Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Иска ти се да хвърли топа нали? Толкова ярко си личат някои истини между редовете, че чак ми става жал. Не умеш грам да прикриваш тъмните желания на душата, породени от егоизма. Доста ниско трябва да е паднал човек за да желае нечия смърт.

7.   Свекърва й е права. Авторке разбирам искаш да си свиеш гнездо но да изхвърлиш нейните "тенджери" е глупаво, колкото и тенджери да купиш те няма да са нейни не може да си позволи да ги загори или изхвърли напр. Имам син малък е но ако някой ден доведе снаха и ми изхвърли нещата, колкото и да са стари, аз съм събирала къща толкова години много ще ме заболи.
За Тези суеверия, ако живота на детето ти е сладък то това не се дължи на сладкото на масата на празника и с мед да намажееш цялата стая ще има и щасливи и нещастни дни в живота й. И в мляко да я къпеш Клеопатра няма да стане. Знам, мислиш си твоето дете е най хубаво, но знай не си единствената майка на този свят и тя е раждала и тя деца е гледала и ако я гледаш с други очи може да ти помогне много. Моята свекърва беше същата, влязох у тях и мъжът ми й изхвърли старата готврска печка и всичко както го разказваш. Дори аз не присъствах на погачата на детето си оставихме й го за уйкенда и тя му направила погачата без да знаем, аз бях ядосана защото не е редно пък втори път погача да се прави. Не съм умряла, за дето не присъствах. Но когато детето ми беше с 40 градуса температура а аз шашната тя го спаси от гърч. Ако преди 9 години имах нет бих написала същото като твоето писмо но сега мисля по друг начин и ти ще мислиш по друг начин след десетина годинки.

8.   Хора не искам ничия смърт - затова съм все още там и търпя всичко това! Аз имам свое жилище - НЕ ИСКАМ НЕЙНОТО!!! Не сте ме разбрали, както и да е -не пожелавам на никой да е в моето положение, защото тогава няма да сте толкова жестоки... Много е лесно да критикуваш и съдиш от страни, но когато си вътре в тази ситуация нещата са съвсем различни! Истината е, че ми е много кофти да накарам мъжа ми да се изнесем, защото това означава да я оставим сама - верно, че всеки ден ще и се пазарува и чисти, но все пак ще е сама.. От друга страна не искам постоянно да се тормозя и плача и детето ми да е попивателна на моята нервност... Благодаря ви за коментарите - дори и злобните! Ако някой от вас се постави за секунда на мое място нядали ще разъждава точно така! Много е лошо да съдиш за другия така прибързано... наистина не искам тя да умра хах как бих могла, просто искам един спокоен живот не в нейния дом, защото това няма как да стане!

9.   Аз имам свой апартамент и нямам причина да искам нейния :))) Не желая ничия смърт!!! Не съдете така! Защото не сте ВИЕ в тази ситуация, ако бяхте повярвайте ми нямаше да ви е никак лесно! И последно: ако не ми пукаше нямаше вече 2 години да живея в този (за мен) ад... а щях много отдавна да съм си вдигнала чукалата без да ми пука кой ще остане сам и кой не! Все още съм там и се тормозя ВСЕКИ БОЖИ ДЕН, защото обичам мъжа си и не искам да му причиня болка... Но малко хора са видели това в историята ми... :(((

10.   От авторката:
Сега прочетох отново писмото си и видях, че може би в изнервеноста си съм го написала по-остро! Споменах, че е болна и споменах, че състоянието и не се влошава, защото това наистина е така, а не защото искам да се влоши... Не сте ме разбрали! Написах го като факт, който противоречи на лекарите... Разбира се най-хубавото нещо би било тя да си стъпи на краката, да стане самостоятелна и ние да отидем да живеем в моя апартамент, като пак се грижим за нея, но не и да живеем под един покрив, защото това явно няма как да стане мирно и спокойно!

11.   Номер 7... един път и оставихме детето да го гледа за 15 минути, докато отидем до магазина, то се беше разревало, а тя в пристъп на паника го беше заляла цялото до кръста (буквално) с вода, защото мисела, че е жадно... бутала му е шишето насила в устата, а то изплашено е продължавало да плаче... Коагто се върнах едвам го успокоих. И тогава пак не и казах нищо, за да не я обидя... За какво говорим! Както и да е! Наистина съжалявам, че споделих с вас всичко това - много е трудно да ме разберете, защото това което съм написала е една много малка част от историята! Не съм споменала, че докато беше със счупен крак и на легло аз лично съм и сменяла памперсите, преобличала съм я, давала съм и храна и вода, като на собствена майка... Не искам да ме съветвате повече! Благодаря ви! Пожелавам ви НИКОГА да не сте на мое място! Хубав ден!

12.   Много мъка и огорчение си натрупала, хората са прави, никой не те е съдил и критикувал, ще е добре и ти да не го правиш, тъй като НЕ ЗНАЕШ на кой какво му е на главата и какво преживява. НЕ СИ ти единствената с такива проблеми, за да казваш "не сте на мое място и не знаете какво ми е". Аз лично съм имала всякакви тежки проблеми, включително и този, сигурна съм, че за почти всички, да не кажа всички, е така.
Затова ти не съди другите, те не са виновни за ада, в който живееш. Хората са ти казали съвсем добронамерено как е най-добре да постъпиш в тази ситуация, а и ти сама знаеш какво да правиш.

13.   авторке, не чакай да намериш разбиране и съчувствие сред хората, които по цял ден гледат турски сериали.
ти си за тях лошата, как не те е срам!
бла-бла-бла

истината е, че си си права, но просто не биваше да се съгласяваш да живееш с тази жена. Ако ? живеете в апартамента, набутала си се яко.
Обикновена българска въртелешка тип турски сериал, ти си лошата, защото жените и младите винаги са лошите!
Прави-сучи и търпи. Добре дошла в Ориента, където снахите са малко повече от прислужница! И гледай само да не се опъваш, никаквице! Мълчи си и търпи диктаторката, мий и лайната, изобщо - и се радвай, че имаш честта!

Може на 40 да се оженя и на 50 да родя, но ще гледам да си имам собствено жилище, а свекървата да е най-малко на 1000 км. разстояние, или поне на 2 м. под земята. Това е положението. Като чета тук разните му мъжки майки, които са хранили и треперили над момченцата си цял живот и няма туку-тъй да си ги дадат на някоя пикла, още повече се обеждавам в правотата на решението си!

„Може ли някой да се прави на болен за да не е сам??? “

ДА, ОПРЕДЕЛЕНО - ТАКАВА Е БАБА МИ, СВЕКЪРВАТА НА МАЙКА. Само, че дори не живеят нашите при нея, а при другата ми баба и тази пак има претенции. По-здрава е от всички, но само прави драми и театри, винаги се е стремила да разведе нашите, като бяхме малки ни разказваше, че баща ни щял да се разведе и да гледа нея. Ей това е! БЯГАЙ ОТ СВЕКЪРВАТА

14.   Ох, имала страдание. Ама те с възрастта стават нетърпими. Баба ми е същата, обичам я, уважавам я, но като почне с това, че е възрастна и умира... Тя пък умира вече 10 години, а все си е добре, постоянно ни товари с глупави и ИЗМИСЛЕНИ от нея проблеми, за да привлече внимание, а тази твоята е нетърпима вече.. Вдетиняват се и се държат малоумно. Има жени, на които им плаща държавата, за да гледат хора в неравностойно положение, взимайте една и се изнасяйте.

