Споделена история от Семейство |
Майка ми е тотално откачила!
преди: 5 години, 22 дни, прочетена 1140 пъти
Здравейте,
аз съм жена на 22г, майка ми е на 40, тази година ще прави 41.
Млада е да превърта все още според мен, но въпреки това се държи отвратително, надменно и егоистично в последната година, може би две. До някъде смятам, че стана такава от както дядо ми почина (2016г), бяха много близки, той беше уникален човек, НО все пак!
Живея сама с приятеля ми от малко повече от година, тя е омъжена повторно от много години и имам доведена сестра от пастрокът ми. Първо, държа да отбележа, че пастрокът ми е много добър човек, никога не ни е делял със сестра ми, винаги се е грижил за нас, обичал ни е, приемал ме е като своя дъщеря и си ме е отгледал като негово дете. При майка ми обаче не е така, тя имам чувството, че направо мрази доведената ми сестра. При всеки удобен момент я дъни на баща ѝ за да ѝ се кара, да я наказва и т. н. Пред мен я нарича с ужасни думи, обижда я, че е тъпа, проста, гнусна, малоумна, за нищо не ставала и т. н., и почти няма път в който и да сме насаме двете и тя да не почне да я со́ли! И буквално се опитва да я настройва срещу мен. На мен ми става супер гадно, щото ние сме си сестрички, обичаме се много и се уважаваме, никога не е имало разправии между нас (освен като деца). Близки в семейството също са ми кавали, че държанието на мама към сестра ми не е нормално и не е изобщо честно спрямо пастрокът ми! А той разбира се, си мисли, че тя много я обича и е загрижена и т. н., пълно лицемерие. За мен е супер тъпо в собственото ти семейство да има такова гадно лицемерие!
Проблемите не са само тези, разбира се. Майка ми винаги е била темпераментна, твърда и корава жена, виждала съм я да плаче един единствен път на погребението на баща ѝ, дядо ми, както споменах по-нагоре. НО! В тийнейджърските ми години може да се каже, че имахме мааалко по-топли отношения и в същото време сме се карали винаги. От малка ме обиждаше много, още си спомням едни нейни думи когато бях 4-5 клас как ме хранеше всеки ден колко съм дебела и как никога няма да отслабна, а да и че съм малоумна, тва до ден днешен не спира да ми го повтаря. Абсолютно никога не съм я чувала да ми казва нещо от сорта "Ще се справиш", "Ти можеш". Постоянно ме упреква, че не съм приличала на нея, че нищо няма никога да постигна, щом не приличам на нея, че съм същата като баща ми (с баща ми съм в добри отношения, въпреки, че са разведени, тя ревнува) и т. н., до утре мога да изброявам кво ми е казвала. Няма път в който да съм си изразила мнението и тя да не ме скърши, дали насаме, дали пред семейство и роднини, при всеки удобен момент просто ми НАТЯКВА, ЧЕ СЪМ МАЛОУМНА И ЧЕ СЪМ ТЪПА. Направо до гуша ми дойде да слушам колко съм тъпа, честно :D Баща ми пътува много и веднъж в месеца ако може да го видя, а не да се видя с нея и тя КРАЙ "ХОДИ СИ ПРИ БАЩА ТИ, ТОЙ ЛИ ТЕ Е ГЛЕДАЛ ТОЛКОВА ГОДИНИ.... ". Постоянно баща ти е нещастник, боклук, измамник, защо съм се виждала с него, защо съм си говорила с него, тоя от родата къв е, оня къв е, само обсъжда и обижда околните, абе нямам думи, тя все едно е супер!
Винаги е била такава, но в последните 4-5 години е направо непоносима, друса се с някви успокоителни, виждам, че е много зарибена (тя си мисли, че съм тъпа, но не съм чак толкова). При всеки удобен момент ми натяква кога и какво е направила за мен, колко точно пари и кога съм ѝ поискала назаем. Пример от скоро, заради извънредната ситуация в държавата няма да работя две седмици и я помолих просто за едни 30 (!!! ) лева да си платя една сметка и тя ми го изкара през носа. Натяква ми цяла седмица, че ми е платила една сметка, а аз сега избягвам да ѝ говоря защото както казах ми дойде до гуша на всяко второ изречение да ми се казва колко съм тъпа и малоумна! И не преувеличавам, тя постоянно е нервна, постоянно крещи и вика, вдига скандали за някви дреболии, които БОГА МИ НЕ ЗНАМ ОТ КЪДЕ ГИ ИЗМИСЛЯ! И държанието ѝ се забелязва от всички. Кажеш ли "не" или просто да имаш малко по-различно мнение от нейното просто край, тя изпада в някви е*ати истериите. Аз в такива моменти просто ѝ бия тотален игнор, а тя думите "извинявай, съжалявам" не ги познава, никога не съм я чувала да ги казва.
Няколко пъти съм ѝ предлагала да отиде на психолог, просто да поговори, да се поуспокои, няма да ви казвам просто как реагира, сещате се сами :D Какво да правя с нея? ! Обичам я много! Майка ми е, а и не е много възрастна, работи доста модерна професия, спортува, изглежда модерно и стилно и в същото време... коренно различен характер. Не искам да я изтривам от живота си, но в същото време тя ме принизява, с постоянните обиди и нападки буквално към всяко нещо....
|
