Търпението и неговата цена
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1225 пъти
Момче на 25-години съм.
Става на въпрос за семейните отношения, баща ми и баба ми (майката на баща ми).
Родителите ми са разведени. Баща ми почти не присъства в съзнателният ми живот. От както се помня, той все е на някъде, а когато се върнеше получавах шамари, бой и упреци.
Израстнах под грижите на баба ми, която ме отгледа с много любов и всеотдайност.
С годините сам се оправях с всичко. Баща ми го нямаше, нито на първият ми учебен ден в живота, нито и на последният (бала). Записвах се на всякакви курсове, запознавах се и общувах с много хора. Така станах, преди да съм завършил 12-ти клас, добре разпознаваемо лице в обществото, високо ценен и уважаван от хората, които ме познаваха, професионалист в работата и образованието.
Тогава си мислех, че всичко, което правя, го правя, за да мога да получа така жадуваното одобрение от баща си. Но не. На всеки мой личен или професионален успех, получавах упрек, че съм с високо самочувствие и его без покритие. Бях егоист в очите му. Подтискаше ме постоянно.
След 12-ти клас исках да отида в точно определен университет. Беше ми категорично отказано, вместо да бъда подкрепен. Тогава се опълчих за първи път и казах, че ще кандидатствам в друг, но само в него, вместо да пусна документи в 5-6 унита. Дипломата ми беше силна и знаех, че на 100% ще съм приет. Направих го напук, защото баща ми ми уби желанието да последвам мечтата си. От тогава започна и войната между мен и баща ми.
В един момент исках да отида на бригада в САЩ. Аз не исках пари от семейството, сам си я платих, исках подкрепа, а получих упреци и денонощен телефонен тормоз, в продължение на няколко месеца до заминаването ми.
Тотално скъсах връзката с баща си, няколко дни след рождения му ден. През цялото лято, докато бях на бригада, той не ме потърси нито веднъж. Обиден от факта, че не го направи, не му чесгитих празника. След 3-4 дни той ми писа иронични благодарности, че не съм му честитил празника. Тотално изтрещях и му писах дълго писмо, включващо 10 точки, в които той се е провалил като баща. В края на писмото му казах, че е безгласна буква за мен и, че спирам общуването си с него.
През всичките години (седем) докато бях в унито се грижех, къде от разстояние, къде на място за баба си. Научих я да използва социалните мрежи, ютюб и куп други неща. Тя беше постоянен наблюдател на войната между мен и баща ми и беше между чука и наковалнята. Винаги обаче казваше, че трябва да слушам баща си и нито един път не защити моя позиция. За 7 години я молих многократно да отиде да си направи пълни изследвания, защото здравословно не е наред. Винаги си измисляше оправдания, а доста пъти я хващах по случайност, че крие важни неща от мен. Многократно е играно театър от нейна страна пред мен, за да ми се вмени вина, а в последните две години получавам и упреци, че нищо не разбирам. Когато поискам да поговорим за пари или за здравето и, получавам отговор, че не иска точно в този момент, избягва тези теми и, дори започва тетъра, че вдига високо кръвно, за да ми се вмени вина. До сега, нито веднъж не сме провели разговор, в който тя да не се ядоса и да не се разкрещи.
За седем години усилия, накрая вдигнах ръце и се отказах да общувам и с нея. Казах и, че всичко си има граници. Казах и, че аз съм пълноправен член на семейството. Но щом нито мнението ми се зачита в това семейство, нито тя иска да седнем и като нормални хора да поговорим, то повече няма какво да си кажем и да прави каквото поиска. Казах и, че и тя, и баща ми ме обидиха достатъчно и, че за тях, а и за мен ще е най добре да не се виждаме повече.
След няколко дни си събрах багажа. То не беше рев, не бяха театри на припадъци, мерения на кръвно. Качих се в колата. Отидох, взех приятелката си и двамата с нея отидохме на почивка. По пътя имах около 50 пропуснати и от баща ми, и от баба ми. После прочетох съобщение от баща ми, че съм предател, а от баба ми, чи иронично ми благодари, че заради мен ходили в спешното. Изключихме си телефоните с приятелката ми и се отделихме от целия свят.
След всичко това, общувам много рядко с тях, колкото да се уверя, че са живи и здрави.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 0d30f42cb1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ми, добре. Какво да кажем?

