Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Здравей. Поздравявам те! Това, което искаш да направиш е толкова благородно, че ми пълни душата. Аз съм момиче на твоята възраст и съм била осиновена, когато съм била бебе. Никога не съм почувствала, че майка ми не ме обича като свое собствено дете. Както и аз я обичам като моя родна майка. Направи го. Дори да имаш възможност за твое дете, направи нечий живот по-красив, дай любов. Това е нещо уникално и Бог ще те възнагради за това. Ако не бях осиновена, какво ли щеше да се случи с мен, какъв ли живот щях да имам? Едва ли щеше да е красива гледка. Няма по-благородно нещо, което можеш да направиш от това да подариш добро бъдеще на едно изоставено дете. Българче, ромче - все дете, което жадува за родителска любов. Аз съм смесена-българка и ромка. И се гордея с възпитанието, което майка ми ми е дала. Усмихна ми цялото същество с темата, която си написал. Направи го!! :)

8.   До Автора

" Първо се извинявам, ако темата ми не е в правилния раздел. "

Напротив, темата ти е подходяща в раздел Семейство, защото се обсъждат семейни човешки отношения.


" Аз съм момче на 22 и след време, като си намеря жена за съвместен живот "


За да си осиновите ти и твоята любима трябва да имате граждански брак. Ако нямате граждански брак, вие пред Държавата сте просто двойка - приятел и приятелка, живеещи без брак и на семейни начала. Гражданският брак дава правото на съпрузите да си осиновят дете, докато при двойка, живееща на семейни начала не се дава това право.

Ако живеете на семейни начала, само ти можеш да осиновиш, тъй като според СК - Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.


Много е важно и да имаш добро и чисто досие.



По отношения на осиновените деца - предлагат се циганчета, сами отхвърлени от собствените си родители. Има много случаи в които ако осиновяващите имат осиновено дете циганче, първите веднага го връщат. Досети се защо е така, явно проблемът определено не е в осиновителите, а в осиновеното циганче.

Моят съвет е да си имаш твое собствено дете, тука в този форум има на теория много загрижени за циганчетата, но странно защо тези, които подкрепят циганчетата, не си взимат такива в своите си домове.

Не е нужно да жалиш толкова циганчетата. Те си имат семейства и ще се оправят по цигански някак си.

Но помисли да имаш свое дете, българче, че ние, дето сме най- важния етнос в България, а от тази демографска криза при българите ( но не и при друг небългарски етнос, ползващ български държавни помощи), българчетата станаха кът, а българската раждаемост - рядкост. А за да се стигне до такава ниска българска раждаемост има какви ли не фактори, и ние, българите също имаме вина за това. Уви и еманципацията на българките също доведе до това.

9.   И ние с мъжа ми искахме да го направим преди да родя, имаме ресурса. Сега имаме 2 деца, които още са под 3 години и... доста е трудно да разпределяме вниманието си. Мисля, че колкото и да искаме и да се стараем ще ощетим осиновено дете. Просто съм откровена, знам че е повърхностно.

10.   Всичко, което го пишеш е хубаво, но още е в сферата на бъдещето. Не че има нещо лошо, но животът е това, което се случва, докато си правим планове, както казва Джон Ленън. Намери си жена първо, после си имайте едно дете, поотгледайте го и може да ти/ви дойде друг акъл. Защото лесно се вика браво и давай, особено като изобщо не си родил/осиновил нито едно дете.

11.   Не бих осиновила дете. Преди да се роди дъщеричката ни сме си обсъждали, че ако не мога да забременея ще останем без дете, но няма да гледаме чуждо. За щастие забременях от първите опити, мисля че на трети опит, защото първите два все го правихме ден след овулацията. Нищо общо няма да гледаш чуждо дете с това да гледаш свое собствено, в което да откриваш общи черти и характер като половинката и теб. Вероятно има хора, които толкова искат дете че ако не могат да имат, биха гледали и чуждо. Всеки преценя за себе си. Ние не искаме и второ дете. Искахме само едно, но все пак да ни остава време за хоби и за себе си. С повече от едно дете ставаш роб и детска градина.

12.   Познавам две семейства с осиновени деца. Когато осиновяваш те питат дали имаш предпочитания за пол, възраст, произход и болести. Те писаха, че не могат да поемат хронично болно дете и искат да е под 3 години. Други претенции нямаха. И на двете семейства предложиха деца от ромски произход и децата са сега осиновени. Интересното е, че им дадоха деца под 1 година, макар че едното семейство гони 50-те, а другото беше без баща, тоест, само майка. Явно има доста деца, които никой не иска заради произхода им.

