Лоши отношения с родители
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1605 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 години, все още живея с родителите си. Проблемът ми с тях е следния. Те не харесват приятеля ми (заедно сме от 1 година и половина почти, той е на 25, завършил е бакалавър и сега работи). Родителите ми никога не са ме подкрепяли за връзката ми с него, никога не са ми позволявали да оставам да спя у тях, да ходя на почивка с него и тн. За съжаление точно заради тях преди няколко дни приятелят ми ме остави. Той е първата ми голяма любов, с него се чувствам наистина щастлива, имахме планове като завърша да заживеем заедно, имам репродуктивни проблеми, за които съм му споделила и той каза, че ще бъде до мен и че ще се справим заедно. Още от началото на връзката ни обаче родителите ми се бъркат постоянно и с приятеля ми сме се карали много пъти заради тях. Този път обаче каза, че вече се е уморил да се бори за връзката ни, а мен да ме е страх да кажа нещо на въпреки на родителите ми.

Конкретно в този случай той ме беше поканил да спя у тях. Аз много исках, но си знаех, че наще няма да ми позволят и заради това реших да им кажа, че ще спя в приятелка. Само дето баща ми ми се обади в 2 часа и ми каза, че вече е късно и трябва да се прибирам. Аз му казах, че ще остана да спя в "приятелката ми", но той ми се развика, че не може и иска веднага да се прибера. Аз се уплаших, облякох се и тръгнах към нас. Приятелят ми беше пил 1 чашка преди да си легнем и нямаше как да ме откара. Прибрах се вкъщи разтреперена, баща ми ме посрещна и каза, че не мога да спя в приятелки, че съм заслужавала сега да не ми дава да излизам и дори да ме набие (представям си какво щеше да е, ако бях казала, че ще спя в приятеля ми). Аз му казах, че съм на 18 и такова нещо не може да направи, но той ми каза да не ми знае много устата и си легна. С приятеля ми след това се чухме и той каза, че иска момичето до него да не си тръгва в 2 през нощта просто защото я е страх да се скара с родителите си. Каза ми, че ако някога мога да се откъсна от тях да го потърся. Не знам какво да правя сега. Знам, че трябва да отстоявам желанията си и мнението си пред наще, но ме е наистина страх да не си развалим отношенията завинаги.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: a305ec0873

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Приятелят ти е напълно прав. Ако родителите ти са склонни да си развалите отношенията "завинаги", заради едно излизане, може би пък тия отношения не са такава голяма загуба за тях, каквато са за теб. Не знам, в палат ли те гледат, със злато ли те хранят, мен ако ме заплаши някой с физическо насилие и изолация ще ме вижда само на снимка. На 18 години по закон можеш да работиш, можеш да станеш наемател на жилище, можеш да се запишеш в университет. И не само по закон, човек. На 18 ти ги можеш тия неща и трите едновременно, както са повечето хора. Просто вашите 100% са ти втълпили неувереност и страх, че животът е труден, гаден и опасен. А то е трудно, гадно и опасно у вас, не навън. Скъсай на парчета тази зависимост, запиши се в университет, пусни си документи за общежитие, почни работа. Порасни. Ти, ако не искаш независимост, те как да ти я дадат? Наистина не знам какво чакаш у вас? Някак от само себе си, да започне живота ти на възрастен.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 1c909e6dc5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Нали знаеш приказката "който плаща, той поръчва". Затова почни да си печелиш сама парите. Тогава никой няма да има право да ти казва каквото и да било. Само това е спасанието - ФИНАНСОВА САМОСТОЯТЕЛНОСТ.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 21e614f239

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Иии на тебе не ти идва на акъла да ги питаш защо аджаба не го харесват. Бях в абсолютно същата ситуация: Моите родители никога не са ме следяли изкъсо или да ми слагат забрани. Но когато бях на 18г срещнах първото си гадже, е вече бивш. Като всяко момиче на тази възраст бях на седмото небе най- невероятния мъж, дето иска да сме заедно и всичко е супер. Обаче Наще в той момент какво при щракаха - имах вечерен час, в 21ч вечерта най- късно трябва да съм в нас!(дори събота и неделя); изобщо да не става на въпрос да спя в тях, абсурд. Да ама аз бях влюбена до уши, проблемите почнаха от там, че той искаше през цялото време да сме заедно и в крайна сметка щях да остана на поправка по 7 предмета. Та за това нашите затегнаха мерките и месец по късно се оказах сама, но не задълго. Започнах да излизам с едно момче от компанията, сближихме се. След няколко месеца тръгнахме, нашите се отпуснаха, особено след като се запознахме с него. Той беше с 8г по- голям от мен, но въпреки това ми помогна да си наваксам с ученето. И в действителност успях даже завърших с 5.10-5.20. Вече 5г сме заедно и от 2месеца сме сгодени. Просто с него всичко си се случи. Моите родители живеят през една пресечка, през 2 са свекърите, много често се събираме за вечеря, говорим си. Тааа ... просто поговори с ваще защо не харесват приятеля ти, може да ги е страх да не те загубят или може би виждат нещо у него, това което ти не можеш защото си влюбена и прощаваш всичко? Поговори с тях, виж какво е полужението и ако е първото се опитай да се оправите с него.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 6d914b6ebe

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Наще? Такава дума в българския няма- има нашите. Както и на въпреки. Иначе е грамотно написано. Което ме навежда на мисълта за едни измислени теми с нарочно допуснати грешки. Както и да е, да речем, че не е фейк... Аз имах същия проблем преди да се омъжа. Бях на 20. Имахме дълга връзка, минахме през всякакви пречки, неприятности, лъжи, скандали и лоши моменти, но останахме заедно. Сега сме семейство с две деца. След години отчитам като грешка това, че не съм играла честно- вместо да лъжа, трябваше да поставя картите на масата и да им кажа, че ще бъда с този човек , без значение дали го харесват или не и толкова. Криенето и лъгането ми разбиха нервите. На твое място не бих си тръгнала и бих останала до сутринта (правила съм го), така и така ще има скандал...Но и мъжът ми не би постъпил като приятеля ти. Никога на ме е оставял да си ходя сама, без да ме изпрати, не е поставял въпроса "аз или родителите ти". Искаше да говори с тях, ходи при баща ми, но те не желаеха. Когато им стана зет и го опознаха истински, нямаше по-добър от него за тях. Ако приятелят ти държи на теб и иска да сте заедно (не само нощем) ще постъпи като мъж - ще говори с тях, учтиво, но твърдо ще им покаже, че има сериозни намерения. За мен в случая те е изоставил при първата трудност, въпреки големите си приказки и обещания и се е показал като човек, на когото не може да се вярва. Помисли си добре по въпроса. Ако обичаш някого не го оставяш сам в тежък за него момент. Да, трябва да устояваш и да защитиш правото си да обичаш, да кажеш истината на родителите си, но той да бъде с теб. Не да се дистанцира и да те оставя да се оправяш сама. Защото любовта е за двама. Предложи му да се съберете и да поговорите спокойно с родителите ти, можете да постигнете някакво споразумение, напр. да те взема и води у вас до определено време и т.н., да не ги лъжеш. Ако не иска, просто си помисли дали е "твоят човек". Нататък знаеш...

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 16f1dd0cfa

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От авторката: Приятелят ми има желание да седне и да поговори с тях нормално, иска те да го опознаят. Всеки път, когато кажа на родителите ми, че искам да се съберем четиримата и да поговорим, те ми отговарят, че нямат никакво желание да говорят с него и нямат желание да се опитат да го опознаят повече.

 

...