсне тогава пак пиши, друга песен ще пееш тогава. Всички отначало така мислят, но боба бързо втръсва, а кебапчетата съблазняват с аромата си.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 885388b592
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не цените брака си, защото много лесно сте го постигнали. Не сте се борили за любовта си, не са били истински чувствата ви.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: aaf4f3dfcd
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   №4,да сравняваш човешките чувства с боб и кебапчета е меко казано нелепо.

 
  ...


...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: b0617f7566
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Бракът е такъв, какъвто си го направите. Ако сте скучни, без въображение, не пътувате, не излизате (децата не са пречка), не си създавате малки празници, ясно, че ще потърсите друг/а. След което бракът ви е само една формалност. Не чакай жестове само от мъжа си, направи ти нещо по въпроса.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: b2626e6fa6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Номер 5 е абсолютно прав! Поне за нас с мъжа ми. От седем години сме семейство и ценим всеки един ден като чудо, на каквото не сме се и надявали. Много трудно стигнахме до щастието да се събуждаме в прегръдките си. И двамата бяхме женени, когато се срещнахме, влюбихме се катастрофално, един дълъг период от време всеки от нас се бореше със съвестта си, неколкократно правихме опити да се разделим. Не успяхме и сложихме картите на масата. Тогава започна втора серия - война с досегашните половинки, роднините, познатите, съседите, превърнахме се в черните овци, мен лично са ме замеряли с камъни на улицата комшийските хлапета, на които явно в къщи им беше внушено, че съм "вещица". Както и да е, мина и това. Дойдоха финансовите проблеми - бяхме оставили всичко на предишните си партньори и започнахме от нулата. И с това се справихме. После аз се разболях тежко и едва оцелях. Имам чувството, че не се дадох само заради мисълта, че ако умра, няма да мога да целувам любимия си. Постепенно небето се проясни и слънцето изгря. Днес сме щастливи със скромен, но пълен с красота и любов живот.
Чудя се, когато тук при криза в една връзка дават съвети да се иде на почивка или на пътешествие с едва ли не "лечебна цел". Ние си създадохме един постоянен курорт. В града живеем само през най-студените зимни месеци, а останалото време прекарваме в бабината ми селска къща наблизо. Баба отдавна почина, превърнали сме двора й в огромна цветна градина, отглеждаме и малко зеленчуци, имаме овощни дървета, водим напълно природосъобразен живот на чист въздух, без това да пречи да пътуваме до работните си места. Но вечерите на село.... няма такова блаженство: ароматите от градината, звездното небе, светулките, щурците, жабите от близката река, жарта в барбекюто, прохладния полъх от планината, вкусът на още топъл от слънцето домат... И само аз и той. Чувстваме се като властелини на целия свят! Понякога си седим ей така и си мълчим, всичко, което бихме си казали, природата го нашепва от всички страни.
Ето затова се съгласявам с номер 5. На хора, които са воювали за любовта си и то с най-страшния враг - със самите себе си, не им трябват СПА-центрове и екскурзии, за да поддържат пламъка помежду си. Все още ми омекват коленете, когато мъжът ми ме докосне, още се хвърлям на врата му, щом отключи входната врата, той още ми носи кафето в леглото и ми се обажда просто да ми каже, че ме обича. Авторката на темата пише, че вече разбира онези, които изневеряват. Аз също ги разбирам и от сърце ги съжалявам, защото зная колко страшно е съжителството между хора, разделени от огромна духовна и физическа пропаст. Аз самата изневерявах и помня колко болезнено и самоунищожително е чувството за вина и съзнанието, че предаваш нечие доверие. Но ако истински съжалявам за нещо, то е, че не постъпих честно с бившия ми съпруг от страх да не го нараня. Връзката ни беше практически мъртва още на петата година и тогава беше моментът да се разделим, но аз още цели 10 години продължавах да залъгвам себе си и него, че всичко е наред. В крайна сметка се случи каквото бе писано, но и двамата загубихме много време. Време, в което вместо да си играем на семейство, можехме да бъдем щастливи - всеки със своята половинка.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net