15.   От №7 Авторке мислиш, че не те разбираме много добре те разбираме но колелото на живота се върти и доста жени минаваме по същият път. Много зависи в коя част на пътя си, гледаш нещата, от твоето положение. Казах ти всичко което се е случило на теб и на мен се е случило не вярваш нали. Новороденото ми бебе свекървата го изтърва в коритото с водата тогава мислих, че иска да го убие за да се разведем с сина й. Мъжете не го преживяват това, защото по цял ден са на работа а ние като сме в майчинство сме "длъжни" да го търпим.

Тогава нямах свой апартамент, изгони ни свекървата с 7 месечно бебе на квартира, без никаква покъщнина, не й говорех 5 месеца не виждаше детето, дойде в квартирата на рожден ден на годинката не поканена, мъжът ми отвори и нямаше как, пусна ги, свекъра винаги се е правил на ь /безгласна буква/. Когато детето беше на 2г и 3м я набих, беше го научила да ме псува да умирам, само за един уикенд. Когато го спаси от гърч детето беше на 4 годинки. Погледът ми върху нещата беше друг. Сега е съвсем друг. Когато стана свекърва може да съм почти като нея. Защото се замислям купихме апартамент, изплащаме го за 20 години, по малко по малко събирам днес тенджерка утре чинийки следващият месец секция, гардероб чакала съм да събера пари за всяко нещо по отделно.

Идва един прекрасен ден, синът ми, лудо влюбен изхвърля нещата ми от апартамента със снахата. Сигурно ще съм доста огорчена това е моята младост това е моята радост /когато съм ги купувала предната вечер не съм спала от радост/ Колелото се върти казано е: когато бях млада свекървите бяха лоши когато остарях снахите станаха лоши. Знай староста е най голямото наказание виждаш грешките си и не можеш да промениш нищо. Не съм толкова стара на 37 но вече виждам грешките на младоста.

16.   Права си, но в крайна сметка един живот живея и нямам намерение да го живея по начина по който ти сега разказа... Благодаря ти за съвета, както благодаря и на останалите, но не мисля, че младите хора трябва да търпят прищевките на някакви дърти кукундрели. Както каза една дама някъде нагоре в коментарите живеем в ориента и тук младите по неписан закон трябва да се чувстват с нещо задължени на по-възрастните. Аз обаче не смятам така.. Мисля, че всеки има правото да бъде щастлив и не е отговорен за щастието на другите! Ти казваш сега това от позицията на бъдеща свекърва - което явно след 5-10 години ще стане това е вид защитна реакция от твоя страна - не искаш ти да си на мястото на твоята свекърва един ден - ами то зависи от теб! Аз, ако някой ден стана свекърва се моля да съм с разсъдъка си и да не натрапвам мнението си на децата ми! И казах, че не сте на мое място, защото наистина не сте - твоята история е доста по-различна от моята - даже по-тъжна. Но не е същата, защото участниците в нея са различни, времето и мястото - също! Не можеш да кажеш, че знаеш как се чувствам аз или някой друг, какво му е на другия човек, защото различните хора по различен начин преживяват нещата, ситуациите. както казах историята ми съвсем не е само това, което написах тук - доста по-дълга е, но я разказах накратко, за да не съм отегчителна!

17.   И още нещо... понеже спомена, че ако някой ден синът ти доведе снаха и ти изхвърлят всичко ще си много нещастна... Първо ние не сме и изхвърлили всичко, второ сме купили нови и по-хубави неща на мястото на старите. Ами, ако не си осигурила собствен дом на синът ти в който той да гради дом, така, както ти си градила или, ако си болна и си зависима от тях да те гледат... сори, но ти си тази, която трябва да направи компромис... разбира се, ако искаш синът ти да е щастлив. Защото иначе изглежда "малко" егоистично - хем да искаш да са до теб и да те гледат, хем да живеят по твоите правила и с твоите неща (остарели морално през годините). Така е в моят случай - хем да сме до нея за да не и стане нещо, хем да живеем както тя иска...

18.   И понеже улавям в написаното от теб послание, че трябва да се уважават по-възрастните само защото са по-възрастни и са живели повече независимо дали са прави или не ще ти кажа в заключение, че аз съм много по-образована от въпросната ми свекърва. Аз уважавам по-възрастните, но уважавам и себе си! И не мога да позволя да бъда мачкана и манипулирана само защото съм имала нещастието" да се родя по-късно! Имам бакалавърска и магистърска степен, а човек бива уважаван за това, което е постигнал, а не за това кога е роден. За 30 години съм постигнала повече от колко тя през целия си живот! И ви го гарантирам, защото знам как е живяла и какво е 'направила" през живота си! Човек е това, което е съградил в живота, това, което е постигнал и оставил, а не това колко години е живял... Не смятам, че е порок да си млад и не смятам, че трябва да правя компромис със живота си по тази логика. За пореден път от прочетеното тук се убеждавам, че в България болшинството от жените допускат да бъдат мачкани от мъжете си, от свекървите, майките, бабите, лелите, съседите... Че само на думи са съвременни и модерни, а когато опре ножа до кокала търпят, защото така трябвало... Благодаря ви защото сега с двойно повече увереност ще се боря за щастието на моето семейство, на моето дете! С два пъти повече желание ще направя така, че да се отделим и да живеем своят живот в своя дом и ще и помагаме с каквото можем... но от разстояние! Защото не съм лоша затова, че съм млада и имам мечти, не съм лоша за това, че искам да живея своя живот.. просто възрастните хора така им е удобно да е! И ще се моля всички момичета в тази или подобна на моята ситуация да сложат като приоритет СВОЕТО щастие, защото никой няма да им даде медал, че са живели по правилата! Всеки човек на тази земя има правото да бъде щастлив и никой няма право да му отнема това.. Хубав ден! :)

19.   До авторката:
Хубаво е , че мъжа ти е с теб, а не се връзва на майка си иначе положението щеше да е по - зле.
Докато четях все едно четях историята на сестра ми, която 13 години пропиля да слугува на една дебелана която уж беше "болна" и нищо не подхващаше, но проблема там беше, че мъжа и беше мамино синче и неможе да се отдели от нея.

Моят съвет е щом имате апартамент веднага се изнасяйте, ходете да виждате свекървата, но не живейте при нея.


Малеее някои потребителки ще бъдат ужасни свекървища, голяма работа че ще ви изхвърлят старите тигани и тенджери, които вече са "ретро".

