Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не живея с родителите си от 5 години, на 23 съм и съм в друг град. Също така подробно съм им обяснил, че след време няма да захвърля това което може би ще съм постигнал за да се върна и да ги гледам. Това което съм за да се прави е когато са много възрастни ако не им стигат парите да им пращам по някой лев на месец. Но в никакъв случай няма да оставя всичко и да работя в родния град на минимална за да може вечер като се прибера да се грижа за двама болни и възрастни души, като се има впредвид че с прекомерната възраст хората стават психически неуравновесени. И ако някой ми каже, но те са те изгледали и прочие, мога да отговоря само, че не съм ги карал да ме зачеват даже.

7.   Ако хипотетично си създам семейство когато съм на 25-30г., то тогава родителите ми ще бъдат на около 55г. и все още ще са пълноценни граждани, ходещи на работа.
Когато се пенсионират, моите деца вече ще бъдат на 10г. или 4 клас.
Риска, че родителите ми ще се разболеят и няма да могат да се грижат един за друг, винаги съществува. Но това може да се случи по всяко време - както когато са на 55, така и когато са на 75г. и е напълно ненужно да мисля само за това и да очакам този момент с ужас.
Аз не виждам причина да стоя в дома им когато те са здрави и можещи хора, когато са пълноценни граждани, когато успяват да се грижат един за друг.
Ако един ден се стигне до там, че те не могат да се справят сами, то тогава и моите приоритети и начин на живот ще се променят и аз ще намеря начин да им помогна. Но до тогава моите деца може да са и на възраст самите те да поемат по своя път и да са да кажем на 20г.

Нужно ли е в течение на години да не напускам бащината къща, в очакване нещо лошо да се случи? Не е ли по-добре всеки да си гледа живота и същевременно да знае, че в трудните моменти има на кого да разчита? Да се запазят уважението, любовта, уюта? Да се избегнат скандалите и разправиите между свекърви и снахи, тъщи и... не зная какъв се пада мъжа на дъщерята, няма значение. Надявам се разбра какво имам предвид.

8.   Не мисля, че е редно детето да се превръща в болногледач на родителите си. Да помага, да ги навестява и т.н. - разбира се, но 24/7 обгрижване никога не бих искала от децата си. Нито ми е удобно, нито го смятам за правилно. И всички хора, които правят деца, за да има кой да ги гледа на стари години, не са нищо повече от едни нахални егоисти. Акълът ми не побира как ще искаш от сина или дъщеря си да жертва собствените си живот и семейство, за да те забърсва и храни. А докато децата ти са на работа по 9 часа, какво правим? Или да се откажат и от работата си, ще живеем на фотосинтеза. Безумна тема.

Има си персонал за това, който е квалифициран и адекватен в грижата за възрастните. Много по-добре бих се чувствала, ако знам, че майка ми е наблюдавана от адекватни хора, а не да мисля и да се пуйча какво и как се прави. Читави домове има, а има и домашни асистенти. Ако не можеш да си го позволиш, вече е по-различно, но не по-малко грешно.

9.   Само един въпрос имам - как стигаш до оргазъм, ако твоите родители, или тези на мъжа ти, са в съседната стая?

10.   Аз живея много далеч от родителите си и в никакъв случай не бихме се отказали от всичко, което сме постигнали с много труд, не бихме напуснали работа и не бихме преместили цялото си семейство в родния ми град, за да гледаме болни родители.
По логиката на автора никой не трябва да напуска родния град, за да е наблизо, ако потрябва. Дори хипотетично ако всеки рано или късно се прибира в бащината къща, какво прави едно семейство, ако е от различни градове? Трябва да оставя мъжа си и децата си, за да гледам родителите си? Не е ли редно след като те са гледали мен, аз да направя същото за собствените си деца?
Няма 100% гаранция, че ще имат нужда от грижа. Много хора си заминават за няколко дни, без да лежат с години и да имат нужда от ежедневни грижи. Защо да презюмираме най-лошото, което може така или иначе да не се случи? И защо се приема, че ще сме длъжни да гледаме родителите си? Аз бих помогнала финансово или бих наела човек, ако се налага. Така хем ще осигуря грижа, хем ще запазя себе си и семейството си.
Имам мнение и за родителите, които очакват това. Висша форма на егоизъм е да раждаш деца, “за да има кой да те гледа на стари години”. Също така е доста нелепо цял живот “да ядеш, да пиеш и да си носиш новите дрехи”, да не се грижиш за здравето си (масово в България пушат, пият и ядат боклуци) да работиш нещо лекичко и нископлатено и да не се стараеш да изкарваш повече, за да осигуриш старините си. Много е нагло да си гледаш кефа, а после да очакваш някой друг да се погрижи за теб.