13.   Към номер 11, жал ми е че съществуват същества като теб. Ти си едно жалко, ограничено и егоистично същество, а още по-тъжното е, че със съпруга ти ще превърнете и дъщеря си в същия студенокръвен егоист като вас! Има хора със собствени и осиновени деца, които не правят разлика между децата. Гледах наскоро едно клипче за наше семейство с двама сина осиновили момиченце след това не правеха разлика между децата. Ако си гледала историята на Диана Маринова българката осиновила дете от Виетнам, голямата и дъщеря, която и е собствена и казва, че тя прави повече за сестра отколото е правила за нея като малка. Семеен приятел имаше две собствени деца от първия си брак и осиновена дъщеря от втория. Ако не ми бяха казали, че е осиновена въобще нямаше и да се досетя. Никога нищо не и липсваше израсна умна, интелигентна, добре възпитана, после май стана фармацевт. Съседът ми отгледа сина на жена си от пърия брак без да прави разлика между него и общото им дете, даже му е повече баща от биологичния такъв. Тъй, че не съди за другите хора по себе си ограниченото си мислене. Това, че ти би приела чуждо дете не значи, че други не могат.

19.   Аз съм осиновена като бебе и след това родителите ми имаха свое биологично. От този момент до ден днешен има огромно разделение в това как се отнасят с мен и със сестра ми. Баща ми постоянно ме тормозеше и продължава да го прави. Във всеки удобен момент когато нещо не е на кеф започва да ме обижда тормози да се заяжда с мен и почти винаги завършва с някоя разбита мебел или с бой. След години ми признаха че съм осиновена и това е причината да се държат така с мен. А и най вероятно съм циганка защото съм с по тъмна кожа, нещо което винаги съм считала за огромен минус! Независимо колко съм интелигентна възпитана умна независимо колко дипломи имам/ скоро мисля да започна второ висше/ нерядко хората се дължат с мен като с боклук мислейки че съм циганка. Неотдавна дори имах един случей в мазагин Шами / или нещо такова/ в Бургас. Ниска съм и не се виждах между рафтовете там но чувах как на съседния си говореха двете дърти служителки как съм циганка и да ме следят да не открадна нещо! Абсолютно нарочно завих към тях въпреки че рафтовете там бяха да мъже и те разбраха че съм ги чула и им стана много неудобно. Продължих към обувките и мерих под зоркия им поглед но без никакъв опит за разговор и асистенция и до касата вървяха след мен докато не си купих желания чифт да са сигурни че не съм отмъкнала нещо! Честно казано никога не съм изпитвала любов от родителите си. Дори преди 3 дни виках полиция защото баща ми искаше пак да ме бие заради едни разхръляни бисквити. Успях да се заключа в стаята си и той разбиваше вратата... впоследтвие дори я изтръна от пантите и почти я събори върху мен. Майка ми го оправдава с това че е под напрежение заради работата си... И това съвсем съвсем не е най лошия случей, просто е най скорощния. Откакто се познавам те изсипват цялата си злоба върху мен по всевъзможни начини... Моя съвет е... Ако не си сигурен за осиновиш никога не осиновявай. Не бих искала никое дете да преминава през товя което преминавам аз! Това и ме накара да стана психолог. В момента съм на крачка да работя в кризисен център за пострадали от домашно насилие... Но въпреки всичко каквито и качества да възпита у себе си човек колкото и да е интелигентен.... травмите остават огромни отпечатъци и зейнали рани... осъзнавам го всеки ден в начина по който говоря в страховете които имам в изборите които правя в начините по които реагирам... Няма ден в който да не се чудя какво ли щеше да е ако не ме бяха дали на тях.... може би щях сега да се скитам някъде мръсна и бездомна ровейки по кофите но какво ли щеше да стане ако бях попаднала на хора? На мама и татко които наистина ме обичат? Колко различна и спокойна и уравновесена и успешна може би щях да бъда... По един извратен начин обаче аз ги обичам и най вероятно аз ще остана да ги гледам и да се грижа за тях на старини защото биологичното им дете си хвана багажа и си замина за София. Скоро ще замине и за чужбина... Истината е че най много от всички аз обичах бабчето си. Моята мила баба за която бих се хвърлиа в огъня. Дори в момента имам нейни снимки които висят над леглото ми за да я чувствам по близо до себе си и да бди над съня ми. Тя е единствения човек който ме прие, тя е майката на баща ми. Въпреки че никой от родителите ми не се интересуваше от мен по никакъв начин баба ме обичаше! В сънищата си пак я сънувам. Сънувам селото ни сгушено в гората и аз цял ден обикаляща в горите и като се върна в къщи покрита със слама й светулки пак й нося вода от далечни кладенци и наръчи билки а тя милата сготвила ми най вкусната манджичка на света. Сънувам как отново стоим на малката селска тераска прегърнати докато се смръчава. Сътувам как си играя с огъня и как заспивам с приказки за съкровищата на Вълчан войвода за самодиви и за змейове от долната земя. Никога няма да простя на баща си че предизвика смъртта й. Когато я видях за последно беше пред спешното как крещя за помощ... С нея си замина и единствения човек който искрено ме е обичал. Никога не съм посягала на баща си. Нито когато ме е обиждал и унижавал за удоволствие нито когато ме е удрял скубал и ритал... Но тагава му посегнах! Ударих му плесница... естествено той ми отвърна 10 пъти по зле и кагато спря му казах само 'Кагато дойде времето ще постъпя по същия начин с теб '. Ироонично както смята най добрият ми приятел още преди да ми бяха казали че съм осиновена /след ужасяващ скандал с баща ми / аз имах намерението да осиновя наколко деца... колкото финансите ми позволяват. В себе си имам толкова много много любов която искам да излея. Искам да я раздавам с тонове и да помагам. В живота си съм помагала на не малко хора накои от които може би нямаше още да са живи сред нас. Те ми дават сила да не се съсипя психически. Мисълта че бих могла да помогна на още толкова много хора и на дете не просто някакво осиновено дете а моето дете. То ме чака някъде там в някой дом и всеки мой дъх ме приближава все по близо до него. То ще е моето дете, моето дете на което ще дам цялата си любов игрижа и ще го обичам повече от живота си. Ако не се чувствате по този начин не осиновявайте защо резултата ще е някой като мен... съсипан човек с множество травми и емоцинални рани пречещи му да води дори нормален живот въпреки огромното старание... но всеки ден ставащ по силен и по силен... много по силен отколкото някога е очаквал че може.