*Princetonboy*

20.   Авторке, напълно те подкрепям, освен в тезата ти, че старите едва ли не са длъжни да подготвят гнезденцето на синчето си. Няма такива екстри, поне в НЕОсманския модел.
Ти си се вкарала сама в него, оплакваш се от негативите, но не можеш да схванеш, че трябва да се откажеш и от придобивките.
Какво ще кажеш да се изнесете на квартира например?
Така живеят милиони млади хора и успяват - нямаш свекърви, нямаш турски сериали и можеш да си наредиш жилището както си искаш. Като се замогнете, като паднат още цените, вземете си и собствено жилище, но малко не върви да живееш в апартамента на старата и да не носиш негативните.
Такъв е животът!

Трябва НИЕ, българските жени, младите българки да разкъсаме веригата от зависимости, останала от Османлъка и разцъфнала през кома.
Замисли се!
Получаваш от родителите на мъжа апартамент, но безплатен обяд няма (ти си го плащаш, не е приятно да сменяш памперси на тази жена, нали? )?
После такива женици, които поят и глезят синчетата си и са били също снахи, живеят за да станат свекърви и да поставят някоя като теб под ботуша си. И ти без да искаш също като си мила гъза (с извинение) на свекървата си, ще чакаш като свекърва да си с измито дупе, нали? Завърта се въртелешката...

затова, изнесете се на квартира и край. Никой никому не е длъжен. Един ден като си отиде жената, вие може да живеете на спокойствие като наследници в апартамента, ако не го е продала да си плаща лечение и гледачки. Това е положението.

Ако искаш обаче да живееш в апартамента на старите, той върви със старите, техните грозни мебели, техните грозни навици, изобщо - ден спокойствие няма да имаш!

Решавай!

П. П. и преди да тръгнеш да купуваш апартаменти на отрочетата си, гледай си своята собствена младост, осигури се за старини. Кой знае те къде ще намерят реализация.
Не ставай поредната свекърва с наакан задник, не ставай и поредната снаха от Босфора. Остава ти кърпата, шалварките и броеницата и си перфектната османска робиня

21.   От №7 Авторке, не съм казала да уважаваш старите казах, че бих свекърва си и сега ти казвам ако повтори думите си пак ще я набия. Казваш историята ми била тъжна ах ако знаеше всичко, правеше ми проблеми докато малкия тръгна в първи клас.

Но сега искам нещо друго да ти кажа казваш имаш апартамент и аз за да не съм гадна свекърва да купя един за снахата. Как стават тея работи: не искам ориент но искам осигурено жилище. Нещо куца в тези думи няма никакво значение дали жилището ти е осигурено от тати или свекър. Човек или живее в ориента или като мен си стяга дупето и постига всичко сам.

Казваш "сме купили нови и по-хубави неща на мястото на старите" а не мислиш ли, че те са ценни и хубави само и единственно за теб за нея може да не са хубави тя може да има друг вкус и са ваши не нейни но това за теб май няма никакво значение.

Когато някой живее с някого трябва да се съобразява с него и неговите неща, като не иска да се съобразява не живее с този някой. Това е житейският закон.

Казваш "За 30 години съм постигнала повече" и какво толкова си постигнала жилище от тати, образование платено от тати или от държавата и след като си в майчинство няколко години трудов стаж, дано поне да е по специалноста. Това за постигането го кажи когато купиш сама жилище и го обзаведеш, когато отгледаш поне едно 20 годишно целомъдрено дете.

Макар свекърва ми да е била цял живот един вид секретарка, а аз дизайнер не мога да кажа, че съм постигнала повече. Не забравяй времената се менят и е съвсем нормално децата да постигат повече от родителите, след 30 годинки дъщеря ти ще е постигнала много повече от теб, надявам се, дано не ти каже тези думи в очите "За 30 години съм постигнала повече от колко ти през целия си живот!"

Пожелавам ти щастлив брак и живот, пожелавам ти дъщеря ти да постигне повече от теб и те съветвам копирай си някъде темата и коментарите и ги прочети след 10 години.
Марчела

22.   Още нещо за това, че е съвсем нормално децата да постигат повече от родителите. Пра дядо ти е орал земята с бивол, синът му с трактор, внукът му работил нещо в града, пра внучката работи с компютър, не се знае пра пра пра внучката може би да командва робот телепатично за нея ще е много лесно да постигне повече от теб за по-малко време с по-малко усилия.

23.   Отговарям ти веднага - първо образованието ми не е платено от тати.. но това е дълга история и няма да ти я разказвам, второ това да завършиш университет и да се образоваш е лично постижение, трето жилището на свекърва ми е наследство от баща и, който е имал огромен имот в центъра на София и са го обезщетили - той като един много умен човек е направил 2 големи апартамента на двете си дъщери! Те нищо не са купували освен въпросните тенджери и тигани хаха. И накрая... понеже явно не схващаш ситуацията ще ти я повторя пак: аз не искам да живея в нейното жилище, правя го заради съпруга ми, защото това е негова майка, тя казва, че не може да живее сама ( въпреки, че според мен нищо не и пречи той като се самообслужва сама), явно просто не и се живее сама. Следователно след като тя има нужда от нас и ТЯ иска ние да сме там мисля най- логично е поне да ни даде възможността да си създадем нещо като дом там за да ни е уютно и приятно.. както тя навремето е имала шанс, даден и от баща и! Защото и ние като нея искаме да имаме свои неща, свой дом, но поради независещи от нас събитие не можем да изградим.. Защото пак повтарям иначе става хем сърби хем боли - хем да сме и до гъза, хем да и ходим по свирката! Сега вече схвана ли? Много ми е тъжно за бъдещата жена на синът ти... явно ще има доста ядове с теб. Което е много странно, защото ти самата си минала по този път и ще знаеш какво е!
и към последния ти коментар - дядо ми, който е роден 1919 година е бил също журналист, баба ми е била гимназиална учителка по история, майка ми и баща ми са съответно лекар и инженер - в моето семейство всички са образовани хора и няма такива които са работили на къра ( не, че има нещо лошо в това... )

24.   авторке, няма нужда да се защитаваш, гледай си своя живот обаче

„жилището на свекърва ми е наследство от баща и“

какво ти дреме, откъде е жилището ?, то си е нейно и тя по независими от нея причини няма друго жилище да кажем, освент това, не е длъжна да трупа жилища, когато си има жената. И аз да имах жилище от баща си, и аз щях да си купя само тенджери и тигани и да си гледам живота! Баща ?, за разлика от твоите (нашите) родители обаче е бил много умен човек навремето. Решил е да спести на дъщерите си твоите терзания, които тогава са били 100% задължителни, не е било като днес. Евала на човека!

Ти нямаш жилище и ти имаш проблем, тя няма такъв и си е в къщата, ти си на гости. Така мисли и е с право.
Ако си поне наполовина толкова умна, колкото предците си, няма да си харчиш парите за мебели, които след 2 години не са актуални, а ще пестиш, за да си вземеш своя къщичка, за да имаш свой дом.
Ако си жена на място, значи ще успееш и мъжа си да убедиш да се изнесете. Колкото повече инвестираш в този апартамент, толкова по-малко вероятно става да заживееш един ден самостоятелно!

