Споделена история от Семейство |
Мъчно ми е
преди: 5 години, 14 дни, прочетена 1286 пъти
Здравейте! Накратко историята ми е следната:
Имам дъщеря на 13 години, която от 4 години много иска да си има куче. Но тъй като преди бе по-малка, аз така и не се реших. Тази година обаче реших да й взема най-накрая, защото е вече голямо и може да понесе отговорност. Не исках да й вземам куче от каприз, а да взема нов член на нашето семейство, а не плюшена играчка. Както и да е, тя се оказа много отговорна и ми помага страшно много. Къде е проблемът?
Проблемът е в приятеля ми, с когото сме заедно от 3 години. То не е и в него проблема според мен, но... В началото той въобще не бе съгласен с това да има куче в къщи(косми щяло да има; ако ходим някъде, къде щели сме да го оставяме и т. н. ).
Много ми е мъчно, защото той е много, ама много ДОБЪР човек, но пък аз не исках да ощетявам дъщеря ми, защото тя е единствена. Приятелят ми нищо не казва, но не му е и приятно май.
Толкова красиво момче си имаме, че не е истина. Чудя се, как съм живяла без него до сега. ❤️
Благодаря за вниманието на всички, които ще прочетат редовете ми! Бъдете здрави!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 дни hash: 091b533183 |
|
1. Историята ти е толкова несвързано написана, че нямам думи просто.
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: 0938733e18 |
|
2. Ми труден въпрос. Трябва да избираш между кучето и приятеля. Едно време и аз имях такъв избор между приятел и котка. В крайна сметка по друга причина се разделих с приятеля и си имам котката.ако приятелят ти живее в твоя дом няма право на претенции.
|
| преди: 4 години, 1 месец hash: 5854b100ec |
|
3. Недей да изхвърляш кучето. Мнението на дъщеря ти е по-важно от това на приятелят ти.
|
|
