 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Държа се неадекватно заради задушаващите си родители
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1415 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 20. Още от малка имам проблеми с общуването и ниското самочувствие. Прекалено съм притеснителна и буквално не знам как да се държа, когато говоря с някого. Нямам никакви социални умения. Толкова се притеснявам, че не мога дори да контролирам поведението си в тези моменти и знам, че ми личи, че съм адски неадекватна. Никога не съм успявала да се впиша никъде. Знам, че ниското ми самочувствие си личи отдалече и усещам, че хората ме отбягват заради това. Буквално обмислям всяка дума, която съм казала, по няколко дни. Просто имам убеждението, че съм много глупава и не мога да се изкажа подходящо, затова не искам въобще и да говоря, да не се излагам. Имам чувството, че целият ми досегашен живот е изживян в излагация. Мисля, че до голяма степен причина за ниското самочувствие и липсата на социални умения е поведението на родителите ми. Те винаги са били много строги и протективни. Мисля, че с годините просто останах с усещането, че не мога да правя нищо сама. Това е и факт до голяма степен. Изключително съм несамостоятелна, нямам елементарни умения. Нашите винаги са се държали с мен като с дете на 5 години и съответно са ме обгрижвали като такова. Не можех да си изпълнявам физическите нужди без тях до 5 клас - не се къпех сама и тн. В училище винаги родителите ми пишеха всички домашни, защото аз сама нямаше да се справя толкова добре. Като цяло според тях аз не можех да се справя с нищо, като до ден днешен имам усещането, че просто съм цялостно негодна. Може би са мислели, че ми правят услуга с цялата грижа, не знам. До 9 клас някъде ми ограничаваха напълно достъпа до интернет, освен ако не е под тяхно наблюдение. Да не говорим, че след това съм хващала майка ми да ми рови в месинджъра и тн. Просто никога не съм имала особено лично пространство - но какво пространство може да има едно дете? В училище не ме пускаха да ходя никъде сама, включително и докато бях в гимназията. Някъде преди 2 години отидох без тях в центъра за първи път. Просто те са си такива, мислят си, че светът е ужасно опасно място за мен. Честно казано никога не съм искала и неща като да излизам вечер и тн, просто защото няма и с кой. Никога не съм имала и гадже, както може би се сещате вече.. Като цяло имам убеждението, че нищо няма да направя с живота си и въобще няма да се справям в бъдеще. Знам, че всичко е в главата ми, но нямам идея как да преодолея тези комплекси и социалната тревожност.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1721cd7a61 |
|
1. Имаш няколко варианта и всеки от тях ще е страшен за теб.
Тази самостоятелност, за която говориш, трябва да си я извоюваш сама. Няма друг начин, вече не си дете. Просто трябва да започнеш да работиш, да взимаш самостоятелни решения, да излизаш сама, да изграждаш контакти. На никого не му се получава идеално. Грешките са само част от израстването и една голяма част от тях изобщо не са толкова фатални, колкото ще ти се стори на момента. Осъзнавам, че за теб това е като да скочиш директно в дълбоки води, без да умееш да плуваш. Иска се една смелост, която не си изградила и е нормално. Спокойно, наистина хората преминават през различни уроци, всички се страхуваме и се чувстваме несигурни.
Съветвам те да започнеш да четеш повече и по-подходяща литература. Неща, които ще те мотивират да бъдеш тази, която искаш да си. Психологическа литература, приключенски романи. Можеш да започнеш да ходиш на психолог. Не, не си луда. Просто би било добре да кажеш на глас всички тези неща, които си написала тук. Съвсем друго е да го чуеш да излиза от устата ти и после да получиш мнение и съвет от професионалист. При теб положението е ескалирало много, родителите са доста по-контролиращи от обичайното. Мисля, че ще ти е от полза да се видиш с психолог, те познават случай като твоя и са в състояние да те изкарат от черната дупка, в която си. Ти някак осъзнаваш истината, но не я възприемаш. Наистина имаш крайна нужда да взимаш самостоятелни решения и да правиш разни неща сама. Всяко малко нещо ще те прави по-уверена. От пазаруването, през готвенето, до избора на компания, работа и прекарване на свободното време. Трябва да започнеш да взимаш решения, няма друг начин. Не е нужно да си вярваш много, никой не си вярва напълно, просто решенията ни правят по-зрели и отговорни. Запиши се на курс, където сама ще пишеш "домашните" си. Поеми отговорност. Не се стреми да си идеална, това е невъзможно. Стреми се да правиш нещата, които искаш и да ги правиш сама, както ти можеш, доколкото можеш.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 2390647956 |
|
2. Аман от тия "момичета и момчета" на по 20 години. Вярно родителите ви са сбъркани, че не са ви изритали от гнездото навреме. Докога обаче все с тях ще се оправдавате. И изобщо, до коя възраст ще сте "момичета".