Това, че идваш от добро семейство не те прави по-добър човек от другите, нито по-лош. Определено е предимство в живота - и образованието, и възпитанието, но е и голяма отговорност, защото за разлика от внуците на селячеството, над теб тегне натискът да постигнеш повече от предците си, а ти в момента не се справяш, според мен, и сама си се натикала (поради за теб независещи от теб обстоятелства) в цървуланския модел на османското семейство - чети Железния светилник, остава само да почнеш да ходиш по гледачки и гледачки и си автентична българка от старо време!
Всеки може да направи една грешка, но е редно да търси и начин да я поправи. Не са ти виновни хората, свекърва ти, мъжа ти, а ти самата, защото само себе си можеш да промениш, тях не.
Когато не ти харесва животът в апартамента на свекърва ти и с нея, търсиш начини да промениш нещата. Една образована жена от добро семейство трябва да се справи, няма начин, ако искаш да живееш по-добре от учените си и интелектуални предци!

п. п. е, по-трудно ще ти е от на нас, селяните, защото ние нямаме натиск от семейството, но не се справяме зле, нали? По принуда сме се изнесли от родители и свекърви и сме се набутали по софийските апартаменти, я под наем, я под ипотека, но пак не сме на твоя хал!

25.   24.... ти прочела ли си изобщо нещо до тук? !? ИМАМ ЖИЛИЩЕ! Живеем при нея, защото има здравословен проблем, който обаче не и пречи да ходи на разходки! КАЗАХ, ЧЕ ЖИЛИЩЕТО Е НА БАЩА И ЗАЩОТО ОТГОВОРИХ НА ЕДНА ОТ ДРУГИТЕ ДАМИ, КОЯТО КАЗА, ЧЕ МОЕТО ЖИЛИЩЕ БИЛО НА БАЩА МИ - ПО-ГОРЕ В КОМЕНТАРИТЕ... ДА, КАКТО И НЕЙНОТО, А НЕ ЗАЩОТО СМЯТАМ, ЧЕ ТОВА Е НЕДОСТАТЪК. хора защо е тази злоба не мога да разбера? Първо половината от тук коментиращите не са прочели за какво става въпрос, а импусливно коментират последните коментари без да са проследили целия разговор, както дамата с коментар номер 29... Там съм, защото не искам съпруга ми да страда, че майка му живее сама! Боже толкова ли е трудно да го обясня?? както и да е вие бъдещи или сегашни свекърви драпайте децата ви и техните половинки да са ви гледачи и да ви носят на ръце вместо да са щастливи със семействата си! Може би така трябва! За това живеем ние снахите - да гледаме и да им е добре на свекървите ни! Браво уважаеми дами - страхотен пример давате на младите жени. Само дай Боже някой ден вашата дъщеря да не е в тази ситуация да бърше гъза на някоя паразитна свекърва и да и е в дома, защото онази се прави на болна за да не остане сама! Айде, че вече ми омръзна от тъпотии - явно тук е свърталище на потенциални свекървища и няма да срещна разбиране.. то е ясно ;)

26.   здрасти, авторке, аз съм 24 и съм тази, която май до тук единствена те подкрепя(ше).
Писах за българското общество и турските сериали, нещо само не бях разбрала, че си имаш апартамент.
Ами какво да ти кажа, време е да си събереш багажерките, да вдигнеш и детето и мъжът ти да избира.
Много е гадно и крайно според много, но само така ще стане. Не може да правиш компромиси и да искаш да си щастлива.
Не се карай със свекървата, не прави скандали, драми, ТИ ЩЕ СИ ЛОШАТА. Тя ръчка и манипулира, за да те изкара лошата снаха - гледай турските сериали по изключение, по които са луднали българските свеки и разни мъжки мамета - там снахата, тази гадина, е винаги лошата, живеят 4 поколения в една къща и снахата е длъжна да мие дупетата на децата, на мъжа си, а и на свекър и свекърва, докато нейните родители сигурно умират някъде от глад. Та тази жена, обикновено се е омъжила за парите (как иначе) и изневерява. Всичко свършва с фойерверки за мъжете, свекървите и децата, а лошата снаха се самоубива, бива изобличена, загива по друг начин като наказание за това, че не се е надупила съвсем.

Затова и тези сериали са много вредни за без това османлийското ни балканизирано общество.

Ти без да искаш си се навряла м-у шамарите и като пълна (ама сори, така е! ) идиотка си отишла да живееш при харпията. Тя сигурно в началото се е правила на най-добрата свекърва, на захарче. Такава е и за съседи, за синчето си, ама за теб - само един гол гъз, мила!

Затова, не плюй тук народа, ами почвай да подбираш багажчето. Палиш колата и си си у вас. Мъжлето да избира. Не се карай с харпията, бъди сладка като мед, но само привидно.
Ти в момента, мога да се хвана на бас, си харпия само навън - ти си куче, което лае ама не хапе! Лаеш, лаеш и докато се усетиш, онази е забила зъбите си в месото ти.
Затова спри да лаеш и почни да хапиш от засада.
Нека се прибере твоят мъж и да види, че те няма с бебето. Нека сам мие дупето на майка си, и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.
Аз предполагам, че ти майчица си си нямала, защото ако имаше, щеше за косата да те мъкне, ама нямаше да остави ти да се пренесеш при свекървата!!!
Мила, събуди се!

Лилит

27.   От 21 нещо последно, изглежда няма смисъл докато не са минали 10те години да пиша повече. Почнах от пра дядо ти но твоята фамилия изглежда са софиянци от тракийско време, ние който дядо ни е бил на село може би за теб сме по прости, но замисли се какво повече си постигнала ти от дядо си, той журналист и ти подобно, и каква е разликата между мен и моя дядо и тогава говори кой колко повече е постигнал, ти апартамент от тати свекърва ти апартамент от тати. Ти образование за себе си тя образование на синът си надявам се синът й да не е без.

Та въпросът ми е: Защо мислиш, че ще съм лоша свекърва? Защото нямам намерение да купувам апартамент на снахата и няма да ми е приятно да изхвърлят нещата ми от моето жилище. Това ли е лоша свекърва, та те младите ще имат пълни шансове да си построят живота и да си купят жилище където и каквото поискат защо да съм лоша? Защото мисля да им дам избор/шанс или да живеят в "ориента" т.е. да се съобразяват /макар да не съм гледала и един турски сериял/ или да живеят като в ЕС както си искат където си искат изборът е техен.

Стигнахме до там изборът при теб също е твой, щом искаш и вълкът да е сит и агнето цяло, наемете жена плащай да й помагат "за да не се чувства зле мъжът ти" и се изнеси живей си живота. Ако тея ядове който търпиш струват по малко от 150-200лв на месец трай си я ти. В моето положение не плащах защото реших, че за мен е по важно агнето за вълка не ми дремеше никък.