20.   Аз съм осиновена като бебе и след това родителите ми имаха свое биологично. От този момент до ден днешен има огромно разделение в това как се отнасят с мен и със сестра ми. Баща ми постоянно ме тормозеше и продължава да го прави. Във всеки удобен момент когато нещо не е на кеф започва да ме обижда тормози да се заяжда с мен и почти винаги завършва с някоя разбита мебел или с бой. След години ми признаха че съм осиновена и това е причината да се държат така с мен. А и най вероятно съм циганка защото съм с по тъмна кожа, нещо което винаги съм считала за огромен минус! Независимо колко съм интелигентна възпитана умна независимо колко дипломи имам/ скоро мисля да започна второ висше/ нерядко хората се дължат с мен като с боклук мислейки че съм циганка. Неотдавна дори имах един случей в мазагин Шами / или нещо такова/ в Бургас. Ниска съм и не се виждах между рафтовете там но чувах как на съседния си говореха двете дърти служителки как съм циганка и да ме следят да не открадна нещо! Абсолютно нарочно завих към тях въпреки че рафтовете там бяха да мъже и те разбраха че съм ги чула и им стана много неудобно. Продължих към обувките и мерих под зоркия им поглед но без никакъв опит за разговор и асистенция и до касата вървяха след мен докато не си купих желания чифт да са сигурни че не съм отмъкнала нещо! Честно казано никога не съм изпитвала любов от родителите си. Дори преди 3 дни виках полиция защото баща ми искаше пак да ме бие заради едни разхръляни бисквити. Успях да се заключа в стаята си и той разбиваше вратата... впоследтвие дори я изтръна от пантите и почти я събори върху мен. Майка ми го оправдава с това че е под напрежение заради работата си... И това съвсем съвсем не е най лошия случей, просто е най скорощния. Откакто се познавам те изсипват цялата си злоба върху мен по всевъзможни начини... Моя съвет е... Ако не си сигурен за осиновиш никога не осиновявай. Не бих искала никое дете да преминава през товя което преминавам аз! Това и ме накара да стана психолог. В момента съм на крачка да работя в кризисен център за пострадали от домашно насилие... Но въпреки всичко каквито и качества да възпита у себе си човек колкото и да е интелигентен.... травмите остават огромни отпечатъци и зейнали рани... осъзнавам го всеки ден в начина по който говоря в страховете които имам в изборите които правя в начините по които реагирам... Няма ден в който да не се чудя какво ли щеше да е ако не ме бяха дали на тях.... може би щях сега да се скитам някъде мръсна и бездомна ровейки по кофите но какво ли щеше да стане ако бях попаднала на хора? На мама и татко които наистина ме обичат? Колко различна и спокойна и уравновесена и успешна може би щях да бъда... По един извратен начин обаче аз ги обичам и най вероятно аз ще остана да ги гледам и да се грижа за тях на старини защото биологичното им дете си хвана багажа и си замина за София. Скоро ще замине и за чужбина... Истината е че най много от всички аз обичах бабчето си. Моята мила баба за която бих се хвърлиа в огъня. Дори в момента имам нейни снимки които висят над леглото ми за да я чувствам по близо до себе си и да бди над съня ми. Тя е единствения човек който ме прие, тя е майката на баща ми. Въпреки че никой от родителите ми не се интересуваше от мен по никакъв начин баба ме обичаше! В сънищата си пак я сънувам. Сънувам селото ни сгушено в гората и аз цял ден обикаляща в горите и като се върна в къщи покрита със слама й светулки пак й нося вода от далечни кладенци и наръчи билки а тя милата сготвила ми най вкусната манджичка на света. Сънувам как отново стоим на малката селска тераска прегърнати докато се смръчава. Сътувам как си играя с огъня и как заспивам с приказки за съкровищата на Вълчан войвода за самодиви и за змейове от долната земя. Никога няма да простя на баща си че предизвика смъртта й. Когато я видях за последно беше пред спешното как крещя за помощ... С нея си замина и единствения човек който искрено ме е обичал. Никога не съм посягала на баща си. Нито когато ме е обиждал и унижавал за удоволствие нито когато ме е удрял скубал и ритал... Но тагава му посегнах! Ударих му плесница... естествено той ми отвърна 10 пъти по зле и кагато спря му казах само 'Кагато дойде времето ще постъпя по същия начин с теб '. Ироонично както смята най добрият ми приятел още преди да ми бяха казали че съм осиновена /след ужасяващ скандал с баща ми / аз имах намерението да осиновя наколко деца... колкото финансите ми позволяват. В себе си имам толкова много много любов която искам да излея. Искам да я раздавам с тонове и да помагам. В живота си съм помагала на не малко хора накои от които може би нямаше още да са живи сред нас. Те ми дават сила да не се съсипя психически. Мисълта че бих могла да помогна на още толкова много хора и на дете не просто някакво осиновено дете а моето дете. То ме чака някъде там в някой дом и всеки мой дъх ме приближава все по близо до него. То ще е моето дете, моето дете на което ще дам цялата си любов игрижа и ще го обичам повече от живота си. Ако не се чувствате по този начин не осиновявайте защо резултата ще е някой като мен... съсипан човек с множество травми и емоцинални рани пречещи му да води дори нормален живот въпреки огромното старание... но всеки ден ставащ по силен и по силен... много по силен отколкото някога е очаквал че може