11.   4, не генерализираш ли твърде много? Имам баба на 89, не живея при нея, но съм единствената от внуците, която полага грижи за нея, истински грижи, не само да ходя на гости да се снимаме. Те се оправдават, че си гледат децата. Сега аз съм бременна и баба ми плаче по телефона, онези отишли на гости само да се снимат на Великден, тя има нужда от помощ. Но аз за пръв път не мога отново да ги отменя, защото карам тежка бременност на легло. И познай - кривата съм аз, защото тъй като с другите й внуци не съм близка, братовчедите, не съм ги уведомявала за бременността, но те приеха за даденост да я обгрижвам, баба ми също. Държа да спомена, че нямаме договор за унаследяване, някаква уговорка, която да ме задължава най-малката от 3-ма пълнолетни внуци, единият мъж два метра, да зарязвам всичко и да търча всеки път там. Но ето - сега нито баба ми ми влезе в положение, нито нищо - и си казах за какво е цялото усилие? За няма и едно благодаря? А вие сигурно не сте запознати с капризите на над 80 годишните, да се живее с тях си е направо самоубийство.

12.   Имаш грижа и отговорност и прекрасното решение да се набутате всички под един покрив. Това нормално ли е? Ако трябва да се грижите за родителите от двете страни ще се разделиш с жена ти ли? Айде сега се замисли как разсъждаваш и нормално ли е? Ще напуснеш работа и ще ги обгрижваш ли. Това ли е единственият вариант? Ако могат сами можеш да помагаш със сметки, пазар...., ако са на легло заемаш някой и плащаш. Колко тийнейджъра пишат тук съсипани от такова съжителство, имаше една история за жена, която гледа някой от родителите си, за нейното ежедневие до болничното легло. Родители на са родители, уважение, грижа, но всеки си има собствен живот.

13.   "Кравата НЕ суче от телето"-нарочно съм го написал така, както пише в матурата по БЕЛ, за да се знае, че има варианти младите да се развиват в личен и в професионален план, ако могат да покриват таксите на частен хоспис, то това е идеалното решение-там се дават храна и лекарства на домуващите по график, сменят им се памперси, къпят се-да не забравяме, че за работещите млади това е непосилно, особено ако вече имат и малки деца, и особено ако са в голям град! Таксата на хосписа покрива абсолютно всички грижи за болните! Просто и от хората съм чувал, че там всички са лежащо болни! Сам човек да обслужва такъв болен е мисия невъзможна, да не говорим като дойде време за баня! А в хосписа поне три сестри обслужват един болен, това не е работа за един човек! Просто да гледаш болен човек на легло е чисто заробване!