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 3dba4e2415 |
|
3. Горкичката, вашите са те осакатили психически. Трябва да се сблъскаш с трудности, за какво са те родили, за да те държат като в затвор ли? Бас ловя, че един ден няма да са съгласни и да харесат бъдещия си зет. Помни ми думата.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: e7e042ce9b |
|
4. Здравей! Мъж на 26 съм и имам подобни проблеми. Не мога да създавам никакви приятелства или интимни взаимоотношения, изключително интровертен и с ниска самооценка. Художник съм, но дори не смея да покажа някоя моя творба.
След дълга самоанализа стигнах до заключението, до което и ти си стигнала.
Майка ми беше свръхпротективна, а баща ми не проявяваше никакъв интерес към мен, а към майка ми се отнасяше тиранично. Майка ми вместо да му се противопостави, ме настройваше срещу него. Израснах без мъжки модел и от там имах сериозен проблем с инициативността. От друга страна майка ми ми насаждаше вина при всеки опити за индивидуална проява. Всяко мое желание беше тълкувано като предателство.
Започнах често да изпадам в депресия и не изгубих желание да живея. На няколко пъти правих опити да се преместя и да започна работа за да се дистанцирам от моите родители. Те само чакаха да се проваля за да ми намекват "колко ужасно място е светът и колко ужасни са всички хора".
В последствие състоянието ми с внуши и започнах да имам пристъпи на тревожност и паника. Стигна се до невроза (или както е модерно да се нарича обсесивно компулсивно разстройство). От там започнах да се чувствам още по неадекватен и започнах да мисля често за самоубийство.
Накрая не знам как, но намерих сили да направя още един опит да се преместя в друг град и да намеря работа. Нямах никакви пари и естествено нямах подкрепата на родителите ми. Изтеглих бърз кредит, взех и пари на заем от един стар приятел, намерих си работа и квартира.
Ключовият фактор беше,че спрях да общувам с моите родители, защото усетих как отношението им бавно ме убива. Трябваше да живея в много лишения,за да върна заемите си и да се боря с ОКР без помощ на психотерапевт. На работа никой не говореше с мен, чувах как ми се присмиват постоянно и това още повече ме побъркваше.
За период от 6 месеца минах през буквално през АДА.
Не знам как успях да издържа психически, но просто постоянно си повтарях, че ще се справя и че това ще ме направи по-силен и самостоятелен.
По настояще имам значителен напредък с тревожността и депресията. Като последните 2 седмици почти са сведени до 0.
Та моят съвет към теб е: стреми се да станеш самостоятелна възможно най-скоро и се научи да устояваш себе си пред родителите си.
Зависимостта от протективни родители е толкова силна, колкото зависимостта от наркотик. Колкото повече отлагаш своята самостоятелност, толкова по трудно ще ти стане да се устояваш позиция и да поемаш отговорност сама. Започни възможно най-скоро.
Ако трябва потърси и помощ от психотерапевт, така няма да ти се налага да минаваш през Ада, през който аз минах.
Желая ти успех! :)
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 5693dd0a47 |
|
5. Мило момиче,
За всяко нещо има време. Сега се чувстваш неадекватна, но в грамотно написания ти текст няма нищо смущаващо и нелепо. Единственото, което ти трябва, е добра компания от честни и скромни хора, с които да общуваш и които няма да те използват.
Ще натрупаш опит, ще видиш още много неща и някога ще се смееш на проблемите, които те тормозят сега.
Родителите ти са ти помагали за всичко. А та нали затова са родители - искат най-доброто за теб. Нима може да ги виниш? Или другото: че били свръхгрижовни,... ти пък им покажи, че не си глезлата на мама и тате. Запиши се да следваш или започни работа, вземи си живота в ръце и си следвай пътя.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 0f9d3cd8f1 |
|
6. Имам новина за теб! Ти си си такава! Познавам хора, живели със същите родители като твоите и те не стават чак такива. Познавам и хора с ниско самочувствие, които нямат родители като твоите. Но си е готино да намериш виновник за случилото се и това да не си ти. Знам го, защото ежедневно се сблъсквам с хора, които винят други за собствените си дела или грешни заключения. С един такъв си имам вземане-даване отдавна. Човекът ще ме обвини дори, ако се оригне - аз съм му сложил въздуха в хранопровода! А те пак си остават виновни, 100% виновни, толкова виновни, че в речника има тяхна снимка срещу думата виновен. Но в тяхната си Вселена те са непогрешими, безукорни и единствено лошия Х им е виновен, че се дънят. След време лошият Х вече го няма, а те пак са същите, но пък тогава е последствие от годините с лошия Х или пък се е появил нов злодей! А единственото общо е, че те още са в картинката, ама кой да ти забележи?