28.   едва ли в София има човек, който да работи за 150-200 лв., а и жената иска друго - да живее с детето си, да бъде обгрижвана от синчето си, на което е бърсала сополките, което е раждала и до което е стояла, докато е имал температура като дете. (сякаш момичетата не са били деца, сякаш нашите майки не са бдяли над нас, но претенции обикновено нямат, нали не са „мъжки майки“)
а и честно - какво ви става на вас - свекървите? Защо ревнувате синовете си от жените им? Защо правите театри и не можете да бъдете нормални баби, да си гледате сериалите и да оставите младото семейство на мира?
Не знам, но ако имам дъщеря, ще направя всичко, но да не живее със свекърва си и да не се занимава с нея.
Нарочно не съм с българин, защото те вънаги вървят с мамчетата си. Много съм доволна от моята „свекърва“, жената си гледа живота и апартамента, обаждаме ? се веднъж месечно, защото ме хваща срам, иначе синът ? забравя.
Момичета, търсете си западни мъже или сираци, с нашите свекърви, оправия няма. От млади се точат да стъжнят живота на жената, дръзнала да им „вземе“ скъпоценното синче!

29.   От авторката: 28... по-ясно от теб не бих могла да се изразя! Благодаря за точната характеристика! А дамата номер 21.. или наистина не може да схване какво и казвам или така и изнася, защото съвсем скоро и тя ще се е превърнала в това за което пиша и сама себе си иска да убеди, че е права... Не знам. както и да е - няма значение вече. Аз взех решение за себе си и съм доволна :)

31.   Интересно 28 не споменаваш колко често се обаждаш на майка си, колко често и споделяш, колко често търсиш съвет за детето или за семеен проблем. Сигурна съм, че майка ти знае кога детето е сополиво, кога е вдигнало температура, кога е казало първата дума и каква е била тя и за всяко едно нещо е казала какво да правиш и си я послушала.

А на свекървата веднъж месечно "как си" без право да знае нищо за семейството ви даже може да живеете в чужбина и да й споменете, че е станала баба на десетия рожден ден на детето нали. Ние кандидат свекървите просто искаме да сме равни на майките на снахите да ни приемат и внуците за равни баби, да НЯМА по-важната баба, по-правилно съветващата баба, по-постигналата в живота баба, по-помагащата финансово баба.

Защо трябва да сме наказани заради пола на детето което сме имали не разбирам? Защо като сме мъжки майки нямаме права а само евентуални задължения? Казваш свекървите не можели да се разделят от децата си, едно е да се ожени синът ти, съвсем друго е да дойде в къщи да ти изхвърли вехторийките ти, снахата да подреди по свой вкус и разбиране къщата ти, да иска да командва, да се има за нещо повече то теб. Да казва, че нищо не си постигнала в живота си, без да знае за затрудненията и целите, който си имала.

Авотрката не споменава да се кара с мъжът си заради думи на свекървата значи свекървата не им се меси толкова, ето и пример от авторката: тя направила погачата на детето както й казала майка й "да има само сладко на масата" и т.н. но в никъкъв случай да не се прави погачата както е казала свекървата да не се сложат соленките на свекървата на масата нима майка й и свекърва й не са равни баби.
Грешката тук е на снахата, че се е консултирала само с майка си за погачата и е приела нейното мнение за правилно без дори да попита как според свекърва й се прави погача.

Исках да обясня на авторката, че не свекървите делят/мразят снахите, а снахите разделят бабите едната е по хубава и права а другата баба е тъпа желаеща да ни нарани и убие с това нараняват свекървите си без да мислят и после ако свекървата седи затворена в стаята си обидена тя е лошата. Защо Българските обичай да се спазват само по майчина линия, свекървите тъй като са мъжки майки нямат право дори да изкажат мнение как се прави погача, как се прави кръщене, как се къпе и успокоява бебе, как се повива ит.н. ние деца не сме ли виждали?
Но е важен полът сега авторката като има женско ще има право да каже на погачата се слагали само сладки на масата а бъдещата й сватя няма право да каже как според нея се прави погача.

32.   Поне мъжът ти е на твоя страна и другото което е добре, че не си измисля и клевети пред мъжа ти че тогава хептен ще ги е черен живота. Не знам натискай мъжа ти или да туря в ред или да се изнасяте. Иначе по цял ден вкъщи двете до година да сте се хванали за косите и от всичко най-ще страда детето ти. Късмет

33.   31. Не се изказвай неподготвена и не прави свободни изводи! Майка ми не ми е казала как да си направя погачата нито как да храня дете си! Нито един път до този момент не се е намесила! НИТО ЕДИН! А мъжа ми е на моя страна, защото вижда, че съм права, а не защото свекървата не прави интриги между нас! Прави, но не мога в един разказ да разкажа целия си живот и всички подробности от него! един път след един от всичките скандали беше го извикала в едната стая и му беше казала тихо "Слушай ме мен! " Нея??? А не съпругата си! Малоумна работа. Чиста проба егоизъм!

34.   Ха, 33, не се ядосвай от тази змийка. Гледай си живота

35.   Здравей авторке. Прочетох всички коментари и казвам със сигурност, че всички са прави-и тези който те подкрепят и тези които те нападат. Аз съм снаха като тебе и един ден живот и здраве и свекърва ще стана. Само като си помислиш как би реагирала майка ти ако изхвърлиш всичките и събирани с годините вещи. Как би реагирал баща ти ако живеехте при тях и съпругът ти изхвърли нещата му от гаража, мазата или кабинета му и купи нови и съвременни предмети. Имаш жилище реди си него. А пък съпругът ти да си направи сам сметката, къде ще живее и как ще помага на майка си. Не съм ли права? Не мрази свекърва си и тя е жена и майка, повярвай всичко се връща-нищо че имаш момиче. Пък и си и във къщата. Като дойде в твоята тогава е друг въпроса. Бях скарана със моята свекърва близо 10 години. Сега съм на 40 и страхотно се имаме двете. Дори със итърва си съм приятелка и знаеш ли, чувствам се добре. Трвойте проблеми са бели кахъри. Зная че това те тормози, но това е положението. Обаче какво да кажем за твоя мил съпруг, който вечно е на "твоя" страна, но не иска и да напусне майка си. Не го оправдавай. От него зависи кой е по-важен за момента. За сега по точки печели свекърва ти. Изнеси се и ще видиш какво ще се получи. Твоя хубавелчо, ще бяга час по час при майка си и тогава...? Не съм лоша прогнозьорка но балканския манталитен на нашите мъже си казва думата. И недей да спориш, че твоя не може и няма да е мамино момче. Дано да не бъде, но се съмнявам. Изнеси се приятелко и тогава ще се решат нещата. Няма вече да си заблудена и обнадеждена. Всичко ще стане ясно. Но недей да се тормозиш-и ти си майка и на твоето дете ще му трябва любов и подкрепа. Ако се разболееш какво правим?

36.   "Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???"
- Да

Трябва да изберете: детето или свекървата - така стоят нешата. Колкото по-скоро - толкова по-малко травми за детето. Толкова по-весело дете. Аз бих избрал детето.
Свекървата е излишна.