14.   От 3 до номер 5
Кой тук говори за очакване на помощ? Автора пита за съвсем друго. Майка ти си има жилище и пенсия, тя винаги може да препише жилището си срещу гледане, на някой който желае да й обърне внимание, защо да очаква от теб?
Трябва да се помага при добро възпитание. След като са те възпитали да помагаш само срещу нещо си, като разменна монета, аз това не го приемам за помощ, а за бизнес.
Аз твърдя че ние си помагаме, но не смятаме помощта си като бизнес, кое колко струва и колко време отнема. Да не мислиш че зеленчуците които ми дават за година струват и един ден да си взема отпуск да ида до селото да взема баба да я карам за лекар и да я върна после на селото, ако седна да смятам, това са глупости. За теб ще направя сметката за да осъзнаеш, че помощта не е бизнес!!! Дават ми зеленчуци, които за да отида да взема ми стуват по малко от колкото горивото за колата, ползвам разходката да видя баба не ходя заради зеленчуците, макар че са прекрасни и еко. А воденето на лекар ми струва лишаването от един мой работен ден или сумата 92 лв или ден платен отпуск, след това селото е на 50км трябва за деня да измина разтоянието 4 пъти, само горивото е около 50 лв, отделно чакането и мотането по кабинети, отделно и на обед на заведение я водя, няма гладна да я държа тя като малка не ме е държала гладна, преди да тръгна да я връщам минавам през Била да й напазаря торба с лакомства, които тя не може да си отгледа в градината. Не е приятно по лекари, на кой ли му е приятно да ходи по лекари, но е за моята баба, която някога ми е разказвала приказка, гушнала ме когато ми е било тъжно и ми е превързала обеленото коляно с отвара от тетра, целунала е ударената ми ръчичка за да ми мине болката, тези спомени не струват нито 100 нито 100 000 лв. Когато са ме оставяли при нея ме е гледала с любов, затова я обичам, не че не ми се е карала, като всяка баба, но ...... Като чета коментарите горе, ужасявам се, имам съмнение, че повечето като деца не знаете прегръдка, не помните целувка по челото, не помните похвала, нито сте запомнили любов от вашите възрастни, чудя се за съжаление ли сте или за укоряване че пресмятате цена на грижата, която ще дадете, тези ваши възрастни хора какви са били като млади че са отгледали хора без любов към човека в сърцата.
Твоята майка 5 може да е отказала да ти гледа детето, но повярвай всичко на този свят си има причина и полза. Първо с нейния отказ те е научила да се справяш сама, както тя сега като си й отказала ще се справи, повярвай. Второ може би си искала прекалено от нея, гледането на дете от баба няма нищо лошо, даже е добре за детето, ако става въпрос за ден- два на две седмици веднъж, при наличието на две баби всеки уикенд ще си "свободна" от дете, но да очакваш майка ти да напусне собствената си работа или тя да излезе в майчинство за да ти гледа дете е нагло.

16.   11, за съжаление често така се получава, един от наследниците поема грижите от човещина и всички , включително и обгрижваният, решават че едва ли не е длъжен да го прави. Не само че не са му благодарни, но и му търсят грешки и се стига като ситуация като твоята.
За баба ти би трябвало да се грижат на 1 място децата й, естествено и внуците, като се разберат как да си поделят грижите за нея. Говори с майка си и баща си, както и с техните братя/сестри, да решат този въпрос. Ако някой толкова не желае да полага грижи за нея, да дари имота си на другия срещу гледане докато е жива.

17.   Човек в живота има 2 семейства. Това в което е създаден, и семейството което той ще създаде. Грижи се добре за 2-рото, както твойте родители са се грижили за теб

18.   17, точно така е - иначе кръгът се затваря и няма щастливо семейство, партньори и деца.

19.   Мисля,че логиката на автора е супер объркана.В масовия случай помощта е частична-пазаруване,закарване,чистене и тн,много малка част са в безпомощно състояние-онкологично заболяване или тежък инсулт,което изисква грижа 24/7.Ако приемем,че най-често това се случва в диапазона 70 ,означава че аз да живея с родителите си до 45 години заради хипотезата,че те ще имат нужда от мен,тоест аз ще съм изпуснал момента да създам собствено семейство.Не виждам пряка връзка между живеенето заедно и помощта.Смятам,че всеки сам трябва да си създаде дом и семейство,пък ако родителите ми имат нужда от помощ,естествено,че ще помагам,но не мога да си представя това да обуславя да живея с тях цял живот.

20.   Съгласна съм със 17 - родителите ти са се грижили за теб, а ти на свой ред трябва да се погрижиш за собствените си деца.
Още не разбирам хората, които раждат деца “за да има кой да ги гледа на стари години”. Научете се да работите, да спестявате пари, купувайте имоти за даване под наем, стартирайте бизнес, грижете се за здравето си. Всички знаем, че ще остареем един ден и че пенсиите в България са много ниски. Вместо да манипулирате децата си и да им съсипвате семействата, се подгответе от сега. Масово в България хората ядат, пият, пушат, веселят се, харчат всичките си пари пък после децата да ги гледат, че някои искат и лично да им сменят памперса, че “не може чужди хора”. Кой е егоистът и мързеливецът в тази ситуация?
Самата тема е и доста абсурдна - никой не е длъжен да се прибира в бащината къща, за да гледа родителите си. Всъщност никой не е длъжен и да плаща да гледане. Защо аз да отделя от парите, които изкарвам с много труд за семейството и децата си, за да плащам гледането на някой, който не си е мръднал пръста да спести 1 стотинка за старини? Дори да приемем, че всеки е длъжен, като сте от различни къщи с половинката какво - разделяте се и кой от къде е? Каква е тази глупост? Или тук се презюмира, че само свекърите трябва да се гледат?