Един съвет: когато бъдещата ти връзка се провали, не обвинявай партньора си! Той ще е толкова виновен за това, колкото и родителите ти или дори аз. Но знам, че ще го направиш - това си е личностен проблем, който няма лекуване. Винаги да търсиш вината в някой друг. С времето става като наркоманията - пристрастяваш се и изпадаш в абстиненция, ако някой дори намекне, че ти си виновен. Търсиш си дозата измиване на ръцете с някой друг.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 2bb29f2b14 |
|
7. Потърси адекватна помощ от психолог като предварително говориш с родителите си и си категорична, че ЩЕ посещаваш.
Кенди
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: f9534f2c70 |
|
8. Като чета историята ти имам чувството, че това аз съм го писала. Но аз съм доста по-голяма от теб. Израснах в многодетно, бедно и скромно семейство. Нямах собствена стая - спях на дивана, нямахме пари дори за салфетки и тоалетна хартия. Нашите нямаха време да ме възпитат, а като станах на твоите години се излагах много и ме наричаха куклата, защото съм била красива, но глупавка. Никога не ме учиха да си подреждам нещата, да си сгъвам дрехите, нито ме учиха да готвя или елементарни неща. Дори не ме бяха научили да казвам "благодаря" и изпадах в кофти ситуации. Това толкова ме смаза, че прекарах години в анализ на ситуации и с проба-грешка научих повечето неща сама. Неща, които връстниците ми бяха научили и продобили на 20г., аз научих едва на 28 - 30 г. По-късно съзрях, по-късно стана всичко при мен... Като малка никой не се е занимавал с мен, постоянно бях по улицата с окаляни дрехи и ожулени колена. Никой не е сядал да учи уроци с мен, никой не ми е обяснявал за видове растения, птици, не са ме водили никога на почивка, бях на море за първи път на 26 г със собствена заплата. Забраняваха ми да работя до 25г, била съм малка и работодателите били лоши... Всичко това ме осакати. Но те смятат, че са ме гледали много добре и сега когато някой ме хвали колко съм възпитана го отдават на това, което те са направили за мен.
Останах без приятели. Сам сама.
Моят съвет е да опиташ да станеш самостоятелна.... това ще ти помогне в промяната...За жалост не всеки станал родител е добър такъв... и не всеки мисли особено преди да създаде живот.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: bbc80d0f7d |
|
9. Имах познато семейство с една дъщеря, бащата беше агроном, майката не знам. Живееха в забутан провинциален град. Бащата не разрешаваше на дъщеря си да работи, мисля че беше завършила за учителка. Много години минаха, те си се прибраха на село, още по-забутано. Бащата беше тираничен и към майката, и към дъщерята. С дъщерята се видях за малко, подаде ми една кофичка с някакво цвете. Държеше се, сякаш е бавно развиваща се. Почудих се какво става, тя се смущаваше да общува дори и по емементарен повод с човек от нейния пол. Не посмя да ме погледне, не каза нищо.
Бащата се залежа, бяха възрастни вече, почина. След него майката се разболя от рак, нямаха пари за лекарства и преживяване с дъщерята. Почина и тя, общината помогна за погребението.
Така, дъщерята остана сама, без пари, работа, семейство. От общината опитваха да й помогнат. Не знам какво е станало в последтвие.
Много тъжна история, не се оставяйте и вие да стигнете до това положение.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: ef8ad8cb71 |
|
10. Истината е , че трудно ще излезеш от ситуацията, но няма невъзможни неща. Рязката промяна не е добро решение, тъй като както ти каза - нямаш социални умения. По-скоро започни работа, където по възможност колектива е по-голям , намери си онлайн приятели и се опитай да общуваш с тях по всякакви теми без да се притесняваш, че може да се изложиш и определи сама с какво ти се занимава в бъдеще и се запиши да го учиш или почни да посещаваш курсове. Станеш ли добра поне в работата - самочувствието ти ще се вдигне и доста хора ще започнат да се отнасят уважително към теб. Ще си намериш реални приятели (може и някой от интернет да прерастне в реален приятел). Вече от опита, който имаш от общуването в интернет, ще знаеш какво вълнува най-общо хората и как да подхванеш , да задържиш разговора и да бъдеш интересен събеседник. Успех ти пожелавам. Най-хубавото е че осъзнаваш ситуацията и искаш да я промениш. Ако искаш остави е-mail или нещо подобно и може да започнем някакъв разговор.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