Мъж на 38, с майка-свекърва и две деца

37.   И още едно допълнение (аз съм36)

Уважаема 31.
само да попитам. Защо, кому е нужно вие бабите да си мерите пишките? Нима вашето перчене е по-важно от спокойствието на майката. Майката.. вашата снаха е най-важната във момента, не Вие.. дори не е сина Ви - майката е важната. От настроението на снаха Ви зависи настроението и щастието на вашето внуче. Има доста книжки по темата ако Ви интересува. Е? За какво говорим? Всички искат да помагат... помагайте когато ви поискат помощ. И ако наистина искате да Сте полезна - единственото което би трябвало да Ви интересува е усмивката на снахата. А тя ще ви я върне...

А относно това дали се обръща внимание повече на "женската" майка/баба - естествено, че така ще бъде. Ако трябва да избира към кого да се обърне за съвет.. как мислите дали нейната майка не е с предимство. Вие не помните ли как беше при Вас? Не говоря как е трябвало да бъде.. говоря как Сте искали да бъде! Това е важното. Мъжката майка е крайно време да заживее някакси живота си.. да намери смисъл различен от сина си.
Иначе практиката и при мен показва, че "женската" майка се бърка по-малко в живота на семейството.

Ако всеки си гледа живота (неговия собствен) нещата се подреждат перфектно!

Мъж на 38, с майка-свекърва и две деца

38.   Уважаеми Мъж на 38, с майка-свекърва и две деца.
Аз съм 31 пояснила съм още под № 7, че синът ми е малък на 9 год и все още съм снахата просто за 10 години промених начина си на мислене, вече съм поулегнала жена и такива дреболии, който ме дразнеха преди 10 години /дори плачех насаме/ сега въобще не ми правят впечатление. Признавам си бях млада и плаках за това, че не аз направих погачата на детето си, но сега и 20 погачи да му направи не ми пука и тя го знае и не му прави нищо без мое позволение.

Като ме слагаш при свекървите да ти кажа нещо, като вероятно бъдеща свекърва, няма как всеки да си гледа своят собствен живот та те внуците са живота на бабите какво искаме от тях. Внуците се обичат повече от собствените деца няма как да стане.

39.   "Дори плачех насаме" - По мой наблюдения това го правят 80% от майките, които живеят със свекърва си. Защо това да е нормално?
Браво, че сте си научила уроците и сте станала по-толерантна. Приемане му е майката :)

Иначе ако бабата обича внучето си толкова - казах вече - да се погрижи за майката - не може да стори нищо по-хубаво от това! В противен случай от обичта на бабата няма никаква полза - напротив.

Обръщението ми не беше лично към теб 31. Принципно беше.

Но ще си позволя да коментирам това:
"Защо като сме мъжки майки нямаме права а само евентуални задължения?"
Нямате нито права нито задължения :) Борите се за "права" .. измислени и бягате от задължения .. пак измислени.
Номера е да намерим златната среда и да уважаваме пространството на другите - особено на актуалните майки.

Мъж на 38, с майка-свекърва и две деца

40.   От 38
Найстина може да не съм дорасла до там да разбера но, до вчера ако си била "актуалната майка" и изведнъж идва една млада госпожичка, обикновенно по малка на възраст и от твоя собствен пикльо /дето допреди десетина годинки си му мила пишката и дупето/ и тя става "актуалната" в собствения ти дом, може да е доста трудно.

За задълженията съм обяснила в №27 за да съм добра свекърва трябвало да им купя отделно жилище и.......
А за правата не съм съгласна, значи до сватбата мой син, след ритуала е вече чужд мъж, не разбирам един ритуал не може да промени толкова много нещата. Той винаги ще си е моят син а аз винаги негова майка независимо дали е женен или не, в чужбина или не, в затвора дори. Наясно съм, че след сватбата друга ще му готви пере и т.н. но разговорите споделянето с него кафето веднъж седмично.
Прочетох написаното от мен найстина изглежда, че ще съм лоша свекърва, но само защото не съм обяснила никъде как обичам младото момиче само защото синът ми ще я обича.

41.   Номер 40, ами като ти е толкова трудно да приемеш някаква пикла, която ще е по-актуална в живота на сина ти от теб, направи всичко възможно да не се жени! Направи така, че да остане при теб цял живот, да сте си двамата, да си се обичате! Ами нали си е твой син! Нали ти си го родила, мила си му пишката и дупето, как така ще дойде някаква да ти го отнеме! Ако започне да се среща с жена, направи всичко възможно да ги разделиш! Тогава ще си щастлива, нали?

42.   Май е най-добре всички жени сдобили се с мъжка рожба /не по тяхна вина/ да умират на сватбеният ден на децата си за да са щастливи снахите, ама и тогава няма да са щастливи ще кажат, че сме им развалили най-хубавия ден, особенно ако са като вас хапливи.

И №41 не ми е трудно да приема "някъква пикла" а просто не мисля, че съм й длъжна с нещо /апартамент или слугуване/ А, да, трябва да спра да имам син защото ще е женен. Не съм обсебила синът си както си мислиш, просто жилището и вехториите в него са си мой и не искам някой да реши да ги хвърли, защото щял да си купи нови, да си купи в неговото жилище и да си хвърля свойте вещи, също мисля да съм баба на децата на синът си тези деца не са само на майките си. Пък и кво ли се разправям с виртуални снахи за нероден петко.

43.   От Мъж на 38,

Номер 40 ти го каза много добре.

Мислям, че имаш проблем. И бих казал сериозен. Не знам за постинг 27 (не ми се чете) но синчето ти и снаха ти нямат работа при теб - самоубиство е това... снаха и свекъва в един дом без ясни граници.. постоянна борба за надмощие. Ти кой искаш да победи?

" за правата не съм съгласна, значи до сватбата мой син, след ритуала е вече чужд мъж"
Много добре си го казала! :)

"Той винаги ще си е моят син а аз винаги негова майка независимо дали е женен или не"
Да.. с една малка разлика, която не се състои в това кой ще му пере гащите. Състои се в това, че този човек има други приоритети и... ти не си сред тях. Това е лошата новина за теб. И тя ще е лоша до момента, в който не прогледнеш и не спреш да търсиш смисъла на живота си в него!!!
Потърси си друг мъж!

"но разговорите споделянето с него кафето веднъж седмично. "
Грешка :)!
Факта, че очакваш той да прави разни неща сам по себе си не предвещава добри новини за бъдещето ви.
Свиквай с мисълта, че той ще има друг живот и колкото по-малко си вреш носа в живота "на младите" толкова ше си по-добре.

Повтарям - намери си мъж! Прекаляваш с майката... убила си жената в себе си.

44.   Масово българските майки са влюбени в синчетата си и този модел на поведение е така естествен.. ИЗВРАТЕНИ СТЕ, МИЛИ СВЕКЪРВИ!
Сякаш създавате деца, които да играят ролята на обслужващ персонал през целият ви живот, защото видиш ли, дали сте им живот и сте им бърсали сополите. Да, ама не!