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: e2cb9e9e1c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не знам защо, но аз лично не видах проблема на автора. Всъщност виждам го, но поставяйки се на отсрещната страна виждам същия проблем, така че за мен проблемите в това семейство са породени от точно еднакви отношения както от страна на бащата така и от страна на сина. Честно казано по скоро не разбирам сина, какво очаквал от баща си? Твърдението че от първи клас се справял сам звучи смешно. Липсвал му баща му на първия учебен ден и на бала, а на колко деца в бг бащите присъстват на първия учебен ден, според мен бащата да не присъства в училище на този ден е нещо напълно нормално, неразбирам защо хора като автора го приемат за ненормално? И какво е очаквал автора баща му да го заведе за ръчичка на бала ли? В близките отношения между двама души би трябвало да има взаимност. Но и прекалената близост с родител някък привиква децата че не могат да се справят сами, бащата на автора е постигнал нещо добро, щом синът му има самочувствието че се справя сам с всичко от детската градина, по хубаво от това син да се научи да се справя сам колкото може по рано няма. Ако днешната тема е търпението би трябвало да разгледаме търпението проявено от всички участници в историята. Търпението проявено както от автора така и от баща му или от баба му. И като разгледам историята ми се струва, че търпението проявено от възрастните роднини на автора е доста повече. Погледнете само автора има самочувствието, че бил се грижил за баба си, като я научл да ползва комптър, а той въобще не осъзнава че неговите грижи за бабата са една капка в сравнение с това, което бабата е положила като усилия за него за последните 25 години. Баща му пък оставял сина си да се развива да се учи да се справя сам и се появявал по ярко само когато е нужно да му се скара "да го вкара в правия път когато детето кривне", или да го свали малко на земята когато е тръгвал да лети в облаците прекалено. Дали е ползвал шамари няма какво да го корим, защото допреди 20г шамаренето на децата било нормално, евроатлантическите ценности все още не били достигнали бг. Това че автора си е мислил че цял живот преследва цел да получи одобрението на баща си всъщност той редовно го е получавал, но не го е осъзнавал, защото е очаквал баща му, когато одобрява действията му, да изпадне в еуфория може би, а бащата е показвал одобрението си доста по смирено до колкото се разбира. И сегашното положение на автора е напълно нормално за възрастта му, да се отдели да се справя сам, да гради семейство с приятелката и да чува баща и баба, колкото да чуе как са, са нещо напълно нормално, защо обаче автора приема това положение за наказание над роднините си? Може би защото при раздялата им бабата е играла нормалния за жените цирк, първо да се ядосва и крещи с цел да "отбие от кърменето" вече порасналия автор и после рев когато автора си е сбирал багажа. Даже си мисля че по света над 70% от родителките използват този начин да накарат младия мъж да се отдели и да започне живота си сам. Първо крещят, ядосват се, мърморят, после рев докато той се изнася. Иначе няма ка да обясниш на младия мъж че момента в който той сам трябва да помисли за свой собствен покрив, за храната на масата си, за изпирането на дрехите си, за плащането на сметките си е дошъл и ако се опиташ да обясняваш с думи те не го приемат насериозно и отлагат с години.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 750097b6eb

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   На 25 а още зелен!? "Момче" на 25, не момчетата са до 18, ти би трябвало да си вече зрял мъж, но не си. А и бащата не е по зрял, щом така се дребнави. Правилно си постъпил, но дали и с приятелката ти ще се случат нещата, не се знае до кога ще изтърпи, жените искат зрели мъже, а не дечковци!

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 11feb38f2b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не си го слгай на сърце хората са такива никой никога не е доволен майната им... единственно ако няма пари баба ти и помагай за да знае все пак че си благодарен че те е отгледала не и обяснявай просто помагаш и затваряш пък да си трошат главите

 

...