21.   Номер 13 любопитно ми е предвид агресията, с която нападаш една майка за избора и да създаде и отгледа само едно дете - ти самата имаш ли осиновено дете или намерение да осиновиш такова? Или просто празнослови на принципа "на чужд гръб и сто тояги са малко". Не съм номер 11, но жената поне искрено си споделя, как стоят при нея нещата и мога да я разбера. Твоята позиция на моралистка, която не споделя собствен опит, а влиза само за да съди критикува чуждия, откровено не разбирам.

Към номер 11 - ние също сме с едно дете и смятам, че в този вариант можем да му осигурим максимално грижа и внимание, като същевременно ни остава и достатъчно време и един за друг. За детето е важно преди всичко да расте в хармонична среда с родители, които се обичат.

Към автора - намерението ти е чисто и достойно за уважение. Пожелавам ти да намериш жена, с която да гледате в една посока, да създадете хармоничен дом и да дарите щастие на колкото дечица поискате.

22.   Пълни глупости, много филми гледате и се филмирате.
Белите деца се изнасят навън, факт. Пишат ги, че са болни, за да не ги поиска никой в България и така заминават навън.
Това е търговия с плът.
Всъщност не е и въпрос на осиновяване, може и само за да бъдат гледани, за да не се занимава държавата с тях. Така някои си правят бизнес и то законен. Живеят на държавните помощи и работата им е да гледат оставени деца.

И тук се усеща ръчичката на някое НПО, на което му се точат лигите от новите закони, които се приемат в държавата.

Познавам много семейства с осиновени деца и всички родители се грижат за децата си, като за свои.