Повечето свекърви около мен, ревнуват мамините момчета с такава сила, една извратена майчина обич долавям, преживявате сексуалността си през живота и усещанията на синовете си! Не може да очаквате, малките ви момченца да задоволяват нуждите ви, още по-малко сексуалния ви нагон. Ужасно е, гнусно и егоистично.. повдига ми се.
Авторке - бягай!

45.   Здравей, Мъж на 38. Въобще не си ме разбрал. Имам си любвеобилен съпруг и две прекрасни деца на 7-9 год, който за момента няма как да не са смисълът на живота ми поне през следващите 10 години. Това, че се различават по пол не означава, че ще спра да съм приятелка с тях след сватбите им и няма да се събираме на кафе или вечеря веднъж седмично.

Виждам в младите момичета неразбиране какво е семейство и затова си писах мнението, да различно е от вашето, но семейство за мен е прекрасна дума. И като виждам с каква омраза пишат за майчицата на любимия им мъж ме боли. Тя тази майка е възпитала мъжът им такъв какъвто е така, че да го обичат и харесват характера му, тя е изградила този характер в синът си. Те всички заедно свекърви, тъщи, снахи са едно семейство и ако свекървата е някъква си, то снахата не е нищо повече, един син си избира жена според модела на майка си.

Още от старо време мъдри българи са казали: Снахата като се омъжи обува чехлите на свекърва си т.е. тръгва по нейният път, подобна е на нея. Семейството е едно цяло те са близки/кръвни роднини и след като желаеш да се слееш в едно с синът/дъщеря й, то ти ставаш близка нейна роднина. И точно както тъщата така и свекървата са длъжни на децата си до 18 год от там нататък помагат по собствено желание, което не изключва семейно приятелство.

А приятелството не означава, че някой на някого е длъжен тоест помагаш ако искаш, също не означава, че можеш да разполагаш с вещите и апартаментите на другия и не може да оценяваш кой как си е решил да живее животът си т.е. правилно или не според теб. Ако синът ми един ден реши да живее с снахата на луната, да далече ще са, да мъчно ще ми е, но животът си е техен, а и нямам намерение още от сега да им купувам парцел на луната, ако решат да са при мен в моя апартамент, моля да не изхвърлят вехторийките ми.

Какво ще кажеш, Мъж на 38, да дойда у вас да ти изхвърля компа и колата на сметището, защото имам намерение да си взимам нови, а после дали мойте неща ще ги държа у вас или не, няма значение, дали ще харесаш модела на колата ми, която ще държа в твоя гараж също няма значение? И моля ако въобще имаш кураж да ползваш колата ми да не я одраскаш или блъснеш защото ми е скъпа. Как ще се чувстваш? Е същото е с възрастната дама и тенджерите й, покъщнината за една баба е като колата/компа за млад мъж.

Та при авторката положението е: младите решили да живеят при свекървата, но не искат да се съобразяват с нея и вещите й.

46.   Тази цялата история с живеенето с свекърви и тъщи е грозна работа. значи от моя опит все снахата е недостоина за сина или за семеиството и все е лоша даже и да си мълчи и нищо да не прави. затова на квартира и сами наи правилно тогава свекито ще реве ще реве и накрая ще кандиса. много правилно че родителя е длъжен до 18 години оттам нататък ако иска или ако му поискат помоща. не като някои свекърви да се бутат и да създават интриги не че и тъщите не го правят.

Тъи че щом се ожени мъжът ако е истински мъж ще си гледа жената и децата, ще уважава родителите си но няма да им дава право да се бъркат в семеиството му. щото след като навърши 18 тои си е отделно семеиство. що се отнася колко ще ви обичат внуците ви драги свекърви зависи от вас. покажете любов и ще получите любов. ама като плюете маиката няма да направите децата по щастливи

47.   До 45 от мъж на 38,

много дълго обяснително и повторително.. аз не съм малоумен - повтаряш едно и също във всеки пост.

"Това, че се различават по пол не означава, че ще спра да съм приятелка с тях след сватбите им и няма да се събираме на кафе или вечеря веднъж седмично."
веднъж седмично :) .. ей ама не се отказваш. Допусни, за миг само, че се наложи някоя седмица да пропуснете кафенцето :) .. понеже новото фамили има други планове.. как ще ти се отрази това на теб?
Ами ако и следващата седмица се окажат "възпрепятствани"?

"И точно както тъщата така и свекървата са длъжни на децата си до 18 год от там нататък помагат по собствено желание, което не изключва семейно приятелство."

Не - не съм съгласен - има едно много важно допълнение! Помощ първо се иска!.. после евентуално се дава. Надявам се, че долавяш за какво говоря.

Цялото това напрежение за което говориш свекърва-снаха.. от къде идва?

48.   Цялото това напрежение за което говориш свекърва-снаха.. от къде идва?
Ще ти отговоря, животът не е лесен, всички грешат, снахите и свекървите имат някъкви очаквания, поставили са си цели в живота и тези цели се различават. Снахите не желаят да уважават майките на мъжете си както свойте майки или имат същите изисквания към тях, ако майка й е купила второ жилище, защо свекърва й не е успяла, след като е живяла в същия период. Ако мама прави буркани а свекървата не, то тя е мързелива и т.н.

Никой досега не е успял да оправи кавгата м/у свекърва и снаха и колкото и да се стараят, рядко има обичащи се истински. Досега никога не е имало свекърва, която не помага с нищо, а да я уважават, НИКОГА! Свекървите може би затова се стараят да помагат, пък и да бъде по леко на децата им. Снахите от друга страна се мислят за много големи, разбиращи, знаещи и можещи, а не е така и свекървите го знаят, защото са минали по същият път. И те са били снахи и те са били в същото положение и те са живели в къщата на свекървата и те е трабвало да се съобразяват като са мислели, че тя ги командва като иска да бъде спазен БГ обичаят по нашенски начин в тяхната къща.

Казваш помощта била до поискване, хайде обясни ми аз ако реша да живея след време на село и имам зеленчуци и месо в изобилие, тези продукти да не им ги давам на децата докато не поискат, дай касетка домати напр. Обясни ми, че не разбрах. Ако искам да купя на внучето златно колие без повод то пак до поискване ли ще е. Разликата между майчината помощ и подаръка не е много голяма това че снахите не приемат помоща като подарък си е техен проблем.

Това, че свекървите съветват нещо от своят жизнен опит а снахите го приемат като команда а не като подарък си е техен проблем. Проблем който ще осъзнаят като наближи да станат свекърви или никога.
Една снаха много се дразнела на свекърва си и всеки път като се ядосала за нещо, си го записвала в едно тефтерче.
Един ден, след много години, когато и тя вече била станала свекърва, намерила тефтерчето. Започнала да чете и на всяка бележка да възкликва:
– "Права е била"
– "И за това е била права"...