21.   Никой не “трябва да се грижи за родителите си”. Така говорят само хората, които са направили деца “за да има кой да ги гледа на стари години”, че и чак трябвало да напуснат къщата си и да се преместят при мама и тате. Сигурно авторката презюмира и че не трябва да създават семейство и да правят деца, защото така или иначе някой ден ще се разделят младите и всеки ще отиде при родителите си, за да ги гледа хаха. Малко нагло ти да си имаш къща, да си имаш съпруг, да си гледал деца, а да не оставяш децата си да имат същото.
На хора като авторката мога да кажа само едно - никой не ви е длъжен по никакъв начин с нищо. Човек сам решава да прави деца и законът го задължава да носи последствията от това и да се грижи за тях до навършване на пълнолетие. Никой не ви е молил да създавате деца, те не са ваша собственост, не са ви длъжни докато сте живи и не са ви болногледачи. Децата ви имат право да създадат собствено семейство и на свой ред да имат деца, за които да се грижат до пълнолетие. Обичайте и уважавайте близките си, не ги приемайте като хора, които са длъжни да ви обслужват. Спрете вече с егоизма, манипулациите и интригите. Научете се да работите и да спестявате за старини.

22.   Нормално е всеки син или дъщеря да се погрижи за възрастните си родители. Като под грижа разбирам, да се напазарува за възрастният човек, да се свърши малко домакинска работа и др. Ако човекът е обездвижен по-добре да е настанен в специализирано заведение.

23.   1. "Какво, обаче трябва да се прави, когато родителите много остареят и вече не могат да се оправят сами." - 1. Личен асистент по програма или с платени часове и т.н.; 2. Ако са в добро физ. състояние да се наглеждат от вас редовно, пазаруване, лекарства, водене по доктори и т.н.

2. "Ако живеят в един град, с децата си, не е ли редно вторите, като по - млади, да отидат в тяхния дом, за да ги гледат, напускайки своя собствен(ако вече имат такъв)." - Не, не е задължително. Може би родителите ще искат да имат свое лично пространство и свобода. Не е задължително и "младите" да си напускат жилището.

3. "В такъв случай, не се ли обезсмисля по - ранното живеене на старите и младите отделно, уж, за да няма намеса и контрол, от страна на старите върху децата си, както и усилията на младите, да си купят свой дом, тъй като, в крайна сметка, идва момент, в който трябва да се грижат за родителите си. А когато, старите починат, децата им, и без това, наследяват тяхния имот. Колкото до старческото домове, в България, е ясно, какви за представите по този въпрос." - Да обезсмисля се. Тук не говорим само за контрол, но и за някакво народо-психологично удобство, което не компенсира общите ви проблеми, когато живеете заедно.

Не бързайте и не предприемайте необмислени действия, после ако искате да се върнете в изходна позиция ще има сърдити и т.н.
Според мен ВИНАГИ се получава едно "пречене" и несъответствие със сегашният-работен ритъм и спокойствието, което възрастните хора искат да имат. Техният режим не е съвместим със забързаният ден на работещите хора.

Ако разделим един ден, който е от 24 часа на всички неща, които правим ще получим това: 6 часа сън, 1 час сутрин, 8 часов работен ден, 2 часа пазаруване, 2 часа готвене. 1 час почивка, 1 час вечеря, стават 3 часа свободни. Вие си преценете как бихте си подредили деня, ако полагате ежедневни грижи за своите родители, като се има в предвид, че трябва да се водят на профилактични прегледи понякога.

Някой хора имат 12 часови смени, други работят и в събота и неделя.

Ако можете си наемете помощник почасово, за да поема някой частична грижа за родителите ви! :) Много зависи и от характерите на всички, за да живеете заедно!