На №20 изобщо не вярвам, измислица от край до край.
Едно дете, дето го тормозят, а то видите ли и второ висше щяло да записва, а за едни бисквити баща му издънил вратата.
То бива глупости, четох по диагонал тая измислица.

И да, НПО-тата са заети да ни промиват мозъците.
Вместо държавата да се грижи за нас и да осигурява работа и хляб на семействата, те дадоха власт в ръцете на НПО-та, които в името на чуждите пари, са готови всякакви помии да пускат в пресата.

23.   https://www.youtube.com/watch?v=q3TIrXqjRW0

Ето едно дете, осиновено и с цигански корени, как търси родителите си.
Ама изобщо не и личи, че е е циганка по поведението си, нали?

Ако не излезе страницата, заглавието на записа е в ю-туб е:

"ДНК": "Табор ушел, а дочка осталась?"

24.   Към номер 21, да бих и се надявам човекът до мен да сподели възгледите ми. От няколко години насам ми се върти в главата мисълта ако мога да спася поне едно дете от институция. Колкото до номер 11 за мен това е типичния ограничен егоист с Бай Ганьовски манталитет и дори това дете е много за хора като нея къде спокойствието им е по - важно. С право Господ не и давал толкова дълго време дете и не е трябвало да и дава ще го превърне и него в боклук.

26.   Няма личен опит с осиновено, но имам примери - мои близък се видя в приключение с единственото си дете - осиновено цигане. То не бяха кражби, наркотици, катастрофи пиян, няколко пъти обра и собствения си дом. Докара на майка си и султ и жената почина на няма и 50г., в момента баща му е с рак, опитва се да го разсинови...
Колежка е с осиновено такова, в момента наближава 10 години и цигански те му гени - налита да ги бие, кълчи се и върти маанета на музика - започват да вземат превес, въпреки строгото й възпитание..
Няма да забравя и едно предаване, което гледах преди години - семейство осиновило цигане, се опитва да го разсинови, но закона не позволява, интелигентни хора, майката учителка..
Няма да забравя думите на бащата за финал " Вари го, печи го, циганина си е циганин.."
Таааа... много добре го обмисли.
Успех!

27.   Не бих осиновила дете. Не искам да го обвинявам по някакъв начин, че нямам биологично и така да вгорчавам и моя, и неговия живот. Вече имам племенници и тях обичам повече от всичко на света. Ще дойде момент, в който да ги деля и да обичам тях повече, защото са ми кръв, а не него. Просто излишни упражнения! Важното е човек да е напълно наясно със себе си и да разсъждава със сърцето си.

28.   Вижте сега, на теория това с осиновяването звучи изключително благородно, но реалността отново и отново оборва мечтателите. Преди доста години мои близки приятели си осиновиха мургаво момченце и - както често се случва - десет месеца след това им се роди тяхно бебе, пак момче. Тъй като са с изключително добър финансов статус, и двете в момента учат в колеж в чужбина, но докато второто е разумно, кротко, добро същество, първото все го изключват за побои, отсъствия, пиянства и куп други проблеми. Местят го от едно частно училище в друго, но ако не бяха парите им, досега да са му забранили да учи където и да било във въпросната страна.
И това е само един от десетина примера с осиновени деца на мои познати, които създават само проблеми на осиновителите си. Момичетата се оказват доста "леки" в интимните си връзки (отмъщение или компенсация за липсващия биологичен баща?), а момчетата са ТВУ-материал. Допускам, че има и щастливи осиновители, но те са по-скоро изключение. Генът неминуемо се оказва по-силен от възпитанието.

30.   Даа.. на ентусиастите да създадат едно по-добро бъдеще за дете и да си осмислят живота - честито!
На другите /доста по-осъзнати личности/ - пътувайте, четете, вземете си коте/куче, радвайте се на живота и не се занимавайте с осиновени циганете.
От опит.

31.   Това са само хипотези. Ако толкова много обичаш децата, създай многодетно семейство и дай шанс на собствените си гени и на тези на жената, която харесваш и обичаш.
В 21 век, когато има всякаква техника и различни видове аборти, никоя нормална жена не би допуснала да роди нежелано дете.
Свекърва ми беше осиновена - истинско чудовище. Собственият й син също я определяше като такова.
Признавам, че и на мен ми минаваха такива идеи през главата, но когато ги споделих с мъжа ми, той каза, че никога не би осиновил дете, като вижда каква е майка му. Разказваха, че характерът й се променил коренно след като се запознала с биологичните су майка и баща. Бащата я е отхвърлил, а майка й се самоубила година след срещата им.