49.   Трудно се преодоляват балканските семейни табиети и който е успял е щастлив. Така е, няма какво добро да се очаква, ако едните родители са купили жилище, а другите кола - неравностойни са армаганите и започват подмятания. Едните правят буркани със зеленчуци за младите, ама другите гледат прасе и теле - пак тая. Робията е налице и тези, младите, щат-нещат започват да подгъзуват на едните и другите, че те дават папото и купуват вещи от първа необходимост. Забележете колко народ се изнася през уикендите към селата, вместо да отидат някъде сами, без старите наоколо - няма начин, щом дават, ще искат. И не е до финансови възможности, а до навици, до мамини синчета и щерки и неусетно старите започват да се месят и истимарски да командват, държат три пъти на ден да се споделя всичко със синчето или щерката /безплатни минути бол/, да няма семейни или роднински тайни неразчепкани. Въпрос на разбиране, но който плаща, той ще поръчва музиката. Впрочем, такива взаимоотношения са характерни и за държавите по Средиземноморието, както и за славяните, затова са все на опашката. В останалата част на Европа правилата са други и всеки се справя сам с живота, което не е лесно, но създава характери и самостоятелност. Затова създаването на семейство трябва да е тогава, когато има готовност за справяне с живота - без консерви, без телета и прасета, без жилища и коли наготово. Всичко останало е описано добре в коментарите дотук.
Мечо Пух

50.   48, много си зле!
Нямам предвид, че аз съм по-добре, просто си гледаш в една точка и тва е. Горкото ти момче!

Мамо/бабо, имай предвид, че нещата се менят и не може да са като едно време. Който има усета да улови нещо хубаво за себе си от миналото - евала.. но като цяло миналото е.. умряло.

Напрежението за което говорех и зададох въпрос идва от наглостта на свекървата. Аха, добре чу. Обичам майка си. Но тя ужасно много си вре носа и проблема е, че не се усеща. Това е: няма ясно граници - следва напрежение.

"Снахите не желаят да уважават майките на мъжете си както свойте майки" - лудост!

"Досега никога не е имало свекърва, която не помага с нищо, а да я уважават, НИКОГА! "
- Ти да не си говорила с Господ? Два пъти "никога" в едно изречение. Уважението мила бъдеща свекърво се заслужава - не се дава. Т. е. ако не те уважават не може да се сърдиш на този който не те уважава. Остава другия :) - ти самата.

"И те са били снахи и те са били в същото положение.. и те... и те.... "
Ако някога някой е правил нещо как.. по каква логика трябва и яз или който и да е да прави същото... Просто защото така е било? Ебаси причината за да правя това.. а не друго.

Ако някой е живял чужд живот.. дай и аз да правя същото а? Проблема си е негов - не мой!

"Казваш помощта била до поискване"
- Да! Да! Да! Yes!
Всяка непоискана помощ е нахалство, наглост, навлизане в чужда територия без покана.. натрапничество.

Когато решищ да живееш на село.. ами живей и на луната ако искаш... само недей да принуждаваш някой да те следва и да те придружава.
Когато имаш зеленчуци и месо в изобилие - браво - ами яж! :) Предложи.. те младите ще видят и сами де. Но да ме караш да мъкна буркани и други "полезни" неща само и само да ти угодя на нуждата да даваш и после да ги изхвърлям и да им търся място.. как ти се струва?

"Ако искам да купя на внучето златно колие без повод то пак до поискване ли ще е"
Купуваш и после НЕ ПИТАШ защо не го носи! Така ок ли е? Ами ако не го носи Ами ако го загуби? Ами ако г о претопи за да си направи по-хубаво? Ами ако не му хареса? Ами ако не го хареса снахата :)? Разбираш ли - бъркаш се в живота на другия по този начин.

"Разликата между майчината помощ и подаръка не е много голяма това че снахите не приемат помоща като подарък си е техен проблем. "
Прочете ли какво си написала? За това ти казах че си зле... по точно си се изгубила! Намери се! Подаръци насила не се правят. Ако аз не понасям някого.. и подаръците му няма да понасям - естествено и елементарно е. С подаръци няма да компенсираш нищо... Ей там ти е проблема.

"Това, че свекървите съветват нещо от своят жизнен опит а снахите го приемат като команда а не като подарък си е техен проблем"
Чии е проблема - я пак помисли?
Защо го приемат като команда? .. Липсва такт. По-възрастния човек има тежест и не се съобразява с това.

Що ми се струва, че си нямаш друг смисъл ами.. някакси с всички сили се опитваш да влезеш и да живееш живота си чрез живота на друг човек (синчето, снахата, внучето.. )
Намери си причина и смисъл.. покажи на младите как да се грижат за себе си! Ето от това имат нужда. Иначе твоето е криворазбран егоизъм.

51.   50 Опитваш се да изкараш мен зле, е добре не ми пука. Само се замисли откъде го имам този опит, това мислене, аз която нямам опит като свекърва а само като снаха. Точно аз съм снахата която отиде да живее при свекърва поради липса на жилище в онзи момент, точно аз съм снахата която гледаше как съпругът и изхвърляше вещите на свекърва й, точно аз рисувах планове как ще подредим жилището й така, че на нас да е удобно, защото чакахме бебе. Аз бях свидетел как син заплашва майка си "ако не дадеш да занесем четирикрилния ти гардероб на село ще го насеча сега пред теб на трески". И да, аз се разсърдих на свекървата, че не платиха количка и кошара на детето което бях кръстила на тяхно име, нямахме достатъчно пари ние да си купим. Когато се прибрах от родилното и не бяха платили тока беше изключен и то през декември. Разсърдих се, че му наплавила пристъпулник без да знам, и какво ли още не. Аз снахата имам опит само като снаха, знам колко и какви грешки съм сторила, тези неща дето ги пиша ги пиша не защото ще ставам свекърва, което въобще не се знае, синът ми още е много малък въобще не се знае дали ще се жени, а за да помогна на някое момиче да не прави като мен, да не се ядосва, че не му взели жилище, не платили достатъчно за сватбата или поискали погачата да е по техния обичай. Това са толкова дребни неща, който с годините нямат никакво значение, младото семейство да се обичат, децата да са живи и здрави пък дали погачата е направена с сладко или солено на масата...
Децата ми пораснаха, живи и здрави да са, без мечтаната от мен количка, кошара и модерни дрешки, без да присъствам на погачата на синът си и т. н. Със съпругът ми си купихме жилище и все още се обичаме, без бялата рокля и голямото сватбено тържество /за което мечтае всяко момиче/ Без никаква помощ от тяхна страна, справяме се някък, но съжалявам за това, че греших. Нищо, че според твойте писания №50 не трябва и за човек да я зачитам свекърва си /колкото неща ми е сторила/, сега аз ходя почти всяка седмица при тях, карам мъжът ми да идва, водя децата, ходим на кафе. Това го правя не защото мъжът ми е единственото дете на майка си а защото не вярвам, че в душата на човек може да има само лошо. Не вярвам, че е възможно, тази "лоша" жена, да е успяла да отгледа и възпита толкова добър и работлив син. Не, че я обичам но я уважавам заради това което е направила от синът си.